Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ ЩЕ Е ГОТОВ

Антония Балканска, ръководител на Междуведомствената работна група по законодателството за борба с трафика на хораВ края на ноември Пактът за стабилност в Югоизточна Европа похвали българската държава за законодателните мерки, които тя предприема в борбата с трафика на хора. А на 10 декември (сряда) в София започва Четвъртата среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на страните от Югоизточна Европа. Очаква се тук да бъде подписана и декларация за следващите стъпки в борбата с трафика на хора. Най-важната от тях е усъвършенстването на националните законодателства в три посоки: помощ на спасените жертви, пресичане трафика на деца и защита на свидетелите. По първите две точки България вече е приела законодателството в съответствие с международните изисквания, каза г-жа Антония Балканска. От май 2003 г. действа специалният Закон за борба с трафика на хора, а разпоредбите в Наказателния кодекс са в сила от октомври 2002 година. Колкото до третата препоръка, тя ще бъде изпълнена с финализирането на работата по проекта на закон за защита на свидетелите и други застрашени лица в наказателното производство. Този проект се очаква да бъде внесен в Министерския съвет до края на годината.Г-жо Балканска, в края на ноември в София се проведе конференция за борбата с трафика на хора, в която взеха участие представители на единайсетте държави членки на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. За този форум не се чу почти нищо, макар на него да бе отчетено, че България е напреднала доста сериозно в борбата със съвременните форми на робство. С какво точно заслужихме похвалата на Западна Европа? - България заема лидерско място в региона по отношение на това законодателство и на създаване на механизмите, които то предлага за борба с трафика на хора. Това беше отчетено и в тазгодишния доклад на Съвета на Европейския съюз. В него България беше посочена като водеща държава с добра практика в тази област наред със законодателството на Австрия и Белгия. В този смисъл вече нищо не пречи българските трафиканти да бъдат съдени и вкарвани в затвора, нали?- Точно така. На 1 октомври 2002 г. влязоха в сила измененията в Наказателния кодекс, посветени на този тип престъпна дейност. Проектът бе дело на работната група, в която участваха представители на всички ведомства, имащи отношение към проблема, както и сериозен брой неправителствени организации. Текстовете в специалния раздел в НК - Трафик на хора, са съобразени с изискванията на международното законодателство, те вече се прилагат и дори има присъди, издадени на първа инстанция. Изключително важно обаче беше да обърнем внимание и на онова законодателство, което регламентира задълженията на държавата и обществото в няколко посоки: оказване на помощ и подкрепа на жервите, превенция на този вид престъпност, установяване и регулиране на начините и механизмите, по които държавата ще координира дейността на институциите и неправителствените организации, работещи срещу трафика на хора. Цялата тази сложна материя бе уредена със Закона за борба с трафика на хора. Той влезе в сила на 23 май 2003 г., на приключване е и работата по подзаконовите актове към него. Какво урежда този закон?- Най-напред с него се създава национална комисия, която обединява представители на всички държавни органи, занимаващи се с борбата срещу трафика на хора. В работата на тази комисия като наблюдатели ще участват и ресорните неправителствени организации. Това е един от пунктовете, по които българското законодателство беше посочено като добър модел, защото дава възможност за обединяване на усилията на гражданското общество и на държавата. С какви правомощия е въоръжена тази комисия?- Тя ще има местни структури само в регионите, в които трафикът на хора наистина е проблем. В тях на местно ниво също ще бъдат представени всички държавни органи и неправителствените организации. Освен това комисията ще изработва годишен план за дейността на държавата и на държавните органи (в сътрудничество с неправителствените организации, разбира се), за непосредствените задачи и приоритетите в борбата с трафика на хора. Планът ще се утвърждава от Министерския съвет и въз основа на него на комисията ще се отпуска бюджет за утвърдените дейности. В отделна глава на Закона за борба с трафика на хората са описани всички функции на комисията по отношение на превенцията. Те са свързани предимно с организиране на информационни кампании за важността на проблема на три нива - национално, в рисковите региони и сред рисковите групи. На второ място, комисията е натоварена да организира обучението на всички държавни служители, на хората от съдебната система и от специализираните органи, които работят с децата и се грижат за защита на техните права. Те трябва да бъдат обучени да прилагат закона и да работят с жертвите на трафика на хора така, както се работи в Европа. Къде точно е България в този процес, в сравнение със страните от Балканския регион? Малко или много са случаите на трафик на хора от и през страната? - Както от всички останали страни в региона, България е страна на произход, страна на дестинация и транзитна страна. Важно е обаче да се отбележи, че в последните години България е предимно транзитна страна. Откъде идват жертвите, за да се транзитират през България? Кои са най-често използваните канали? - Най-масово използваните канали тръгват от бившите съветски републики, от Албания и Македония. А прехвърлянето е предимно към развитите европейски държави - Холандия, Франция, Испания, Германия, Италия. Какви хора най-често стават жертви на трафика и предимно на каква възраст са те? - Разкритите случаи дават основание да се твърди, че най-често лицата са трансферирани за нуждите на сексуалната експлоатация. И затова жертвите са жени, млади момичета и деца - непълнолетни и малолетни. В доклада на Пакта за стабилност е посочено, че една от най-големите слабости на България е липсата на програма за защита на свидетелите и на програми за работа с жертвите след тяхното спасяване. Това вярно ли е?- Всъщност най-важната част от Закона за борба с трафика на хора е именно разделът, в който са предвидени мерките за закрила на жертвите, в това число и на малолетните и непълнолетните. Разпоредбите са съобразени с тяхната възраст, както и със специфичните разпоредби на Закона за закрила на детето.Изключително голямо внимание е обърнато и на жертвите, готови да съдействат на полицията, следствието и прокуратурата за разкриване и доказване на този вид престъпления. На тях им се осигурява засилена защита, виза за престой в България (за да са на разположение на българските власти за разпити и други следствени действия), имат право на престой в приютите, както и на специализирана и правна помощ.Освен това те се ползват и от допълнителната защита, осигурявана по разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс на всички, които се съгласят да бъдат и свидетели по време на съдебното дирене. С други думи, попадат в графата анонимни свидетели, така ли?- Да. Ключова роля, според този закон, и за разрешаването на тази процедура за специална закрила на жертвите се пада на прокурора. Той ще се произнася, след като получи материалите от полицията и при изрично искане от жертвата за такъв тип закрила. Единственото изискване към жертвата е във връзка с делото тя да декларира, че ще сътрудничи. Наличието на подобни декларации е много важно, защото с този закон не се осигурява само защита на пострадалите от трафик. Сътрудничеството на жертвата е много важен инструмент за подкрепа на държавата в борбата й срещу трафика. Много често единственото пряко доказателство за престъпната дейност са разказите на жертвите - какво се е случило с нея. На 10 декември (сряда) в София започва Четвъртата регионална среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи, където трябва да бъде подписана декларация за следващите стъпки в борбата с трафика на хора. Какви са вашите очаквания? - С гордост мога да кажа, че повечето от мерките, които тази декларация ще определи като необходими, в България вече са законодателен факт. Това, за което говорих досега, трябва да бъде предприето от всички държави в региона, тъй като ефективната борба с трафика на хора не зависи само от напредъка на една или друга страна. Затова смятам, че една от основните препоръки ще бъде именно в тази посока - държавите от Югоизточна Европа да приемат такова законодателство, което наистина да помогне на жертвите.Втората важна тема ще бъде трафикът на деца. Както подчертах, ние вече имаме разпоредби, които отделят специално внимание на децата - жертви на трафик. Но в документите, които ще приемат министрите, това ще е една от насоките: държавите да се задължат да създадат законодателство, което подпомага децата - жертви на трафик. Срещата ще има за предмет и специалните мерки за защита на свидетелите. Въпреки че България вече е предприела такива мерки, в Министерството на правосъдието е създадена специална група под ръководството на заместник-министър Марио Димитров, която финализира работата си по проектозакон за закрила на свидетелите и на други застрашени по делата лица - семейства, роднини. Очакванията са до края на годината този законопроект да бъде готов и внесен за разглеждане в Министерския съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във