Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДИАГНОЗАТА ИНДИГО: ГАВРАТА ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО

Прави са критиците на българския преход, които от години повтарят като латерни, че държавата няма воля за борба с престъпността и по никакъв начин не желае да реформира съдебната си система по европейски модел. Примерите за тази тъжна констатация са хиляди, но един от тях онзи ден изби рибата (както се казва по друг повод). Става дума за делото за трагедията в столичната дискотека Индиго, при която на 21 декември 2001 г. загинаха седем деца, а други 12 бяха ранени.
Във вторник (7 март) бившият министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски - Антон Станков, върна обвинителния акт на Софийската градска прокуратура. Въпреки че Станков е третият магистрат от Софийския градски съд, дръзнал да пробва професионализма си с казуса Индиго от 2002 г. насам, мотивите за връщането на делото звучат банално познати: срещу четирима от подсъдимите са повдигнати неясни обвинения, а това нарушава конституционно гарантираното им право на защита. Става дума за охранителите на дискотеката - Анри Силаги и Георги Василев, за собственика на заведението - Красимир Илиев, и за управителя на Индиго - Ангел Николов, които трябва да отговарят пред закона за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице (чл.122, ал.2 от Наказателния кодекс).
(Колкото до другите двама подсъдими - бившия главен архитект на столицата Стоян Янев и бившия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски, те са обвинени в извършването на закононарушения, които нямат пряка връзка със смъртта на децата и затова към тяхното право на защита претенции не съществуват. Според обвинителния акт Стоян Янев трябва да бъде съден за това, че е разрешил изграждането на дискотеката като временен обект, докато Цвятко Барчовски е изправен на подсъдимата скамейка за престъпление по служба - отдал е публична държавна собственост - бившия стадион Юнак, под наем, а не на концесия.)
На пръв поглед постановката, че седем висококвалифицирани юристи - петима следователи от Националната следствена служба и двама прокурори от Софийската градска прокуратура, не знаят как се повдигат обвинения, звучи нелогично. Ако мотивът на съдия Антон Станков за връщане на делото обаче бъде преведен на обикновен български език, работата започва да изглежда другояче.
Следователите и прокурорите са повдигнали срещу четиримата обвинения по споменатия чл.122, ал.2 от НК, но са пропуснали да запишат в обвинителния акт няколко задължителни подробности: какви престъпления конкретно са извършили четиримата; какви свои служебни задължения не са изпълнили те, за да се стигне до трагичната кончина на седемте деца; в кои нормативни документи (закони, постановления или наредби) или вътрешнофирмени правилници са записани задълженията, които те са нарушили, и т. н.
Иначе казано, по време на работата си следователите и прокурорите не са спазили изричната разпоредба на чл.235, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), която гласи: В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствали за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
Тук е мястото да бъде припомнено, че още на 12 юли 2002 г. първият съдия по делото за трагедията в Индиго - Бисер Троянов, върна обвинителния акт на Софийската градска прокуратура (СГП) със същите мотиви и с конкретни указания как да бъдат отстранени процесуалните нарушения, допуснати по време на предварителното разследване.
По устно разпореждане на бившия главен прокурор Никола Филчев обаче СГП обжалва връщането на делото пред Софийския апелативен съд (САС), който на 19 декември 2002 г. потвърди определението на Бисер Троянов. На 6 февруари 2003 г. Софийската апелативна прокуратура също спази нареждането отгоре и обжалва определението на САС пред Върховния касационен съд.
На 11 февруари 2003 г. състав на ВКС разгледа делото и обяви, че ще се произнесе в едномесечен срок, който продължи до... средата на април същата година. Решението на тричленката на ВКС стана публично достояние едва в края на май и вкратце то гласи: Връщането на делото за доразследване е законосъобразно, а Софийската градска прокуратура задължително трябва да изпълни указанията, дадени от съдия Бисер Троянов.
Софийската градска прокуратура обаче не изпълнява указанията на Върховния касационен съд и през май 2003 г. внася обвинителния акт срещу Анри Силаги, Георги Василев, Красимир Илиев, Ангел Николов, Стоян Янев и Цвятко Барчовски без нито една редакторска намеса. Този път съдията по делото за трагедията в Индиго - Бисер Троянов, удовлетворява желанието на държавното обвинение и насрочва първото съдебно заседание на 16 юли 2003 година.
На тази дата обаче се случва друго събитие, което отлага дългоочакваното начало на процеса с... две години и половина. Явно подучена от адвоката си, 15-годишната (тогава) Александра - едно от децата, пострадали в дискотеката, поиска да бъде конституирана като частен обвинител в процеса. Съдия Бисер Троянов отхвърли искането с мотива, че според последните (по онова време) поправки в НПК, момичето трябва да заведе отделно дело за нанесените му телесни повреди. Девойката веднага обжалва пред Софийския апелативен съд, който потвърди определението на съдия Бисер Троянов и... въпросът отново бе отнесен до Върховния касационен съд (ВКС).
За разлика от драмата с обвинителния акт, този път ВКС зае позиция, която нямаше нищо общо с действащите законови разпоредби. През юни 2004 г. върховните магистрати постановиха, че Александра трябва да бъде конституирана като частен обвинител по делото, а през юли - в знак на протест срещу решението на ВКС, което е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване - съдия Бисер Троянов отказа да се занимава повече със случая Индиго и си направи отвод.
През август 2004 г. делото за трагедията в дискотеката е разпределено на друг съдия от СГС - Надежда Трифонова, но от това не произтече нищо смислено. Причината е, че след като се запозна с материалите, през октомври 2004 г. съдия Трифонова... върна обвинителния акт на Софийската градска прокуратура (СГП) с познатия мотив: отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и прецизиране на обвиненията, повдигнати срещу Анри Силаги, Георги Василев, Красимир Илиев и Ангел Николов.
За разлика от предишното завъртане на делото по инстанционната спирала, СГП също подходи по различен начин и не обжалва съдийското решение. През ноември 2004 г. делото бе внесено в Софийския градски съд, без в обвинителния акт да е променена дори една запетайка, като материалите бяха придружени с кратка и категорична бележка: Установените от съдия докладчика нарушения не са отстранени не поради процесуален пропуск, а поради вътрешното убеждение на представителите на обвинението.
За да не бъде обвинена в отказ от правосъдие, съдия Надежда Трифонова публично се закле, че няма да връща повече делото, но... с това си и остана. Двата й опита да стартира съдебния процес по същество - на 10 март и на 9 юни 2005 г. - се оказаха неуспешни, защото адвокатката на Цвятко Барчовски - Пенка Копринкова, се оказа много болна. Накрая нервите на съдия Трифонова също не издържаха, тя си направи отвод и през ноември 2005 г. папките с материалите кацнаха върху бюрото на съдия Антон Станков.
Без никакво колебание бившият правосъден министър насрочи първото заседание за 1 декември 2005 г. и обеща да приключи делото по възможно най-бързия начин. На въпросната дата обаче защитата отново поиска делото да бъде върнато на прокуратурата, но Станков не остана по-назад и също приложи една процесуална хитринка. Възползвайки се от отсъствието на поредния болник - Людмил Иванов, който е адвокат на Анри Силаги, Антон Станков отложи процеса за 7 февруари 2006 г. и обеща на защитата, че тогава ще се произнесе по нейното искане.
На 7 февруари обаче болен се оказа самият Станков. Неговият заместник Георги Колев категорично отказа да връща делото на когото и да било, но отказа да му даде ход. Според него изобщо не било ясно дали една от свидетелките е призована редовно и затова делото трябвало да продължи след един месец.
Съвсем естествено на 6 март (понеделник) в столичния храм на Темида никакво дело не продължи. Нещо повече, тогава започна най-голямата подигравка с паметта на децата, загинали на 21 декември 2001 година. Само няколко минути след началото на заседанието оздравелият съдия Антон Станков обяви, че няма да връща за прецизиране обвинителния акт на Софийската градска прокуратура. А мотивът на бившия правосъден министър прозвуча повече от убедително: в хода на предварителното разследване наистина са допуснати процесуални нарушения, но тъй като два съдебни състава досега са отказали да върнат делото за доразследване, той (Антон Станков) ще постъпи по същия начин.
Защитата обаче продължи да отстоява правата на подсъдимите, а адвокат Даниела Доковска обобщи мнението на колегите си по следния начин: Превратно е разбирането за отказ от правосъдие, а бъдещото разглеждане на делото се превръща в процесуална безсмислица. Всички състави на Софийския градски съд и на Върховния касационен съд досега са постановявали, че има нарушение и обвиняемите не разбират в какво са обвинени, защото обвинителният акт е написан неясно. Освен че това обрича всяка присъда, издадена оттук нататък, е недопустимо в една правова държава прокуратурата да откаже изпълнението на указание, дадено от Върховния касационен съд, посочи още адвокат Доковска.
На заседанието в понеделник (6 март) Даниела Доковска и колегите й подновиха искането си за връщане на делото, Антон Станков обеща да поразмисли до следващата сутрин и на 7 март (вторник) отборът на защитата си тръгна от Съдебната палата доволен от... отбелязания гол във вратата на държавното обвинение.
Обвинителният акт не е претърпял корекции след произнасянето на Върховния касационен съд през април 2003 г. - заяви във вторник (7 март) съдия Антон Станков. - За момента обвинителният акт е в същия си вид, защото указанията на ВКС не са изпълнени. Всъщност, делото и без това щеше да бъде отложено за месец май, защото имаше двама нередовно призовани свидетели (става дума за едно от пострадалите деца - Лора Димитрова, която е в чужбина, и за Красимир Мирчев, бащата на Виктория, която загина в кървавото меле на 21 декември 2001 г. - бел. ред.). А тяхното присъствие в залата е задължително, защото в хода на съдебния процес те могат да бъдат конституирани като граждански ищци. Ето защо аз проведох неформален разговор с колегите от прокуратурата и се разбрахме в срок от един месец те да прецизиран обвинителния акт, обясни още бившият правосъден министър.
Какво ще се случи оттук нататък е трудно да бъде прогнозирано. Причината е, че за да бъдат отстранени процесуалните нарушения, допуснати - според защитата - в досъдебното производство, една лека редакция на обвинителния акт изобщо няма да е достатъчна. Тоест делото ще трябва да бъде върнато на Националната следствена служба, която да изясни подробно два много важни въпроса: Какви нормативни документи са нарушили във фаталната вечер охранителите Анри Силаги и Георги Василев, собственикът на дискотека Индиго - Красимир Илиев, и управителят на заведението Антон Николов? и Каква е връзката на тези нарушения със смъртта на седемте деца?.
А това днес вече е почти невъзможно, защото дискотека Индиго бе затворена още през декември 2001 г., а три години по-късно беше разрушен и бившият стадион Юнак. Освен това ще трябва да се издирват закони, наредби и правилници, действали преди шест-седем години, когато е била открита дискотеката, и ще трябва да бъдат разпитани куп длъжностни лица, помогнали Индиго да бъде узаконена като временен обект, т. е. като будка за вестници или павилион за бърза закуска.
Един от тези хора - кметът на община Средец Емилиан Тодоров, издал лиценза на Индиго за продажбата на алкохол и цигари, почина. Друг виновник - бившият столичен градоначалник Стефан Софиянски, вече е народен представител, въпреки че по принцип той изпадна от делото още... преди разследването да започне, дето има една дума. А трети съпричастен към трагедията - Борислав Михайлов, през 2003 г. е изваден от делото по устно разпореждане на Върховната касационна прокуратура (т. е. - на бившия главен прокурор Никола Филчев). Въпреки че през май 2001 г. (само трийсетина дни преди парламентарните избори), като заместник-директор на Държавната агенция за младежта и спорта, Борислав Михайлов удължава договора за наем на стадион Юнак с още три години...
Но най-тъжното в цялата тази история е, че каквото и да се случи оттук нататък, няма да има никакво значение. Просто наказателното преследване на виновниците за трагедията в дискотека Индиго до такава степен вече е опорочено, че каквото и присъди да прочете съдът след време, никой няма да му повярва. Което всъщност е и истинската цел на процесуалния цирк, който започнаха да разиграват българските слуги на Темида преди четири години и два месеца...

Facebook logo
Бъдете с нас и във