Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЯДО ИНОКЕНТИЙ ЗАПЛАШЕН С БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД

Седмици преди края на мандата си главният прокурор Никола Филчев може да види част от плодовете на своя труд - в Софийския районен съд ще започне делото срещу известния Софийски митрополит Инокентий.
Свещеникът , роден под името Иван Стоянов Петров, е обвинен по чл.274, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), който гласи следното: Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Процесът е насрочен за 31 януари догодина.
С началото на делото ще започне и фактическото разрешаване на спора за църковните имоти, който тлее вече от много години. Едва ли някой е забравил масовата прокурорско-полицейска хайка в разгара на лятото на 2004 година. Целта й беше само една - да изгони от всички църкви хората от т.нар. алтернативен синод. С помощта на прокуратурата и полицията патриархът на Българската православна църква (БПЦ) Максим се разправи с непослушните свещеници след близо десетгодишна война за църковната власт.

Разколът
Църковният разкол започна на 2 май 1992 г., когато тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията в правителството на Филип Димитров - Методи Спасов, с един подпис обяви Светия синод, оглавяван от патриарх Максим, за нелегитимен (въпреки че още на 4 юли 1971 г. Всеправославният събор го избира за патриарх на БПЦ). Освен това Спасов уреди банковите сметки на единствения (все още) синод да бъдат блокирани, докато в историята се намесят и хората, които наистина могат да вземат нещата в свои ръце. Става дума за тогавашния военен министър Александър Сталийски, който със своя заповед вдига по тревога отбора по карате на ЦСКА (собственост на Министерството на отбраната) и го праща да помогне на Христофор Събев в превземането на Синодалната палата.
В крайна сметка атаката на Синодалната палата приключва с успех за Христофор Събев и за хората му, които слагат ръка на оригиналния печат и на архивите на Светия синод, както и на няколко банкови сметки на БПЦ, които тутакси са запорирани.
Така на бял свят се появява т.нар. Българска патриаршия, по-известна като Алтернативния синод. На 1 юли 1996 г. в църквата Света Параскева в столицата Неврокопският митрополит Пимен е провъзгласен за алтернативен патриарх. В неговото най-близко обкръжение е Софийският митрополит Инокентий.
На 10 април 1999 г. дядо Пимен умира. Начело на отцепниците застава именно Инокентий. Той се провъзгласява за наместник-председател на Синода на Българската православна църква.
Разгромът
Рано сутринта на 21 юли 2004 г. се случи нещо невиждано. По разпореждане на окръжните прокурори в страната и с благословията на Никола Филчев полицаи атакуваха около 250 храма, обитавани от разколниците. Операцията продължи до полунощ, но приключи успешно.
Същият ден градският прокурор на София Бойко Найденов заяви: Ние приемаме, че има самоуправство от страна на самонастанили се лица в български храмове. Преди да се пристъпи към запечатването на църковните храмове, към хората от т. нар. алтернативен синод на Инокентий бе отправена нотариална покана да напуснат незаконно заеманите от тях сгради. След като това не се случи, с писмо от страна на Българската православна църква беше поискано съдействието на прокуратурата да бъдат прекратени действията, извършвани от лица от т. нар. алтернативен синод. Това са бивши служители на Българската православна църква, които не са пожелали по законно установения начин да освободят църковните имоти в Софийската митрополия.
Още на следващия ден по разпореждане на главния прокурор Никола Филчев Върховната касационна прокуратура (ВКП) образува следствено дело срещу алтернативния синод на Инокентий за незаконно владеене на чуждо имущество, самоволно действие и самоуправство.
Едното обвинение срещу разколниците е за обсебване от страна на алтернативния синод на църковно имущество и вещи, принадлежащи на БПЦ (чл. 206 от Наказателния кодекс). Освен това хората на Инокентий са обвинени и за използване на идентични наименования като това на Българска православна църква - име, печат и документи (по чл. 274, ал. 2 от НК). Делото е възложено на Националната следствена служба.

Разследването
Националното следствие приключва разследването по чл. 274 с мнение за съд през март тази година. Подсъдимият е само един - Софийският митрополит Инокентий. На 12 април прокуратурата внася обвинителния акт в Софийския районен съд. На 25 май обаче съдът връща делото и дава указания на държавното обвинение да прецизира колко пъти и за какъв период от време Инокентий е използвал името, печата и документите на БПЦ. Обвинителният акт е внесен отново на 14 юни, но... без нито една поправка в него. И сцената се повтаря - съдът отново го връща със същите указания на 22 юни.
Близо един месец е необходим на държавното обвинение, за да ги изпълни. На 19 юли обвинителният акт отново е депозиран в съда и този път връщане няма. Делото е насрочено за 31 януари догодина.
На 20 декември 2002 г. е приет новия Закон за вероизповеданията (ЗВ). Той влиза в сила девет дни по-късно. Съгласно §2, ал. 4 от преходните и заключителните му разпоредби всички заварени местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно в съответния окръжен съд по заявление на централното ръководство на вероизповеданията. Към заявлението трябва да се прибави документ за регистрация на вероизповеданието или удостоверение, издадено от централното ръководство на вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение.
Прокуратурата твърди, че Инокентий не се е съобразил със законовите промени. Той продължил да се представя за наместник-председател на Светия синод и за Софийски митрополит. Но според чл.17 от Устава на БПЦ наместник-председател е временна длъжност, която се открива след смъртта на патриарха и съществува до избирането на нов такъв.
В това си качество за периода 2 януари 2003 г. - 6 юли 2004 г. митрополит Инокентий е написал и изпратил 439 писма, в които е използвал печата и името на Българската православна църква.
Част от тези писма са отправени до съответните окръжни съдилища, с които той е искал да регистрира поделенията на алтернативния синод. Друга част пък са кореспонденция с посланиците на САЩ, Испания и Великобритания. Инокентий е водил преписка с много кметове и областни управители от цялата страна. В тях той е настоявал местните поделения да се впишат в общинския регистър. По този начин, според прокуратурата, софийският митрополит Инокентий е нарушил §3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията. Текстът гласи: Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.
Що се отнася до разследването по чл. 206 от НК - за обсебване, то все още не е приключено. Националната следствена служба чака заключението на съдебно-икономическа експертиза, която трябва да покаже дали има данни за обсебване. Освен това следователите са иззели тонове документи, които също трябва да се проверят и да се види има ли престъпление, или не. А кога ще приключи разследването никой не може да каже. Но едва със заключението на следствието ще се види и кой ще обере пешкира по това обвинение. Засега то се води срещу неизвестен извършител.
Реваншът
Преди още разследването да набере скорост, Иван Стоянов Петров се опитва да запази положението си, като праща писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) на 28 юли 2004 година. В него Инокентий иска магистратите да разрешат да се започне наказателно преследване срещу главния прокурор Никола Филчев и предсрочното му освобождаване от длъжност.
Инокентий припомня за нахлуването на полицаи в храмовете на 21 юли 2004 г. в изпълнение на прокурорските разпореждания. Според него правната квалификация в тези постановления е изцяло погрешна. Държавното обвинение се е позовало на чл.118, т.3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи: Прокуратурата предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права. Проблемът в църквата е от 10 години, а не от вчера. Факт е, че от години се води гражданскоправен спор по въпроса за представителството на БПЦ. И единствената институция, която може да реши този въпрос, е съдът. С нескопосаните си постановления прокуратурата със замах разреши правен спор, който би бил сериозно предизвикателство и за трите инстанции на българския съд, пише до ВСС Инокентий.
Той се е надявал след погрома главният прокурор Никола Филчев да нареди да се извърши ревизия на прокурорските постановления. Но така е не дочакал. Заради това Иван Петров приема, че обвинител №1 поддържа тези юридически несъстоятелни постановления и желае запазване на тяхното правно действие и последиците от тях.
В края на писмото Инокентий твърди, че Филчев трябва да поеме отговорността за изцяло грешната правна квалификация в прокурорските постановления, както и за настъпилите от това значителни вредни последици. Считам, че изнесените данни показват противоправно поведение от страна на Никола Филчев, изцяло в хипотезата на престъпление по служба - чл. 282 от Наказателния кодекс, смята Инокентий.
На всички е ясно, че Висшият съдебен съвет въобще не е обсъждал молбата на Иван Стоянов Петров. Най-вероятно тя е потънала в някое чекмедже и повече няма да види бял свят.
Освен това на Никола Филчев му остават около два месеца на поста главен прокурор. Инокентий може да изчака да мине 22 февруари 2006 г. и направо да действа. А не да чака от умрял писмо, както се казва в такива случаи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във