Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЖЕБЧИИ И ПОЛИЦАИ: СТАРА ИГРА БЕЗ КРАЙ

За никого не е тайна, че проституцията е най-древната професия. Веднага след нея българските полицаи не на шега нареждат джебчийството, което съществува от зората на човечеството. За да усвоиш тънкостите на специфичния занаят и да се превърнеш в специалист в него, се изискват няколко съществени качества: умението точно да подбереш най-удобното и безопасно място за тараш; перфектен поглед върху най-удобната жертва; пъргава и сръчна ръка; изключителна бързина при бъркането в джоба или чантата на поредната жертва и още много други способности, които се доусъвършенстват с времето и натрупания стаж.
Логично е този занаят да процъфтява най-вече в големите градове у нас. Но в София единствено сектор Улична престъпност към Столична дирекция Полиция се бори с джебчийските кражби. Може да се каже, че това е уникално, тъй като в нито една Областна дирекция няма подобна структура. Затова столичните ченгета пътуват често из страната, за да опазват различни масови мероприятия като концерти, панаири, събори и др. Все места, на които се събира голяма тълпа от хора - т.е. раят за джебчиите.
Оказва се, че ченгетата от сектор Улична престъпност познават отлично всички джебчии в столицата. Нещо повече. Полицаите са наясно не само кои са крадците, но познават добре дори и кътните зъби на цялото им семейство.

Най-голяма част от джебчиите в София - около 85% - са сръбски цигани (т.нар.кардараши). За тях джебчийството е нещо като основна част от длъжностната им характеристика.
Най-ярък пример за този факт са съществуващите традиции при техните сватби. Родителите на жениха купуват булката например за 2000 или 5000 лв. и жената се превръща в послушна слугиня на съпруга си. Цената на булката до голяма степен се определя от две условия - първото, но не и най-важното е тя да не се е отдавала на друг мъж до сватбата си. Второто условие, без което няма сватба, е девойката да има репутацията на добра джебчийка, т.е. нито веднъж до момента да не е залавяна от полицията. Ако наистина не е залавяна от ченгетата, цената й се увеличава драстично и съответно намалява толкова пъти, колкото често е била сгащена от органите на реда.
Всички спечелени пари
кардарашкото моме отчита пред мъжа си
който в повечето случаи не работи никъде, а разчита на печалбата от занаята на жена си. Ако джебчийката се провали и бъде спипана, безработният й съпруг има пълното право според тамошните порядки да й хвърли як пердах. Такива случаи има много, коментират ченгета. Може да й бъде счупен носът например, но на другия ден жената трябва отново да се върне на работното си място.
Друга голяма група, занимаваща се с подобен печеливш бизнес, са чужденците. През изминалата 2007 г. в столицата са заловени деветима души, срещу които са образувани полицейски производства. Най-много от тях са румънци, алжирци и албанци (т.нар.шиптъри).
Съседите ни идват предимно от Букурещ и някои погранични градове като Гюргево например. Власите се настаняват в малки и долнопробни хотелчета в района на Лъвов мост, като Цура например. Престояват в страната няколко месеца, след което се прибират в родината с откраднатите пари и бижута. По-късно гастролират у нас, като този път водят още няколко души със себе си, които да посветят в един от най-древните занаяти. Пак се настаняват в същите мизерни стаи около Лъвов мост и всичко започва наново.
Според информационните бюлетини на МВР, румънските гастрольори откриват Америка у нас твърде отдавна, още по времето, когато Чаушеску и Живков се целуваха влажно на Дунав мост. По-трайното им присъствие обаче се свързва с годините непосредствено след отзвучаването на залпа, изпратил Чаушеску в отвъдното. Например в полицейската хроника от 21 март 2000 г. вече научаваме, че явлението придобива масов характер - същия ден само в автобус №11 са заловени четирима гастрольори, водени от 26-годишен мъж с поетично име Флориан.
Причините румънците да шетат активно на наша територия нямат нищо общо нито със страха от граф Дракула, нито с призрака на Чаушеску. Обяснението се крие в тамошното законодателство, което подтиква отвъддунавските джебчии да хващат често-често пътя към София. Докато северната ни съседка е определила максималното наказание за подобен род престъпление да е от десет години затвор, нашенската буква на закона е далеч по-снизходителна и някак гостоприемна. Според чл.194, ал.3 от Наказателния кодекс за кражба в маловажни случаи (каквато често се счита джебчийството) наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
До десет години затвор грози всички от бандата само ако случаят не е маловажен и кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване (чл.195, ал.5 от НК).
Чужденците разчитат до голяма степен и на това, че една част от тях не говори български език, а знаещите се преструват, че не разбират. Почти всички от румънците са мъже и се отличават с по-голяма мудност при кражбите, отколкото показват жените. Затова те най-често са хващани от жертвите им и от полицията.
За най-голямо учудване
нашенските роми са най-малобройни в бранша
Те пристигат в столицата от различни места в страната - Червен бряг, Левски, Монтана, Перник, Радомир, Костинброд, Елин Пелин, Самоков. Действат задължително по групи от по пет-шест души. Съвсем естествено, излизат в пиковите часове на деня и се вмъкват на места, където задължително има струпване на много хора - градския транспорт, концерти и мероприятия на открито, опашки за плащане на сметки, а напоследък и в столичните молове. Острие на групата е тази ромка, която има най-голям опит. Тя обикновено избира жертвата (предимно пенсионери и по-невнимателни хора) и я пребърква така, че обраният осъзнава липсата на парите или документите си чак когато му притрябват.
След като прибере плячката, чевръстата циганка я предава на друга, която е близо до нея, а тя от своя страна на трета и така нататък до края на веригата. По този начин откраднатото не остава в ръцете на джебчийката и ако тя бъде хваната без плячка, изключително трудно може да се докаже вината й.
Всъщност това е един от трите основни проблема на ченгетата в борбата с крадлите. Има много такива случаи, в които мургавите джебчийки са хващани от полицията, но
поредният портфейл вече е заминал по веригата
Освен това органите на реда се затрудняват да преценят коя от крадлите е грабнала портфейла, коя от тях носи отговорност като съучастник и коя е била помагач в бизнеса.
Друг голям проблем на ченгетата е намирането на свидетели. Дори много хора да видят как някоя крадла пребърква поредната си жертва, те трудно или изобщо не се съгласяват да свидетелстват след това в полицията. Почти винаги оправданието им е, че се страхуват.
По този начин се стига до един абсурд, който може да се види може би само по нашите географски ширини. Дори да познават джебчиите и техните семейства, ченгетата са принудени често да ги пускат с протокол за предупреждение да не правят повече така. А седмици по-късно се случва пак да заловят същата крадла отново да рови по джобовете или чантите на случайни граждани.
Големият проблем на полицията обаче е, че най-голяма част от крадлите са малолетни или непълнолетни. Самите родители започват да учат децата си от малки на занаята и ги пускат да крадат, защото най-лошото, което може да им се случи, е да бъдат дадени на отчет на инспектор в Детска педагогическа стая към СДП.
Всяка малка банда действа сама за себе си. В нито една от тях няма преплитане на националности или етноси. Много роми обичат да се хвалят, че
откраднатото делят с ченгета, за да не ги закачат
Доколко тези твърдения на мургавите са истина можем само да гадаем. Едно обаче е сигурно - в столичната полиция нямат данни техен служител да е взимал такъв рушвет.
По неписано правило нито един джебчия не действа на едно и също място. Постоянно се сменят местата, но някои от тях са известни на всички столичани: Централна ЖП-гара; Автогара-София; Женският пазар; Централни хали; базари; по-големи магазини и най-вече градският транспорт.
Сред полицаите от сектора е особено популярен един от култовите девизи от творчеството на Илф и Петров - делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. Не на шега те твърдят, че борбата с джебчиите първо трябва да започне от всеки гражданин, защото ако сам не се пази, и полицията трудно може да му помогне. Така че по-голямата бдителност към по-съмнителни субекти изобщо не е излишна, съветват опитните полицаи.
От друга страна, законодателят трябва да помисли дали да не праща малолетни и непълнолетни джебчии в Трудововъзпитателни училища, ако например бъдат хванати повече от два пъти да пребъркват поредния клет старик в автобус №204, пътуващ към столичния квартал Дружба 2.
А тъй като ченгета и джебчии са отколешни приятели и се познават отлично, и на непросветения става ясно, че ловките крадци ще се оглеждат с четири очи в местата на действие, където би трябвало да патрулират цивилни ченгета. Така полицаи и джебчии поделят шансовете си да направят своя успешен удар.
Столичани обаче с гордост могат да отчетат, че ако в някоя друга област експортът куца, то в износа на борци с джебчиите София държи първенство. Оказва се, че ченгетата от сектор Улична престъпност са много търсени за масови мероприятия в цялата страна. В края на този месец някои от тях също имат ангажименти - на 25, 26 и 27 януари в Перник ще се проведе Международен фестивал на маскарадните игри, а от Областната дирекция в града на миньорите вече е пристигнало искане шест ченгета от сектора да бъдат командировани, за да бдят над джобовете на обикновените зрители по време на карнавала.
А доколко фактът за уникалността на звеното в СДП за противодействие на един от най-старите престъпни занаяти е някаква утеха за жителите на столицата бъдещето ще покаже. Старата игра стражари и апаши продължава...
Борислав Радославов

Facebook logo
Бъдете с нас и във