Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Доброволци по закон вместо ловци на глави

Ловецът на бежански глави Динко от Ямбол в бойна готовност.
S 250 de020c8c cb2d 45fb 8d8c 672de8a7dae5
S 250 ac2ec5a8 1541 488d bca2 cfb45bec0d20

Шест години преди Освобождението на държавата ни от турско робство, на 4 март 1872 г., Любен Каравелов публикувал във вестника си "Свобода" едно стихотворение, чийто финал остава запечатан с ярки букви в литературната и обществено-политическа история: "Не вярвам аз, че калугер/ ще спаси раята/ свободата не ще екзарх,/ иска Караджата". Смисълът на стиха, излязъл из под перото на човека, оглавил Българския революционен централен комитет, е повече от ясен - времето на приказките свърши, дошло е време за пожертвователни действия.

Единствената аналогия, която можем да си позволим, между онези години и сегашната действителност е, че тогава българска държава не е имало, а сега държавността е в такъв разпад, че на Каравелов кокалите в гроба се обръщат. Днес еднакво ни липсват и Екзарх, и Караджата. Безвремието е белязано от бездуховност и липсата на народни водачи, чието дело да ни заразява с родолюбие и да отваря сърцата ни за безкористна служба на отечеството. И вместо Караджата ражда Перата и подобните му объркани събратя, помислили се за спасители на българската държавност. Объркани са и блюстителите на човешките права от Българския Хелзински комитет,  които се вживяват в ролята на екзарх на европейски ценности като мултикултурализъм и неолиберализъм.

Появата на днешния Караджа е невъзможна - и така на обществената сцена като тикви никнат псевдогерои като Динко Вълев, Петър Низамов-Перата и себеподобните им. А в този контекст отново на дневен ред цъфна темата за доброволните отряди, граждански патрули и прочие формирования в помощ на МВР. 

Темата периодично се изтупва от прахта, все в някакви кризисни ситуации - най-вече заради ръст на ромската престъпност или въобще заради покачването на битовата престъпност. През 2011 г. например националистите от "Атака" написаха и вкараха в парламента проектозакон за доброволните формирования за обществена безопасност покрай трагичните събития в Катуница. Тогава агитката на Волен Сидеров обяви, че няма да подкрепя вече мнозинството на ГЕРБ и обвини вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов за липсата на идеи как да се справи с битовата престъпност. Предлаганият закон дава възможност точно на гражданите, които са най-засегнати от т.нар. битова престъпност, осъществявана най-често от циганския етнос , да участват в пресичането на уродливото явление, написаха в мотивите си депутатите от "Атака".

По онова време по въпроса що е циганска престъпност и има ли тя почва у нас се изказаха редица капацитети - от правителството, от неправителствени организации, политолози и социолози. Дори и върховният главнокомандващ на армията тогава Георги Първанов свика Консултативния съвет по национална сигурност, за да чепка темата.

Днес националистите не се възпламеняват от циганската престъпност, но налитат на бежанците като бик на червено. И сформират какви ли не отряди в стремежа си да не ги допускат на българска територия - отряди за защита на вярата и жените, погранични патрули, доброволни дружинки и т.н.

По повод дейността им фондация "Адвокати за правата на човека" написа обръщение до вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова и главния прокурор Сотир Цацаров, в което предупреди, че ако инициативата за сформиране на доброволни отряди за задържане на незаконно проникващи на българска територия мигранти не бъде институционализирана под ръководството и съвместно с органите на реда, резултатите могат да бъдат непредсказуеми и трагични. Партньорството между гражданите и различни обществени формирования и полицията е широко практикуван метод на сътрудничество за превенция на различните форми на престъпност както в Европа, така и в САЩ, се казва в обръщението. За да се овладеят спонтанните самоинициативи обаче, органите на реда трябва да предложат формите, в които сътрудничеството да бъде осъществявано, посочиха адвокатите.

В управляващата коалиция също се чуха гласове в посока институционализиране на доброволните формирования. В нашата програма сме заложили създаването на доброволни отряди, заяви наскоро Валери Симеонов, председател на НФСБ и съпредседател на ПП "Патриотичен фронт". Според него патрулите трябва да бъдат под пълния контрол на полицията и под много добре уредена нормативна, законова уредба, така че да са регламентирани правата, правомощията и задълженията им.

Според експерти гражданските патрули по границата могат да бъдат ситуирани в контекста на Законопроекта за доброволчеството, който разписва пътищата и способите за оказване на помощ на държавните органи. ДСБ пък предлагат в охраната на държавната граница да се използва резервът на армията, като на доброволен принцип се включат бивши служители на "Гранична полиция". Онези, които не са преминали военно обучение, да преминат през подготвителни центрове и в края на обучението си там под клетва да бъдат включени в армейския резерв. Така според хората на Радан Кънев бъдещите формирования ще станат легитимна част от охраната на границата и ще носят съответната отговорност.

Алтернативата на това предложение е гражданските патрули за охрана на границите да бъдат под контрола на МВР. През март. тази година парламентът прие промени в Закона за бедствията и авариите, според които се създават доброволни формирования за действия при бедствия в общините с население до 20 000 души. "За" гласуваха 87 народни представители, "против" - нямаше, а 11 гласуваха с "въздържал се". Очаква се промените да доведат до повишаване на капацитета по отношение на готовността и реагирането на местната власт при бедствия чрез задължително създаване на доброволни формирования в общини с население до 20 000 души в съответствие с Програмата на правителството за стабилно развитие на България за периода 2014-2018 година. Законът за бедствията обаче не може да регламентира дейността на граждански патрули по границата, за тази цел е необходим нов проект.

Необходимостта от такъв закон е очевидна - последното социологическо проучване на "Алфа рисърч" от началото на април показва, че 55 на сто от анкетираните подкрепят идеята граждански формирования да помагат в задържането на нелегални бежанци. "Гранична полиция" към МВР не смогва ефективно денонощно да опазва южната граница - въпреки оградите и модерните термовизуални средства за наблюдение. Армейците, пратени в помощ на граничните полицаи, също нямат да решат проблема с наплива на незаконни мигранти. А да се подминава с мълчание готовността на гражданите да се включат в охраната под ръководството на МВР и със законов механизъм само ще продължи да пали фитилите на съмнителни патриоти, маскирани като ловци на бежанци.

 

"Атака" първа извади закон, но НС го отхвърли

Законопроектът за доброволните формирования за обществена безопасност (ДФОБ) на партия "Атака" бе първият проект в тази област, който имаше шанса да премине през обсъждане в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. През 2004 г. това не можа да се случи с творението на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов - може би защото тогава МВР си имаше Батман за главен секретар и той беше самодостатъчен в битката с престъпността.

В проекта на Сидеров доброволците имаха задача да съдействат на държавните органи за опазване на обществения ред и законността, на органите на местно самоуправление и на органите на съдебната власт при осъществяване на тяхната дейност за защита на правата, собствеността и законните интереси на гражданите. Те трябваше да оказват помощ и на Гражданска защита, на армията и специализираните държавни органи при борба с природни бедствия, стихии, пожари и промишлени аварии, както и при отстраняване на последствията от тях. Тези задачи доброволците щяха да изпълняват самостоятелно, но под методическото ръководство на съответните звена в МВР или съвместно с тях.

При изпълнение на функциите си ДФОБ трябваше да въздействат предимно чрез наблюдение, разяснения, предупреждения и други форми на убеждение. Формированията щяха да бдят над собствеността на гражданите, на държавата и на общините, основавайки се на разпореждане на кмета на общината или на органите на МВР, да подпомагат осигуряването на обществения ред в съответната община; да противодействат на правонарушенията и да съдействат за ограничаване на вредните последици от тях; да уведомяват компетентните органи при установяване на правонарушения и при получаване на сигнали за извършени, извършващи се или подготвяни правонарушения; да оказват съдействие на органите на МВР с полицейски правомощия и на съдебната власт при запазване на следите от местопроизшествието; да оказват неотложна помощ на пострадали или намиращи се в безпомощно състояние лица; да извършват охрана на сгради и съоръжения съвместно с органите на МВР, да бдят над безопасността по пътищата и да патрулират самостоятелно или съвместно с полицията.

В края на ноември 2011 г. парламентът обаче отхвърли Закона за доброволните формирования за обществена безопасност, предложен от "Атака". От 85 гласували депутати "за" бяха 14, 18 - "против", а 53-ма гласуваха "въздържал се".

 

По света и у нас

На територията на България са регистрирани 160 доброволни формирования с 2280 доброволци. Това прави горе-долу по 0.29 доброволци на 1000 души. По този показател България е едва на 26-о място сред 30 държави, сочат данните на Международната асоциация на пожарните и спасителни служби (CTIF). Водещи са Словения и Австрия, които имат съответно по 32.47 и 29.7 доброволци на 1000 души население. Много по-напред от нас са Хърватска, заемаща 8-о място с 12.09 доброволци и Румъния, заемаща 10-о място с 6.91 доброволци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във