Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕТЕКТОРЪТ НА ЛЪЖАТА - НОВАТА BG ИНДУЛГЕНЦИЯ *

От известно време в България се води спор, който трудно ще бъде решен поне през следващите седем-осем години. Става дума за признаването на резултатите от детектора на лъжата като доказателство в наказателния процес, т. е. изравняването им по сила с разпита пред съдия или пък с информацията, получена чрез законно приложено специално разузнавателно средство. За последно, култовата фраза Готов съм да се подложа на детектора на лъжата, се чу преди десетина дни, когато гръмна т. нар. педофилски скандал в парламента, а от парламентарната група на Атака наистина остана един микробус хора. При това - с тенденция за следващо роене, защото сред хората на Волен Сидеров имало не само бивши ченгета и меки китки, но и... луди за връзване.
На пръв поглед този дебат изглежда почти толкова безумен, колкото и дилемата коя торта е по-вкусна - с черешката на върха или с шоколадовата глазура. Причината е, че в държавите с нормални правосъдни системи показанията пред детектора на лъжата не се признават като доказателства пред съда, но... играят много важна роля при формирането на обвинителната теза. Засега изключение правят само три страни - Япония (от 1959 г.), Русия (от 2000 г.) и Украйна (2001 г.), но и тамошните съдии не приемат тази информация на голо доверие, а искат тя да бъде доказана и чрез класически процесуални способи - събиране на веществени доказателства, разпити на свидетели, заключения на съдебни експертизи и т. н.

Според общоприетите схващания точността на детектора на лъжата варира в границите 85-93%, като някои от най-съвършените модификации на полиграфа ловят 100% от неверните отговори. Стандартният разпит трае четири минути, като се отчита промяната на четири физиологични показателя - дишане, кожно-галванично съпротивление, кръвно налягане и сърдечен пулс. Експерти твърдят, че не е невъзможно полиграфът да бъде заблуден чрез най-елементарни ученически номера - настъпване на камъче в обувката, стискане на кабърче между пръстите на ръката или прехапване на езика в подходящия момент. Те са категорични, че дори в подобни случаи полиграфът не може да бъде излъган тотално, а само... да бъде подведен по отношение на един или друг показател.
Кратка разходка из тематичните ИНТЕРНЕТ сайтове показва, че в крайна сметка умната машинка е такава само в ръцете на изключително опитен оператор. В противен случай, когато въпросите са подготвени и се задават от средностатистически специалист, обективността на полиграфа рядко надхвърля повече от 50 процента. Така или иначе обаче по принцип никой не отрича ползата от детектора на лъжата, а във Великобритания и САЩ дори му отреждат бляскаво бъдеще.
В средата на януари английското правителство обяви, че има намерение да подлага периодично на тест с детектора на лъжата всички педофили, излежали наказанията си. Проектът е стартирал през септември 2003 г. в три административни области, но явно резултатите му са обнадеждаващи, защото британските власти смятат да въведат периодичното препитване с полиграфа в още десет области. А откъм Щатите долетя вестта, че американското Министерство на отбраната е осигурило бюджет от 5 млн. долара на д-р Дженифър Вендемиа който в ускорени темпове трябва да осъществи на практика идеята си за разобличаване на лъжата чрез проследяване и засичане на мозъчните вълни. Според учения неговата система е далеч по-ефикасна от класическия полиграф, защото засича между 94 и 99% от неверните отговори. Съвсем накратко, методът на д-р Вендемия се изразява в следното: върху лицето и скалпа на пациента се монтират 128 електрода, които установяват и превеждат мозъчните вълни. Изобретателят твърди, че по този начин има възможност да улови дори и най-невинните реакции на човека. Със сигурност той ще успее да оправдае петте милиона долара, но едва ли ще може да реши основния проблем при употребата на полиграфа: поне засега машината не разобличава хора, които не осъзнават, че лъжат. Казано по-простичко, детекторът на лъжата не може да хване в крачка човек, който не осъзнава, че изрича неистини.
Колкото и невероятно да звучи, Институтът по психология на МВР притежава детектор на лъжата още от 60-те години на миналия век. Тази машинка е била разработена от наши специалисти, защото в епохата на Студената война Западна Европа и САЩ не са имали благородния навик да ни обзавеждат с подобни изделия. Още по-естествено е било, че по времето на социализма българският вариант на полиграфа не е бил широко използван - само от бившата Държавна сигурност, и то за определени цели - разкриване на заговори срещу държавата, разобличаване на империалистически агенти и т. н.
По неизвестни причини през първите шест години на демокрацията в България никой не отвори публично приказка за въвеждането на полиграфа в масова употреба. По всяка вероятност обаче в системата на МВР е протекъл някакъв професионален диспут, защото през есента на 1995 г. министърът на вътрешните работи Любомир Начев се похвали, че е успял да убеди съпартийците си от правителството на Жан Виденов и те са благословили използването на полиграфа - под благовидната формулировка изработване на психологически експертизи - за целите на оперативно-издирвателната дейност.
Вторият голям дебат за вредата и ползата от детектора на лъжата се състоя девет години по-късно. На 16 ноември 2004-а София стана домакин на международна конференция, посветена на Правните и практическите аспекти на използването на полиграфа. Именно на този форум тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов открито обяви, че показанията пред детектора на лъжата трябва да бъдат признавани като доказателства в наказателния процес. Пред участниците в него той съобщи, че в периода 2001-2004 г. чрез полиграфа са били разкрити около 40 тежки престъпления, защото устройството свеждало до минимум броя на заподозрените и така се намалявали времето и средствата, необходими за предварително разследване.
За разлика от ръководството на МВР и служителите във ведомствения Институт по психилогия, Съюзът на съдиите в България зае точно обратната позиция. И то по най-категоричен начин, защото при допитване до 155 съдии за използването на полиграфа в наказателния процес против са се обявили... 100% от анкетираните магистрати.
Полиграфът може да помага на разследващите в досъдебната фаза, но резултатите от него категорично не могат да се използват като доказателство в съда, коментира пред медиите след конференцията на 16 ноември 2004 г. председателят на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова. Тогава тя не изключи възможността данните от детектора на лъжата да бъдат използвани в съда, но посочи, че това може да стане само след изрично включване на съответен текст в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Освен това Съюзът на съдиите декларира, че по принцип приема метода на полиграфа, но в никакъв случай не го признава като единствено основание за присъда. Професионалната организация на съдиите аргументира позицията си така: Детекторът на лъжата не притежава етично-правни критерии, за да обяви някого за невинен или виновен. И що се отнася до България, детекторът е възможно най-последното нещо, което ще реши проблемите в борбата с престъпността.
Точно една година по-късно - през октомври 2005 г., новият (тогава) министър на вътрешните работи Румен Петков отново поведе битка за процесуално узаконяване на разпитите пред детектора на лъжата. Въпреки че той официално не пожела да съобщи защо по никое време се е присетил за полиграфа, за по-просветените загадки нямаше и те набързо формулираха основните причини за възраждането (макар и частично) на дебата.
Първата е, че в началото на 2005 г. Върховният административен съд забрани на Института по психология да използва резултатите от тестовете с детектора на лъжата по време на т. нар. реподбор. Иначе казано - МВР-ръководството се прости с практиката да уволнява неудобните ченгета и цивилни служители по причини, които нямат нищо общо със Закона за МВР и Закона за държавния служител.
А втората причина е далеч по-банална и е свързана с все по-големия хаос и все по-ниската ефективност на полицейското дознание. Поне засега две трети от дознателите не оправдават оказаното им доверие. Сравнителният анализ между отчетите на МВР, анализите на съдилищата, справките на прокуратурата и данните на Националния статистически институт показват, че всяка година по около 65 000 полицейски производства (от общо образувани 85 000 - 90 000) изобщо не помирисват съдебната зала. Било защото прокуратурата ги връща за доразследване, прекратява ги или ги приключва със споразумения, било защото ги преобразува в следствени дела. А от останалите 20 000-25 000 дознания половината я приключат с осъдителни присъди, я не.
За най-голямо съжаление на министър Румен Петков авторите на новия Наказателнопроцесуален кодекс, който влиза в сила след два месеца и половина - на 28 април, не пожелаха да включат детектора на лъжата сред способите за събиране на доказателства. По този начин те оставиха в сила една много вехта, но много категорична наредба на правосъдното министерство (№ 23 от 1994) - за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите експертизи, според която преценката дали разпитваният казва истината, или лъже се прави не от машина, а от съдебен експерт, отговарящ на изключително строги изисквания: да е завършил психология, да е тесен специалист по медицинска психология, а по възможност - и по съдебна психология.
В САЩ например, където детекторът на лъжата се използва масово, съществуват наистина драконовски мерки по отношение на кадровия подбор. Там хората, които работят с полиграфа, освен че трябва да имат подходящо висше образование, да са по-възрастни от 25 години, задължително трябва да са издържали шестмесечен специализиран курс по физиология и юридическа психология и най-малко две години да са чиракували под ръководството на опитен съдебномедицински експерт.
В България подобни неща естествено не се случват. Или поне никой не знае дали се случват, защото единствено Институтът по психология на МВР има право официално да разполага с детектор на лъжата. А той, както е известно, продължава да е една от най-затворените структури в държавата и макар че си има ИНТЕРНЕТ страница, в него всичко е много секретно. Толкова секретно, че дори самите служители на МВР нямат право да се запознаят с резултатите от тестовете си.

* Индулгенция (лат.) - снизхождение; папско писмо, удостоверяващо опрощение на греховете срещу заплащане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във