Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДУПНИЦА СЕ РАЗБУНТУВА СРЕЩУ МАФИЯТА

Най-после един български град се осмели открито да надигне глас срещу мафията и да покани вътрешния министър Румен Петков на гости, за да го запознае подробно с мизерния живот, който е принуден да води. Чудото се случи в четвъртък (25 май), когато Общинският съвет на Дупница проведе безпрецедентно по своя характер заседание, посветено на организираната престъпност и системния тормоз, на който са подложени дупничани през последните години. Идеята е на неколцина общинари, начело с бившия кмет на града - Пламен Соколов (1997-1999 г.), които през март създават групата Не на страха и подемат кампания срещу сочените за тартори на подземния свят в региона - Пламен Галев и Ангел Христов-Геле.
Като бивш кмет на града мога да кажа, че проблемът с престъпността ескалира от 2003 г. насам. Разполагаме с много факти за връзки на престъпността с магистрати от региона, с хора от високите етажи на силовите ведомства в региона и с хора, занимаващи се с политика в нашия район, но и на национално ниво, заяви на 25 май Пламен Соколов и обяви, че е сезирал главния прокурор Борис Велчев за телефонния тормоз, на който е подложено семейството му.
Далеч по-конкретен в изказването си бе колегата на Соколов в Общинския съвет - Валентин Караилиев, бивш лидер на общинската организация на СДС и бивш заместник-кмет на Дупница (1999-2003 г.): Характерни за ситуацията са последните два случая в Дупница. На пешеходната зона на ул. Николаевска с мощен мотоциклет човек от обкръжението на Пламен Галев блъсна жена. Вторият случай е по време на бдението ни пред РПУ-Дупница на 23 май, когато гражданите излязоха на мълчалив протест срещу местните дерибеи. Тогава се случи инцидент със Страшимир Марчев, кореспондент на БНР. Бодигардовете на Пламен Галев със сила му взеха записващия диск при опита му в с. Ресилово да разговаря с Галев и грубо са го блъскали, като не са пестили ругатните и обидните епитети към него и медията, която представлява, разказа Валентин Караилиев.
Страхът от мутрите стиска за гушата всички. И пенсионерът на улицата, който заобикаля известния в Дупница бар Империал, виждайки отпред автомобилите с тъмни стъкла, и хората със слушалки в ушите и с автомати, които стискат с пръсти на спусъците - обяви кметът на Дупница Първан Дангов. - Страхът е обхванал и бизнесмена, който иска да подхване строителство или търговия. Страхът влияе и върху служителите в общинската администрация, които отговарят за тези дейности, заяви той и зададе въпрос, на който едва ли ще получи някога отговор: Вярно ли е, че групировките уреждат свои хора навсякъде - и в МВР, и в следствието, и в прокуратурата - на ниво заместник окръжен прокурор?
Освен 24-имата общински съветници на извънредната сесия на местния парламент присъстваха и трима представители на т. нар. компетентни органи: Стоян Ризов - съветник на вътрешния министър Румен Петков, директорът на кюстендилската Областна дирекция на вътрешните работи - комисар Борислав Златанов, и началникът на РПУ-Дупница - Ивайло Дамянов.
Трудно е да се предположи какви чувства бушуваха в тях, докато слушаха драматичните разкази за обикновения делник в Дупница. За хлебаря, когото преди 7-8 години хората на Галев пъхнали за малко в горяща пещ, защото не искал да си плаща рекета. Или пък за начините, по които човек трябва да получи благоволението на мафиотите, за участва в търг за продажба на общински имот.
В края на извънредната сесия стана ясно обаче, че антимафиотският напън на дупничани най-вероятно ще приключи според поговорката Трай, бабо, за хубост!
Според директора на ОДВР - комисар Борислав Златанов, и неговия наместник в Дупница - началника на РПУ-то Ивайло Дамянов, в града нямало организирана престъпност, защото в ОДВР-Кюстендил и в МВР подобни разработки не били водени. А срещу Галев и Христов не се водели наказателни производства, тъй като липсвали заявителски материали, т.е. жалби и сигнали за престъпната им дейност. Според двамата полицаи обаче държавата не бездействала, тъй като срещу Пламен Галев и Ангел Христов-Геле са образувани две преписки по Закона за конфискацията на имуществото, придобито по престъпен начин, които вече са изпратени във Върховната касационна прокуратура.
Какъв хабер е отнесъл на своя министър Румен Петков третият висок гост на извънредното заседание - съветникът Стоян Ризов, може само да се гадае. Още в четвъртък по обед (25 май) обаче шефът на МВР обяви, че другата сряда (т.е. на 31 май) ще вземе участие във второто антимафиотско заседание на Общинския съвет, ще се срещне с дупничани и ще направи изводи за кадровата политика на министерството в ОДВР-Кюстендил и в полицейското управление в Дупница.
Истината обаче е, че... двама от основните участници в онзиденшното шоу грешат. Първо, престъпността в града не е ескалирала през 2003 г., както твърди Пламен Соколов, а още през... 1991-1992 г., защото в борческа Дупница проходи цял отбор от светила на подземния свят: Иво Карамански, Злати Златков-Златистия, Пламен Мавров-Гипса, Ангел Стефанов-Гяволето, Георги Чочов-Лестъра и т. н. И второ - това, че в РПУ-то, в ОДВР-Кюстендил и в МВР няма данни за организирана престъпна дейност в региона, изобщо не означава, че в Дупница няма мафия. А материали за бурната дейност на местната организирана престъпност има предостатъчно - и в различните служби и поделения на МВР, и в Дупнишката районна прокуратура, и в Кюстендилската окръжна прокуратура, и в старите вестници.
В бр. 38 от 18 октомври 2003 г. на Параграф 22 например е публикувана почти цялата история на бизнес възхода на Пламен Галев и хората му. Съвсем естествено, тя е писана както по разкази на очевидци, така и по несъществуващите уж материали на МВР, следствието и прокуратурата. И, ако човек внимателно чете между редовете, няма как да не проумее две неща. Защо всички разработки, проверки и следствени дела, образувани през годините срещу Галев и хората му, са приключили с пълен провал за правосъдието. И по какви причини днес малцина се осмеляват открито да говорят по тази тема.

ОФИЦЕРСКАТА БАНДА Е ОТГЛЕДАНА В МВР
Началото
През 1993 г. двама служители на тогавашната Централна служба за борба с организираната престъпност (днес НСБОП) - Пламен Галев и Ангел Христов (Гелето), късат пагоните с идеята да станат бизнесмени. Към тях се присъединяват още двама действащи служители на МВР - полицаят Владимир Ангелов-Стъклето и баретата Красимир Стоилов. Случайно или не, те избират за свой щаб гр. Дупница, където към тях се присъединява и Цветомир Цветков - бивш общ работник в бившата държавна фирма Царевец 11.
Хронологията на събитията сочи, че първата и основна база Галев и компания е рибарникът край с. Червен брег, Дупнишко, взет официално под наем от друго бивше ченге - Георги Минков. Неофициалният офис на групата обаче е разположен в дупнишкото кафене Рубин.
Според източници на Параграф 22, които и тогава, и днес предпочитат да останат анонимни, в периода 1993-1996 г. в полицията и прокуратурата се оплакват около четирийсет бизнесмени от Дупница и района, които са имали нещастието да се сблъскат с хората на Галев. По това време се появява и прякорът на групировката - Офицерската банда.
Пациентите
Една от първите жертви, проявили характер, е Станка Назимова, наемателка на склад в местната Търговия на едро. През 1994 г. мечтите й за собствен бизнес са били избити с няколко юмрука, след което Станка подарила на Офицерската банда не само склада със стоката и фирмения бус, ами потърсила спасение чак в ЮАР, защото след сигнала й в полицията не последвало нищо.
През август същата година, при тогавашния шеф на ВиК-Дупница - Ангел Малинов, пристигнал пратеник, който произнесъл само едно изречение: Галев иска да говори с тебе в колата си. Малинов слязъл на служебния паркинг. Малко по-късно човекът бил откаран на... черен горски път в подножието на Рила, където Галев и хората му простреляли в краката чиновника и се позабавлявали, докато гледали как той майсторски играе хоро. А накрая забили едно дуло в гърдите му и го предупредили никога да не прави въртели, когато те искат да купят нещо.
По случая била образувана преписка, която също потънала в нечие полицейско чекмедже. Следственото дело по случая е било образувано чак през 1998 г., когато Ангел Малинов вече е бил народен представител от СДС. Срещу Галев и компания са били повдигнати обвинения (за отвличане) по чл.143, ал.1 от Наказателния кодекс, но по време на предварителното производство Малинов внезапно получил амнезия и въобще не успял да се сети как изглеждат хората, които го карали да играе хоро.
През лятото на 1995 г. арендаторът на ресторант Златното пиле Росен Колев бил поканен да плаща по 20 000 лв. рекет на месец. След като отхвърлил предложението на Галев, той бил отвлечен, пребит и заплашен с убийство. Следственото дело (№179) по случая е било образувано чак през 1997 година. Тогава срещу Красимир Стоилов, Цветомир Цветков и Ангел Христов-Геле са били повдигнати обвинения по чл.214 от НК (за изнудване). Тогава се намесил един дупнишки магистрат - кум на Пламен Галев, който отишъл при Росен Колев и му казал, че трябва да оттегли показанията си. Арендаторът на Златното пиле Росен Колев обаче успял да запише разговора си с магистрата, после връчил касетата на служители в НСБОП и... делото потънало.
Почти същата е и съдбата на предварителното производство (сл. д.№ 161/1997 г.), образувано срещу Пламен Галев и Цветомир Цветков за кражба на ламарина от строително поделение N 64 520 в района на Фармация АД. Плячката била монтирана върху покривите на стопанските постройки край червенобрежките рибарници (общо 500 кв. м) и си е там до... ден днешен.
И още двама дупничани са се оплакали от хората на Галев с надеждата, че могат да получат закрила от държавата - месарят Иван Ценков, който бил пребит почти до смърт, и колбасарят Георги Георгиев-Джамбазо, чийто цех бил взривен. Не по-радостна е и съдбата на дело №191 от 1997 г., образувано срещу Пламен Галев, Владимир Ангелов и Ангел Христов-Геле за хулиганство и средни телесни повреди. Потърпевши са били тримата братя - Стоил, Георги и Николай Кьосеви от с. Самораново, които били пребити профилактично, а колата на Стоил била опожарена.
МВР-чадърът
Доколкото е известно, в периода 1993-1997 г. всички сигнали и жалби срещу Галев и хората му са били събирани на едно място - в чекмеджето на един от заместник-шефовете на РПУ-Дупница. Официалната легенда за това безобразие е била наречена секретна разработка Рекет, по която дори бил написан специален доклад. Според източници на Параграф 22 обаче разработка изобщо не е имало, защото по онова време Офицерската банда се е намирала под закрилата на две високопоставени местни ченгета: директора на РДВР-Кюстендил - подполковник Иван Константинов, и шефа на РЗБОП-Кюстендил - подполковник Стоян Ушатов, които в началото на 1996 г. успели дори да върнат на работа в МВР Пламен Галев (в НСБОП) и Ангел Христов-Геле (в РЗБОП-Кюстендил). През 1998 г. обаче тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев отново ги уволнил, но този път заедно с прекия им началник и покровител - подполковник Стоян Ушатов.
До средата на 2001 г. всички дела срещу Пламен Галев, Ангел Христов-Геле и останалите им ортаци са приключени в тяхна полза - заради изтичане на давност, липса на доказателства и оттегляне на свидетелски показания. А в началото на 2002 г. започнал неудържимият им бизнес възход...

Facebook logo
Бъдете с нас и във