Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Драгомир Йорданов, заместник-директор на Националния институт на правосъдието: ВМЕСТО АРГУМЕНТИ НИЕ ЧУВАМЕ ЗАПЛАХИ

ВИЗИТКА
Драгомир Йорданов е роден на 28 септември 1967 г. в София. През 1992 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Две години по-късно започва работа като младши съдия в Софийския градски съд. От 1996 до юли 1999 г. е съдия в Софийския районен съд, след което става изпълнителен директор на Центъра за обучение на магистрати. На този пост остава до декември 2003 г., когато е създаден Националният институт на правосъдието и Драгомир Йорданов е назначен за негов заместник-директор.

Г-н Йорданов, парламентът е на път да гласува промяна в конституцията, която пряко засяга бъдещето на Националния институт на правосъдието (НИП). Идеята е той да бъде изваден от съдебната система и да бъде прехвърлен в изпълнителната власт, на пряко подчинение на правосъдния министър. Имате ли представа защо депутатите са решили, че точно мястото на НИП е ключово за по-нататъшния ход на съдебната реформа?
- Ако проектозаконът за промени в конституцията бъде приет, само след около месец министърът на правосъдието наистина ще трябва да се захване и с квалификацията на магистратите. Интересното обаче е, че точно това изменение изобщо не е мотивирано от авторите и от вносителите на проекта, така че можем само да гадаем какви са истинските причини за изваждането на НИП от съдебната система. По време на първата дискусия за конституционните промени, проведена на 27 януари, един народен представител обясни, че промените са мотивирани от присъединяването на България към Европейския съюз, както и от необходимостта от установяване на баланс между властите. С това дискусията, доколкото изобщо може да се говори за дискусия в случая, приключи.
Защо смятате, че тези два аргумента са неубедителни?
- Най-напред те звучат безкрайно общо и не обясняват причината, заради която Националният институт на правосъдието трябва да бъде изваден от съдебната система. След това те по никакъв начин не доказват, че Министерството на правосъдието е в състояние да гарантира на магистратите по-добър и по-качествен учебен процес. И накрая - твърдението, че оставането на НИП в съдебната система щяло да затрудни пълноправното членство на България в ЕС, съвсем не е вярно, защото в редица европейски документи изрично е казано: обучението и квалификацията на магистратите трябва да са задължение на орган, различен от изпълнителната и законодателната власт.
Ще посочите ли поне два такива международни документа?
- Дори повече: Европейската харта за статута на съдиите, Становище № 4 на Консултативния съвет на европейските съдии, Заключителният меморандум, приет на 14 юни 2003 г. на 55-ата пленарна сесия на Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа (по-известна като Венецианската комисия) и така нататък, за да стигнем до общата преговорна позиция по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. Нямаме никакви основания да застъпваме нещо различно от документи и задължения, които сами сме приели.
Тоест излиза, че народните представители не са запознати с европейската нормативна уредба?
- Изглежда, е така, ако смятат обучението и квалификацията на магистратите за чисто техническа дейност. А тя не е такава.
Но нали вървим към Европа, т. е. напред? Защо, според вас, депутатите искат да ни върнат назад?
- Това е въпрос, който ние също си задаваме. Засега всички обяснения се въртят около европейските изисквания, но само по принцип. На практика в нито един редовен доклад на ЕК, както и в докладите от партньорските проверки по изпълнение на ангажиментите по глава 24, такова изискване не се поставя. Точно обратното, НИП е признат за един от най-успешните елементи на съдебната реформа.
Действително може би е необходим някакъв по-добър баланс между трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната, но по отношение на Националния институт на правосъдието този баланс отдавна е постигнат. И то в светлината на най-добрите европейски практики: институтът е част от съдебната власт и той се ръководи от управителен съвет, в който участва министърът на правосъдието и още двама негови представители.
Какво може да се случи, ако НИП мине към Министерството на правосъдието?
- Предложенията за разширяване на правомощията на министъра на правосъдието могат да се групират в две основи области - кадрови и бюджетно-финансови. Двата ключови елемента за упражняването на всяка власт се поставят в пряка зависимост от политическата власт. По отношение на Националния институт на правосъдието това не са чисто технически правомощия. Обучението е част от процеса на подбора и назначаването на магистратите, част от тяхното атестиране и система за израстване в кариерата. Ето защо тук е недопустима каквато и да било форма на пряка намеса или пряк контрол на изпълнителната власт, тъй като единственият кадрови орган на съдебната власт е Висшият съдебен съвет. Недопустимо е конкурсите за назначаване и атестиране да са в съдебната власт, а обучението да е в Министерството на правосъдието, т. е. - изпълнителната власт да определя по-нататъшното израстване на магистратите.
Освен това чрез преместването на института в правосъдното ведомство изпълнителната власт ще може да влияе върху качеството на учебния процес и квалификацията на магистратите по още два начина - чрез размера на средствата за финансиране и чрез кадровата политика в института. В момента основните кадрови решения се вземат от управителния съвет на НИП с квалифицирано мнозинство. Ако институтът обаче мине към правосъдното ведомство, министърът ще решава всички кадрови въпроси сам, а това крие реални рискове от политическо влияние, срещу което толкова силно се обявяват европейските институции.
Впрочем по какъв начин е решен този проблем в страните членки на Европейския съюз?
- В редица страни, където има структури като българския Висш съдебен съвет, институциите за обучение на магистратите са към него или са независими структури. В Испания например обучението на магистратите е задължение на техния Генерален съвет, но във Франция училището за магистрати е самостоятелно. Преди три години в Холандия беше създаден съдебен съвет и техният център за обучение беше изваден от Министерството на правосъдието. Подобно е развитието и в Румъния, където наскоро Институтът на магистратурата също беше прехвърлен от министъра към съдебния съвет.
Другият модел е възприет от Финландия, Швеция, Германия. Там правосъдният министър има традиционно силни правомощия по отношение на съдебната система, включително и кадрови. В тези страни няма и специализирани институти за обучение на магистрати.
Смятате ли, че вашите аргументи ще бъдат чути?
- Надявам се, че ще бъдем чути, защото не сме сами. Когато въпросът за шапката на Националния институт на правосъдието беше повдигнат, той привлече вниманието не само на съдебната власт, но и на цялата правна общност. Ръководителите на съдебната система и на адвокатурата застъпиха тезата, че институтът трябва да остане към съдебната власт. Правният секретар на държавния глава защити същата позиция, а министърът на правосъдието каза, че е доволен от работата на института и от неговото място. Европейските партньори също ни подкрепят, както и професионалните организации на юристите. Мнозина известни конституционалисти дори заявиха, че е недопустимо правомощията на един министър да бъдат описвани детайлно в конституцията, след като това може да бъде сторено и в закон.
Много хора ви подкрепят, но аз ще ви припомня едно изказване на червения депутат Михаил Миков...
- Кое по-точно?
Неотдавна той буквално заплаши Георги Петканов, че ако иска да бъде министър, трябва да подкрепи всички промени в конституцията. Включително и преместването на НИП под шапката на правосъдното ведомство. Както и че след като съдебната власт така ожесточено се бори за Националния институт на правосъдието, значи има нещо нередно?
- Не мисля, че г-н Миков е влагал някаква реална заплаха в тези думи. По скоро градусът на емоцията е толкова висок, че инициаторите на измененията не са в състояние спокойно да изслушват аргументите на опонентите си, а се опитват на всяка цена да отстояват първоначалните си позиции, понякога дори с доста крайни изявления.
Това малко ми напомня за вица, в който съветският автомобилен гигант ВАЗ представя нов модел Лада със супер показатели, но вечно се разсейва, когато американският журналист пита колко гориво харчи. И тъй като американецът настоява, руснакът накрая не издържа и му отговаря: А вие защо биете негрите?.
Въпросът политически ли е тогава?
- Не бива да бъде само политически. В момента обаче ние не чуваме аргументи защо е необходима такава промяна. Вместо това чуваме заплахи и говорим на различни езици. Струва ми се, че един открит и професионален разговор би позволил този на практика ненужен спор да бъде спрян и всички действащи лица да постигнат съгласие в името на националния интерес. Една доказала се, призната и добре работеща институция, постигнала реален баланс между властите, не трябва да бъде прерогатив само на една от тези власти. Нито в политически, нито в професионален, нито в европейски контекст няма аргументи за това.
Бих си позволил да се позова на думите на президента на Република България г-н Георги Първанов, при неговото посещение в Националния институт на правосъдието през юли 2005 година. Той заяви, че не може съдебната реформа да се прави без участието на самите магистрати, камо ли против тях. Мисля, че желанието за една действително ефикасна реформа отдавна е налице след магистратите. Това желание не трябва да бъде разпиляно в излишни битки. Напротив, ако то бъде насочено към тези аспекти на съдебната власт, които наистина се нуждаят от промени, резултатите в полза както на гилдията, така и на обществеността няма да закъснеят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във