Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЯСНА СОФИЯ В КАПАНА НА БОКЛУКА

Само за месец политическите шамани накараха народа да се раздвои между синята пъпка и червения вятър, масово обръщайки гръб на жълтата гостенка.Във финалния дебат Стоян Александров се опита бика за рогата и да заинтригува избирателите с далаверите около концесиите на чистотата и приватизацията в София. Колкото и да им е неприятно на функционерите от Позитано 20, техният човек Стоян Александров отвори приказка по този въпрос във възможно най-неподходящия момент - в петък вечерта (31 октомври), само десетина часа преди деня за размисъл. И го направи по такъв аматьорски начин, че даде възможност на опонента си не само да излезе сух от водата, ами и... обиден, дето му вадят разни компромати. На всичко отгоре PR-съветниците на банкера изобщо не си бяха направили труда да го подготвят за скандала така, както би трябвало: с пълната хронология на събитията, с необходимите документи и с евентуалните начини, по които Софиянски ще може да се измъкне от привидно мъртвата хватка. Стоян Александров побутна няколко пъти зелената папка с доклада на фондация АКСЕС за концесиите на чистотата и храбро изрецитира четири-пет пасажа от него. В същото време обаче не успя по никакъв начин да информира драгия зрител що за фондация е АКСЕС, по силата на каква логика тя е допусната да рови там, където нито един журналист не е допускан, и по какъв начин е попаднал докладът в него. Ударът на Малката Секира (с този прякор Стоян Александров е известен като преподавател в УНСС) успя да прибере широката усмивка на Стефан Софиянски. Лъчезарният градоначалник едва успя да запази равновесие и отвърна на предизвикателството по-възможно най-баналния начин: който не работи - той не греши. Ако беше спрял дотук, кметът Софиянски щеше да замаже работата. Но понеже и неговият апетит идва с яденето, в нощта на изборния си триумф той избра да стъпи на една от най-гнилите дъски: докладът на АКСЕС не го притеснявал, защото в червения компромат нищо не било вярно. Стефан Софиянски се изплъзна от тази атака и затова трябва да целува ръка не на СДС и на коалицията Гергьовден - БЗНС-НС - Демократическа партия, а на... хората от Позитано 20. Първо, защото в щаба на Стоян Александров са имали въпросния доклад поне на 22 октомври, но не са го използвали по предназначение. И второ - защото на Позитано 20 много добре знаят къде е прегрешил Стефан Софиянски и къде - Столичният общински съвет. По простата причина, че и десните обединители, и предводителите на лявата вълна са в един кюп: далаверата с концесиите на чистотата започна през 1996 г., когато БСП управляваше в страната, а Стефан Софиянски - в столицата. ... Затова още от първия си работен ден новият столичен градоначалник обеща на избирателите си нова схема за изчисление на такса-смет. Без да предполага, че поне част от тях вече знаят истината за нещата около боклука.ТЕОРИЯ НА КОНСПИРАЦИЯТАКолкото и да не им е приятно на левите лидери, аферата със софийските боклуци тръгва през ранната пролет на 1996 година. По онова време червеното управляващо мнозинство спокойно изпълнява и преизпълнява законотворческия си план, а правителството на БСП и министър-председателят Жан Виденов се изживяват като спасители на нацията. На 17 октомври 1995 г., в Държавен вестник, бр.92, е обнародван Законът за концесиите, в чийто чл.2, ал.1 пише: Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти, публична държавна собственост, както и даването на разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол.Според законодателя, концесии могат да се предоставят за следните обекти (чл.4, ал.1):1. подземните богатства;2. крайбрежната плажна ивица;3. биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив, използване, опазване и стопанисване;4. радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;5. националните пощенски и далекосъобщителни мрежи;6. републиканските пътища, пристанищата за обществен транспорт и гражданските летища;7. водите с национално значение, включително минералните, националните хидромелиоративни съоръжения и системи и водоснабдителните съоръжения и системи, държавна собственост;8. централите за производство на електрическа енергия за обществено потребление...;9. горите и парковете с национално значение;10. ядрените съоръжения;11. природните и археологическите резервати;12. други обекти, публична държавна собственост, определени със закон.Хоризонтите пред кандидат-концесионерите се отварят още повече от разпоредбата на чл.5, която гласи:Разрешения по чл.2, ал.1 могат да се дават за дейности по:1. пренасяне на енергийни ресурси и продукти в тръбопроводите и съхраняването им;2. пощенските и телекомуникационните услуги;4. жп превоза на пътници и товари;5. използването на ядрената енергия и производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силнодействащи вещества;7. други дейности, за които със закон е установен държавен монопол...Дотук, както и да го гледа човек, думата чистота не може да бъде прочетена по никакъв начин. И няма как да бъде прочетена, защото философията на понятието концесия е изградена на следния принцип: държавата дава на някого някаква своя собственост за определен период от време и получава за това конкретни пари. Докато с боклука на София и държавата работата е точно обратната - частникът чисти, а държавата (или общината) си плаща за масрафа с бюджетни средства. Иначе казано - чистотата на една община не може да бъде давана на концесия, защото е обществена поръчка в най-чист вид.Имайки някакви свои си неща наум, през пролетта на 1996 г. управляващото мнозинство на БСП приема Закона за общинската собственост - ЗОС (обнародван в Държавен вестник, бр.44 от 21 май 1996 г.), и на практика ревизира Закона за концесиите. В чл.67, ал.1 от ЗОС нещата вече звучат по друг начин:Концесия по смисъла на този закон (ЗОС - бел. ред.) е предоставянето на право на ползване върху обекти - публична общинска собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, както и даване разрешение за извършване на дейности, свързани с тези обекти, които се осъществяват от общините...Уточнено е, че срокът на концесиите не може да бъде по-дълъг от петнайсет години, а най-апетитните обекти за отдаване на концесия почти съвпадат като типология с обектите, описани в Закона за концесиите. Единственото изключение е направено за поддържането на чистотата на населените места и третирането на битовите отпадъци, което (както вече стана дума) гълта, а не пълни бюджети.По времето, когато Законът за общинската собственост влиза в сила (на 21 май 1996 г.), конфигурацията в кметството на синя София изглежда така: Стефан Софиянски - градоначалник, Евгений Бакърджиев - председател на Столичния общински съвет, Антоан Николов - председател на Столичната общинска агенция по приватизация; Асен Дюлгеров - секретар на Столичната община.Заместник-кметовете от онова време са си все същите, обитавали Московска 33 допреди месец: Борис Спиров, Венцеслав Николов, Иван Гечев, Ерхард Матеевич. Така или иначе, когато през 1996 г. ЗОС влиза в сила, нито един от сините общинари не надига глас срещу нормотворческото безумие. Парламентарната опозиция също си трае, мълчи си и президентът демократ Желю Желев. И има защо - дошло е времето на узаконения синьо-червен риболов в мътна вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във