Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Директорът на АФР Васил Киров пред Параграф 22: ВНЕЗАПНОТО ЗАБОГАТЯВАНЕ Е ПОДОЗРИТЕЛНО

От една година Агенцията за финансово разузнаване (АФР) участва в българо-испански проект, назован Борба против изпирането на пари и финансиран по програма ФАР. Неговите цели са три: изработване на предложения за пълна хармонизация на българското с европейското законодателство, отнасящо се до изпирането на пари; усъвършенстване на междуинституционалната координация в предотвратяването и разкриването на финансовите престъпления; осъвременяване на информационно-технологичната среда и квалификацията на експертите в АФР. Именно по линия на този проект през септември в България ще се проведе международна конференция, посветена на борбата срещу изпирането на пари и пресичането на финансовите потоци към терористите. Идеята за форума е българска, а крайната цел е София да стане център за сътрудничество между финансово-разузнавателите служби от Югоизточна Европа и да осъществява връзките с финансовите разузнавания на страните-членки на Европейския съюз. Засега е предвидено на форума да участват ръководителите на финансовите разузнавания на Албания, Сърбия, Черна гора (всяка от съюзните републики има свое финансово разузнаване), Босна и Херцеговина, Македония и Румъния (от една страна) и техните колеги от Италия, Франция, Германия, Испания, Кипър, Ирландия, Гърция и Дания. ВизиткаВасил Киров е роден на 2 август 1963 година. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Доктор е по право. До 1998 г. е работил като адвокат и в банковия сектор. В Агенцията за финансово разузнаване работи (АФР) от създаването й през 1998 година. През 2001-а специализира в Баварската криминална служба. През март 2002 г. е назначен за директор на АФР, а на 2 септември 2003 г. е избран за говорител на правителствената Комисията за координация на борбата с корупцията, ръководена от правосъдния министър Антон Станков. На 12 декември 2003 г. д-р Васил Киров е избран за заместник-председател на Комитета по мерките срещу изпирането на пари на Съвета на Европа в Страсбург. Кандидатурата му е издигната от делегациите на Словения, Сърбия и Черна гора, Словакия и Молдова. Мандатът на поста е двегодишен, а Комитетът е признат за най-авторитетния международен орган на Стария континент, оценяващ мерките, които страните-членки вземат за противодействие срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Васил Киров е преподавател по конституционно право в Софийския университет, владее английски и руски език.Д-р Киров, неотдавна се завърнахте от Испания, където имахте срещи с високопоставени представители на съда и на прокуратурата. За никого не е тайна, че испанците са напред в борбата срещу прането на пари. Смятате ли, че техният опит е приложим в България?- За последните няколко години колегите от испанската магистратура имат зад гърба си около 70 ефективни присъди за изпиране на пари. Техният опит би могъл да е много полезен за нас, защото там основната тежест пада върху юриспруденцията, т. е. - върху начинът, по който се прилагат текстовете от Наказателния кодекс. Ние се договорихме с партньорите по проекта, че българските магистрати ще имат възможност да се запознаят с тази практика, включително и чрез разменени гостувания. Резултатите от обменения опит обаче ще бъдат видени едва тогава, когато предварителните производства за изпиране на пари приключат и делата влязат в съда. Доколкото е известно, в основата на испанските успехи е работата с т. нар. косвени доказателства. Бихте ли обяснили за какво точно става дума? - В Испания дела, свързани с изпиране на пари, се водят още от 1994 година. Първоначално съдилищата са разчитали единствено на категоричните и безспорни доказателства и не са постигнали почти нищо съществено. Постепенно обаче все повече съдилища са започнали да издават осъдителни присъди въз основа на т. нар. косвено доказателство и в края на 90-те години на миналия век Върховният съд на Испания е утвърдил тази практика. Същността на косвеното доказателство може да бъде определена в две направления. Първото е свързано с необходимостта да бъде идентифицирано т. нар. предварително (предикатно) престъпление. Тоест - престъплението, от което произтичат финансовите ресурси, които впоследствие се изпират. Според първоначалната доктрина и практика в Испания, предварителното престъпление е трябвало да бъде разкрито и доказано. След което да бъде разкрита и доказана връзката между това престъпление и парите, за които се предполага, че са били изпрани.В края на 90-те години съдилищата, следствените и полицейските органи в Испания преминават към по-различна интерпретация на връзката между предикатното престъпление и изпирането на пари. Те вече приемат, че не е необходимо предварителното престъпление да бъде идентифицирано и индивидуализирано: на еди коя си дата, лицето Хикс е извършило незаконен трафик на наркотици, продало е тези наркотици, а парите са преведени чрез една фирма на друга, после на трета и така нататък. Как тогава испанските магистрати установяват, че лицето Хикс е прало наркопари чрез легално действащи фирми?- Те възприемат, че за да бъде постановена присъда за изпиране на пари, са необходими три елемента. Първо - трябва да има внезапно, неочаквано и икономически необосновано забогатяване на дадено лице. Второ - трябва да бъде установено, че въпросното лице няма законни източници на подобни приходи. И трето - трябва да съществуват достатъчно данни (в т. ч. и оперативни) за връзките на това лице с хора от криминалния контингент. Какво се разбира в Испания под понятието криминален контингент?- Това не са само хора, които са с влезли в сила осъдителни присъди за извършени престъпления. В Испания, за да бъде осъдено едно лице за изпиране на пари, е достатъчно да бъде уличено, че то поддържа връзка с лица, които са регистрирани в полицията за търговия на наркотици или друг вид престъпна дейност. Няма значение по какъв начин е станало това уличаване - чрез специални разузнавателни средства, агенти под прикритие, информатори и т. н.Смятате ли, че българското законодателство трябва сериозно да бъде ремонтирано, за да бъде приложен испанския опит?- Категорично не, защото въвеждането на принципа на косвено доказателство не изисква изрични разпоредби за неговото прилагане. По-скоро става дума за налагане на съдебна практика, а не за законодателна интервенция, свързана с промяна на наказателно-правния състав. В българския наказателен кодекс има достатъчно текстове - чл. 253 и следващите, които кореспондират пряко с испанския наказателен кодекс. Така че нищо не пречи испанският опит с т. нар. косвено доказателство да бъде прилаган и в България. Нещо повече, аз мисля, че до голяма степен ние сме стартирали този процес. Защото, след като има следствени дела, неминуемо ще се стигне и до съдебни процеси. А в съдебната зала на магистратите нищо не им пречи да проявят достатъчно позитивно отношение по въпроса за разрешаването на делата, прилагайки испанския опит. Впрочем, това е съдебна практика не само в Испания, но и в Германия, Норвегия и други европейски страни. От всичко казано дотук стана ясно, че ефективността на наказателното производство в Испания се повишава и че няма проблем техният опит да бъде приложен и в България. Там обаче хората не само съдят мафиотите, но и конфискуват имотите и парите на мафиотите. Смятате ли, че проектозаконът за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, който вече влезе в Народното събрание, ще проработи?- Ако отделните елементи на една система работят добре, тя също работи добре. Конфискационните процедури не са нищо друго, освен част от цялостната система за борба с престъпността и особено - с организираната престъпност. Ето защо ако ние не разполагаме с ефективни механизми за конфискация, ефектът от тази борба ще бъде минимален. В същото време, ако в България продължават да бъдат наказвани само извършителите на конкретни криминални деяния, които са част от организираната престъпна дейност като цяло, също няма да постигнем кой знае какви успехи. Организираната престъпност има невероятното свойство да регенерира отрязаното и да се възпроизвежда - особено ако финансовите й ресурси остават непокътнати. Тя е способна да реинвестира милиони в нова престъпна дейност, да разширява непрекъснато периметъра си на действие и да корумпира държавния апарат. В това число и институциите, призвани по закон да се борят срещу нея. Мислите ли, че проектозаконът за конфискацията е достатъчно качествен?- Мисля, че този нормативен акт, ако бъде приет във вида, в който е предложен, би могъл да даде очаквания ефект. Този законопроект кореспондира с най-добрите практики в страните членки на Европейския съюз и е един от елементите, който би могъл да направи ефективна общата система за противодействие на изпирането на пари у нас. Приемането му е жизнено важно и заради противодействието и финансовото омаломощаване на тероризма, защото не е тайна, че в международен план организираната престъпност и терористичните организации са като скачени съдове. Или по-скоро - те са делови партньори, за които не е важно колко хора ще загинат, а да върви бизнесът им. В интерес на истината, опитът на България и по отношение на тероризма е много по-скромен от опита на Испания. Ние трябва да бъдем щастливи от този факт, но той не бива да ни успокоява. Точно обратното - България трябва да е подготвена за евентуално терористично предизвикателство.В какво се изразява подготовката на Агенцията за финансово разузнаване?- В сътрудничеството, което ние оказваме на съответните служби от други държави в борбата им за ограничаването и пресичането на този тип престъпна дейност. В същото време ние повишаваме непрекъснато информационния обмен с колегите по света, като сме в състояние - когато и ако се наложи - да реагираме адекватно. Пак казвам - цяло щастие е, че България не е център на терористична дейност и затова ние оставаме на позиция сътрудничество във връзка с разследването на такъв тип престъпна дейност, извършена в други юрисдикции, т. е. - други държави. По време на посещението ви в Испания подписахте меморандум за сътрудничество с испанската финансова разузнавателна служба. За какво се договорихте с колегите си?- Този меморандум регулира отношенията между двете служби, свързани с обмена на финансовите разузнавателна информация. Той е изключително важен, защото испанското и българското финансово разузнаване имат достъп до всички записи за банкови операции, до всички записи за данъчното състояние на лицата, данъчните им декларации и така нататък. Обменът на подобна информация би могъл да бъде много полезен за работата на двете служби, тъй като контактите между България и Испания са изключително интензивни. Както по отношение на легалния бизнес, така и по линията на организираната престъпност. В интерес на истината сътрудничеството между двете институции като информационно-аналитични структури не е преставало, но меморандумът е онзи документ, който ще регулира и ускори обмена на тази информация и ще повиши нейното качество. А това неминуемо ще подобри и взаимодействието с другите вътрешни национални органи, занимаващи се с оперативното разследване на организираната престъпна дейност - полицията, следствието и прокуратурата в България и в Испания. Нещо, което надявам се, няма да остане незабелязано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във