Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДОВЕРИЕ

Навръх Великден полицаите от РПУ-Севлиево били силно изненадани от жеста на местен 44-годишен мъж. Пред управлението спрял автомобил, излязъл собственика, който заявил, че при копане на желязо за скрап намерил неизбухнал артилерийски снаряд. И в знак на доверие иска да го остави в полицията. След което отворил багажника.
Така. Ситуацията понататък е описана от ОДП-Габрово пестеливо:...Автомобилът е паркиран на безопасно място и е поставен под полицейска охрана до идването на специализираната група по обезвреждане на боеприпаса...
Може би ако беше гръмнал снаряда, щяха да пишат друго. Жестът на онзи мъж обаче е безспорно доказателство за поразяващата любов и доверие, които гражданите питаят към полицията. И то не отскоро.
Да си припомним само, че навремето на входа на всеки участък имаше надпис Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Беше го казал първият началник на милицията в София, който впоследствие се оказа първият и последен шеф на държавата за цели 45 години.
Верно, че и в ония времена, както и сега, народът по-често биваше обект на мерак за притежание. Обратното се случваше рядко, даже хич. Но не е ли така и в живия живот - единият повече да люби, а другия - да се дърпа?
Ако градим доверие, все отнякъде трябва да се почне, викам си. Ето защо извадих от килера ръждясалия пищов на дедо ми и тръгнах към полицията. Тъкмо протегнах ръка да го предам, и върху ми скочиха десетина полицаи.
Да се дърпам, нямаше смисъл. Сега пиша показания, че не съм терорист. Адвокатът ми рече, че ще се опита да ме отърве.
Било въпрос на гледна точка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във