Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Детекторът на лъжата е надежден метод

Иво Бешков е на тридесет и седем години, десет от които са преминали на работа в Института по психология към МВР. Завършил висшето си образование в Нов български университет (НБУ) през 1998 г. в столицата със специалност Психология. Бешков бе в екипа от криминални психолози, които имат основна заслуга за успешния завършек на кризата със заложниците, затворени от похитителя Стефан Стефанов в клона на Инвестбанк в Сливен.

Г-н Бешков, много се говори около инцидента с нападението на банковия клон в Сливен. Изчерпана ли вече тази тема за криминалните психолози?
- Нашата задача като преговарящ екип беше да отидем, да овладеем ситуацията, да се проведат преговорите и инцидентът да завърши успешно. На практика първият етап отнема един-два часа след началото му - той е най критичен. Вторият етап са самите преговори и третият е вече освобождаване на самите заложници и похитителят да се предаде. Характерното е, че водещият мотив, вм случая в Сливен, на похитителя е бил не да ограби банката, а нуждата му от себеутвърждаване. Взима заложници, защото е бил изненадан от полицията, която се намесва много бързо, заложниците се явяват гарант за неговия живот. Тоест престъпните деяния се натрупват едно след друго, които в крайна сметка усложняват още повече ситуацията.
От думите ви разбирам, че сте приключили сте окончателно със случая?
- Да, той е приключен за нас и, както е известно, успешно запазени бяха животът и здравето на похитените и на похитителя.
Това е безпрецедентно нападение на банка за България, но дали този случай дълго ще остане единствен?
- Да, това е първият случай, при който се водят преговори. Но вероятно ще има още работа за нас. Тъй като - доколкото съм осведомен от информациите в медиите - грабежите, обирите, изобщо нападенията над различни обекти се засилват.
При какви ситуации търсят намесата на хора като вас?
- Намесваме се в различни случаи, които се определят с термина критичен инцидент. Като цяло може да се обобщи, че това са случаи, в които човек застрашава собствения си живот и живота на други хора. В случая в Сливен имахме похитител, взел заложници. В друг случай нашата намеса се налага, когато човек има суицидни намерения (иска да се самоубие - б.ред,), в трети случай просто се е барикадирал и има някакви искания.
Изглежда, орисията ви е да спасявате човешки животи...
- По принцип, когато човек е заявил, че има самоубийствени намерения, той със сигурност търси да привлече вниманието върху себе си - това е показател, че има някакви дефицити. В нашата практика има най разнообразни опити за самоубийства. Миналата година например имахме инцидент (за който бе писано в медиите), при който кола беше качена на репатриращ автомобил, вътре в нея се беше затворила една жена и не искаше да излезе оттам - причината за нейното поведение беше, че колата вече беше вдигана с паяци на няколко пъти. Жената беше в шок и ситуацията от лек спор с длъжностните лица ескалира до положение, при което на практика бе застрашен животът й. Но разговорите с нея преминаха успешно и запазихме живота и здравето й. Мъжът й пък беше освободен от ареста, където бе задържан заради емоционални изблици по време на инцидента, и така всичко приключи благополучно.
Имахме и друг случай, при който един човек беше се затворил в дома си и изхвърляше предмети отвътре. Беше се въоръжил с ножове и заплашваше да се самоубие или да посегне на друг, ако някой влезе в жилището. Майка му беше отвън и не можеше да влезе. На практика се беше барикадирал. В разговора с него се установи, че той има психично заболяване и ние, психолозите, нямаше как да му помогнем. В случая имаше нужда от намесата на психиатър. Трябваше да се разбие вратата и човекът бе отведен в психиатрична клиника. Така че в някои случаи има как да се осъществят разговори, да се оправят нещата, има и други, при които това е невъзможно. Ако се върнем към инцидента в Сливен - там се получи ситуативно взимане на заложници. Желанието на похитителя е да запази живота си, нашето желание е същото. Това е вече основа на водене на преговори - по какъв начин да се запази животът на всички. Ако го няма това обстоятелство, няма как да се проведат успешни преговори...
Колко души са специалистите психолози в екипа, на които може да се разчита при критични ситуации?
- Девет човека сме. Малък но сплотен колектив...
Как си сътрудничите с останалите си колеги в МВР, имате ли отработени методи на взаимодействие?
- Да, в такива извънредни ситуации - като случая в Сливен и в други случаи, се прави щаб. Той включва както местни служители на МВР, така и Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и наш преговарящ екип, като могат да се привличат и други специалисти в зависимост от ситуацията. Ако установим, че има психичноболни например, привличаме психиатър.
Какво е вашето участие при разследванията на убийства, като например това на двете сестри Белнейски от Пазарджик?
- В подобни случаи извършваме така нареченото психологично портретиране на неизвестен извършител. А може и да е известен, при което се прави психологична експертиза на лицето, което е извършило престъпното деяние. При разследване убийството на сестрите Белнейски бе направен предварителен портрет на неизвестен извършител, който на практика съвпадна с този на действителния убиец. Но освен по убийствата работим и по грабежи, кражби, изнасилвания и други.
Винаги ли работите в екип като в Сливен или според ситуацията?
- Задължително работим в екип. Индивидуалните действия няма как да доведат до успех. Винаги поне двама отиваме на случай, като всяко действие задължително се консултира с останалите хора от екипа.
При кои разследвания най-често се прибягва до помощта на криминалните психолози? Разполагате ли с подобна статистика?
- Според мен има най-голяма нужда от нас, когато нещата са неясни. Тогава чрез нашата намеса до голяма степен даваме профил и характеристики на възможния извършител на дадено престъпление, което пък подпомага оперативната дейност.
Използвате ли в работата си опита на ваши колеги криминални психолози от чужбина?
- Ползваме чужд опит основно когато правим полиграфски изследвания, по известни като изследвания чрез детектора на лъжата.
Какво е мнението ви за този способ за установяване на фактите?
- Това е много сигурен и надежден метод за установяване на съпричастност на едно лице към извършване на дадено престъпление.
Защо тогава у нас, а и другаде по света резултатите от изследванията с детектора на лъжата не се приемат като доказателства от съда?
- Причината е, че на този етап в България няма условия това да бъде използвано като доказателство. Но в Колумбия, да речем, където резултатите от полиграфското изследване се използват в съда, хората, които се подлагат на него, са с маски на главите, за да не могат да бъдат разпознавани. У нас психологичните профили и експертизи, които правим, се взимат предвид в съда.
Имате ли структури в страната?
- Да, имаме психологични лаборатории в по-големите градове - във Варна, Бургас, Пловдив, Монтана, Плевен, Благоевград, които подпомагат дейността на института, който е ръководната структура.
Увеличават ли се с годините вашите ангажименти като криминални психолози?
- Характерното е напоследък, че все повече стават обири на банки и на други обекти, и то успешни. Така че със сигурност не се оплакваме от липса на работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във