Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДУХЪТ НА ЗАКОНА ОТДАВНА Е ИЗЛЕТЯЛ ОТ СТОЛИЧНИТЕ РПУ

Доживяхме и този срам - въпреки че шести месец вече сме пълноправни членове на Европейския съюз, оттам ни намекнаха културно, че МВР продължава да се държи като детска градина. Заслугата е на Бриджит Чернота, шеф на дирекция Разширяване в Европейската комисия, която по време на Първия Централно- и източноевропейски симпозиум Върховенство на закона - Съдебна реформа и присъединяване към ЕС заяви: В ЕС не трябва да създаваме култура на зависимост. Усилията ни трябва да се съсредоточат към подобряване на експертния капацитет на различните страни членки, а не впоследствие, когато една страна има проблем, тя веднага да вика чуждестранен експерт да го разреши.
Деликатният коментар бе направен по повод искането на вътрешния министър Петков и Върховната касационна прокуратура Брюксел да ни изпрати експерт, който да наблюдава колко добре се справяме с разследването на скандала Александров-Овчаров. Хубавото е, че в Европа отдавна не ядат доматите с колците и пуснаха просбата на българските власти покрай ушите си. Иначе за резила ни след грандиозния корупционен скандал щяха да научат в подробности и известните белгийски носачки.
В малкото оставащи дни до мониторинговия доклад на Еврокомисията е ясно, че в приоритетите борба с организираната престъпност и корупция свършеното от МВР не струва и пукнато евро. Заради глобализацията на този вид престъпност обаче не ни напуска крехката надеждица, че все пак партньорите ни от ЕС ще ударят едно рамо и нещата в тези области ще потръгнат.
Има области обаче, където нито внос на революция, нито внос на експерти ще ни помогнат да излезем от блатото. Става дума за всекидневната работа на полицията и свързаните с нея задължения. За беда вярата, че полицията ни е една от най-подготвените и ефективно действащи в Европа (както обича да казва често министърът на вътрешните работи Румен Петков) в последно време мъждука едва-едва.
За съжаление в тази посока са и резултатите от проекта на Отворено общество, озаглавен Гражданско наблюдение в полицията. Неговата реализация продължи от септември 2005 г. до септември 2006 г., а основният резултат, макар и обявен с половин уста едва наскоро (7 юни), е повече от плашещ: голяма част от столичните полицаи нямат представа нито за своите задължения, нито за правата на пациентите си.

Душманите на ченгетата
Проектът на Отворено общество е бил реализиран от отбор, състоящ се от 45 души - студенти, предприемачи, търговци и други обикновени българи. Те трябвало да посещават в свободно избран ден и час произволно РПУ в столицата. Като най-важната им задача е била да проверяват внимателно как се спазват правата на задържаните.
На кастинга за инспектори са се явили общо 200 доброволци, отговарящи на три елементарни условия: да не са криминално проявени, да не са настоящи служители на МВР и да не са бивши ченгета.
След това победителите са преминали специално обучение по три модула - Въведение в полицейската дейност, Въведение в гражданското наблюдение и Комуникативни умения, защото задължително е трябвало да усвоят добре не само инструкцията на МВР за реда и действията на полицаите при задържане на лица, но и някои тънкости в общуването с криминалния контингент.
Накрая доброволците са били разделени в 22 екипа и всеки от тях е получил по два аксесоара: специална карта, даваща му право да влиза свободно в произволно избрано от него РПУ, и специална Книга за инспекции, в която да записва наблюденията си.
Бели петна в правната грамотност на полицията
Първият негативен атестат за работата на полицаите е почти нулевото им познание за правото на служебен адвокат, което имат задържаните. Ченгетата масово не знаят за съществуването или (които все пак са запознати) изобщо не прилагат Закона за правната помощ, свидетелстват инспекторите. Трети пък не виждали никакъв смисъл от адвокатска защита, поради което приятелски съветвали задържаните да се откажат от нея.
Подобна констатация например е била направена при едно от посещенията на контролите в столичното 1-во РПУ. Един от задържаните, пожелал да остане анонимен по разбираеми причини, е споделил, че е искал служебен адвокат, но не е имал средства да си го позволи. Никой от униформените обаче не го е уведомил, че за да ползва неговите услуги, няма да плати и стотинка.
Когато проверяващите поискали обяснение, полицаите от 1-во РПУ учудено и наивно отговорили, че... служебен адвокат може да се назначава чак когато човек бъде привлечен като обвиняем, но не и непосредствено след задържането! Дали от малоумие, или за да могат спокойно да си вършат работата, но е изяснено, че униформените масово не знаели кои адвокати могат да се назначават като служебни защитници и как става тяхното уведомяване.
На този фон констатацията на инспекторите, че липсват помещения за конфиденциални срещи на задържаните с адвокатите им, звучи като глезотия. В редките случаи, когато арестантът се добирал до адвокат, разговорите се провеждали в офиси за обработка на документи, приемни за граждани, на стълбите или във фоайето на полицейския участък. А в Седмо РПУ такива срещи дори се правят в стаята на дознател, без полицаите да ги е грижа, че това нарушава тайната на кореспонденцията между двете страни (чл.33, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата).
В крайна сметка за една година инспекции екипите от Отворено общество не са отчели нито един случай на използване на служебен защитник по Закона за правната помощ. Заключението в изследването е, че достъпът до тази услуга е по-скоро символичен, отколкото реален.
Медицинската помощ в полицейските управления
Не по-розово е положението и с достъпа на задържаните до лекарски услуги извън случаите на спешност. Практиката сочи, че по-голяма част от тях не са здравно осигурени, а при подобен случай не е регламентирано кой лекар трябва да бъде потърсен и съответно кой трябва да заплати прегледа - задържаният или МВР.
По този повод началникът на сектор Охранителна полиция към Генерална дирекция Полиция комисар Милчо Енев заяви, че вътрешното министерство води усилени преговори с Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса: Искам да се осигурява медицинска помощ на всички задържани, независимо дали имат здравни осигуровки или не. В противен случай за неосигурените МВР трябва да плаща от бюджета си'', разкри комисар Енев.
Кога ще се реши този въпрос обаче не се знае. Дотогава в килиите в РПУ-тата ще продължи да се разиграват сценки, достойни за хорорът Мълчанието на агнетата. Инспекторите-доброволци се натъкнали на факти, от които може да се поучи и самият д-р Ханибал Лектър. Масови са случаите, в които ченгетата сами преценявали дали задържаният се нуждае от лекарски преглед и викали лекар по свое усмотрение, сочат резултатите от изследването. Най-печен в областта на медицината се оказал полицай от Второ РПУ, който оставил арестант да се гърчи от болка, защото преценил, че за едни болни бъбреци не си струвало да се разкарва лекар...
Вторият основен проблем е свързан със забавянето на лекарската помощ, този път заради незаинтересуваност на полицаите. Инспекторите регистрирали случай в Четвърто РПУ, където ченгетата звъннали за медицинска помощ веднъж в 13.30 ч., след което си дали свободно и не се заинтересували идва ли бързата помощ, или не. Жална му майка на този задържан, който до 17.30 ч. все още е чакал спешна помощ, но от лица в бяла престилка нямало и помен. Самите проверители се разтичали вместо полицаите и звъннали на докторите четири часа след първото повикване. Любопитното е, че след това позвъняване медицинският екип пристигнал само 10 минути по-късно...
Третият проблем, свързан с лекарската помощ, е в продължаващата практика на полицията да настанява наркозависими в общи помещения с останалите задържани в РПУ. Това създава предпоставки за насилие (ако наркоманът е в състояние на абстиненция) и стресова среда, отчели проверяващите. Освен това те установили, че ченгетата изобщо не са обучавани как трябва да се държат в подобни моменти. Подобен случай е бил регистриран в Четвърто РПУ.
Задържаните - на пост, но без молитва
Пациентите на столичните РПУ-та са без служебен адвокат, без лекарска помощ и почти винаги на гладна диета, са разбрали доброволците от Отворено общество при инспекциите си. Най-често посетителите на полицейските управления не получават и залък хляб по време на престоя си в килиите. Според изследването ченгетата изобщо не подозират за съществуването на това човешко право на задържаните.
Фактът, че задържаните се държат на мускули в участъците, е доказан при проверките на доброволците в почти всички столични полицейски участъци. Седмо РПУ са отличници в това отношение, като са държали един от клиентите си цяло денонощие , без да му дадат и късче хляб. А самият задържан виел от глад, защото нямал пари...
От общо 223 проверки едва петима от арестантите са споделили с проверяващите екипи, че са бити от униформените. Един от тях е Д. К., задържан в Първо РПУ, който по време на инспекцията бил с лепенка на челото. Проверка на Столична дирекция Полиция изяснила, че наистина върху него е оказано насилие, използвани са били и белезници. Един от гостите на Пето РПУ пък бил отведен в управлението с насинено око, а полицаите обяснили бушона с яростната съпротива при задържането му.
Изследователите обясняват малката бройка сигнали за насилие със страха на заловените. Задържаните не смеят да съобщават за подобни случаи, защото не виждат никакви гаранции за справедливо и безпристрастно разследване на случая, гласи един от изводите в обобщения доклад на проекта.
Хаос в документацията
Гражданските наблюдатели, инспектирали и книгите за задържани лица, които се водят във всяко едно РПУ, са открили в тях тотален хаос. Те установили там съществени разминавания в часовете на задържане. Освен това записите масово се преправяли с коректор, като най-често след редакцията им липсвал подпис на автор. При едно от посещенията на инспекторите в Шесто РПУ такива несъответствия са открити в заповедите на четирима от общо шест проверени задържани...
Ако хаосът цари в книгите за задържани, то неясно защо беззаконието се шири и в самото мотивиране на заповедите за задържане. В заповедта за задържане на Н.И. от юли 2006 г. часът на задържане е поправян неколкократно без подпис на служителя, извършил корекцията. Не е упомената алинеята, съгласно която е задържано лицето, и няма словесно описание на основанието, т.е. липсва всякаква информация в заповедта, в която да става ясно по какъв повод е задържано лицето, са записали доброволците в доклада си. Страшното е, че доброволците са засекли подобни случаи в почти всички РПУ-та...
След като установиха, че столичните ченгета са много зле с познанията за собствените си задължения и за правата на задържаните, Отворено общество им е приготвило нова изненада, този път в национален мащаб. От 7 юни започна изпълнението на проекта Гражданско наблюдение в полицията в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и... отново в София. Този път доброволците вече са 150 и през следващите шест месеца те ще инспектират общо 41 районни полицейски управления.
Бог да пази България и професионалното ръководство на МВР, което по закон е длъжно да вкара подчинените си в правия път!

Facebook logo
Бъдете с нас и във