Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДОКАТО ВЛАСТТА ОТЧИТА УСПЕХИ, ОКТОПОДЪТ ПИШЕ ФАКТУРИ

Три дни преди Рождество Христово правителственият говорител Димитър Цонев изведнъж реши, че е Първи април и сътвори една чудна шегичка. В интервю за телевизия MСAT (на 22 декември), с присъщото си хладнокръвие, той си позволи да обобщи развитието на криминалната обстановка така:Борбата с престъпността е процес, който трябва да бъде завършен докрай може би още следващата година. Координация между властите винаги е имало, но друг е въпросът, че невинаги е била достатъчно ефективна, за да дава резултати - добри или очаквани от обществото. Трябва да се върви в посока всички ангажирани органи да направят всичко възможно, но заедно с обществото и местната власт, така че да се успокои ситуацията и най-вече - да се покаже на престъпните организации, че не са господари на положението, допълни Цонев.Хубаво би било, ако Димитър Цонев се шегуваше със зрителите на МСАТ от свое име и за своя сметка. Тогава всички щяха да махнат с ръка и да решат, че това е поредният виден общественик, изпаднал в тежка заблуда. Димитър Цонев обаче е говорител на правителството и няма никакво право да се шегува с данъкоплатците. Независимо дали неговият работодател му е поръчал това, или той е проявил самоинициатива. Тъжната истина е, че едва ли в България има човек и институция, които да знаят какво точно се случва и трябва да се случи в подземния свят. Натрупаното и сътвореното там през годините е толкова страховито, че дори ФБР да дойде, едва ли нещо ще се промени съществено. Едва ли някой се съмнява, че оптимизмът на правителствения говорител е породен повече от институционалната му принадлежност, отколкото от реалните възможности на управляващите да се преборят с мафията. Причината е, че в България има организирана престъпност от дванайсет-тринайсет години насам и е много хубаво всеки, който има намерение да се изказва по въпроса, да прочете малко стари вестници. В които, току-виж, открил нещо съвсем актуално. Преди седмица (23 декември) Националният статистически институт разпространи новината, че за периода януари - септември 2003 г. брутният вътрешен продукт (БВП) се е увеличил с 4.2% спрямо същия период на 2002 г. и е достигнал 24.8687 млрд. лева. Преизчислен при валутен курс от 1.762 лв. за долар, БВП е 14.1178 млрд. щ. долара. Десет дни по-рано (на 12 декември) експерти на Коалиция 2000 съобщиха, че към ноември 2003 г. сивата икономика в България се е свила с около 9% в сравнение с единайсетмесечието на 2002 г. и е около 20% от БВП към края на ноември. Никак не е нужно човек да бъде гениален математик, за да съпостави данните на НСИ и на Коалиция 2000 и да разбере за какви пари си говорят българските мафиоти, бели якички и обикновени далавераджии: точно за 2.823 млрд. долара. Само за изминалата 2003 година. Почти толкова лесно е и идентифицирането на отраслите в сенчестия бизнес: митнически и финансови измами, източване на ДДС, спекулативни сделки с недвижими имоти, укриване на доходи чрез фиктивни поръчки и вериги от фирми фантоми, наемане на работници без договори и т. н.Сигурно ще прозвучи банално, но няма как: и през 2003 г. МВР, митниците и финансовото разузнаване си признаха, че са отбелязали крупни успехи в борбата срещу контрабандата и прането на пари. Това може и да е така от тяхна гледна точка, защото за тези институции работата приключва с пращането на материалите в прокуратурата. Големият проблем е, че слугите на Темида не са в състояние да се похвалят дори с една ефективна осъдителна присъда на крупен трафикант или перач на мръсни пари. Вярно е, че през годината главният прокурор Никола Филчев няколко пъти обеща, че държавното обвинение започва периодично да отчита дейността си. Също така е вярно обаче, че подобно нещо все още не се е случило, макар два от показателите за ефективността на прокуратурата да са особено интересни. Става дума за това колко предварителни производства, полицейски и митнически дознания за икономически престъпления се образуват всяка година и колко от тях приключват с мнение за съд на виновните.Примерите за некомпетентното разследване на крупни контрабандни афери или пък за умишленото проваляне на елементарни случаи са хиляди и е невъзможно те да бъдат описани дори в годишен алманах камо ли във вестник. Далеч сме от мисълта да преповтаряме всичко, което бе изписано за дейността на Иван Тодоров (Доктора), Косьо Самоковеца, Мето Илиянски, Ники Пилето и т. н. Хубаво обаче е МВР и прокуратурата поне в началото на годината да се изправят пред обществеността и да споделят с нея какво се случи например с докладната записка за контрабандата, която нажежи толкова страсти през април-май 2003 година. И докато чакаме това да стане, ще си припомним няколко цифри, около които се пошумя малко, но след това нещата си дойдоха по местата. Тоест - всички забравиха за тях. Така както винаги всичко е било забравяно, когато е било разследвано по схемата На час по лъжичка или на принципа Всяка коза за свой крак. На 23 юли 2003 г. шефът на Агенция Митници Асен Асенов информира обществеността, че за първото полугодие са засечени 30 измами с горива на стойност 2.5 млн. лв., 11 опита за контрабанден внос на алкохол за 1.85 млн. лв. и 134 опита за нелегален внос на цигари (общо 983 375 кутии). Според шефа на митниците два от ударите са особено големи. При единия са задържани четири контейнера с 896 250 кутии Суперкингс и Уинстън, а при другия - 40 500 кутии Суперкингс. Пресечени са били още 12 опита за незаконен износ на културни ценности, а общото количество на хванатите наркотици и прекурсори е около шест тона.Най-вероятно по тези случаи са били образувани или дознания, или следствени дела. До момента обаче не се е чуло някое от тях да е завършило с мнение за съд на виновните, макар всички процесуални срокове да са изтекли отдавна. Още няколко мили спомена са изветрели доста отдавна от паметта на т. нар. правоохранителни и правозащитни органи. Иначе казано - МВР, следствието и прокуратурата:- На 6 юли 2002 г. (след съвместна операция, проведена през периода май - юни) НСБОП и Агенция Митници оповестяват констатацията си, че за около 20 дни от митническия пункт Капитан Андреево държавата е била лишена от мита и акцизи за около 4 млн. лева; - На 17 май 2002 г. НСБОП и Агенция Митници засичат два случая на незаконен внос в размер на над 500 000 лева. Става дума за осем ТИР-а с китайски стоки, влезли през ГКПП-Кулата с направление за обмитяване в митническия пункт в столичния кв. Суходол, които обаче изчезнали някъде по пътя. При проверката е установено, че фактурите са подпечатани с фалшиви митничарски печати на служители в Суходол, които по това време не са били на смяна.По време на разпитите шофьорите на ТИР-овете разказали, че са предали документите на човек, който да ги прекара през митницата срещу заплащане. След това се оказало, че стоката била разтоварена в склад до с. Казичене, Софийско и... изчезнала. Разследването изяснило, че заявката за превоза била направена устно (!?) от голяма спедиторска компания, а парите били платени в брой. Две седмици по-рано по същата схема през ГКПП-Кулата минали други четири контейнера с пилешки бутчета. Актове за нарушения не са съставени и цялата хамалогия се оказала на вятъра;- на 26 юни 2002 г. Видинският окръжен съд пусна под парична гаранция Анжело Петков. Той беше арестуван през март същата година, когато НСБОП разби канал за контрабанда на цигари за Великобритания, минаващ през България и Германия. Операцията е проведена на 17 март в гр. Кула, Видинско, под прякото ръководство на Върховната касационна прокуратура. В пломбирани и вакуумирани тенекиени кутии от сирене са открити 500 000 кутии цигари Суперкингс за повече от един милион британски лири. Каналът бил под наблюдение повече от три месеца, като в операцията са участвали спецченгета от Германия и Англия; - на 13 декември 2002 г. стана ясно, че в няколко държави членки на Европейския съюз от България са изнесени контрабандно 100 000 тона стомана. Металът бил украински, но придружен от фалшиви документи, според които е произведен у нас. Ето така - с тирета, точки и запетайки, и мили спомени можем да се забавляваме още доста време. Особено ако се върнем назад в годините, когато премиери бяха проф. Любен Беров (1993-1994 г.) и Жан Виденов (1994-1997 г.), а контрабандният внос бе стигнал 70-75 процента от целия импорт. Колкото до управлението на СДС (1997-2001 г.), там случаят е един, но... основополагащ. Не за друго, а заради хватката, чрез която може да бъде съсипана и най-блестящата разработка на МВР. Навярно мнозина си спомнят началото на декември 2000 година. Тогава бившият директор на НСБОП ген. Кирил Радев (напуснал след освобождаването на Богомил Бонев като министър на вътрешните работи през декември 1999 г.) и вечният синдикалист Константин Тренчев разсекретиха разработката на НСБОП Градуси, накисвайки премиера Иван Костов в чадъросване на мафията. Според двамата герои на тази история, през 1998 г. НСБОП провежда неколкомесечна операция и установява, че от 1994 до 1998 г. през порт Бургас са внесени контрабандно 98 000 т чист спирт през канал, контролиран от бившата силова групировка СИК. Материалите от операцията са връчени веднага на премиера Костов. Той обаче не прави нищо, макар държавата да е ощетена с около един милиард нови лева. Като се абстрахира човек от личностно-политическите мотиви на Кирил Радев и Константин Тренчев за сензационните разкрития, нещата изглеждат по свършено различен начин. Причината е, че материалите от разработката освен на Иван Костов са пратени и в прокуратурата. Оттук нататък картинката вече изглежда позната. Вместо да бъде образувано едно мегадело, по което да работи екип от 15-20 души (спецченгета, данъчни, следователи и прокурори) и което да се наблюдава от заместник-главен прокурор, са образувани над 40 различни следствия. При това - в различни градове из цялата страна. В началото на 2001 г. се чу, че едно от тях е приключило с мнение за съд на виновните и толкоз: никой не се е интересувал от по-нататъшната съдба на въпросните следствия. Кирил Радев и Константин Тренчев също не са отваряли повторно приказка за спиртната афера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във