Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДПС взриви реформата с конституционна бомба

Постигнатият в края на юли "исторически компромис" за евентуални конституционни промени беше обезличен още в началото на спорната му реализация. В сряда (23 септември) парламентът все пак постигна смятаното за недостижимо мнозинство от над 180 депутатски гласа при първото четене на проекта за промени в основния закон на страната. Но още преди поддръжниците на проекта да са се нарадвали на успеха си лидерът на ДПС Лютви Местан хвърли истинска конституционна бомба. Ефектът е смайващ - като алтернатива на безизходицата по спора за квотите в предлагания двукамарен Висш съдебен съвет (ВСС) ДПС предложи неща, за които никой даже не мечтаеше.

Контраударът се оказа толкова мощен, премерен и зашеметяващ, че правосъдният министър Христо Иванов и Реформаторският блок изобщо не можаха да реагират. Първоначално Местан уж говореше за квотите и за несъгласието на ДПС с тях: "В проекта, по отношение на квотата на съдиите, принципът е спазен (8:5), но при прокурорската квота - не (6:6). Дали това не е нарушение на принципа на независимостта на съдебната власт? Според нас -да", тръгна привидно тривиално към същината Местан. След което последва нещо, което никой не очакваше, а партийните щабове тепърва ще си блъскат главите как да реагират на такъв шокиращ ход.

"ДПС няма да подкрепи това квотно разпределение при прокурорската колегия, защото и двете страни не помръдват от позицията си. Но има и още един вариант, зад който ДПС застава - прокуратурата и следствието да бъдат ситуирани в изпълнителната власт. Ако идеите за реформа в съдебната власт са отвъд ограниченията в конституцията, бъдете доблестни и свикайте Велико народно събрание. Тогава ще видите цялата реформаторска мощ на ДПС", обяви Местан. И довърши аудиторията, като лансира старата идея Великото народно събрание да промени конституцията и да се саморазпусне, като приключи незабавно с този законодателен формат и прехвърли правомощията му към обикновеното Народно събрание.

На този фон всичко останало в нелепата поначало картина на конституционните промени избледня. "Историческият компромис" стана вече толкова компромисен, че доказа за пореден път едно - у нас единственият възможен консенсус по съдебната реформа е тя да не бъде допусната. Договореното тази седмица мнозинство от над 3/4 от депутатите (за политическия дебат виж повече на стр. 11), с което орязаният в края на юли проект беше одобрен анблок на първо четене, не може да заблуди никого по отношение на съдържанието и перспективите пред това законодателно недоносче. А изразеното от доста основни играчи задоволство от постигнатото е в рязък контраст с мрачната безперспективност пред законността и правосъдието в България.

Още в задоволството на премиера Бойко Борисов след председателския съвет в сряда (23 септември), на който бяха осигурени гласовете на повече от три четвърти от депутатите, стана ясно, че проектът тепърва ще бъде рендосван, докато не стане достатъчно удобен за всички, особено за тези, които са поначало срещу него. Похвалата на Борисов, че това, за което има съгласие, щяло да тръгне по бързата писта, и че двамата с правосъдния министър Христо Иванов, дошли да молят депутатите за гласовете им, означава, че нещата отдавна не са на правилната писта. И че в ДПС  са прозрели негативите от поредното си "излизане от пътя".

Колкото повече аргументи в полза на конституционните промени прибавяше Христо Иванов във финалния си призив преди гласуването, толкова по-неубедително звучаха рисуваните от него перспективи. Всичко беше подчинено на съгласието, без оглед на крайния резултат. Независимо от признанието на министъра, че остава въпросът "с какво това ще помогне на отделния гражданин". Между разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две квоти и твърдението, че то ще е гаранция за съобразяване на съдебния състав единствено със закона и че така съветът щял да отдели сеното от плявата, връзката обаче се губи. Избълваната от Иванов словесна амалгама показа, че управленската самостоятелност на съдиите в рамките на системата е ядрото на съдебната реформа. Всичко останало е по-скоро пълнеж.

Най-същественото в обръщението на правосъдния министър беше заявката за промяна на съотношението в парламентарната квота между двете колегии. Без да посочва конкретен вариант и подчертавайки, че мястото за решаването на този спор е между първите две четения на проекта, Христо Иванов призна, че нещата ще се решават на чисто политическо равнище. Което ще рече - с вътрешнокоалиционен пазарлък и с компромиси към опозицията.  В хода им вероятно ще бъдат сериозно обрулени и предвидените нови правомощия на съдебния инспекторат във връзка с т. нар. проверки за почтеност на магистратите. За това никой не спомена, но индикациите за недоволство са налице и тепърва ще има изненади.

Визията на правосъдния министър за цялостна реорганизация на управленския модел в съдебната власт изглежда още по-илюзорна покрай ентусиазма му тя да бъде реализирана докрай с изменения в Закона за съдебната власт. Наличните три законопроекта (на министерството, на ГЕРБ и на АБВ) щели да бъдат избистрени до въвеждането на новата конституционна рамка. После щели да подхванат НПК и НК с "широк периметър промени" и да предложат проект на Кодекс за административните нарушения и наказания, с който да декриминализират по-леките престъпления. И още, и още - въвеждане на електронно правосъдие, финансова и структурна реорганизация на съдебната система. А за финал Иванов запази уверението, че темата за предсрочно прекратяване на мандата на сегашния състав на ВСС е затворена и никоя политическа сила вече не я повдига.

Розовите сънища на Христо Иванов бяха помрачени незабавно - гръмна бомбата на Местан, на която реформаторите изобщо не можаха да реагират. Те продължиха да залагат на тезата си, че съдът, прокуратурата и следствието не са равнопоставени. Съдът трябвало да има надмощие, за да е независим, а при разследващите органи бил нужен паритет, защото са страни в процеса. Но именно доводът на Петър Славов, че при съдиите трябвало да надделява професионалната квота, а при прокурорите - политическата, беше използвано от Местан и той разреши тази идея до изваждането на обвинителите от съдебната власт. Така ДПС отвори нов фронт, на който е опасно да му излезеш като противник. Той може и да е само тактически, но дава огромни възможности за печелене на позиции.

Междувременно реформаторите ще трябва да играят играта, която сами започнаха. Шансът им да излязат с чест от нея беше посочен обаче от съпредседателя на блока Радан Кънев. Изказвайки увереност, че ако бъде доведен докрай, конституционният проект ще бъде атакуван пред Конституционния съд, той стигна до най-важното. Кънев обяви, че ако КС евентуално реши, че обикновеният парламент няма правомощия да утвърди предлаганите в проекта конституционни промени, той ще поиска свикване на Велико народно събрание. И ако се окаже, че ДПС и реформаторите по принуда се качват в една лодка, ГЕРБ няма да има друг ход, освен да стори същото. Във всеки случай това би засилило позициите им на трите политически сили и би замазало най-голямата пукнатина в управляващата коалиция.

Готов за промяна се оказа и главният прокурор Сотир Цацаров. Той пък предложи магистрати изобщо да не бъдат избирани за членове на ВСС от парламентарната квота. Както и дебат дали излъчените от нея кандидати да бъдат одобрявани с квалифицирано мнозинство, както е сега. За капак Цацаров се обяви за парламентарен контрол върху държавното обвинение и за явно гласуване в съвета, въпреки че досега позицията на прокуратурата беше обратната. Главният прокурор не показа притеснение и по въпроса за евентуално намаляване на седемгодишните мандати на тримата големи в съдебната власт. И демонстрира дипломатичност, като каза, че няма самочувствие да внася предложения за конституционни промени - можел само да изразява мнения в очакване венецианската комисия да се произнесе по проекта. Останалото било работа на Народното събрание.

Цацаров се обяви срещу опорочаването на направената крачка напред с мрачни прогнози и подобно на премиера Борисов призна, че процесът тръгнал неочаквано за всички по бързата писта. Но засега това са само приказки - кредитът на обществено доверие отдавна свърши. А беззаконието у нас е победител по всички писти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във