Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИТЕ ЗАХАПАХА КУКИТЕ

По някакво странно наслагване на обстоятелствата от професионалния комфорт на Националната служба за охрана (НСО), Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и Националната разузнавателна служба (НРС) не остана и следа. На пръв поглед поводите за политическите и псевдообществените атаки към трите ключови структури нямат нищо общо помежду си, но при по-внимателен прочит на всичко изписано и казано по техен адрес ситуацията придобива друг смисъл.Формално, пръв на мушката кацна шефът на НСО - ген. Димитър Владимиров. На 3 юни вечерта, няколко минути след неуспешния атентат срещу т. нар. скандален радиоводещ Боби Цанков, стана ясно, че шофьорът му е действащ служител на НСО, а бодигардът му - бивш служител на НСО. Сензацията бе повече от пикантна, тъй като отдавна не е тайна за никого, че Цанков поддържа връзки с небезизвестния Антон Милтенов-Клюна, когото МВР обяви за наркобос и наследник на Косьо Самоковеца. Истинският скандал обаче пламна десетина дни по-късно, когато стана известно, че 10 служители на НСО са изгонени за връзки с престъпни структури, а четирима началници са наказани за занижен контрол. Сред уволнените се оказаха и няколко шофьори, возили председателя на парламента Огнян Герджиков, Иван Костов - в качеството му на министър-председател, Петър Стоянов като президент, главния прокурор Никола Филчев, заместник-председателя на Народното събрание Любен Корнезов.Всичко това стана повод между НСО и МВР отново да прегърми и превали, както обичат да казват синоптиците. Според ген. Димитър Владимиров, службите на вътрешното ведомство са били длъжни да го уведомяват всеки път, когато са засичали негови служители в нерегламентирани контакти. Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов не му остана длъжен и тутакси оповести, че такива сигнали са подавани, но... реакцията е била никаква.Масовата истерия достигна своя връх на 14 юни (понеделник), когато, за един работен ден, се случиха толкова неща, че чак не е за вярване. Най-напред правителственият говорител Димитър Цонев обяви, че все още няма официална реакция на Министерския съвет по случая с уличените в нерегламентирани контакти служители на НСО и в близко бъдеще не се предвижда среща между министър-председателя и държавния глава по този повод. Малко по-късно лидерът на жълтите отцепници от Новото време Емил Кошлуков нарече случващото се в НСО позор и поиска ген. Владимиров да си подаде оставката моментално. Към края на работния ден откъм президентството изтече информация, че президентът Георги Първанов е поискал доклад от специалните служби по случая. Този доклад щял да бъде подготвен от Националната служба за сигурност (НСС), която първа била засякла нерегламентираните контакти между отстранените гардове от НСО и Боби Цанков, а държавният глава щял да излезе със становище, след като се запознае със съдържанието му. За да бъде объркването пълно, в понеделник привечер депутатът от НДСВ Наско Рафайлов обяви, че за инцидента с гардовете на НСО са си виновни... самите те, а не оскъдната нормативна уредба, регламентираща техния статут, права и задължения. Според Рафайлов, който е член на три парламентарни комисии - по вътрешна сигурност и обществен ред, по правата на човека и за борба с корупцията, и е председател на подкомисията за контрол върху дейността на специалните служби към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, гардовете са работили едновременно за държавата и престъпните структури, не за друго, а защото... били недобросъвестни и недисциплинирани. С други думи - имало е грешници и те са си понесли наказанията. На 16 юни (сряда) театрото продължи. Синият депутат Йордан Бакалов призова президентът Първанов да поеме политическата отговорност за скандала, а ген. Владимиров да си подаде оставката. Червената депутатка Татяна Дончева обобщи, че дотук изнесените факти по-скоро водят до извода за оставката на Владимиров. Но с уговорката, че първо трябва да бъде изслушан във вътрешната комисия. Ръководството на НСО задължително носи отговорност за работата на служителите си, а скандалът не е инцидент, защото има много такива случаи и това е система на работа на охранителите. Първанов също трябва да вземе решение, защото той носи политическата отговорност, обобщи Татяна Дончева. И толкоз.По предложение на Йордан Бакалов (СДС) и Йордан Соколов (ДСБ) парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред единодушно реши на следващото си заседание да привика ген. Владимиров и да го изслуша по въпроса за връзките на служителите му с подземния свят. А в късния следобед на 16 юни главният прокурор Никола Филчев навести президента Георги Първанов, придружен от чисто нови телохранители от НСО. Според прессекретариата на държавния глава, срещата между двамата била регулярна и нямала нищо общо с вихрещия се охранителен скандал. От всичко казано дотук следват два магистрални извода, както се казва по друг повод, които никак не са обнадеждаващи. В безтегловностНай-напред, управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС за сетен път доказа, че няма никакво намерение да въведе ред в единствените две специални служби, оставени да правят каквото си искат в абсолютен нормативен вакуум - НСО и НРС. В момента Националната служба за охрана (НСО) съществува благодарение на един правилник, приет от Министерския съвет преди около три петилетки, в който изрично е записано, че НСО е на подчинение на президента. Нейният директор се назначава от президента по предложение на Министерския съвет, а въпросът със заплатите на служителите е уреден в Закона за въоръжените сили. Не по-различно е положението и на Националната разузнавателна служба (НРС), чиято дейност се регламентира от друг допотопен документ - указ от десетина машинописни реда, издаден от покойния вече председател на несъществуващия вече Държавен съвет Петър Младенов през далечната 1990 година. По-важното в случая с професионалното раздвояване на държавните телохранители обаче е нещо друго. По силата на каква логика депутатите, които в продължение на три и повече години дори не си мръднаха пръста, за да узаконят съществуването на НСО, днес ще дирят отговорност от шефа на службата за своеволията на неколцина от служителите му. В интерес на истината, в чл. 205 от Закона за отбраната и въоръжените сили (под ударите на който попадат и служителите в НСО) пише следното: (1) Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:1. извършването на търговска дейност;2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;3. работата по трудово правоотношение;4. работата по граждански договор, освен преподавателска, медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.Хубаво, десетината уволнени служители от НСО биха могли да си го отнесат за нарушаването на току-що цитираната законова разпоредба, но е много интересно защо осем от уличените във връзки с престъпния свят гардове не са уволнени за нарушаването на Закона за отбраната и въоръжените сили, а по Закона за защита на класифицираната информация?Отговорът е сравнително лесен. Най-напред трябва да бъде доказано по недвусмислен начин, че тези хора са получавали пари от Боби Цанков или от някой бос на престъпна организация. Независимо дали става дума за възнаграждение по трудов договор, или пък за рушвет, даван под масата. Нещо, с което на т. нар. компетентни органи (спецслужбите на МВР и МО, военната полиция и военната прокуратура) явно изобщо не им се занимава. В противен случай уличените във връзки с мафията служители на НСО отдавна щяха да са поне обвиняеми за извършени престъпления по служба. Именно това нежелание доведе след себе си и страховития абсурд хора (независимо какви са те) да бъдат уволнени по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), в който никъде не пише, че е възможно подобно нещо. Тъкмо обратното: в административнонаказателните разпоредби (чл. 117 - чл. 133) се казва, че всеки, който наруши разпоредбите на ЗЗКИ, се наказва с парична глоба, освен ако нарушението не представлява престъпление и попада под ударите на Наказателния кодекс. Невъзможната оставкаОще по-озадачаваща обаче е идеята шефът на НСО ген. Димитър Владимиров да бъде привикан в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Причината не е, че той ще откаже да отиде или ще разказва на депутатите в какъв стрес работят хората му и как заради ниските заплати не е в състояние да подбира единствено точните кандидати за постъпване на работа при него. Проблемът е, че статутът и дейността на НСО не са уредени с нормативен акт и поради тази причина шефът на службата не подлежи на парламентарен контрол.Как ще се развият оттук нататък събитията е доста трудно да се предвиди. Неизвестните в уравнението засега са две - позицията, която ще заеме президентът Георги Първанов, под чието разпореждане е НСО, и реакцията на главния прокурор Никола Филчев. Вероятността държавният глава да поиска оставката на ген. Владимиров е малка, защото случи ли се това, премиерът трябва да отговори със същия жест и на практика - да обезглави почти всички служби в МВР и в МО, чиито служители периодично са замесвани в подобни скандали. По-интересното е как ще реагира главният прокурор, който засега пази хладнокръвно мълчание. В сравнение с президента Първанов той е в доста по-облагодетелствано положение, защото пред него има поне няколко възможни варианта за действие: - Военна прокуратура да образува самостоятелни дела срещу всеки един от уволнените служители на НСО;- Върховна касационна прокуратура (ВКП) да се самосезира по публикации в медиите и да провери НСО така, както провери МВР след избухването на скандала с подслушвателните устройства в жилището на Никола Филчев през 2000 г.;- ВКП да се самосезира по публикации в някои медии, че ген. Димитър Владимиров е толерирал нерегламентираните връзки на подчинените си с подземния свят и да образува проверка срещу него.Братя по оръжиеБезспорният хит през двете седмици, откакто гръмна разправията с бившите вече служители на НСО, е атаката срещу... директора на НСБОП ген. Румен Миланов, която започна на 14 юни (понеделник). Ни в клин, ни в ръкав един столичен всекидневник с големи претенции публикува дописка, в която се казва, че докато в НСО се освобождават шумно от хората, склонни към корист, в НСБОП (Националната служба за борба с организираната престъпност) тихомълком се готви смяна на директора. Самият генерал Румен Миланов е чувал само слухове, че му търсят заместник. Като възможен негов приемник в кабинета на бул. Черни връх № 123 се споменава пловдивският първи антимафиот Йордан Кюмюрджиев. Не е известно бъдещите рокади в НСБОП да са свързани с някакви конкретни провинения на борците срещу октопода.Кадровиците Както се вижда и с невъоръжено око, интригата е заплетена по системата: Ти ли ме бутна, или аз сам паднах. Защото... от доста време интрига няма. В края на 2003 г., след среща с ръководството на БСП, министър Георги Петканов най-изненадващо пенсионира директора на Националната полиция ген. Васил Василев. Червените категорично отрекоха да са натискали шефа на МВР за смяната на ген. Василев с тогавашния директор на РДВР-Плевен полк. Илия Илиев, но никой не им повярва. При това, не защото дясната ръка на соцлидера Сергей Станишев - Румен Петков, също е плевенчанин, а по друга причина. Още тогава изтече информация, че червените искат главата на Румен Миланов, а наследникът му се казва Йордан Кюмюрджиев, който е началник на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в Пловдив. Замисълът бе повече от коварен, защото докато всички удържаха напъните на Емил Кошлуков и тогавашното СДС за оставките на Бойко Борисов и Румен Миланов, червените тихомълком оплетоха кошницата си. Осведомени твърдят, че Йордан Кюмюрджиев се е съгласил да оглави НСБОП, но при едно условие: падне ли Миланов, отиват си и неговите заместници - Венелин Великов и Красимир Младенов, а той започва със свой екип и на чисто. Точно тази претенция на пловдивския антимафиот е объркала сметките на червените, защото от НДСВ категорично са отказали да уволняват или местят на друга длъжност Венелин Великов. Защо - все още е загадка. Факт обаче е, че именно в края на миналата година ген. Бойко Борисов изведнъж престана да иска следствието в МВР и започна да говори на висок глас колко хубаво ще е то да си остане в съдебната система, а неговите приятели - следователите, да запазят мандатите и независимостта си.И накрая, за да не си помисли човек, че масовото обгрижване на НСО и перфектното прицелване в НСБОП е случайна работа, налага се да си припомним и още една случка, която се разигра само ден, след като бомбата срещу Боби Цанков свари по долно бельо служителите на ген. Димитър Владимиров.На 4 юни в София бе проведен семинар на тема Парламентарен контрол над сектора за сигурност, на който споменатият вече Наско Рафайлов лансирана една революционна, по своя характер, идея: Националната служба за сигурност (НРС), т. е. - задграничното разузнаване, да бъде подчинена на Министерството на външните работи. Мотивът на жълтия депутат е повече от находчив: такова било положението във Великобритания, където тяхното външно разузнаване МИ 6 било под шапката на тяхното външно - Форин офис. Както се казва по друг повод: всичко Мара втасала, че дойде време Соломон Паси да управлява и задграничното ни разузнаване. Всъщност - след като новият директор на ЦРУ Джон Маклафлин се видя с ген. Бойко Борисов, защо да не поседне за малко и в евроатлантическия трабант на министър Паси? Жълтите отдавна са доказали, че са в състояние да реализират и най-причудливите си хрумвания, че едно разузнаване ли ще им се опре?

Facebook logo
Бъдете с нас и във