Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕСЕТКИ ЕВРОСМЕТКИ ИЗТОЧЕНИ ЗАРАДИ СТОЛИЧНИ СЛЕДОВАТЕЛИ

Преди две седмици (21 април) от Върховния касационен съд (ВКС) се похвалиха, че най-после са намерили изход от една доста заплетена ситуация: делото за най-голямата афера с фалшиви кредитни карти у нас. То било разпределено на Софийския окръжен съд, защото в Силистра категорично отказали да се занимават с него. С оправданието, че майката на обвиняемия Христо Върбанов е съдия в Силистренския окръжен съд.Първоначалните очаквания бяха, че процесът ще бъде във Варна, но по какви причини бе изнесен чак в София - никой не разбра. Факт е обаче, че на въпросното дело изобщо не му върви: цели две години и половина то събира прах в столичното следствие, а накрая - когато попадна в Националната следствена служба, изведнъж се оказа, че обвинителният акт трябва да бъде написан от Силистренската окръжна прокуратура, защото престъпната дейност е финализирана край Дунав. За най-голяма изненада обаче много скоро става ясно, че подобно нещо не е възможно да се случи: майката на единия от свидетелите по делото - Явор Севянов, не само работи в Силистренската окръжна прокуратура, ами е неин заместник-председател. И тук в играта се намесва дълбоката резерва - Румен Георгиев, прокурор от Добричката окръжна прокуратура. Само за месец той изучава материалите, събрани в хода на предварителното разследване, и пише обвинителен акт за чудо и приказ. За да се окаже в крайна сметка, че всичко е в ръцете на Софийската окръжна прокуратура, защото така повелявал Наказателнопроцесуалният кодекс. ЗаблудатаНа 29 май 2002 г. в София приключи Парламентарната асамблея на страните членки на НАТО. На нея министърът на вътрешните работи проф. Георги Петканов с нескрита гордост оповести, че в България не само са решени голяма част от проблемите с организираната престъпност, ами на октопода - български и международен, направо сме му разгонили фамилията. Само два дни по-късно (31 май) МВР уведоми медиите, че в Лион е разбита поредната международна престъпна организация, в която ключови фигури са двама нашенци, арестувани малко по-рано - на 27 май. Структурата се е занимавала с производството на фалшиви кредитни карти, а хватката, с която престъпниците са източвали банковите сметки, направо смайва със своята гениалност. На бензиностанция в Лион престъпниците инсталирали около апаратите за плащане с кредитни карти миниатюрни камери така, че в кадър да попадне клавиатурата на апарата, на която клиентите набират номерата на картите и ПИН-кодовете им. Камерите, последен писък на техниката, препращали информацията до колата с нашенците, паркирана на трийсетина метра от бензиностанцията. Получената информация, след съответната дигитална обработка, била препращана до членове на престъпната група в България и Румъния, които изработвали фалшивите кредитни карти, чрез които изпразвали сметките на нещастниците. При задържането на българите лионската полиция е конфискувала от тях няколко заснемащи устройства, приемателна антена, видеокасети, мобилни телефони, компютърни чипове за кредитни карти и около 4000 евро в брой. Според французите, жертвите на международната банда са не по-малко от 140 души, но колко са източените пари не било ясно. Причината за тази несигурност е, че по онова време не е било изяснено още в колко френски града и европейски държави се е подвизавала бандата. В съобщението на МВР се казва още, че българското посолство в Париж е отправило нота до консулската дирекция на френското Външно министерство, с която иска българските компетентни власти да бъдат информирани подробно за самоличността на нашенците и евентуалните им връзки с други престъпни мрежи във и извън Франция. Посолството ни в Париж е изпратило писмо със същото съдържание и до генералния директор на френската Национална полиция Патри Бергуню. От Специализираната следствена служба (която единствена по закон има право да разследва престъпления, извършени от българи в чужбина) съобщиха, че до момента - 5 юни (сряда), международна следствена поръчка от Франция при тях не е постъпвала...Всичко това Параграф 22 написа в бр.23 от 8 юни 2002 г., под заглавието Нашенци отново направиха Европа разногледа. Горките ние, откъде ли сме могли да знаем, че година и половина по-рано - през март 2001 г., двама от международните мошеници - Милко Лепоев и Христо Върбанов, вече са станали пациенти на Темида, но слугите й в Столичната следствена служба са си затворили очите и са ги пуснали да си развяват байраците из Европа?Всъщност на Параграф 22 му е простено да не знае, че на 16 март 2001 г. Софийска градска прокуратура е образувала предварително производство срещу Лепоев и Върбанов за извършени престъпления по чл.212, ал.4 от Наказателния кодекс (НК), чиято разпоредба гласи: Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери с намерението да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Казано по-просто, в случая става дума за създаването на фалшиви кредитни карти и източване на задгранични сметки чрез тях.Делото е разпределено в Столичната следствена служба, но по него не е извършено нито едно процесуално действие. Нещо повече - двамата обвиняеми Милко Лепоев и Христо Върбанов не са разпитвани, не са им налагани мерки за неотклонение, не са им иззети и международните паспорти. Колкото и странно да звучи, в периода 31 май 2002 - 19 март март 2003 г., по българо-френския случай не се случва нищо съществено. Едва тогава главният прокурор Никола Филчев сяда и пише заветното постановление, с което иззема делото от столичното следствие, изпраща го в Националната следствена служба и работата по случая започва. Съвсем отначало и с двегодишно закъснение. РазплитанетоГлавен виновник за разбиването на престъпната група е Георги Минчев Игнатов, който на 14 май 2002 г. заминава за Франция и две седмици по-късно е задържан в Лион. Той е обвинен, че е подправял и използвал фалшиви банкови карти, а експерти на лионската полиция установяват, че данните от оригиналните банкови карти са били снети с помощта на оригинално пиратско устройство. То включва разчитащо-предавателен апарат, камера и видео, които са били монтирани на банкомат близо до бензиностанция. Френските ченгета установяват, че Георги Игнатов е част от престъпна група, която действа в цяла Европа, а всички участници в нея са българи от Силистренския регион. Георги Игнатов моментално е осъден на пет години лишаване от свобода и тикнат във френски затвор. Именно тогава, в Националната служба за сигурност (НСС), пристигат и първите сигнали за престъпната дейност на силистренци. Амбицирано да докаже себе си, контраразузнаването започва активна разработка на престъпниците без изобщо да предполага, че година по-рано двама от тях вече са обвиняеми за същите престъпления. Чрез специални разузнавателни средства (монтирани видеокамери на банкомати в Силистра) до октомври 2002 г. в капана попадат един по един Бисер Йорданов, Марин Игнатов (брат на осъдения във Франция Георги Игнатов), Димо Пенчев, Христо Върбанов, Ивайло Иванов и Явор Савянов.(Междувременно, на 10 август 2002 г., 25-годишният Христо Върбанов, също напуска България и заминава за Великобритания. В края на септември обаче той е арестуван в Лондон за фалшифициране на кредитни карти и източване на банкови сметки. В продължение на девет месеца Върбанов търка наровете в един английски затвор, след което се връща в България, за да бъде арестуван отново.) По време на разследването (със съдействието на Борика) е установено, че Бисер Йорданов и Марин Игнатов са теглили пари с 31 френски карти и една английска, а Димо Пенчев, Христо Върбанов и Ивайло Иванов с... други фалшиви карти. Единственият, който не е успял да припечели нещо и поради тази причина е само свидетел по делото) е Явор Савянов. И двата му опита да забогатее на чужд гръб са се оказали неуспешни. Резултатите от съдебно-финансовата експертиза по делото, направена въз основа на разработките на НСС, доказват, че Бисер Йорданов и Марин Игнатов са гушнали 8360 лв., Димо Пенчев е прибрал 7750 лв., Ивайло Иванов се е замогнал с 24 300 лв., а Христо - с 9080 лева. Цялата сума, която бандата е успяла да изтегли под зоркото око на контраразузнаването и за която членовете й ще бъдат съдени, възлиза на 49 690 лева. А в безработната (уж) съпруга на Марин Игнатов са открити още... 19 000 евро. Колко общо са прибрали престъпниците така и не е изяснено докрай. По данни на френските и германските тайни служби обаче за две години (от март 2001 до март 2003 г.) силистренци са източили около 500 000 евро с общо 65 фалшиви кредитни карти: 43 френски, седем немски, четири английски и 11 от няколко други европейски държави. По време на обиските, извършени чак през 2003 г., в жилищата на престъпниците са открити и иззети цели купища специализирана апаратура, която съдебно-техническата експертиза описва така: устройства за придобиване, излъчване и приемане на видеоинформация по радиоканал; телевизионни устройства и модули за предаване, приемане и обработка на видео и аудио сигнали по кабел; компютърни конфигурации и аксесоари за обработка на магнитни карти и информацията от тях; формула на ЛУН-устройство за генериране на 16-цифров код на банкова карта; развойна система за подготовка и изработка на магнитни карти. В дома на Марин Игнатов е намерена телевизионна камера с вграден електронен микрофон, с помощта на който е ставало преобразуването на картината и звука в цифров видео- и аудиосигнал. А в компютъра на Ивелин Иванов са открити множество банкови стандарти, служещи за изработване на истинските кредитни карти. От жилището на Иванов е иззета и видеокасета със запис на клавиатура на банкомат, на който се вижда как неизвестни лица набират... ПИН-кодовете си. По време на следствения експеримент ченгета и следователи създали ментета, с които пет пъти успели да теглят пари от различни улични банкомати в София и страната. ЕпилогПетимата обвиняеми престояват в следствения арест до 18 декември 2003 г., след което са пуснати срещу различни парични гаранции. Срещу Бисер Йорданов, Марин Игнатов, Димо Пенчев, Христо Върбанов и Ивайло Иванов са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.243, чл. 244 и чл.249 от НК - за изготвяне на неистински или преправени кредитни или дебитни карти в страната или в чужбина. Ако доказателствата срещу петимата издържат пред съда, максималната присъда, която те могат да получат, е осем години лишаване от свобода. На подсъдимата скамейка няма да седне единствено Ивелин Иванов, който бе посочен от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов за тартор на групата. В средата на март 2003 г., когато главният прокурор Никола Филчев най-сетне реши да изпрати делото в Националната следствена служба, Ивелин Иванов изчезна и оттогава никой не е чувал нищо за него. В изпаряването му няма нищо мистериозно, защото ген. Борисов съвсем официално призна на пресконференция, че той е бил предупреден за предстоящия му арест от офицер в Пето РПУ-София. До момента ползата, че Иванов е обявен за международно издирване чрез Европол и Интерпол е никаква. Не съществуват и данни, че въпросният офицер от Пето РПУ-София (вече бивш) е приобщен към делото като съучастник. Чудно защо ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във