Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Директорът на Националния институт по правосъдие Пенчо Пенев:

ОТ БЮРОКРАЦИЯ И ОПЕКУНСТВО НИКОЙ НЕ ПЕЧЕЛИ*ВИЗИТКАПенчо Стоянов Пенев е роден на 7 юли 1947 г. в гр. Кюстендил. През 1965 г. записва Химикотехнологическия институт, но две години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1970 г. се дипломира и започва работа от най-ниското стъпало - младши съдия в Софийския окръжен съд. След това работи като съдия и председател на Костинбродския районен съд, а по-късно е съдия и ръководител на Наказателната колегия на Софийския районен съд. През 1981 г. е избран за заместник-председател и шеф на Гражданската колегия на Софийския окръжен съд. От 1983 до 1989 г. Пенчо Пенев е ръководител на направление Правни проблеми на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ - бел. ред.) в Министерството на правосъдието.След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. Пенчо Пенев влиза в първото правителство на покойния Андрей Луканов (8 февруари - 22 септември 1990 г.) като правосъден министър. Във втория кабинет на Луканов (22 септември - 19 декември 1990 г.) е министър на вътрешните работи, а в коалиционното правителство на Димитър Попов (20 декември 1990 - 7 ноември 1991 г.) той отново е министър на правосъдието. От 1990 до 1991 г. Пенчо Пенев е депутат от Великото Народно събрание (ВНС), защото старата българска конституция позволяваше министрите да са и народни представители. През 1991 г., след приемането на новата конституция и малко преди разпускането на ВНС, Пенчо Пенев е избран за член на Конституционния съд от парламентарната квота, където остава до 1997 година. През следващите седем години работи на свободна практика, но от 27 октомври 2004 г. се връща в лоното на Темида, като е избран от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието за негов директор. Пенев е доцент по конституционно право и доктор по гражданско и облигационно право.Г-н Пенев, неотдавна приключи проектът Укрепването на Националния институт на правосъдието, финансиран по програма ФАР на Европейския съюз. Бихте ли разказали каква е конкретната полза за българските магистрати от тази инициатива?- Проектът стартира през април 2004 г. и бе осъществен с помощта на две френски институции - Националната школа на магистратурата и Агенцията за международно правно сътрудничество. Благодарение на него в България за първи път бе въведено задължителното начално обучение за младшите съдии, прокурори и следователи. В рамките на проекта бяха разработени конкретни програми за обучение, които ще помогнат на младите магистрати да се ориентират в бъдещата си професия и да направят с увереност първите си професионални стъпки. Помощта на френските колеги беше от голямо значение за нас, защото Франция е страна с традиции и огромен опит в правоприлагането.От колко години там има такова училище за магистрати?- Толкова отдавна, че тази година ще се пенсионира и последният френски магистрат, който не е завършил тяхната Национална школа на магистратурата. От около четири десетилетия. И какво точно учат младшите съдии, прокурори и следователи при вас?- Много и все полезни неща, които са свързани с прилагането на българската нормативна уредба. Младшите магистрати изувата практически материята по наказателен и граждански процес, по облигационно, трудово и административно право, усвояват практическата проблематика на съдебната делба и вещното право. Иска ми се обаче да допълня въпроса ви, защото при нас се обучават не само младшите магистрати, но и техните по-възрастни колеги.А те какви знания трупат?- Всеки, според интересите си. Някои минават курсове по банково право, други считат за полезно обучението по търговско или административно право и процес. Като цяло преобладаващ е интересът към обученията по основи на Европейското право и изучаването на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и прилагането на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на човешките права като свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на словото, свободата на събранията и сдруженията или забраната за дискриминация.Всичко това наистина звучи внушително, но смятате ли, че магистратите разбират ползата от вашето... школо?- Всеки от нашите курсове поема по около 25-30 души, но желаещите винаги са поне два пъти повече. И затова, с помощта на френските партньори, качихме целия курс по основи на европейското право (лекции, нормативни документи, съдебна практика, прецеденти, помощни материали и т. н.) на компактдиск, който ще тиражираме и ще изпратим като новогодишен подарък на всички съдилища в страната. Какво още успяхте да свършите по време на българо-френския проект?- В момента подготвяме втори компактдиск - по административно право и процес. Единственият липсващ нормативен акт е Административно-процесуалният кодекс, който все още не е минал на второ четене през Народното събрание. Имаме готовност да изработим и трети диск, посветен на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Проектирате издаването на информационно документационен център. Решено ли е вече къде ще се намира?- Идеята е той да бъде разположен в съседната сграда (б.р. на ул. Екзарх Йосиф 12), която също е наша. Проблемът е, че тя се нуждае не само от основен ремонт, но и от надстрояване с още един етаж...Колко пари са ви необходими?- В момента разполагаме с 250 000 лв. и кандидатстваме за още 500 000 лв., за да довършим част от ремонтните работи до края на годината. Като цяло обаче са ни необходими още около 1 млн. лв., с които да завършим изграждането на ресурния център. Смятате ли, че ще ви дадат тези средства?- Сумата не е чак толкова голяма, като се има предвид огромната полза от центъра. По проект в него ще има още шест учебни зали, в него ще бъдат прибран архивът на института, информационната база данни и кабинетите на хората, които ще се занимават с научна дейност и ще изследват ефективността на българското законодателство. Не успяхте ли да се справите с парите, отпуснати ви по програма ФАР за реализирането на българо-френския проект?- Не, защото проектът продължи 18 месеца, бюджетът му беше 880 000 евро и тези средства бяха усвоени за 23 други дейности, без които Националният институт по правосъдие също не може да съществува. Г-н Пенев, когато се говори за институционално укрепване на дадено звено от съдебната власт по линия на Европейския съюз, обикновено това предполага и конкретни законодателни промени. Във вашия случай ще се случи ли нещо подобно?- Надявам се, защото това е последната фаза от проекта с френските партньори. Става дума за изработването на конкретни текстове от Закона за съдебната власт (ЗСВ), които ще усъвършенстват регламентацията на Националния институт по правосъдие, неговите вътрешни правила и взаимоотношенията му с Висшия съдебен съвет (ВСС). Защо отношенията ви с ВСС се нуждаят от допълнително регламентиране?- Говоря най-вече за конкурсите за младши съдии, прокурори и следователи. Според мен тези конкурси трябва да се провеждат от Националния институт по правосъдие (НИП), а не от ВСС, както гласи Законът за съдебната власт. В момента Висшият съдебен съвет провежда конкурсите, после назначава издържалите кандидати на работа и едва тогава тези млади хора идват при нас на обучение. Принципът, по който тази материя е уредена в повечето европейски страни, е точно обратният: след дипломирането си и след конкурс бъдещите магистрати задължително минават през шестмесечните курсове за подготовка и квалификация, които завършват с полагането на изпити. Именно тези оценки, заедно с дипломата и резултатът от конкурса, играят решаващата роля при назначаването им на работа в системата и разпределянето им по места. Нямам представа по какви съображения, но в последния момент този принцип отпадна от Закона за съдебната власт и бе възприета сегашната практика, която в много отношения не е достатъчно ефективна и прозрачна. Нека в конкурентни условия се види кой е по-добър, кой има качества за магистрат.Имате ли възможност да се справите и с провеждането на конкурсите? - Принципът няма да е кой знае колко по-различен от този, по който Висшият съдебен съвет сега формира комисиите и провежда конкурсите. Просто от ВСС ще отпадне едно доста тежко задължение, което поглъща много време и енергия. Няма ли по този начин да отнемете функция на ВСС? - Не, защото последната дума при назначаването на младшите магистрати отново ще е на ВСС, но тогава това ще става едва след завършването на пълния цикъл от началното обучение на бъдещите съдии, следователи и прокурори. Тоест - ВСС ще назначава и разпределя кадри, които вече са избрали професионалното си поприще и са усвоили необходимия минимум от знания. Как, според вас, може да се стигне до тази размяна на местата, след като институтът няма законодателна инициатива?- Проектът за изменение на Закона за съдебната власт, който ние подготвяме може да бъде внесен от министъра на правосъдието, защото той има законодателна инициатива. Постигнали сме принципна договореност с проф. Георги Петканов за среща, но преди тя да се осъществи имам намерение да изпратя проекта и на членовете на Висшия съдебен съвет. Въпреки че те също нямат законодателна инициатива, подкрепата им е от огромно значение за промяната и за качеството на бъдещата работа. Разбра се, че ВСС е отказал назначаване на допълнителен административен персонал за НИП. Освен това Параграф 22 научи, че не е допуснал ваш представител на заседанията, който да защити бюджета на института. Това вярно ли е?- Да. Ще го кажа направо: в работата на нашия управителен съвет участват министърът на правосъдието проф. Георги Петканов, неговият заместник доц. Маргарит Ганев, председателят на Централната избирателна комисия проф. Димитър Костов, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров (той е и председател на УС), заместник главният прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев и двама съдии от ВКС. Е, смятате ли, че подобен управителен съвет е неспособен да прецени колко средства са необходими за нормалното съществуване на Националния институт по правосъдие и че не може да управлява тези средства рационално и правилно? Никой няма нищо против, че институтът е част от съдебната система и че трябва да поддържа тесни връзки с ВСС. Но сегашната бюрокрация, стигаща понякога до дребнавото опекунство, пречи на нормалната работа. Управителният съвет на НИП трябва да има статут, равнопоставен на комисия на Висшия съдебен съвет.Румъния, като кандидат за ЕС също има правен институт. Как сме в сравнение с тях?- По-напред са от нас, защото държавата там осигурява много повече средства за развитието на техния институт. И това е информация, която научих от европейските наблюдатели при последната партньорска проверка на Европейската комисия. В областта на обучението и кадровата политика Румъния е доста по-напред от България. И то не за друго, а защото държавата в по-голяма степен е прозряла истината, че не може да има качествено правораздаване без кадрово обезпечаване на съдебната система и затова в по-голяма степен от нас далновидно инвестира в развитието й. Какво е финансовото положение на нашия институт?- За тази година бюджетът ни беше 1.1 млн. лв., който стигна за покриването на най-елементарните ни нужди. За 2006 г. искаме 3.723 млн. лв., от които 1.162 млн. лв. са необходими за ремонта и реконструкцията на съседната сграда, където искаме да настаним информационния център, архива и компютърния терминал с базата данни. Останалите средства ще ни стигнат, колкото да покрием разходите по задължителното обучение на магистратите, а за текущото обучение ще му мислим по-нататък. Засега се оправяме с помощта на чуждестранни спонсори. Помага ни Американската агенция за международно развитие (ААМР). Работим по проекти, финансирани от Европейския съюз, правителствени и неправителствени организации на Германия, Франция, Холандия, Испания и Великобритания.Оптимист ли сте?- Да. Националният институт на правосъдието е нещо ново, а с новото трудно се свиква, особено в консервативна система като съдебната. Абсолютно ясно е обаче, че е важна част от съдебната реформа и НИП е обречен на успех. *Заглавието е на редакцията

Facebook logo
Бъдете с нас и във