Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Динозаврите в националната сигурност на прицел

Нов рунд в свирепия мач за управлението на службите за защита на националната сигурност е на дневен ред, след като през тази седмица от МВР изтече информация за намерението на ГЕРБ да изземе от президента контрола върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Национална служба Охрана (НСО). Дали това е поредният залп срещу Георги Първанов покрай акция Импийчмънт, или е израз на сериозно намерение за промяна, е невъзможно да се каже. Но дори насочването на вниманието към двете структури отеква болезнено в посттоталитарното обществено съзнание по простата причина, че те са свързани особено дълбоко с тоталитарните практики. Това, че управляващите свързват желанието си за промени с подготвяната Стратегия за национална сигурност, е несъмнено благовиден предлог да открият нов фронт срещу Първанов. Но, от друга страна, те имат основания да искат не само преразглеждане на мястото на НРС и НСО в системата на сигурността, но и пълна ревизия на дейността им в последните 20 години.
Стратегията за националната сигурност трябваше да бъде готова до края на миналата година и забавянето й едва ли е случайно. Твърде вероятно е то да е свързано със задкулисни пазарлъци и удари под кръста за овладяване и преразпределяне на конституционни и законови правомощия. Сигналът, че войната за НРС и НСО е на път да бъде обявена, прозвуча за пореден път миналата седмица, когато бе огласен (на 12 март) годишният доклад на държавния департамент на САЩ за правата на човека (на 12 март). В него се казва в прав текст, че двете служби продължават да работят почти безконтролно. Това може да означава две неща - че контролът на президента върху тях е слаб или че е едноличен и те се използват от надзора на другите публични власти. По време на прехода периодично се появяваха свидетелства и за двете форми на безконтролност. Наред с твърдения, че организират и покровителстват престъпни структури, излезе информация, че НРС и НСО работят изключително пристрастно в полза на своя принципал Първанов.
Като вицепремиер, отговарящ за сигурността, обяснимо Цветан Цветанов води
реформаторската атака
Той е първият и засега единствен член на правителството, позволил си да се обърне към президента с агентурния му псевдоним Гоце и да го определи като морално дискредитиран. А фактите сочат, че ако Цветанов си е наумил нещо по отношение на службите за сигурност, то се случва. Така стана с ДАНС. Нарочената за българското ФБР лъскава агенция, която троши луди пари на данъкоплатеца, за да се занимава със задкулисни далавери, се раздели с част от правомощията си в полза на ГДБОП веднага след идването на ГЕРБ на власт, навършила едва една година. В контекста на последната схватка с Първанов е напълно обясним стремежът той да бъде лишен от върховното и във висока степен еднолично ръководство на НРС и НСО.
В същото време Бойко Борисов дава вид на неутрален, в което никой не вярва. Премиерът дори каза пред медиите, че научил от тях, че се обмислят такива варианти за двете служби, но бил дал пълен мандат на работната група, за да може да си свърши работата експертно и спокойно. По време на дебатите около президентското вето върху някои текстове от новия Закона за отбраната в началото на февруари Борисов дори отхвърли възможността да се отнемат правомощия от Първанов до края на мандата му през септември, 2001 г., отбелязвайки, че един ден ГЕРБ може да има свой президент. Но заявката на Първанов за голямо парче от политическата баница след края на този мандат и острият му тон спрямо финансовия министър Симеон Дянков подсказва на управляващите, че трябва да действат, за да не бъдат изненадани. Ако фокусът с импийчмънта е фойерверк, който ще изгори бързо, овладяването на две от службите, които могат да правят спокойно политика под маската на защита на националната сигурност, е нещо наистина сериозно. Логиката е проста - ако ДАНС, която работи по специално приет за дейността й закон, беше озаптена донякъде след упреците, че се занимава с политическо инженерство, какво остава за НРС и НСО, чиято регламентация е далеч по-пестелива и е утвърдена с подзаконови актове.
Според изтеклата в медиите информация Стратегията за национална сигурност трябва да бъде внесена за обсъждане в парламента през май, а ГЕРБ обсъжда НРС и НСО да бъдат обединени в обща структура под името Национална агенция Разузнаване. Преобладаващото мнение в ГЕРБ е, че ръководителят на тази структура трябва да се предлага от правителството и да се одобрява от президента, както се назначава шефът на ДАНС. Мотивът е, че изваждането на НРС и НСО от шапката на президентството и прехвърлянето им към изпълнителната власт ще допринесе за по-голям парламентарен контрол върху двете структури. Формирането на
една агенция от двете структури
намира поддръжници и заради факта, че в момента те са военизирани и присъединяването им към ДАНС ще създаде допълнителна съпротива сред висшите служители, които нямат желание да загубят военните си чинове. Има и втори вариант - НРС да бъде девоенизирана и присъединена към ДАНС, а НСО да бъде обособена в отделна структура заради несъвместимостта си с останалите разузнавателни агенции. Стратегията се изготвя от абонирания за шефски постове в службите за сигурност Румен Миланов, бивш шеф на НСБОП и НСО, а сега премиерски съветник.
Двайсет години след създаването им НРС и НСО слаломират между колчетата на своя размит статут. Работят по сегашния Закон за отбраната и въоръжените сили, но са сбутани в неговите преходните и заключителните разпоредби, като се посочва, че този ред ще се прилага до приемането на специално законодателство. Периодично се повдигаха призиви то да бъде съставено, а разноцветни политици обещаваха да го направят, но то не се случи. Специално на Първанов ще му е особено трудно да се противопостави, защото сам заговори за специален закон за НСО при преизбирането си за втори мандат. Повод даде скандалът с държавните гардове, заработващи като охрана на застреляния неотдавна радио-телевизионен измамник Боби Цанков. Основните упреци срещу службите неизменно бяха свързвани с невъзможността спрямо тях да бъде упражняван граждански контрол, тъй като структурата и бюджетът им по правило бяха строго секретни. Едва през септември миналата година беше създадена постоянно действаща подкомисия към парламентарната Комисия за външна политика и отбрана, която да контролира НРС, НСО и служба Военна информация.
Междувременно скандалите около НСО (на мястото на бившето УБО от тоталитарно време) през тези години винаги завършваха с разкрития за нерегламентирана дейност от нейни служители под формата на охрана на криминални босове или на притежавани от тях обекти. Бюджетите на двете служби нарастваха без мярка, а в същото време липсваше механизъм за контрол върху тяхното изразходване, тъй като те не са задължени да правят и публикуват отчети за извършената от тях работа и за изхарчените пари. Парламентарният контрол върху използваните специални разузнавателни средства от НРС също беше на практика неприложим, защото външното разузнаване иска разрешение за тяхното използване с неизменния мотив Заплаха за националната сигурност. По този начин се натрупва огромна информация, чието използване води рядко до отстраняване на тези заплахи, а ефектът няма как да бъде установен.
През 1997 г. се наложи Първанов отново да спасява на пожар авторитета на НСО, а с него и своя. Служилият 17 години в нея подп. Николай Марков се разприказва пред медиите, след като беше уволнен за грубо неспазване на устава на службата. Истината се оказа съвсем друга - пет дни преди уволнението той беше изпратил до президента доклад с
28 неудобни въпроса,
които разкриваха скандални факти от кухнята на НСО - че документите за наряд са хвърчащи листчета, което прикрива случаи на пребиваването на лица от организираната престъпност в обекти, охранявани от НСО; че се назначават хора с протекции и фалшиви дипломи за висше образование; че НСО се е превърнала в протоколна служба на президента за организиране на футболни мачове и т. н. Последното питане беше: Събира ли се противозаконно информация за охранявани лица извън кръга на служителите от група Анализ и информация, които нямат такива правомощия? Кой я съхранява и за какво се ползва тя?
Според схемата, очертана от Марков пред медиите, ролята на сив кардинал изпълнява полк. Петър Маринчев, началник на 3-и сектор в НСО и охрана на председателя на парламента Георги Пирински (преди години и охрана на премиера Андрей Луканов). С шантаж Маринчев принуждавал офицери от НСО да събират информация за охраняваните лица - за навиците, срещите и контактите им. А с нерегламентирано събраните данни се запознавал и президентът, твърди Марков. Парламентарната опозиция поиска тогава анкетна комисия за изясняване на фактите, а бившите шефове на службата Димитър Владимиров и Румен Миланов (същият, който сега мъдри реформата в НСО) напълно отрекоха приказките на Марков. Нахаканият служител беше привикан на Дондуков 2, след което определи тази визита като другарски съд. По-късно стенограмата от разговора с Първанов се появи в медиите и днес може спокойно да се каже, че тонът на президента в нея не е много по-различен от този при срещата му с финансовия министър Симеон Дянков - назидателен и нетърпящ критика...
Че управляващите ще опитат да измъкнат възможно повече от президента по отношение на системата за национална сигурност, потвърди пред медиите във вторник (16 март) и военният министър Аню Ангелов. Той се обяви за преминаване на разузнаването към изпълнителната власт, но уточни, че прави коментара си в лично качество и това не представя вижданията на цялото правителство. Сега военното разузнаване е на пряко подчинение на Министерството на отбрана, а от думите на военния министър може да се съди, че той няма нищо против то да се влее в новата държавна агенция Разузнаване. Според Ангелов военното и цивилното разузнаване работят със спорна ефективност, а информацията, която предоставят двете служби, съдържа едни и същи данни.
Разузнаването плаче за реформа, спор няма. Но това не означава непременно ръководството му да бъде прехвърлена от президента към кабинета, а - на първо място, уреждането на правомощията му със закон. Ако се обмисля сериозно предислоциране, то трябва да е съчетано с визия за статута на президентската институция - слаба или силна да е тя. При слаб президент, каквито правомощия му отрежда сегашната конституция, наистина няма логика той да разполага с голяма власт над службите. Но ако се пристъпи към конституционни промени, чието време очевадно е дошло, една по-силна президентска власт би обосновала и оставане на службите при нея. Изглежда, цялата подредба в държавата зависи от това, дали Борисов ще стане президент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във