Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДОШЛО Е ВРЕМЕ БОРИС ВЕЛЧЕВ И РУМЕН ПЕТКОВ ДА ПРИЗНАЯТ: РЕФОРМАТА В ОБВИНЕНИЕТО И МВР Е ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ

Едва ли на депутатите от управляващото мнозинство и на министрите от правителството на Сергей Станишев в момента им е до честването на някакви знаменателни дати, но няма как: насред предизборния пехливанлък, заклещени между стачките на учителите и горските стражари, емисарите на тройната коалиция в Народното събрание и Министерския съвет ще трябва да понесат една от най-горчивите истини за своето битие като управници.
На 14 октомври (неделя) се навършват точно две години, откакто депутатите от 40-ото Народно събрание приеха на второ четене новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). А на 28 октомври (по-другата неделя) ще се навърши точно година и половина от влизането на този закон в сила, след което прокуратурата стана пълноправен господар на досъдебното производство, а пък МВР пое за разследване около 97% от престъпленията, извършени в България.
Няколко бяха аргументите, с които депутатите от управляващото мнозинство защитиха приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс: съкращаване на процесуалните срокове, скъсяване на пътя между местопрестъплението и подсъдимата скамейка (чрез ликвидиране на следствието и създаването на дознателския апарат в МВР), увеличаване на правомощията и отговорността на прокурорите в досъдебното производство, повишаване качеството на полицейската работа и т. н.
Няколко са и доказателствата, че тези аргументи са били приказки за наивници, а единствената цел на управляващата коалиция е била да елиминира следствието като независим орган на съдебната власт и да установи тотален политически контрол на входа и изхода на досъдебното производство като такова.
Пълна илюзия е, че след влизането на новия НПК в сила (28 април 2006 г.) скоростта на предварителните разследвания се е увеличила двойно и тройно. Нищо подобно. Ако допреди година и половина оперативните работници и криминалистите чакаха някой от следствието да посети дадено местопрестъпление и недоволстваха от неговата (на следствието) мудност и непрофесионализъм, днес те със същия успех чакат... дознателите. Единствената разлика е, че протестите на оперативните работници и криминалистите никакви ги няма, защото от две и половина години насам на МВР-служителите им е забранено да говорят лоши работи за колегите си.
Не по-малко илюзорен се оказа и друг основен аргумент за приемането на новия НПК: превръщането на прокуратурата в господар на досъдебното производство. Съгласно стария Наказателнопроцесуален кодекс, абсолютно всички ведомства (включително и органите на МВР и следствието), търговски дружества, неправителствени организации и граждани бяха длъжни да изпълняват указанията и разпорежданията на държавното обвинение. Освен това прокурорите имаха право да извършват най-различни процесуално-следствени действия, както и да събират доказателства.
Сега ситуацията е същата, с тази разлика, че ако един прокурор реши, може да вземе едно досъдебно производство и да го изкара докрай - от постановлението за неговото образуване до внасянето на обвинителния акт в съда. Колко от подчинените на Борис Велчев са се възползвали от тази привилегия никой не знае. Факт обаче е, че с въвеждането на т. нар. фигура на разследващия прокурор се увеличиха само... охканията и пъшканията на десетки окръжни и районни административни ръководители, че подопечните им обвинители били толкова претрупани с работа, а продължавали да получават нищо и никакви пари.
По никакъв начин не бе премахната и порочната практика, според която по едно интересно досъдебно производство (т.е. дело, от което могат да се изкарат пари или пък да се натрупа обществена популярност с оглед бъдещ растеж в кариерата) може да има толкова наблюдаващи прокурори, колкото реши... съответният административен ръководител. Един в началото, друг - по средата на разследването, трети - при повдигане на обвинението, четвърти - при писането на обвинителния акт, пети - при внасяне на делото в съда.
Ей го, на 5 август 2007 г. световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки уби на място 23-годишния Петър Петров и изпрати в кома 19-годишната му спътничка Мануела Горсова. Ако се абстрахираме от факта, че става дума за най-актуалната спортна гордост на България, случаят изглежда изключително елементарен от фактическа и правна гледна точка: Стависки е седнал зад волана след стабилна почерпка (официално той е карал с 1.29 промила, но според източници на Параграф 22 дрегерът е показал 1.7 промила алкохол в кръвта); карал е с превишена скорост (при разрешени 60 км в час той е забил Хамър-а си в колата на Петров с над 100 км в час); навлязъл е в насрещното платно при непрекъсната осева линия и завой.
Ако подобна катастрофа се бе случила в САЩ, Германия, Франция или Испания, делото срещу Стависки отдавна щеше да е внесено в съда с обвинителен акт и всички отдавна да са забравили за какво иде реч. За съжаление обаче трагедията се разигра в България, типично нашенски си останаха и похватите, чрез които общественото мнение трябва да бъде подготвено за... условната присъда на Максим Стависки:
- инцидентът е оставен за разследване от младши дознател в РПУ-Приморско, въпреки че става дума за причиняване на смърт и за дело от особен обществен интерес;
- според официалната версия, до момента по делото е имало трима наблюдаващи прокурори, но според неофициалната информация на Параграф 22 те са общо четирима;
- според безпристрастни анализатори, прословутото работно обвинение, предвиждащо до три години затвор за Стависки, не е сгрешено от небрежност. Тъкмо обратното - то е подменено съвсем умишлено, защото е повдигнато един календарен месец след катастрофата. Тоест - и дознателката, и наблюдаващият обвинител от Бургаската окръжна прокуратура са имали достатъчно време да преценят и анализират както събраните доказателства, така и свидетелските показания по инцидента.
Освен това в обяснението на скандала, публикувано в ИНТЕРНЕТ страницата на прокуратурата на 21 септември и подписано от заместник окръжния прокурор на Бургас Светлозар Костов, никъде не се говори за смесване между цифровата и текстовата част на два текста от Наказателния кодекс, а за подмяната на един текст (чл. 343, ал.4 във връзка с ал. 3 и т. н.) със съвършено различен - чл. 343а, ал.1 от НК.
И накрая, за да стане още по-голяма кашата, в сряда (10 октомври) столичен всекидневник публикува интервю с единия от адвокатите на Стависки, от което стана ясно, че... два месеца след катастрофата, т. нар. съответни длъжностни лица все още не са наясно с каква скорост се е движел джипът на Стависки, как точно е била взета кръвната проба и годен ли е протоколът от това вземане за съдебен процес, колко метра е бил спирачният път на Хамър-а и т. н.
Същата работа е на път да се случи и с делото срещу 34-годишния Иван Червенков, който на 24 септември уби със самосвала си петима души, а други деветима изпрати в болница с различни телесни повреди. Колкото и да е жестока тази трагедия, за осъждането на виновните нито са необходими изнурителни оперативно-следствени действия, нито пък чак толкова продължително събиране на доказателства.
Но не би. Само допреди десетина дни ситуацията беше следната: Иван Червенков не е имал право да управлява моторни превозни средства, защото книжката му е била отнета с влязла в сила присъда. Камионът е бил технически неизправен, но въпреки това е бил умишлено пуснат в движение. На всичко отгоре - пак умишлено, въпреки че е бил 10-тонен, в каросерията на самосвала са били сипани поне още два-три тона пясък отгоре. Тъкмо поради тези няколко причини всички очакваха че водачът го чака присъда поне от десет години затвор, а пък управителя на фирмата собственик на камиона Ивони ООД от Симитли - Ивайло Георгиев Костадинов, както и собственикът на фирмата наемател Благов ЕООД (пак от Симитли) - руският гражданин Валерий Благов, също ще отнесат някакви наказания.
А днес, три седмици по-късно, стана ясно, че Иван Червенков щял да бъде съден по съкратената процедура. И то не за брутално и умишлено нарушаване на действащото законодателство, а за... причиняване на смърт по непредпазливост, което се наказва със скромните до пет години затвор (т.е. за всеки труп по една година). Колкото до неговите чорбаджии, с тях прокуратурата и МВР въобще нямало да се занимават, въпреки че собственикът на Благов ЕООД досега е санкциониран само... пет пъти за незаконно претоварване на камиони.
Каква обаче е връзката между току-що описаните пътнотранспортни произшествия и най-важното задължение на прокуратурата и МВР - да борят мафията и корупцията? Ами много е проста връзката - гласи най-бързият отговор: хора, които не могат или не искат да решат два елементарни казуса, няма как да разследват качествено организирани престъпни структури и високопоставени бели якички.
Който не вярва, нека хвърли поглед поне на прословутото окошарване на т. нар. бос на несебърско-поморийската мафия Димитър Желязков-Митьо Очите и дванайсетимата му авери.
Според официалната версия, полицейската разработка срещу Митьо Очите и хората му е започнала през ранната пролет на 2006-а и е завършила в началото на април тази година. Няколко дни след арестуването на Желязков и компания Параграф 22 писа, че ако иска да спечели поне тази битка с мафията, главният прокурор трябва да командирова в Бургас софийски прокурори, а процесът да се води в друг съдебен окръг, примерно - в Шумен, Варна или Русе.
За най-голямо съжаление нищо подобно не се случи и работата срещу Митьо Очите и хората му зацикли. И то толкова трайно, че в момента единственият полезен ход на Бургаската окръжна прокуратура е да внесе обвинителния акт в съда и да чака... от умрял писмо. Тоест - осъдителни присъди, без налице да има нито едно доказателство или поне читави свидетелски показания.
На пръв поглед този казус много прилича на мелодрамата Държавата срещу Големия и Малкия Маргин. Всяка прилика обаче е колкото лъжовна, толкова и вредна за доверието към МВР и прокуратурата като институции, длъжни да воюват с мафията и корупцията.
В случая с двамата сикаджии, ортаците им и т. нар. атентати срещу Любен Гоцев и двамата покойници - Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора, ситуацията е следната: арестуването на Маргините и компания бе нещо като своеобразен отговор за показното убийство на банкера Емил Кюлев на 26 октомври 2005 година.
Седем месеца по-късно шефът на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов внесе обвинителния акт срещу тях в Софийския градски съд. Какъв е резултатът от това - всички знаем. Налице е и дежурното оправдание на МВР и прокуратурата - те са си свършили работата, но седмината обвиняеми имат много адвокати и съдът не може да ги събере под един покрив едновременно.
Сценарият на оперативно-следствената мелодрама Държавата срещу Митьо Очите и компания е съвършено различен: една година полицейска секретна операция, още половин година усилено събиране на доказателства по досъдебното производство и... туй-то.
Наблюдаващият обвинител - заместник-шефът на Бургаската окръжна прокуратура Светлозар Костов, изобщо не желае да каже кога ще внесе обвинителния акт в съда, защото май няма нищо съществено за внасяне. А пък неговите високи началници - заместник главният прокурор Камен Ситнилски и шефът на държавното обвинение Борис Велчев въобще не желаят да му дават зор, защото смятат, че събирането на доказателства срещу Митьо Очите все още продължава.
Дрън-дрън, както би казал всеки нормален човек, хванат от улицата.
В САЩ и Обединена Европа никой не се сърди, когато една полицейска операция продължи пет или десет години, но всички скачат, ако двайсетина дни след нейното приключване съдебният процес все още не е започнал.
В САЩ и Обединена Европа никой не се муси, когато шефовете на прокуратурата, вътрешните министерства и полицейските служби говорят колко скъпо удоволствие е борбата с мафията и корупцията. Но всички се вдигат на бунт, когато година-две след тези приказки единственият видим резултат е личното благополучие и на мафиотите, и на въпросните шефове.
В САЩ и Обединена Европа никой не протестира срещу приемането на един или друг нов наказателен закон. За никого обаче не е тайна какво се случва там, когато медиите, неправителствените организации и официалната статистика докажат, че тези нови закони обслужват главно мафията и нейните ятаци в официалната власт.
В САЩ и в страните членки на Европейския съюз никой не би се възпротивил, ако борбата с мафията и корупцията не върви и съответното правителство реши да създаде чисто нова структура за борба с мафията и корупцията. Но когато един вътрешен министър денонощно говори как мафия няма и как корупцията била сведена в разумни граници, а пък неговият министър-председател и лидер на управляваща му партия с еднолична заповед създава специална служба за борба с организираната престъпност и белите якички, обществото със сигурност няма да се задоволи само с искането на една оставка.
За съжаление обаче България не е САЩ или Обединена Европа. И така, както е тръгнало, май скоро няма да бъде...
Иван Рачев

Facebook logo
Бъдете с нас и във