Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕСЕТКИ ЕВРОСМЕТКИ ИЗТОЧЕНИ ЗАРАДИ СТОЛИЧНИ СЛЕДОВАТЕЛИ

Преди две седмици (21 април) от Върховния касационен съд (ВКС) се похвалиха, че най-после са намерили изход от една доста заплетена ситуация: делото за най-голямата афера с фалшиви кредитни карти у нас. То било разпределено на Софийския окръжен съд, защото в Силистра категорично отказали да се занимават с него. С оправданието, че майката на обвиняемия Христо Върбанов е съдия в Силистренския окръжен съд.Първоначалните очаквания бяха, че процесът ще бъде във Варна, но по какви причини бе изнесен чак в София - никой не разбра. Факт е обаче, че на въпросното дело изобщо не му върви: цели две години и половина то събира прах в столичното следствие, а накрая - когато попадна в Националната следствена служба, изведнъж се оказа, че обвинителният акт трябва да бъде написан от Силистренската окръжна прокуратура, защото престъпната дейност е финализирана край Дунав. За най-голяма изненада обаче много скоро става ясно, че подобно нещо не е възможно да се случи: майката на единия от свидетелите по делото - Явор Севянов, не само работи в Силистренската окръжна прокуратура, ами е неин заместник-председател. И тук в играта се намесва дълбоката резерва - Румен Георгиев, прокурор от Добричката окръжна прокуратура. Само за месец той изучава материалите, събрани в хода на предварителното разследване, и пише обвинителен акт за чудо и приказ. За да се окаже в крайна сметка, че всичко е в ръцете на Софийската окръжна прокуратура, защото така повелявал Наказателнопроцесуалният кодекс. ЗаблудатаНа 29 май 2002 г. в София приключи Парламентарната асамблея на страните членки на НАТО. На нея министърът на вътрешните работи проф. Георги Петканов с нескрита гордост оповести, че в България не само са решени голяма част от проблемите с организираната престъпност, ами на октопода - български и международен, направо сме му разгонили фамилията. Само два дни по-късно (31 май) МВР уведоми медиите, че в Лион е разбита поредната международна престъпна организация, в която ключови фигури са двама нашенци, арестувани малко по-рано - на 27 май. Структурата се е занимавала с производството на фалшиви кредитни карти, а хватката, с която престъпниците са източвали банковите сметки, направо смайва със своята гениалност. На бензиностанция в Лион престъпниците инсталирали около апаратите за плащане с кредитни карти миниатюрни камери така, че в кадър да попадне клавиатурата на апарата, на която клиентите набират номерата на картите и ПИН-кодовете им. Камерите, последен писък на техниката, препращали информацията до колата с нашенците, паркирана на трийсетина метра от бензиностанцията. Получената информация, след съответната дигитална обработка, била препращана до членове на престъпната група в България и Румъния, които изработвали фалшивите кредитни карти, чрез които изпразвали сметките на нещастниците. При задържането на българите лионската полиция е конфискувала от тях няколко заснемащи устройства, приемателна антена, видеокасети, мобилни телефони, компютърни чипове за кредитни карти и около 4000 евро в брой. Според французите, жертвите на международната банда са не по-малко от 140 души, но колко са източените пари не било ясно. Причината за тази несигурност е, че по онова време не е било изяснено още в колко френски града и европейски държави се е подвизавала бандата. В съобщението на МВР се казва още, че българското посолство в Париж е отправило нота до консулската дирекция на френското Външно министерство, с която иска българските компетентни власти да бъдат информирани подробно за самоличността на нашенците и евентуалните им връзки с други престъпни мрежи във и извън Франция. Посолството ни в Париж е изпратило писмо със същото съдържание и до генералния директор на френската Национална полиция Патри Бергуню. От Специализираната следствена служба (която единствена по закон има право да разследва престъпления, извършени от българи в чужбина) съобщиха, че до момента - 5 юни (сряда), международна следствена поръчка от Франция при тях не е постъпвала...Всичко това Параграф 22 написа в бр.23 от 8 юни 2002 г., под заглавието Нашенци отново направиха Европа разногледа. Горките ние, откъде ли сме могли да знаем, че година и половина по-рано - през март 2001 г., двама от международните мошеници - Милко Лепоев и Христо Върбанов, вече са станали пациенти на Темида, но слугите й в Столичната следствена служба са си затворили очите и са ги пуснали да си развяват байраците из Европа?Всъщност на Параграф 22 му е простено да не знае, че на 16 март 2001 г. Софийска градска прокуратура е образувала предварително производство срещу Лепоев и Върбанов за извършени престъпления по чл.212, ал.4 от Наказателния кодекс (НК), чиято разпоредба гласи: Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери с намерението да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Казано по-просто, в случая става дума за създаването на фалшиви кредитни карти и източване на задгранични сметки чрез тях.Делото е разпределено в Столичната следствена служба, но по него не е извършено нито едно процесуално действие. Нещо повече - двамата обвиняеми Милко Лепоев и Христо Върбанов не са разпитвани, не са им налагани мерки за неотклонение, не са им иззети и международните паспорти. Колкото и странно да звучи, в периода 31 май 2002 - 19 март март 2003 г., по българо-френския случай не се случва нищо съществено. Едва тогава главният прокурор Никола Филчев сяда и пише заветното постановление, с което иззема делото от столичното следствие, изпраща го в Националната следствена служба и работата по случая започва. Съвсем отначало и с двегодишно закъснение. РазплитанетоГлавен виновник за разбиването на престъпната група е Георги Минчев Игнатов, който на 14 май 2002 г. заминава за Франция и две седмици по-късно е задържан в Лион. Той е обвинен, че е подправял и използвал фалшиви банкови карти, а експерти на лионската полиция установяват, че данните от оригиналните банкови карти са били снети с помощта на оригинално пиратско устройство. То включва разчитащо-предавателен апарат, камера и видео, които са били монтирани на банкомат близо до бензиностанция. Френските ченгета установяват, че Георги Игнатов е част от престъпна група, която действа в цяла Европа, а всички участници в нея са българи от Силистренския регион. Георги Игнатов моментално е осъден на пет години лишаване от свобода и тикнат във френски затвор. Именно тогава, в Националната служба за сигурност (НСС), пристигат и първите сигнали за престъпната дейност на силистренци. Амбицирано да докаже себе си, контраразузнаването започва активна разработка на престъпниците без изобщо да предполага, че година по-рано двама от тях вече са обвиняеми за същите престъпления. Чрез специални разузнавателни средства (монтирани видеокамери на банкомати в Силистра) до октомври 2002 г. в капана попадат един по един Бисер Йорданов, Марин Игнатов (брат на осъдения във Франция Георги Игнатов), Димо Пенчев, Христо Върбанов, Ивайло Иванов и Явор Савянов.(Междувременно, на 10 август 2002 г., 25-годишният Христо Върбанов, също напуска България и заминава за Великобритания. В края на септември обаче той е арестуван в Лондон за фалшифициране на кредитни карти и източване на банкови сметки. В продължение на девет месеца Върбанов търка наровете в един английски затвор, след което се връща в България, за да бъде арестуван отново.) По време на разследването (със съдействието на Борика) е установено, че Бисер Йорданов и Марин Игнатов са теглили пари с 31 френски карти и една английска, а Димо Пенчев, Христо Върбанов и Ивайло Иванов с... други фалшиви карти. Единственият, който не е успял да припечели нещо и поради тази причина е само свидетел по делото) е Явор Савянов. И двата му опита да забогатее на чужд гръб са се оказали неуспешни. Резултатите от съдебно-финансовата експертиза по делото, направена въз основа на разработките на НСС, доказват, че Бисер Йорданов и Марин Игнатов са гушнали 8360 лв., Димо Пенчев е прибрал 7750 лв., Ивайло Иванов се е замогнал с 24 300 лв., а Христо - с 9080 лева. Цялата сума, която бандата е успяла да изтегли под зоркото око на контраразузнаването и за която членовете й ще бъдат съдени, възлиза на 49 690 лева. А в безработната (уж) съпруга на Марин Игнатов са открити още... 19 000 евро. Колко общо са прибрали престъпниците така и не е изяснено докрай. По данни на френските и германските тайни служби обаче за две години (от март 2001 до март 2003 г.) силистренци са източили около 500 000 евро с общо 65 фалшиви кредитни карти: 43 френски, седем немски, четири английски и 11 от няколко други европейски държави. По време на обиските, извършени чак през 2003 г., в жилищата на престъпниците са открити и иззети цели купища специализирана апаратура, която съдебно-техническата експертиза описва така: устройства за придобиване, излъчване и приемане на видеоинформация по радиоканал; телевизионни устройства и модули за предаване, приемане и обработка на видео и аудио сигнали по кабел; компютърни конфигурации и аксесоари за обработка на магнитни карти и информацията от тях; формула на ЛУН-устройство за генериране на 16-цифров код на банкова карта; развойна система за подготовка и изработка на магнитни карти. В дома на Марин Игнатов е намерена телевизионна камера с вграден електронен микрофон, с помощта на който е ставало преобразуването на картината и звука в цифров видео- и аудиосигнал. А в компютъра на Ивелин Иванов са открити множество банкови стандарти, служещи за изработване на истинските кредитни карти. От жилището на Иванов е иззета и видеокасета със запис на клавиатура на банкомат, на който се вижда как неизвестни лица набират... ПИН-кодовете си. По време на следствения експеримент ченгета и следователи създали ментета, с които пет пъти успели да теглят пари от различни улични банкомати в София и страната. ЕпилогПетимата обвиняеми престояват в следствения арест до 18 декември 2003 г., след което са пуснати срещу различни парични гаранции. Срещу Бисер Йорданов, Марин Игнатов, Димо Пенчев, Христо Върбанов и Ивайло Иванов са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.243, чл. 244 и чл.249 от НК - за изготвяне на неистински или преправени кредитни или дебитни карти в страната или в чужбина. Ако доказателствата срещу петимата издържат пред съда, максималната присъда, която те могат да получат, е осем години лишаване от свобода. На подсъдимата скамейка няма да седне единствено Ивелин Иванов, който бе посочен от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов за тартор на групата. В средата на март 2003 г., когато главният прокурор Никола Филчев най-сетне реши да изпрати делото в Националната следствена служба, Ивелин Иванов изчезна и оттогава никой не е чувал нищо за него. В изпаряването му няма нищо мистериозно, защото ген. Борисов съвсем официално призна на пресконференция, че той е бил предупреден за предстоящия му арест от офицер в Пето РПУ-София. До момента ползата, че Иванов е обявен за международно издирване чрез Европол и Интерпол е никаква. Не съществуват и данни, че въпросният офицер от Пето РПУ-София (вече бивш) е приобщен към делото като съучастник. Чудно защо ли?

Четете още

Параграф22 Daily

Внесоха обвинителен акт за неправомерно упражняване на адвокатска професия

По делото са разпитани над 100 свидетели, извършени са експертизи, иззети веществени доказателства и др. Поради направен отвод на съдиите в Районен съд-Димитровград,... Още »
Банкеръ Daily

БНБ свали основната лихва до 0.00%

Тя е рекордно ниска за България за всички времена Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във