Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДОКТОРА НАДЯНА УСМИРИТЕЛНА РИЗА НА МВР

Всеки път, когато на сцената се появи Иван Тодоров-Доктора, МВР стъпва накриво и започва да се пържи в собствен сос. Една седмица след като докторският мерцедес гръмна насред София (на 18 април 2003 г.), главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов подаде оставка, но премиерът Симеон Сакскобургготски не я прие. В средата на ноември 2003 г. Доктора обяви, че в атентата срещу него има пръст нисък генерал от МВР, който носи скъпи костюми и пуши пури, и месец по-късно министър Георги Петканов пенсионира шефа на Националната полиция ген. Васил Василев. През февруари 2004 г. Иван Тодоров обяви, че в компрометирането му е замесен още един генерал от МВР и през август директорът на НСБОП ген. Румен Миланов също бе пенсиониран. Последният (засега) докторски скандал избухна на 9 декември (миналия четвъртък) и заради него началниците в МВР още ходят на зиг-заг: оказа се, че бившият вече заместник-директор на НСБОП полк. Венелин Великов е издал справка, в която се казва, че НСБОП не разполага с потвърдени данни за престъпната дейност на Доктора и че срещу него не са водени оперативни разработки. Предисторията на скандала донякъде е известна. На 1 срещу 2 април 1994 г. десетина въоръжени типове пребиват Милослав Кръстев и двамата му телохранители и ги затварят в къщата на дядото на Доктора в старозагорското село Марково. На сутринта гардовете са пуснати, но Кръстев остава в плен. Цената на свободата му е доста солена: Мерцедес 600 SEL, златна гривна, златен синджир, 4300 долара, 16 000 г. марки и 163 500 неденоминирани лева. На 4 април 1994 г. жертвата е освободена, а в Хасковското окръжно следствие е образувано предварително производство. Няколко седмици по-късно делото е спряно, защото Кръстев описва похитителите си като... сръбски граждани, които полицията не е в състояние да издири. Истината в случая е малко по-различна: Кръстев умишлено заблуждава следствието за сърбите, тъй като съпругата на Доктора Вилиана Петрова и неговият адвокат Георги Георгиев му връщат мерцедеса и му се извиняват за неудобствата. През следващите шест години между Иван Тодоров и Милослав Кръстев не се случва нищо, което да е станало публично достояние. Няколко съвпадения обаче навяват странни мисли. През декември 1999 г. тогавашният премиер Иван Костов освобождава вътрешния министър Богомил Бонев и шеф на МВР става кюстендилският адвокат Емануил Йорданов. През март 2000 г. директорът на НСБОП ген. Кирил Радев е освободен, а на негово място е назначен ген. Румен Миланов (дългогодишен началник на КАТ и директор на Жандармерията от 1999 година). Заедно с Радев от НСБОП си тръгва и заместник-директорът на службата полк. Венелин Великов, защото (по думите на негови колеги) не желае да служи при катаджия. Полковник Великов не остава дълго без работа, защото главният прокурор Никола Филчев го взема при себе си като шеф по сигурността. През лятото на 2000 г. Кръстев отива в Хасковската окръжна прокуратура и заявява, че през 1994 г. е бил отвлечен от Доктора. Освен това той разказва, че между него и Доктора е била сключена някаква сделка, която вече не важала. Пред Параграф 22 Милослав Кръстев не уточни кой е нарушил уговорките, но по-важното е, че по делото отново не се случва нищо. Този път то е спряно, защото хасковските полицаи не могат да издирят двама от участниците в отвличането на Кръстев през 1994-а. През 2002 г. главният прокурор урежда връщането на полк. Венелин Великов в НСБОП (отново на длъжност заместник-директор на службата). Злият дух изхвърча от бутилката на 18 април 2003 г., когато от багажника на взривения докторски мерцедес изскачат прословутите яхтени снимки. На тях са запечатани финансовият министър Милен Велчев, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров, депутатът от Новото време Мирослав Севлиевски, Иван Тодоров-Доктора и неговият съдружник Петър Петров-Пепи Амигото. На 20 април ген. Бойко Борисов обявява в ефира на БНР, че МВР разполага със снимки на мафията и е подготвило доклад до премиера и президента за връзките на бивши и действащи политици и магистрати с организираната престъпност. Два дни по-късно въпросният доклад е сведен до обикновена докладна записка за контрабандата, в която са включени имената на Иван Тодоров-Доктора, Косьо Самоковеца, Цецо Хафти, Ники Пилето и Мето Илиянски, на тогавашния софийски апелативен прокурор Иван Петров, на председателя на Софийската военна прокуратура полк. Трендафил Трайков и на Боряна Емилова - шефка на митница Аерогара София. На 23 април 2003 г. яхтените снимки са публикувани, а главният прокурор Никола Филчев нарежда да се активизират всички преписки на хората от докладната записка. Спряното дело за отвличането на Кръстев е възобновено през май 2003 година. В началото на септември обвинителният акт срещу Иван Тодоров е внесен в Хасковския окръжен съд и... големият пазарлък започва. В периода 3 - 8 ноември 2003 г. Доктора и Кръстев се срещат два пъти в солунския хотел Хаят и веднъж - в една вила в Гоце Делчев, докато сключват примирие. На 20 ноември 2003 г. Кръстев променя показанията си пред съда и заявява, че Доктора не го е отвлякъл. На следващия ден двамата отново се срещат в софийския апартамент на Тодоров и отбелязват успеха по подобаващ начин. Пет месеца по-късно взаимоотношенията между Тодоров и Кръстев отново са в точката на замръзване. На 21 април 2004 г. жертвата отново променя показанията си и Хасковският окръжен съд осъжда Доктора на пет години затвор. Защитата обжалва присъдата като нереална, хасковският окръжен прокурор Петър Мидов я протестира като недостатъчна, а Доктора нарича Кръстев отчаян наркоман. През май 2004 г. Пловдивският апелативен съд образува второинстанционното дело срещу Иван Тодоров, а Кръстев завежда дело срещу Доктора за клевета, което губи. На 28 май 2004 г. екип на Параграф 22 се срещна с Милослав Кръстев и разговаря с него четири часа и половина. В последния момент той отказа интервюто да бъде публикувано, но в края на ноември 2004 г. потвърди всяка своя дума. На 23 ноември 2003 г. заминах за чужбина - припомни си Милослав Кръстев една от най-невероятните истории в десетгодишната съдебна сага. - Често се чувахме с Доктора по телефона и през цялото време той звучеше доста объркан, въпреки че нещата с делото вървяха по план. Веднъж ми каза, че има нужда от моята помощ, и ме попита дали мога да му уредя среща с главния прокурор Никола Филчев и със заместник-главния прокурор Христо Манчев, защото неговият контакт с тях бил през адвоката му. После обясни, че трябва да се срещне с тях сам, защото имал да им разказва нещо за хора, ползващи услугите на адвоката му...Оттук нататък историята звучи още по-невероятно: Тъй като не се познавам с Филчев и Манчев - продължава разказът на Кръстев - реших да се обадя на хасковския окръжен прокурор Петър Мидов. Съобщих му желанието на Тодоров да влезе без адвокат при главния прокурор или при заместника му. Мидов уреди срещата по начина, по който искаше Доктора. За нея писаха вестниците, а адвокат Георги Георгиев изрази недоумение, че не е бил допуснат до разговора, разказа още Кръстев и обясни, че заради тази среща бившият шеф МВР Виктор Михайлов е станал адвокат на Доктора. Хората, които Тодоров описа на срещата с главния прокурор, не разрешиха на Георгиев да бъде активният адвокат по делата за отвличането ми и за клеветата, защото не искаха да ги свързват с Доктора - обясни още Милослав Кръстев. Той не пожела да спомене конкретни имена, но даде да се разбере, че става дума за люде от най-високите етажи на бившата СИК. По ред причини Параграф 22 не успя да публикува разказа на Кръстев в броя си от 4 декември 2004 г., а малко по-късно случаят се завъртя в друга спирала. На 8 декември столична журналистка звъни на директора на НСБОП ген. Валентин Петров по мобилния телефон и го пита вярно ли е, че службата му е издала справка на Доктора за чисто криминално минало. По това време шефът на антимафиотите, ген. Бойко Борисов и двамата заместник-директори на НСБОП - полк. Венелин Великов и полк. Красимир Младенов, са в Хасково на лов за дедесари. В продължение на час и половина ген. Петров и главният секретар на МВР умуват каква е тази справка, а двамата полковници мълчат като риби. На 9 декември Милослав Кръстев изрецитира пред пловдивския съд все още непубликуваното си интервю в Параграф 22 и обяви, че оправдателната присъда на Доктора в Пловдив е уредена и в сделката участват трима обвинители: главният прокурор, неговият заместник и шефът на Пловдивската апелативна прокуратура. Иван Тодоров нарече показанията на Кръстев пълна лудост, а Виктор Михайлов размаха справката на НСБОП. На 10 декември (миналия петък) стана ясно, че на 23 септември Пловдивският апелативен съд е издал съдебното удостоверение на Виктор Михайлов. С него бившият министър, а сега адвокат, може да поиска от НСБОП справка за евентуалното разследване срещу Доктора. На 7 октомври Михайлов влиза в НСБОП, за да поръча справката, но не минава по каналния ред (през деловодството), а отива директно при Венелин Великов. Три дни по-късно - на 11 октомври, когато ген. Петров е зад граница, определеният за и. д. директор на НСБОП полк. Великов разписва заветната справка, дава я на Виктор Михайлов и... забравя да каже на ген. Петров за случката. Не е необходимо човек да плете сложни конспирации, за да разбере, че в случая полк. Великов е стъпил... много накриво. Най-напред удостоверението на Пловдивския апелативен съд представлява най-обикновен хвърчащ лист, тапициран с два мокри печата: квадратен (в горния ляв ъгъл на бумагата) - с изходящия номер на удостоверението, и кръгъл (долу вдясно) - на който пише Пловдивски апелативен съд. Освен това то не е на фирмена бланка, а най-отдолу е изписана думата Председател и... нищо друго. По същия начин изглежда и документът на НСБОП, защото в него не пише кой го е съставил, нито пък защо. Едно от най-нелепите неща в тази история е, че никой в НСБОП няма право да издава подобни справки по какъвто и да било повод. Освен че това е в правомощията на вътрешния министър, в чл.128, т. 8 от Закона за МВР пише, че Дирекция Координация и информационно-аналитична дейност (КИАД) организира и контролира кореспонденцията на министерството, както и изпълнението на нормативните изисквания за секретност при работа с документи и други информационни носители. И накрая - според разпоредбите на няколко други нормативни акта, чистата биография се доказва единствено чрез два документа. Единият е свидетелството за съдимост, което се издава от районния съд по месторождение. Вторият документ е служебна бележка от Националната следствена служба (НСлС), а нейното съдържание гласи, че срещу лицето има (или няма) образувани предварителни производства и срещу него са повдигани (или не са повдигани) обвинения за престъпления от общ характер. Още на 9 декември Пловдивската районна прокуратура образува дела срещу Доктора и Кръстев (съответно - за склоняване към лъжествидетелство и за набеждаване), а на другия ден те бяха задържани. Двамата престояха зад решетките четири денонощия, докато Пловдивският районен съд не ги пусна на свобода. На излизане от ареста в сряда (15 декември) Доктора заяви, че Кръстев е бил принуден да го натопи за отвличането от другия заместник-директор на НСБОП полк. Красимир Младенов, който наблюдава две направления в службата - терор и контрабанда. Според Иван Тодоров, в рекетирането на Кръстев е участвал и антимафиотът Дафин Маламов. Той пък е ченге в икономическото направление на НСБОП, което до оня ден се наблюдаваше от полк. Венелин Великов. Така че интересното в интригата предстои, защото държавното обвинение още не си е казало тежката дума. А има защо...

Facebook logo
Бъдете с нас и във