Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Директорът на Националната следствена служба Ангел Александров: СЛЕДСТВИЕТО МОЖЕ ДА Е СИЛНИЯТ ЖОКЕР НА РЕФОРМАТА

ВИЗИТКА
Ангел Александров е роден на 27 декември 1949 г. в Дупница. През декември 1974 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. На 13 февруари 1975 г. той започва работа в Софийско градско управление на МВР. През 1983 г. Александров влиза във Втори отдел на Главно следствено управление, за да не го напусне до ден днешен. През 2004 г. Висшият съдебен съвет го избра за директор на Националната следствена служба.
Ангел Александров е женен и има една дъщеря.

Г-н Александров, новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) бе приет от Народното събрание на 28 октомври 2005 г. и влезе в сила на 28 април тази година. Оттук нататък следствието ще се занимава с около 3% от престъпленията, извършени в България, и това накара мнозина да заговорят за него като за аутсайдер. Вие лично, през изминалите шест месеца, почувствахте ли някаква промяна в отношението на другите институции към следствието?
- Ако съдя по отношението на колегите ми във Висшия съдебен съвет, не бих казал, че има някаква промяна в отношението към нас. Напротив, те се отнасят с дълбоко разбиране към проблематиката на следствието, особено що се отнася до необходимото... редуциране, нека така да го нарека, на състава. Преди половин година в Националната следствена служба работеха общо 1060 магистрати, а след влизането на новия НПК в сила трябва да останат не повече от 300-400 следователи. А това е задача, чието решаване е не само тежко, но и много жестоко.
Сигурно е банално, но нека ви попитам още в началото. Европа продължава да ни критикува за слабите резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. Какво, според вас, може да направи следствието, за да се повиши ефективността в битката срещу мафията и белите якички?
- Следствието може да се окаже силният жокер на реформата, на борбата с организираната престъпност и корупцията, а за това са нужни само някои структурни промени. И ние трябва сами да си ги извършим, защото не можем да си внесем разследващи органи или магистрати от чужбина. Неслучайно понякога си позволявам да критикувам нашите европейски партньори. Организираната престъпност не е сведена до рамките на България. Организираната престъпност е проникнала навсякъде и отдавна е преминала границите на Европа. Нашата родна мафия, нека така да я нарека, също не се е капсулирала само на българска територия. Тя си сътрудничи широко с престъпни структури не само в цяла Европа, но и по света. Така че ние можем да отговорим поне на част от тези критики, а и на предизвикателствата на времето, като преструктурираме следствените органи и създадем специализирана структура за борба с организираната престъпност и корупцията.
Другото дежурно обвинение е, че МВР, следствието и прокуратурата не разследват тези, които са на власт, а ги чакат да паднат и тогава да ги погнат...
- Това не е съвсем вярно. Миналата година следствието излезе с един доста сериозен материал за генезиса и развитието на организираната престъпност в България. Направихме дисекция на събитията след 10 ноември 1989 г. и мисля, че за първи път успяхме да посочим и основните форми на организирана престъпност - поръчкови убийства са една от тези форми, еманация на организираната престъпност са и контрабандата и присвояване на ДДС.
Като писахте този доклад, успяхте ли да съберете данни колко организирани групи са разкрити, колко от мафиотите са осъдени и колко от тях са влезли в затвора например? Като изключим случая с Маргините?
- Материалът бе по-скоро аналитичен и задачата ни не беше да вадим поредната статистика. Знам, че за публиката е по-атрактивно да кажем колко отбора за изпълнение на мокри поръчки има в една организирана престъпна структура например. Нашата цел обаче бе да посочим в доклада кой стои в основата на сивата икономика у нас, какви са финансовите интереси в тази сфера и кои са преките изпълнители при присвояването на ДДС. А знаете, че чрез тези схеми се източват стотици милиони от държавата.
Тоест - хората грешат, като смятат, че организираната престъпност е чисто криминално явление, така ли?
- Да. Ние се опитахме да покажем истинския облик на организираната престъпност.Тя се характеризира с доста особености, които убягват от вниманието на обществото и смятам, че успяхме да направим много добър паралел между конвенционалната и организираната престъпност. Вижте, поръчковите убийства са само елемент от реалните форми на организираната престъпност и затова тяхното разкриване е по-трудно. Много често те се извършват на бартерна основа. У нас идват килъри от чужди държави, изпълняват поръчката и изчезват. И обратно - наши престъпни елементи връщат услугата с убийство в съседни нам или по-далечни държави, след което се прибират вкъщи, без изобщо някой да предполага какво са вършили в странство.
Да се върнем на въпроса за корумпираните във властта. Наистина ли вие, МВР и прокуратурата разследвате само паднали ангели?
- В съзнанието на хората упорито се насажда мнението, че тези, които са на власт, непременно извършват престъпления. Това обаче въобще не е така. Властта създава предпоставки за посегателства върху материалните благини, но не може да смятаме, че всички управници са престъпници. Само ще ви кажа, че през следствието минаха доста интересни дела. Имаме подсъдим бивш министър от правителството на Иван Костов, който попиля около 50 млн. лева.
За Александър Божков ли говорите?
- Да. Срещу него се водеха няколко дела, част от които приключиха с мнение за прекратяване, друга част влязоха в съда.
Но нали на първа инстанция той получи три оправдателни присъди, а Софийският градски съд все още не може да бори последното дело срещу него - за компенсаторните записи.
- Именно за това дело говоря. Прокурорът твърди, че се върви към осъдителна присъда, но то в никакъв случай не е уникално по рода си. Има дела за посегателства върху ДДС, бивши директори на ТЕЦ-Бобовдол са дадени на съд, заедно с колеги от Европа приключихме и доста дела за трафик на хора. Тук искам да кажа нещо. Едно от нещата, заради които упреквам следствието и МВР, е, че не афишираме достатъчно успехите си в борбата срещу трафика на хора, въпреки че европейските ни партньори са доволни от нашата работа. България действително се оказа много надежден щит срещу миграционните вълни от Близкия изток през страната ни към Стария континент. Ние сме сериозен щит на Европа и по отношение на международния трафик на жива плът, на момичета. Много добре се справяме и с международните съдебни поръчки. Само през миналата година Националната следствена служба е приключила 195 такива дела. Едва ли трябва да обяснявам какво означава малка България, със своите малки възможности и със своя малък финансов потенциал, да обслужи 195 дела на Европа. Така че ние немалко помагаме на Европа. Друг е въпросът как показваме своите успехи по време на партньорските проверки.
Добре, след като ние помагаме на Европа, защо и тя не ни помогне? Защо например Националното следствие тича през глава едва ли не, за да изпълнява международните съдебни поръчки, докато на българските молби за правна помощ никой не обръща внимание?
- Не ни уважават достатъчно, затова се отнасят с пренебрежение към нашите следствени поръчки.
Знаете ли колко дела са стопирани заради това неуважение?
- Знам, много са. И затова е странно, че нас ни упрекват в неефективност. Винаги когато сме имали възможност, ние сме споделяли с евроинспекторите този проблем, но без резултат. А при последната проверка експертите даже не си направиха труда да посетят следствието и да ни попитат каквото ги интересува. Вместо това те изготвиха критичния си анализ за работата на следствието и МВР въз основа на вестникарски публикации. Нещо, което аз не приемам и което засяга честта и достойнството ми като българин и като професионалист в тази област. Защо тези господа не попитаха какво са направили нашите партньори по онези дела, по които сме пращали поръчки, без да получим дори отговор? Например, какво направи Великобритания по делото за пране на пари срещу Константин Димитров-Косьо Самоковеца. Нищо. Какво се случи с другите дела за пране на пари, по които потърсихме помощ от Европа? Пак нищо.
Смятате ли, че заради евроинспекторите Брюксел може да ни подари за Нова година правосъдна предпазна клауза?
- Не ми се иска да бъда съдник на тяхната работа по тези проверки, защото задействането на предпазната клауза е по-скоро политически въпрос. Бих могъл обаче да кажа друго. Явно ние не сме били убедителни, не сме показали на Европа интеграционните процеси след влизането в сила на Инструкция №1 за сътрудничество между МВР, следствието и прокуратурата през февруари 2004 година. Оттогава ние работим безпроблемно и не срещаме пречки при внасянето на делата в съда. Сравнявайки скоростта на движението на делата у нас и в Европа, съвсем спокойно мога да кажа, че ние сме много по-напред, но явно не сме го демонстрирали както трябва. Не успяхме да покажем и друго - какво сме направили по отношение на организираната престъпност на регионално ниво. Аз доста често соча за пример Благоевградския регион, където имаме местни престъпни босове с влезли в сила присъди. И фактът, че техните животински прякори не са известни на Европа, изобщо не означава, че са по-малко престъпници от редица медийни звезди. Те са достатъчно зли, достатъчно злини са докарали на хората в региона и ние смятаме, че сме постигнали сериозен успех. Но явно не сме го показали, както трябва.
Според вас, създаването на специално звено за борба с организираната престъпност и корупцията би ли отговорило подобаващо на критиките?
- Най-важното е, че то ще отговори на предизвикателството, което тази престъпност ни отправя. Вижте, световната и европейската практика сочи, че с конвенционални средства никой не се е справил с организираната престъпност. Законодателите смятат, че със създаването на такива структурни звена в ръцете на някого или на някои ще се съсредоточи огромна власт, но това не е така. Те трябва да знаят, че само с обикновените средства не можем да се борим с престъпността.
Какво би трябвало да направят законодателите на първо време?
- Нищо, което да изглежда чак толкова опасно. Да завишат сериозно санкционния режим на някои посегателства. Да бъдат създадени специализирани звена за борба с организираната престъпност в МВР, в следствието и в прокуратурата, което ще ускори придвижването на тези дела и ще повиши качеството на обвинителните актове. При нас подходът при движението на делата е доста формален, особено в досъдебната фаза.
Но нали тъкмо поради тази причина бе приет новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК)?
- С новия НПК скоростта на движение на делата остава непроменена. Сменени са само хората, които разследват престъпленията - вместо следователи, в НПК пише дознатели. Правилата, по които досега се извършваше предварителното разследване, също остават непроменени. Ето това не разбраха много хора...
Какво точно не разбраха?
- Те смятаха, че като променят НПК, ще променят и системата. А това само с писането на един нов закон не става. Особено по отношение на организираната престъпност и корупцията. Ще ви дам пример. Преди 10 ноември 1989 г. в страната бяха извършени няколко терористични акта. Веднага в тогавашното Главно следствено управление бе създадено спецзвено, макар и без закон, което бързо и адекватно реагира на обстановката. Такова звено бе създадено и в структурата на МВР и терористите бяха разкрити. Нещо, което по принцип е изключително трудно.
Идеята е това звено да има ясно поставена задача, да работи по нея, без никой да му се бърка и да се отчита само пред един човек, нали така?
- Да, без да има разводняване на нещата.
Смятате ли, че агентите под прикритие биха помогнали?
- Всяко ново нещо е хубаво, но аз съм скептик. България е прекалено малка държава, а в рамките на малка общност е невъзможно да се провеждат супероперации.
Г-н Александров, има ли вероятност новият НПК да бъде променен след време така, че разследването да се върне в следствието?
- Аз мисля, че НПК действително ще бъде променен, но не по отношение на следствието, а най-вече за неговото усъвършенстване. Някои европейски конвенции изискват специализирани органи да разследват детската престъпност, т. е. посегателствата от деца към деца или пък самите деца като извършители. Смятам, че разследването на тези престъпления трябва да бъде поверено на следствието, защото отговорността никак не е малка. Около 22% от всички престъпления в България се извършват от деца на възраст между 14 и 18 години. И някои други неща ще се променят, но за тях практиката ще покаже, че са неудачни като законодателни решения и ще се наложи да бъдат коригирани.
Нещо конкретно ли имате предвид?
- Да, но сега не бих искал да коментирам подробно. Знаете, че в Националната следствена служба работи и г-н Бойко Рашков (от 1996 до 2001 г. Рашков беше директор на Националното следствие, а в периода 2001-2005 г. беше депутат в 39-ото Народно събрание от листата на Коалиция за България - бел. ред.). Той е научен работник и работи върху един много сериозен анализ, който скоро ще бъде обявен пред специализираните звена в системата и ще бъде използван за изменението на новия НПК в правилната посока.
В момента много се спори за квалификацията на дознателите и вероятността те да не се справят с онова, което ги очаква. Мислили ли сте за начините, по които следователите могат да предадат опита и знанията си на дознателите?
- Да. Обсъдихме този въпрос с директорите на окръжните следствени служби и вече помагаме на дознателите при огледите и при самото разследване, но в рамките на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Предоставили сме на МВР всички методически указания, с които Националната следствена служба разполага. Те са 13 на брой, защото толкова са и видовете престъпления. Освен това сме предоставили на МВР и няколко други методики - за работа с вещите лица, за назначаването на експертизи, за разследването на непълнолетни и т. н.
Докъде стигнахте с разчистването на залежалите дела?
- Иззехме по-тежките дела от провинцията и хората са много натоварени. Но... напредваме и към 1 май ще останат неприключени около 20 000 дела.
А Националната следствена служба (НСлС) в сегашния си вид ли ще остане? Никой ли от вашите хора не иска да стане адвокат, или да се премести в друго съдебно звено?
- Няма желаещи, а и аз не мисля да похабявам състава. Магистратите, които работят на бул. Д-Р. Г. М. Димитров № 42, биха могли да поемат - като капацитет и възможности - доста сложни дела. Без да обиждам когото и да било, в МВР има доста на брой заплетени дела, които спокойно би могло да бъдат прехвърлени на НСлС. С полицията имаме еднакви интереси и ще помагаме с всички средства, за да могат дознателите да навлязат в тази сложна проблематика. Много хора твърдят, че проблемът с огромния обем дела ще изчезне, като бъдат назначени 2000 дознатели. Тази постановка е погрешна, защото практиката сочи, че един следовател се изгражда като професионалист за седем години.
Значи през следващите няколко години ще бъде много трудно?
- Апокалипсис няма да настъпи. Дознателите ще се сработят и с прокурорите. Знаете, че държавното обвинение ще има и разследващи функции, но, според мен, идеята не е добра. Функциите по обвинението трябва да бъдат разделени от функциите по разследванията, защото прокурорите ще бъдат много натоварени. Дори ми се струва, че те ще бъдат претоварени от работа. Освен това се поставя под съмнение и обективността на държавното обвинение, а това е грешка.
Какво имате предвид?
- Аз, като прокурор, си избирам една обвинителна теза, започвам да я отстоявам и несъзнателно повеждам разследването към доказването на тази теза. Тоест априори изключвам тезата на защитата и на обвиняемите.
А вие докога се виждате като директор на Националното следствие?
- Много провокативно звучат въпроси от сорта какви договорки са правени с мен. Ако съм участвал в такива разговори, то е било с цел да видя къде е ролята и мястото на оставащото следствие. Не ми се иска аз да съм последният му директор, защото то има своя живот и бъдеще. Знаете, че миналата година прокуратурата и съдът празнуваха 125 години от създаването си. Ние също обмисляхме тази възможност, защото тогава, наред с тях, е била създадена и институцията на съдебните следователи (или съдия-следователите), които винаги са били магистрати. И ми се струва, че не бива с лекота да се разделяме със своите национални достойнства. Защо например Франция, Германия, Белгия не закрият своите разследващи магистрати?
Всъщност въпросът ми е дали няма да напуснете системата?
- Каквото и да се случи, аз никога не съм свързвал нещата в логическата верига - дайте да запазим следствието, за да си запазя поста. Който мисли така, значи мисли елементарно. Аз от 35 години съм следовател и това е професията на живота ми. И искам следствието да има бъдеще, макар и в по-умалени форми - с функции по отношение на детската престъпност, на корупцията, на организираната престъпност. Лично на мен и това ми стига...

Facebook logo
Бъдете с нас и във