Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДИЛЯН ДОРОН ОСЪДЕН ЗА КРАЖБА НА СТАЯ

И между четири стени да се заключи човек, и две блиндирани входни врати да си монтира, и дебели като палец решетки на балкона си да сложи - пак няма гаранция, че той и покъщнината му са на сигурно място. Не за друго, а защото за по-чевръстите българи проблем няма: ако не могат да отвлекат някого за рекет или ако не успеят да изнесат пералнята и хладилника му на бегом по стълбите, те ще му... свият апартамента или вилата (а може и двете). Как ли? С фалшиви нотариални актове. А когато и това не стане, просто клетникът може да се размине я с половин балкон и четвърт стълбище, я само с една стая. На 13 юли Софийският районен съд осъди небезизвестния приватизатор на банка БИОХИМ Дилян Дорон за самоуправство (по чл. 323 от Наказателния кодекс). Той трябва да заплати 700 лв. глоба в полза на държавата, както и 200 лв. разноски по делото за това, че разбил стената между жилището си и апартамента на комшията, след което свил на човека... цяла стая. Заплитането на този невероятен казус започва в началото на лятото на 2000 година. Тогава Дилян Дорон купува три апартамента на пети етаж в новостроящия се блок на ул. Богатица № 3 - 5 в столичния кв. Лозенец. През юли същата година редовият софиянец Валентин Симеонов се сдобива с жилище на същия етаж, което има обща стена с един от апартаментите на Дорон. Въпреки че по онова време грубият строеж е завършен и блокът е бил на етап замазка и шпакловка, минават още две години, докато новодомците влязат във владение на новите си придобивки.През есента на 2002 г., когато Дилян Дорон започва да ремонтира жилището си, неговият съсед Валентин Симеонов вече почти е привършил с преустройството на своя апартамент. Той дори е монтирал и аларма - по договор със СОТ, и е трябвало да довърши само някакви дреболии, преди окончателно да заживее на новото място.Кога и по какъв повод е започнала разправията между съседите, довела до уникалния процес в Софийския районен съд, от материалите по делото не става ясно. Факт обаче е, че на 26 февруари 2003 г. прокурор Маргарита Немска от Софийска районна прокуратура издава постановление, с което образува дознание по жалба на Валентин Симеонов. Разследването на случая продължава до 17 ноември 2003 г. и приключва с внасянето на обвинителен акт срещу Дилян Дорон в Софийския районен съд. Дилян Дорон самоволно, не по законноустановения ред, е установил свое предполагаемо право на собственост върху спалня, находяща се в съседен апартамент, разбил е изцяло стената и е зазидал вратата с тухли. Случаят не е маловажен. Това е престъпление по чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс - самоуправство, категорична е прокурор Немска в обвинителния акт по случая. Според нея, всичко се е развило на 17 ноември 2002 г. сутринта, когато Дилян Дорон е пробил дупка в стената между двата апартамента, за което са били съставени два протокола: констативен - от охранителна фирма СОТ (за нерегламентирано проникване в охранявана територия), и предупредителен - от органите на МВР (за преустановяване разбиването на стената). Въпреки това на 17 ноември 2002 г., около 9. 45 ч. - се казва още в обвинителния акт на прокурор Немска - уличеният Дорон разбил цялата стена между двата апартамента, след това зазидал вратата, водеща към стаята и установил фактическа власт върху спалнята, намираща се в жилището на Валентин Симеонов.Делото е разпределено на съдия Калин Калпакчиев - по онова време председател на Наказателната колегия на Софийския районен съд, който на 2 февруари 2004 г. дава ход на процеса. По делото като частен обвинител и граждански ищец е конституиран Валентин Симеонов, който иска обезщетение за изживения стрес в размер на 7000 лева. Версията на потърпевшияНа първото заседание по делото (на 2 февруари 2004 г.) по въпроса с началото на скандала отново не настъпи яснота. Подсъдимият Дилян Дорон заяви, че ще даде показания в края на процеса, а Валентин Симеонов разказа истината такава, каквато я е запомнил: Една сутрин, преди датата 17 ноември 2002 г., ми се обадиха от СОТ и ми казаха, че имат сигнал за влизане с взлом. Отидох до жилището ми на ул. Богатица и когато влязох вътре, видях работниците от съседния апартамент да ми разбиват стената. Викнах полиция и се разкрещях на майсторите да спрат. Те наистина спряха, но повикаха Дорон, който беше в съседното помещение с думите: Шефе, ела да се разправяш. Тук някакъв иска да ни стреля. Аз нямам пистолет, заяви пред съда Симеонов. От по-нататъшния му разказ съдът научи, че Дорон разпоредил на работниците да продължат с разбиването, но те отказали. Тогава той взел един чук и започнал да руши стената собственоръчно. Аз намерих една дъска, с която го заплаших, той хвърли чука и малко след това дойдоха полицаите - сподели в съдебната зала Валентин Симеонов. - Те ни предложиха да подпишем декларация, че няма да се разправяме повече. Аз я подписах, но Дорон не пожела. Преди да си тръгна, затворих дупката в стената с ламарина, но след два-три дни ми се обадиха от СОТ и съобщиха, че пак са получили сигнал за влизане с взлом в апартамента ми...Когато Валентин Симеонов отива във все още бъдещото си жилище, направо обезумява от гледката: вратата към спалнята му е зазидана, а от работниците научава, че комшията му е съборил цялата стена между двата апартамента. Моментално отидох при Дилян Дорон. Той обаче ми заяви, че стаята е негова, защото така му я били продали строителите на блока. Кръвното ми се качи, като видях какво са направили с жилището ми и малко по-късно отидох в Пирогов на преглед, разказа още пред съда Валентин Симеонов на 2 февруари 2004-а. Година и четири месеца по-късно - на 13 юли 2005 г. - по настояване на защитата си той отново е разпитан от съдия Калпакчиев, но обяснението му по случая звучеше доста по-различно:За първи път с Дилян Дорон се скарахме на 25 септември 2002 г., защото на тази дата ме извикаха от СОТ и видях, че стената ми е разбита. Викнах и полицаите, които ми казаха да не пипам дупката. Исках да я запуша с ламарина, но преди това реших да сложа една тухла. Но Дорон, който беше от другата страна на стената, ми бутна тухлата. Двамата се сдърпахме, аз държах чук, а той трион. По-късно се успокоихме и аз заковах ламарината върху дупката. Вторият път, когато ме извикаха, беше на 17 ноември и тогава не съм видял Дилян Дорон да разрушава стената, неочаквано заявява пред съда Симеонов и така почти... оправдава Дорон за деянието му. Усилията на прокуратурата да докаже, че върху свидетеля е оказван натиск, се увенчаха с неуспех. На 13 юли 2005 г. Симеонов призна пред съда, че е разговарял с подсъдимия след началото на процеса, но темата на раздумката била невинна - изкуство и култура.Версията на подсъдимияЕдвам изчакал Валентин Симеонов да приключи с показанията си, на 13 юли 2005 г. Дилян Дорон стана и сподели, че до есента на 2002 г. многократно е ходил в жилището си и процесното помещение винаги е било в неговия имот. В средата на септември обаче, когато отишъл отново да нагледа строежа, бил шокиран от факта, че в едната стая била иззидана допълнителна стена. Обадих се в Управление Архитектура и градоустройство (УАГ) и оттам, след като направиха проверка, ми казаха, че тази стая трябва да е моя. В края на септември (25 септември 2002 г. - бел. ред.) отидох в жилището си с работници и им казах да разбият стената. Те работиха цял ден, а после си тръгнаха. След няколко дни пак отидох в апартамента и стената отново беше иззидана. Това се повтори още един-два пъти, заяви пред съда Дилян Дорон. А по-нататъшният разказ на подсъдимия няма нищо общо с показанията на Валентин Симеонов и с обвинителния акт по делото на прокурор Маргарита Немска и, поради тази причина, си заслужава да бъде цитиран едно към едно: Мисля, че беше вече през октомври 2002 г., когато пак отидох на ул. Богатица и се оказа, че стената отново е изградена, а някой се е опитвал да разбие външната врата на апартамента ми и да влезе. Викнах полиция, която засне разбитата ключалка. Чак месец след този инцидент се скарахме със Симеонов, защото заплашваше работниците ми. Той ми посегна с нещо като чук, а аз се защитих с една лопата. След скандала се освидетелствах в Съдебна медицина, но не съм пускал жалба срещу него. През цялото време посещавах жилището си с официални дрехи и не съм бутал никакви стени, нито съм рязал с трион. Признавам си само, че бутнах една тухла, заяви убедително Дилян Дорон.Кашата на експертаНа първото заседание по делото (на 2 февруари 2004 г.) съдия Калин Калпакчиев назначи техническа експертиза, но на 13 юли 2005 г. се оказа, че нейните резултати обвиха спора в още по-гъста мъгла. Според вещото лице Евгений Цолов на 27 юни 1997 г. в Управление Архитектура и градоустройство (УАГ) на Столичната община е заведен план на бъдещия блок, според който спорната стая принадлежи на Валентин Симеонов. Неговият апартамент е фиксиран на 72 кв. м, а имотът на Дилян Дорон е 126 кв. метра. На 26 февруари 1999 г. обаче в УАГ пристига още един план на бъдещия блок. Според него спорната стая вече е част от имота на Дилян Дорон, който е оразмерен на 151 кв. метра, докато апартаментът на съседа му е клюмнал до мизерните 47 кв. метра. А накрая, като за капак - на 27 юли 2000 г., Валентин Симеонов получава нотариален акт за жилище с площ... 73 кв. метра. Тепърва от мотивите към решението на съдия Калин Калпакчиев ще стане ясно какви са причините, поради които наказанието, предвидено за престъпление по чл.323, ал.1 от Наказателния кодекс (самоуправство) - лишаване от свобода до пет години и глоба до 1000 лв., е трансформирано в най-обикновена глоба от 700 лв., плюс заплащане на разноските по делото. Колкото до възможността на Валентин Симеонов да си върне стаята, засега тя е повече от хипотетична. Въпреки че Дилян Дорон бе осъден само да плати глоба, в решението на съдия Калпакчиев е записано, че той е признат за виновен по чл.323, ал.1 от НК, т. е. - присъдата му влиза в сила едва след произнасянето на Върховния касационен съд. Или поне така гласи чл.349, т.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс: По касационен ред могат да бъдат обжалвани присъдите и решенията на въззивния съд за престъпления от общ характер, за които законът предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание....Едва когато това се случи, Симеонов може да заведе гражданско дело срещу Дилян Дорон, на което двамата да си премерят не само силите, но и... нотариалните актове. Защото, като едното нищо, ще се окаже, че хвърчащата стая е както на Валентин Симеонов, така и на Дилян Дорон. След като има два съвършено различни архитектурни плана за един и същи блок, що пък да няма и два различни нотариални акта за една и съща стая?

Facebook logo
Бъдете с нас и във