Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДОКАТО ЧАКАХА ПОХВАЛА ОТ БРЮКСЕЛ ВАШИНГТОН НОКАУТИРА BG-РЕФОРМАТОРИТЕ

Докато т. нар. отговорници за съдебната реформа - МВР и Министерството на правосъдието, очакваха Брюксел да забележи последните напъни в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, Вашингтон им завъртя оглушителен шамар.
Във вторник (6 юни) бе оповестен редовният доклад на Държавния департамент на САЩ за глобалните усилия в борбата с трафика на хора през 2005 г., в който за нашата страна е отбелязано следното: България е източник, транзитна страна и крайна точка на трафик на жени и момичета от Румъния, Молдова, Русия, Украйна, Армения, Ливан и Централна Азия към и през България за Германия, Франция, Италия, Холандия, Чехия, Косово и Македония с цел сексуална експлоатация. Деца от ромски произход са обект на трафик в България и извън границите на страната с цел просия и джебчийство. През 2005 г. австрийските власти са идентифицирали 700 деца от ромски произход, прехвърлени от България в Австрия с цел принудителна просия и сексуална експлоатация. МВР регистрира увеличаване броя на мъжете и момчетата, обект на трафик с цел трудова експлоатация...
За да не ни обидят много, авторите на доклада отбелязват, че ръководството на МВР полага значителни усилия за подобряване действията на полицейските служби, а парламентът и правителството са въвели поправки в конституцията, които позволяват екстрадирането на български граждани за престъпления, извършени в чужбина, включително за трафик на хора. Цитирани са и няколко статистически данни, според които през 2005 г. в България са проведени 134 разследвания на случаи на сексуална експлоатация. Повдигнати са обвинения срещу 64-има трафиканти на хора (с 27 души повече от 2004 г.), а осъдените за трафик на хора са 34-има (т.е. със седем души повече, отколкото през 2004 година).
И накрая - в доклада е отбелязано, че през 2005 г. българската полиция е участвала в 20 съвместни операции с властите в няколко от страните, представляващи крайна цел на трафикантите, в повечето случаи осъдените трафиканти излежават пълните срокове на присъдите си, но... корупцията сред граничните и митническите контролни органи продължава да съществува.
На пръв поглед в току-що цитираните констатации в доклада на Държавния департамент на САЩ, посветен на борбата срещу трафика на хора, като че няма нищо кой знае колко притеснително. Не само защото всяка година Големият Бял Брат ни подлага на другарски критики - от типа Ученикът е старателен, но резултатите му са слаби, за свободата на словото, полицейското насилие, международния трафик на дрога и мизерните условия в българските затвори.
Два от изводите на щатските експерти обаче правят изключително неприятно впечатление. Причината е, че подобни оценки се правят за първи път в прав текст и - казано накратко - обобщават основната слабост на МВР и на съдебните органи, поради която успехите на България в борбата с мафията са повече от скромни. Полицията трябва задълбочено да разследва случаите на корупция сред държавните служители, свързани с трафика на хора, категорични са авторите на доклада. След което, без ни най-малко колебание, те нанасят и най-сериозния си удар върху международния авторитет на МВР и върху самочувствието на прокуратурата и следствието: Липсата на пълно разграничаване между трафика на хора и прекарването на хора през граница продължава да е предизвикателство за български власти.
Колкото и да не звучи патриотично, никой не може да отрече, че авторите на доклада са прави. За първи път понятието организирани престъпни групи бе употребено през ранната зима на 1992 г. от тогавашния главен секретар на МВР ген. Богомил Бонев. До момента обаче МВР, следствието (вече бившето) и прокуратурата не могат да се похвалят, че са разбили поне едно подобно формирование в пълния му блясък. Тоест - да са арестували и изправили на подсъдимата скамейка абсолютно всички - от редовите изпълнители, през тарторите на средните нива, та чак до същинските босове и... техните покровители. Като преди това са издирили и блокирали не само банковите сметки на мафиотите със свободните милиони, ами са наложили възбрана (с цел бъдеща конфискация) и на всичките им имоти.
Печално е, но е факт. Неуспехите в борбата срещу организираната престъпност съпътстват работата на МВР, следствието и прокуратурата независимо от партийния цвят на управляващото мнозинство и независимо от това с какъв бизнес се занимават разбитите уж организирани престъпни групи: с дрога, оръжие, крадени коли, контрабанда, фалшифициране на пари, източване на ДДС, изпразване на чужди банкови сметки, измами с недвижими имоти, пране на пари и т. н.
Абсурдно е човек да си мисли, че след демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. в МВР, следствието и прокуратурата са останали да работят само некадърниците, които по-далеч от заплатата си не виждат. Още по-малко вероятно е в трите основни звена за борба с мафията да вилнеят само тежко корумпирани ченгета и магистрати, които за единия подкуп са готови и през огъня боси да минат.
И тук стигаме до основния въпрос: Защо всички искат и се борят (поне видимо) срещу организираната престъпност и корупцията, но кой знае какви съществени резултати няма?
Най-бързият и най-лесен отговор гласи, че в действащото българско и международно законодателство няма ясна дефиниция на понятието организирана престъпност и мафия. Нещо, което е вярно, но не съвсем.
През годините например Параграф 22 неведнъж е писал, че още преди две десетилетия експерти на ООН са дефинирали, че мафията означава Срастване на организираната престъпност с политическата власт с цел влияние върху националната икономика в полза на организираната престъпност. За съжаление, МВР, прокуратурата и следствието нито веднъж досега не се възползваха от това определение и не подкараха т. нар. силови групировки от рекетьорите по улицата до покровителите на техните босове в държавната власт.
Не по-различно е и положението с понятието организирана престъпност. Въпреки че в законодателството, действало в България през 90-те години на миналия век, наистина подобна дефиниция в Наказателния кодекс (НК) не е съществувала, за полицията, прокуратурата, следствието и съда не би трябвало да бъде проблем разкриването и санкционирането на която и да било структура от мафиотски тип. И то с помощта на редица обикновени текстове от НК, които са известни дори на подрастващите поколения: съучастие, помагачество, предварителен сговор, укриване на доходи, злоупотреба с власт в полза на други лица и т. н.
С нищо не се промени ситуацията и след 2002 г., когато в Наказателния кодекс се появи дългоочакваната разпоредба на чл.93, т.20: Организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Практиката показва, че след нейното въвеждане ентусиазмът на МВР, следствието и прокуратурата за разбиването на престъпните структури сякаш задължително секва, след като в ръцете на полицията и прокуратурата попаднат толкова извършители на престъпления, колкото е необходимо. Главно за написването на обемист обвинителен акт и за организирането на шумен съдебен процес, който по традиция приключва пет-шест години по-късно, но по съвсем друг начин. Тихо, кротко и с присъди, които не си заслужават дори мастилото във вестникарските съдебни хроники. Ако, разбира се, съдебният процес изобщо някога завърши с влезли в сила присъди.
Примерите в това отношение са страшно много - стотици, хиляди и десетки хиляди. Докато процедурната хватка за оневиняването на мафиотите е само една. Най-напред организираната престъпна дейност се свежда до механичен сбор от обикновени криминални деяния на шепа граждани или до случайното им събиране на едно място. След това в ход влизат разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2 от НК, които постановяват, че наказателната отговорност е лична и че наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. А накрая идва ред на помощните хватки, известни като частично прекратяване на наказателното преследване, разделяне на делото на няколко различни производства, оттегляне на свидетелски показания, подмяна на основните параметри в съдебните експертизи и т. н. Окончателният резултат от цялата тази галимация е, че всичко приключва с мизерни наказания, с условни присъди или с вечно висящи предварителни производства и съдебни дела.
Банално стана Европа и САЩ да ни напомнят непрекъснато, че в България не е разкрито нито едно поръчково убийство и че в затвора не е вкаран нито един сериозен перач на пари. Още по-банално е българските медии денонощно да натякват, че т. нар. компетентни органи са безпомощни и пред останалите бизнеси на българската мафия - наркотиците, крадените коли, търговията със сексробини, стоковата контрабанда, трафика на културно-исторически ценности и т. н. Но най-баналното в случая е оправданието, че за абсолютната недосегаемост на българската мафия виновно било... калпавото законодателство. Тоест Народното събрание, което като колективен орган не носи никаква отговорност за действията си.
Нещо, което изобщо не отговаря на истината, защото оневиняването на мафиотите може да бъде извършено само от определен брой длъжностни лица. За целта те трябва да имат достъп до материалите по дадено дело, за да могат безпрепятствено да манипулират доказателствата и да насочват хода на делото в предварително определената посока. Тези длъжности лица работят в МВР, следствието, прокуратурата и съда, а установяването на самоличностите им е въпрос единствено на желание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във