Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕСЕТ ГОДИНИ КАСАПНИЦА!

Едно от нещата, с които последният месец на 2003 г. трябва да бъде запомнен, са медийните изяви на двама души, изиграли навремето доста сериозна роля в прохождането и възмъжаването на българската организирана престъпност. Става дума за интервюто на бившия вътрешен министър Виктор Михайлов (1993-1994 г.), публикувано на 3 декември в 24 часа, и за изявленията на Иван Татарчев, главен прокурор в периода 1992-1999 г., гостувал в Шоуто на Слави на 22 декември. (Част от фундаменталните им размисли публикуваме отделно.) Не може да бъде пропуснато и тв присъствието на друго бивше величие - ген. Кирил Радев, директор на НСБОП от 1997 до май 2000 г., който пък гастролира във Всяка неделя на 28 декември 2003-а и на 4 януари тази година. На публиката определено й направиха впечатление закъснелите му признания как експемиерът Костов го посрещал полугол в сауната на правителствената болница, как му възлагал да разработва министри и други началници на служби в МВР, а премиершата Костова го натискала да й върши какво ли не. Малцина обаче се сетиха, че генералът оглавяваше антимафиотите и преди единайсет години - от края на 1991 до март на 1993 г. - по времето, когато организираната престъпност в България проходи, а повереното му ведомство не направи срещу това нищо запомнящо се. През 1992 г. в страната са извършени 174 623 престъпления. В София за заловени 7000 престъпници, но са осъдени само 57. Разкрити са общо 8280 стопански престъпления за над 2 млрд. тогавашни лева (около 80 млн. щ. долара), но в Централната служба за борба с организираната престъпност (днес НСБОП) не е образувана нито една разработка за трафик на оръжие и наркотици, за контрабанда или за стопански престъпления.В началото на 1993 г. във Варна са засечени 140 заведения за нелегален хазарт с над 8000 игрални автомата. Печалбата на собствениците им е изчислена на около 1 млн. щ. долара. През 1992 г. само в Благоевградския регион са извършени 20 бомбени атентата, а през първите два месеца на 1993 г. в страната избухват 25 взривни устройства. На 25 март 1993 г. вътрешният министър Виктор Михайлов докладва пред медиите, че от 1989 г. насетне от системата на МВР са уволнени 14 200 души, но категорично отрича в България да има организирана престъпност.Четири месеца по-късно, на 25 юли, в София е създадена една цивилна организация, кръстена с многозначителното име Против борците. Нейни основатели са трима бизнесмени, които изпращат протестно писмо срещу бездействието на полицията, прокуратурата, следствието и съда до парламента, правителството и ръководството на МВР. На 27 юли в Търговище 132 частни фирми учредяват Сдружение за защита срещу престъпността и рекета. На 4 ноември е учредена и Асоциацията за самозащита на гражданите от престъпността Защита, начело с доц. Цветан Цветанов и народния представител от ДПС Иван Палчев. В ръководството на Защита влиза и тогавашният шеф на Военната прокуратура ген. Лилко Йоцов...Колкото и да не им е приятно на тримата бивши - Виктор Михайлов, Иван Татарчев и Кирил Радев, гангстерската война избухва точно преди десет години, когато за успешната борба с организираната престъпност са отговорни именно те тримата.На 11 януари 1994 г. в столичния ж. к. Дружба двайсетина борци и каратисти се стрелят на поразия и по чудо сражението завършва само с четирима мъртъвци: трима борци са убити на място, а един каратист умира четири месеца по-късно във Военна болница. Сред воюващите има и седем-осем ранени, но по онова време всички така са свикнали с кръвопролитията, че те не влизат в ничии сметки. На 12 януари привечер покрай казино Севастопол (една от базите на каратистите) бавно минава борчески джип Нисан Патрол и от прозорците му се излива безразборна стрелба в американски стил срещу входа на заведението. Охраната на казиното отвръща на огъня и един от куршумите пронизва Младен Михалев (Маджо). Той е зарязан от приятелите си в района на площад Славейков и едвам се добира до Военна болница.Основната версия на МВР за кръвопролитията през януари 1994 г. е повече от абсурдна, но за сметка на това е тиражирана упорито в медиите през следващите няколко месеца. Според високите началници на вътрешното ведомство, след престрелката в Дружба София била на ръба на гангстерската война, която щяла да прерасне в гражданска. Ето защо, вместо да арестуват всички участници в касапницата (те са освободени десетина часа след задържането им), ръководството на МВР решава да елиминира Иво Карамански. (Не приличат ли твърде много тези събития на случилото се в София около Коледа - стрелбата в дискотека Ескейп и сетнешните събития?!)Разработката е сложна и многоходова, като целта й е Иво Карамански да бъде поканен на разговор с главния секретар на МВР. Като пълен абдал (какъвто със сигурност не е бил) на 14 януари Карамански приема поканата и около 17 ч. влиза в кабинета на Коста Богацевски. Именно там, зад дебелите стени на министерството, борците срещу престъпността му слагат белезниците и от екраната на Националната телевизия обявяват края на ювелирната операция. Знаменателното събитие се случва в предаването Отзвук, което започва след централните новини в 20 часа. Докато шефът на полицията Иван Бацаров и секретарят на МВР Иван Чобанов (днес шеф на контраразузнаването) редят елейни слова от малкия екран и убеждават драгия зрител, че хората на Карамански имали готовност да щурмуват сградата на МВР, на другия край на София - в ж. к. Белите брези, се разигра странно братоубийствено кръвопролитие. Около 20.30 ч. в апартамента на един от съдружниците на Карамански - бившето ченге Иван Иванов, цъфват шефът на сектор Тежки престъпления срещу личността в Дирекцията на националната полиция полк. Ботьо Ботев и началникът на информационно-аналитичната служба в МВР Григор Вълков. Охраната им - трима командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите), остават на площадката пред жилището на Иванов. Десетина минути по-късно спецченгета от Специализирания отряд за борба с масовите безредици (БМБ), охраняващи блока на Иванов, са уведомени, че във входа е влязла съмнителна група въоръжени мъже. Тримата бемебейци моментално хукват към апартамента на Иван Иванов и... най-лошото се случва: на място са разстреляни заместник-командирът на командосите подполк. Марин Чанев и баретата Георги Георгиев (Жоро Индианеца), а третата барета - Христо Билев, е ранен в гърдите.Равносметката на Темида от онзи кървав януари е следната: - делото за стрелбата в Дружба е прекратено след споразумение между борци и каратисти, довело до оттегляне на показанията им;- делото за стрелбата пред казино Севастопол също потъва в архивите на Националната следствена служба;- единственият осъден за касапницата в Белите брези е бемебеецът Митьо Петров, макар че той е най-малко виновен за смъртта на баретите.Интерес представляват и някои от участниците в епохалните януарски събития отпреди десет години, които според Виктор Михайлов били юношеският отбор на престъпниците: Георги Илиев, Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Дмитрий Минев (Димата Руснака), Пело Стоев, Йордан Гиздов (Данчо Малкия), тарторът на пазарджишките борци Иван Ангелов (Кобрата), Младен Михалев (Маджо), Слави Бинев, Венко Агонцев (задържан в края на 2002 г. за убийството на македонеца Орце Коруновски и освободен осем месеца по-късно)... С други думи - все хора, които днес се радват или на луксозния живот на проспериращи бизнесмени, или водят по-умерен животец на хора, използвани когато и за каквото е било необходимо. Оправданията на МВР, следствието и прокуратурата от ония далечни времена чуваме най-често и днес: в София и страната не бушува гангстерска война, а битка за преразпределение на територии и разчистване на сметки. Организирана престъпност не съществува, но има засилено криминогенно присъствие по улиците. Бандитите разполагат с повече пари и скъпи коли, докато МВР и магистратите са обречени на мизерия. И т.н., и т.н.Само месец след като всички в МВР забравиха за Дружба, Севастопол и Белите брези, на 12 февруари 1994 г. в столицата (пак в Дружба) бе застрелян украинецът Герман Винокуров - бивш командос в Афганистан, каратист и дясна ръка на шефа на Защита доц. Цветан Цветанов. В криминалното му досие пише, че година и половина-две по-рано той е разследван за убийство и дори е бил зад решетките с мярка за неотклонение задържане под стража. Изваден е от килията с помощта на доц. Цветанов и... на 50 000 г. марки.В началото на 1995 г., когато Виктор Михайлов вече не беше министър на вътрешните работи, но Татарчев все още бе главен прокурор, равносметката е следната: над 45 въоръжени сблъсъка между между силовите групировки с 30 убити, над 100 ранени и... нито една осъдена мутра. И така - вече десет години!Колкото до твърденията на г-н Татарчев, че борбата с организираната престъпност не била работа на прокуратурата - той дълбоко-дълбоко греши. Или говори нарочно неистини!

Facebook logo
Бъдете с нас и във