Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Дребните хулигани се отърваха от принудителния труд

Осъдените за дребно хулиганство няма да полагат общественополезен труд. Това излиза от приетите преди дни окончателни промени в Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Законодателният пирует стана между първо и второ четене на проекта в Народното събрание, а заместник-председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Ципов го обясни пред медиите така: Стигнахме до заключението, че при възможността, която дава Указът за борба с дребното хулиганство наказаният да откаже да полага общественополезен труд и тази санкция за него да бъде заменена с глоба, няма смисъл самото наказание общественополезен труд да съществува. Колегите от Министерството на правосъдието са го включили в документа по аналогия със Закона за футболното хулиганство.


Доколко депутатите се съсредоточават върху това, което обсъждат, личи от обстоятелството, че при първото четене на законопроекта в пленарната зала промените, сред които и възможността за полагане на безвъзмезден труд, бяха гласувани единодушно и без разисквания. Именно този вид наказание беше и една от новостите в един от най-старите действащи нормативни актове, въведен през 1963 година. Според първоначалния проект на правосъдното министерство наред със задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лв. нарушителите трябваше да бъдат наказвани и с безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа.


Решаваща роля в администрирането на полагания от осъдените хулигани общественополезен труд беше предвидена за кметовете. Те трябваше да определят работата, която трябва да извърши хулиганът, а също и реда, и начина, по който ще става това. Кметът трябваше да се съобрази с възрастта, с образованието и професията, със семейното положение на наказания, със здравословното състояние, работното време, както и с други обстоятелства, които са от значение за изпълнение на наказанието. Ако лицето откаже безвъзмезден труд в полза на обществото, кметът на общината бе задължен незабавно да уведоми за това съдията, който е наложил санкцията. Той пък на свой ред трябваше да регламентира замяната на безвъзмездния труд с глоба.


Ефектът на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото в днешни условия наистина би бил съмнителен. Но причината е в евентуалното му прилагане. Кметовете едва ли ще се справят с контрола по неговото изпълнение, тъй като за това е нужна съответна организация. Възможностите за формално изпълнение или направо за неизпълнение поради корупция са леснопредвидими . А повечето от наказаните едва ли ще се съгласят да се трудят при наличието на избора да бъдат глобени с 200-300 лева. Те не могат да бъдат заставени да работят заради конституционната забрана за полагане на принудителен труд. По тази причина и отказът за плащане на глобата не може да доведе до полагането му.


Труд в полза на обществото се прилага в много страни и не е ясно защо тази възприета и гласувана единодушно възможност е изхвърлена от законопроекта между двете му разглеждания. Никой не разбра представена ли е някаква статистика от прилагането на Закона за футболното хулиганство, която да покаже какъв процент от наказаните с общественополезен труд отказват да го положат и наказанието им се заменя с глоба. На практика изключването на санкцията безвъзмезден труд в полза на обществото има обратен на търсения положителен ефект (не че стана ясно кой е той). Не само защото полагането на такъв труд е далеч по-възпитателно и полезно от престоя в ареста, а и заради лошото послание - или си зад решетките, или си плащаш, само и само да не свършиш нещо полезно. На наказаните, които нямат официални доходи, пък ще им е все едно как ги наказват и дори ще предпочетат да отнесат максималната глоба с намерението никога да не я платят.


Ако промените постигнат някакъв ефект, той ще е повече в това, че се преодолява проблемът с обжалването - решенията на районните съдилища вече могат да бъдат оспорени пред окръжните. Това беше наложително, след като Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна забраната да се обжалват съдебните решения, с които се налагат наказания на дребните хулигани. Това стана, въпреки че главният прокурор Борис Велчев и министърът на правосъдието Маргарита Попова дадоха противоположни становища по конституционното дело. Омбудсманът Константин Пенчев пък предложи на Народното събрание да отмени указа изцяло.


Конституционното дело беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който е на мнение, че атакуваният текст води до противоречиви решения на съдилищата. ВАС твърди, че текстът се разминава и с конституцията, и с Конвенцията за правата на човека. Налаганото наказание задържане в поделения на МВР според тях е равнозначно на наказанието лишаване от свобода, предвидено в Наказателния кодекс. От това следва, че деянията, наказвани по указа, следва да се приравнят на престъпление, но тогава трябва да се признае и правото на осъдените да обжалват решението на районния съд.


Инициативата на ВАС се появи покрай делото срещу 51-годишния жител на разградското село Сейдол Явор Киранов. Той е осъден миналата година на максималния срок задържане от 15 дни заради улична разпра с жена, с която доскоро живял на семейни начала. След като излежал наказанието, Киранов го обжалвал пред административния съд в Разград, но там отказали да разгледат делото (в съгласие с отрицателното становище на прокуратурата). Но Киранов не се отказал и обжалвал пред ВАС.


Конституционните съдии признаха, че има проблем заради вписаната в указа забрана решението на районния съдия да се обжалва. Те се позоваха на конституционния принцип, че правото на справедлив процес не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Както и че не бива принципите за бързина и стабилитет на съдебните решения да имат приоритет пред правото на защита на обвиняемия. Според евроконвенцията пък всяко лице, признато от съда за виновно за престъпление, има право да обжалва осъждането си пред висшестоящ съд.


Противоречието на указа с конституцията по отношение на обжалването беше забелязано след две осъдителни решения срещу България в Страсбург (от 2009 г.) и предписанията в тях да се въведе такава възможност. Отделни районни съдии започнаха да записват в решенията си наред с наложеното наказание, че предвидената в указа забрана за обжалване противоречи на конвенцията за защита правата на човека, което даваше основание на недоволните да обжалват. Но на практика се получи, че съдиите в стремежа си да прилагат пряко конвенцията, за да не създават поводи за дела в Страсбург, спряха да наказват със задържане. Причината е, че е почти невъзможно да се осъществи съдебно производство на две инстанции в рамките на максималния срок за задържане от 15 денонощия. А в повечето случаи максималният срок, предвиден в указа, не се налага, наказанията са от пет до седем денонощия. При това положение дори втората инстанция да отмени изцяло наложеното от първата наказание, то вече е излежано и основанието за жалба в Страсбург е налице. Или поне за претенция държавата да обезщети нанесените му вреди. В резултат се стигна до изкривяване на съдебната практика в полза на хулиганите - тежки прояви, за които съдът е налагал без колебания задържане, се санкционират с глоби, които осъдените даже нямат намерение да плащат.


Въпреки че МВР, заедно с главния прокурор и правосъдния министър, не се възпротиви срещу въвеждането на възможност за обжалване, вътрешното ведомство ще е пряко засегнато от тази промяна. Полицаите ще трябва да се явяват и пред втората инстанция и да търсят свидетели. По указа те не са задължителни, но обжалващите ще намират такива, които да оборват твърденията на униформените.


Засега никой не казва и дали при обжалване на наложеното от първата инстанция наказание задържане в поделение на МВР арестантите ще бъдат пускани, докато чакат произнасянето на окръжния съд. От това зависи дали държавата ще бъде осъждана както в Страсбург, така и у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във