Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Дяволът и актовете на Инспектората

Шумотевицата около дяволския списък на Красьо Черничкия като че ли се укроти покрай приближаващите празници и най-вече благодарение на подчертания непукизъм на популярния като Правителството на съдебната власт Висш съдебен съвет. На принципа всяко чудо за три дни с пълно пренебрежение към обществената реакция ВСС наскоро вдигна забраната над назначенията в съдебната система и се отдаде на кадруване.
И макар че до ден днешен все още черно на бяло не е доказано, че в храма на Темида върви оживен алъш-вериш около назначенията, поне от кумова срама някои магистрати от списъка можеха да се снишат и да възпрат мераците си към постове и рангове.
Но не би. Даже се стигна дотам, че в сряда (9 декември) председателят на Бургаския апелативен съд Дора Чинева реши да си вземе думите обратно и оттегли депозираната си във ВСС оставка, която подаде преди месец-два, в разгара на скандала Красьо заради разкритите връзки с плевенския бизнесмен.
Заседанието на ВСС в началото на декември също ни направи свидетели на поредния акт на незачитане на хорското мнение, когато висшите магистрати се занимаха с нова порция мераклии за шефове в съдебната система. Сред кандидатите за административни ръководители на Окръжния и Районния съд в Плевен бяха и заместник-председателят на Окръжния съд в Плевен Николай Господинов и съдията в Районния съд в града Димитър Кирилов.
В плевенската група кандидати влизаше и и.д. председател на ОС Румен Лазаров, чието име също цъфна в черничкия списък. Кандидатът за председател на Окръжния съд Лазаров призна, че плевенският лобист го е молил за услуги по конкретни дела, но той отказал.
Смущаващото обаче не е във факта, че между двамата е имало разговор. Конкретните дела били за хора, близки до червения депутат Кирил Добрев. За да се увери, че това е така, Лазаров звъннал на друг червен депутат - Румен Петков. Без да е ясно защо на Лазаров му е било необходимо това потвърждение, бившият вътрешен министър Петков обяви: Чест прави на г-н Лазаров, че не се е поддал на натиска на този Красимир, който аз не познавам.
Както се казва, само дяволът и Руменовците знаят детайлите. И друго прави впечатление обаче - сред групата кандидати за председател на РС е била временно изпълняващата тази функция Дария Митева. Нейното име не фигурира в списъка Красьо, но пък е свързано с по-раншен, но не по-малък скандал.
С изключение на съдия Лазаров останалите трима фигурират в становища и актове на Инспектората на Висшия съдебен съвет по повод на извършени планови проверки и проверки по сигнали за нарушения на магистрати в Окръжен и Районен съд - Плевен. От тях става ясно например, че Димитър Кирилов е бил на мушката на инспекторите далеч преди да се озове в поменника на Красимир Георгиев. Въпреки установените от ИВСС негови тежки нарушения обаче не е имало подобаваща реакция нито от непосредствения му ръководител - в случая Дария Митева, нито от ВСС, който в края на краищата решава кого да издигне.
По сигнал от февруари 2009 г., подаден от Тошка Атанакова от Плевен, проверяващият инспектор от ИВСС е установил, че делото, в което тя е свидетелка, се точи почти 12 години и шеста година все още е в съдебна фаза. Съдия-докладчик по него от 19 декември 2003 г. е Димитър Кирилов. Свидетелката твърди, че с протакането й е упражняван многогодишен психически тормоз, от който е облагодетелствана подсъдимата по делото гледачка Тотка Тотевска. Проверката е установила, че сигналът е напълно основателен. Предвид горното ИВСС отправя препоръка на административния ръководител на РС-Плевен да проведе общо събрание на съдиите от наказателната колегия, на което да обсъдят причините за прекаленото забавяне на делата... Моля, ИВСС да бъде уведомен за изпълнение на отправените препоръки в срок от един месец, пише в становището си инспекторът.
Още по-сериозни са констатациите в акт на инспектората от извършена планова проверка на Районен съд-Плевен за работата му в периода 2007 - юли 2008 година. Налице е дисциплинарно нарушение от съдия в РС-Плевен Димитър Кирилов по смисъла на чл.307, ал.3, т.1 и т. 2 от ЗСВ, а именно системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и извършване на действия, които неоправдано забавят производството, пише в акта. На тази основа проверяващите правят следните препоръки: ...да се направи предложение до Висшия съдебен съвет, предвид правомощията му по чл. 311 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от шест месеца .
На базата на акта е предложено на Инспектората да наложи дисциплинарно наказание на Кирилов за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. То е изпратено до и.д. председателката на РС Дария Митева.
Със своя заповед обаче Митева прекратява дисциплинарното производство срещу Кирилов. А после двамата рамо до рамо се явяват в оспорвано състезание пред ВСС за поста председател на Районния съд...
По подобен начин се развиват събитията и около съдия Николай Господинов, който също има акт от планова проверка на ИВСС още от миналата година. Системно неспазване на сроковете и предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство е заключението в него и се предлага налагане на дисциплинарно наказание забележка, с копие до административния ръководител на магистрата ...Румен Лазаров. Познайте какво се случва с препоръките?! На 16 февруари 2009 г. в инспектората се получава уведомително писмо от Висшия съдебен съвет, че предложението за налагане на дисциплинарно наказание на Николай Господинов се отхвърля...
В крайна сметка в горещата късна есен на 2009 г. всичките помилвани нарушители на НПК и ЗСВ - Господинов, Кирилов и Лазаров, се оказват в списъка на Красимир Георгиев. Кирилов - с 21 разговора с Красьо Черния, Господинов - с 53 разговора с бизнесмена кадровик, а рамо до рамо с него е и заместник-шефът на ОС-Плевен Румен Лазаров...
Че висшите магистрати и административните ръководители четат констатациите и предложенията на Инспектората на ВСС по повод на необосновано забавяне на дела така, както дяволът чете Евангелието, се доказва и от случилото се с още един представител на съдебната власт. В средата на октомври кюстендилският съдия Юрий Маринов беше заловен с 24 000 лв. подкуп, като според разследващите парите били взети, за да се реши дело в полза на определена фирма. Дали той е виновен в конкретния случай, ще докаже разследването. Иначе и съдия Маринов е бил обект на проверка от страна на ИВСС, която е установила, че той не е спазвал сроковете за постановяване на съдебни актове. За констатираното нарушение през март тази година, инспекторатът е предложил и му е било наложено дисциплинарно наказание забележка.
Но с протокол от април същата година ВСС отменя наказанието.
Въпросът (без да има връзка между двата случая) е: как при това положение да стане ясно дали и доколко предложенията на инспектората имат превантивен характер по отношение на съдебната практика и кариерното развитие на който и да е магистрат?
От отговора нагарча - напук на инспектората явно отговорността за законосъобразната съдебна практика и за кариерното развитие на правниците е в нечии други ръце. Едни такива, чернички. И засега нищо не помага, даже екзорсизъм*...

Как го правят във Франция?
Във Франция съществува Висш съвет на магистратурата, но аналог на нашия ВСС е Генералният инспекторат на съдебните служби. В рамките на компетентността й са общите съдилища, дирекциите по администрацията на Министерството на правосъдието, включително и дирекцията за съдебна защита на пълнолетни и малолетни. Под окото на инспектиращата служба са около 60 хиляди магистрати и съдебни служители.
Основно вниманието на френския инспекторат е насочено към съдилищата. Този орган е подчинен на министъра на правосъдието и само той може да сезира със сигнали инспектората.
Във френската инспектираща служба работят 35 членове, като 34 са магистрати, а един е граждански администратор. Има и администрация, която е на подчинение на генералния инспектор. Заместник главните инспектори са на ниво ръководител на Апелативен съд и ниво главен прокурор, а инспекторите са на ниво магистрати в Апелативен съд. Главният инспектор е на ниво съдия във Върховен касационен съд. Генералният инспектор се назначава от президента на републиката.
Четиридесет на сто от дейността на Генералната инспекция е посветена на контрола на дейността на съдилищата. За разлика от инспекциите, свързани с функционирането, които се провеждат вследствие на констатирани нередности в работата на дадено съдилище, контролните проверки се провеждат системно. Целта им е подобряване дейността на съдилището. Проверките са с продължителност поне три месеца и екипите са от четири-петима инспектори. Докладите им са с обем около 100-150 страници. В него се анализират основните дейности на съда и се разглеждат детайли, които биха могли да създадат проблем, разглеждат се човешките, финансовите и материалните ресурси.
Всеки доклад носи подписа на генералния инспектор, който отговаря за съдържанието му и може да внася корекции в него. Той се предоставя само на министъра на правосъдието.
След като бъде проверено административното обезпечаване на съдилищата, следва проверка на дейността по гражданските дела - как председателят е организирал работата по гражданските дела и как съдиите провеждат процедурата. Инспекцията обръща внимание на обема на разглежданите дела, както и на залежалите. Инспекторите не се интересуват от съдържанието на решението.
Трета, основна насока, са наказателните дела - разглежда се дейността на прокуратурите, на наказателните съдилища и дейността на съдия-следователите.
След приключване на посещението на място и въз основа на направените констатации се изготвя предварителен доклад. За разлика от окончателните, предварителните доклади се предоставят на председателя на съдилището. В зависимост от констатациите в него се правят и препоръки за подобряване на дейността му. Съответно административните ръководители могат да отправят бележки към доклада - процедурата е напълно прозрачна, техните отговори се вземат предвид, след което се подписва окончателният доклад.
Година по-късно представители на инспекцията се връщат отново на мястото, за да видят дали препоръките им се изпълняват. В случаите, когато се установят сериозни нередности, Генералният инспекторат информира Министерството на правосъдието и иска да се пристъпи към административно производство.
Второто поле на дейност на инспекцията са административните производства, които представляват около 20% от дейността. Трябва да се отбележи, че магистратите във френската съдебна система се атестират от административните си ръководители на всеки две години. Това означава, че липсата на професионализъм може да бъде санкционирана на това ниво - в рамките на атестирането. Тези санкции се отразяват на израстването в кариерата, защото става дума за данни, които се вписват в досието на съответния магистрат и отиват във Висшия съвет на магистратурата (ВСМ) и при министъра на правосъдието.
Административното производство е доста тежко и продължава между шест месеца и година. Инспекторите отиват на място, говорят с магистрата, с негови колеги и с всеки, който може да даде допълнителна яснота по случая. Изчерпателният характер на дейността в рамките на това производство е важен, защото докладът от него е в основата на преследването, което ще предприеме ВСМ, както и в основата на решението, което ще вземат членовете на съвета. Те могат да наложат десетина санкции, като се започне с порицание и се стигне до уволнение без право на пенсия.
Генералният инспектор е член на комисията за повишаване на магистрати, както и на комисията, която провежда конкурсите за назначаване.

*Практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във