Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕТСКИТЕ БОМБЕНИ ЗАПЛАХИ ЩЕ ЗАЧЕСТЯТ

Д-р Светлозар Георгиев, психиатърМакар в контекста на обществените преживявания и очаквания за някакви терористични прояви хората да са болезнено чувствителни на тази тема, едва ли скоро ще имаме щастието да забравим за телефонния тероризъм. Винаги е имало и ще има хора, особено сред подрастващите, които по този начин ще търсят своята прослава пред обществото. Колкото и парадоксално да звучи, те не осъзнават постъпката си като терористична заплаха, от която произтичат конкретни вреди, защото във възпитанието им - особено семейното - има огромни бели петна. Тук не става въпрос за липсата на достатъчно контрол и възпитание в общоприетия смисъл на това понятие, а за липсата на съответни житейски умения. С този тип хора никой не е работил активно вкъщи, училището не е съумяло да запълни празнините и те са се култивирали на улицата: расли са, без да бъдат разбрани, оценени и стимулирани, били са оставени сами да се грижат за себе си и да си търсят начини за реализиране. Колкото и да е невероятно, най-честите оправдания на телефонните терористи в съдебната зала са два типа: или не са подозирали, че проявата им ще има такъв ефект, или са искали да усетят гъдела, че вдигат на крак полицията и карат големи групи от хора да се паникьосват. Това за тях до голяма степен е социалната азбука. Причините са самота, неразбиране, недостатъчно усилия от страна на другите хора и обществото да стимулират техните ресурси. Семейството трябва да бъде държано отговорно за всичко това, а не училището.Категорично споделям тезата, че невръстните телефонни терористи не са особена порода деца. Те се влияят от филмите, от медиите и от ИНТЕРНЕТ, защото не могат да се справят с колосалното количество информация и не са в състояние да осъзнаят, че извършват престъпление. Ето защо към тях не трябва да се отнасяме като към болни или психически неуравновесени хора, нито пък като към завършени терористи. Въпреки че обществото настръхва при всеки подобен случай и върху тях се стоварва цялата строгост на закона. Те могат да си имат някакви психологически проблеми, но не са вдигнали телефона да заплашват, защото днес са прочели един вестник или са изгледали един филм и веднага са реагирали. Това се развива в тях и в един момент те си казват: защо да не пробвам да видя какво ще стане? Как да избегнем риска децата да стават автори на терористични заплахи? Родителите трябва да говорят с тях, да не ги изолират, да ги разпитват и да съпреживяват. Сега родителите са заети хора и оставят децата да се развиват кое както намери за добре. Става дума просто за липса на контрол, тези деца нямат нужда от специализирано лечение....

Facebook logo
Бъдете с нас и във