Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА ЦЕЛУНА РЪКА НА МАФИЯТА ОЩЕ ПРЕЗ 1991-ВА

Хубаво е, когато в дебатите за престъпността се включват и хора, участвали в управлението на страната от 1990 г. насам. Необясними обаче са твърденията им, че по тяхно време всичко е било окей и мутрите са били натирени там, където им е мястото - в миша дупка. Защото, ако въпросните хора казваха истината, още щяхме да си живеем като в развития социализъм, когато най-тежкото криминално престъпление беше убийството от ревност, а най-ярката далавера - началник-склад да открадне примерно 100 кила захар. Ето защо, ако има някой, който наистина е виновен за денонощното възпроизвеждане на организираната престъпност в България през последните четиринайсет години, това са именно те - нейните управляващи (бивши и сегашни). Независимо от политическите им одежди, с които всеки от тях персонално се е наметнал в момента. И ако всички онези, обяздвали държавата в определен период от време, бяха свършили поне мъничко от задълженията си по конституция и закон, днес положението й можеше да е друго. През двете години на своето съществуване Параграф 22 неведнъж е писал за държавническото безхаберие, в което се къпят МВР и съдебната система. Въпреки това обаче през последните четиринайсет години се налага да преговорим набързо някои от основните му пунктове.Факт е, че от 1990 г. насам поправките в Закона за МВР, в Наказателния кодекс, в Наказателнопроцесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт (действащ от 1994 г.) са над сто. И ако те бяха приложени на практика, в страната едва ли щеше да има ненаказан престъпник. Но след като три четвърти от тях са на свобода (като не броим убитите), остава питането: какъв е бил приоритетът за борба с престъпността на всичките десет демократични правителства.Защото не е никаква тайна, че в периода 1990-1993 г. МВР и съдебната система бяха разгромени с обединените усилия на червени и сини, а на улицата се озоваха над 14 000 ченгета, цивилни служители на МВР, следователи, съдии и прокурори. Като най-малко половината от тях бяха изхвърлени по политически причини.Най-яките ритници обаче си ги отнесе следствието, което през последните четиринайсет години бе докарано до продукта носна кърпа, с която всички бивши управляващи си бършеха носа, когато им скимнеше. В крайна сметка се стигна дотам, че поне 30 000 висящи дела, образувани в периода 1990-1994 г. - за убийства, грабежи, източване на държавни предприятия и незаконна приватизация - вече спокойно могат да бъдат прекратени. И то по елементарни причини: част от обвиняемите и подсъдимите отдавна не са между живите или са в чужбина; десетки и стотици ключови свидетели страдат от постоянна и трайна амнезия; цели купища доказателства са изчезнали или са се загубили (с нечия помощ или срещу заплащане естествено) без касова бележка или фактура.Най-малко три пъти повече са обаче делата и дознанията, образувани през 14-те демократични години за по-дребни престъпления. Любопитното е, че по-голямата част от тях са прекратени поради изтичане на абсолютната давност. Просто защото съдебната система не е могла или не е пожелала да поеме товара, идващ към нея отдолу - откъм МВР. По данни на МВР от 1989 г. насам всяка година се регистрират средно по 200 000 сигнала за извършени криминални и стопански престъпления. По една част от тях се образуват предварителни проверки, а по друга - следствия. Най-масова обаче е категорията на дознанията, в която попадат около 70% от регистрираните закононарушения. Според Националния статистически институт обаче всяка година се издават най-много по 30 000 присъди, в това число и оправдателни. Всичко останало се трупа по бюра, каси и долапи. В очакване на... по-добри времена.През същия този период (от 1989 г. до наши дни) за всички обитателите на парламента и на Министерския съвет е било ясно, че за наличните близо 3500 съдии, прокурори и следователи е невъзможно да поемат толкова огромен обем от работа. Нито една управляваща партия или коалиция обаче не си строши хатъра и не направи нещо, за да облекчи по някакъв начин делника на магистратите. Примерно - да удвои и утрои щатните им разписания, дори само за да премахне елементарната възможност те да бъдат корумпирани. С МВР положението е същото, макар в него винаги да са работили по 50 000-60 000 души. Проблемът е, че най-малко половината от бюджета на вътрешното ведомство редовно е отивала за издръжка на седем-осем хиляди (излишни) чиновници, на няколкостотин началници и заместник-началници на дублиращи структури (като ДНСП например), както и за екстри по високите етажи на МВР. По време на последния парламентарен дебат за престъпността (на 21 ноември) стана ясно, че бюджетът на МВР за 2004 г. ще е малко над 700 млн. лева. Простите сметки показват, че дори и сега, когато по улиците на страната едва ли не всеки ден падат трупове, а България е нарочена за страшилището на Европа, държавата не е склонна да отдели повече от 12 000-14 000 лв. за годишната издръжка на един мевереец. При това за всичко накуп - заплати, униформи, оръжие, компютри, коли, бензин и т. н. Иначе казано - толкова пари, колкото една средностатистическа мутра харчи с гаджето си за две седмици на Слънчев бряг, да речем. В същото време бюджетната картинка през 2004-а за някои други ведомства ще е доста по-лъскава. Правителството на ОДС например бе широко оплюто, че в края на 2000 г. се обзавело с чисто нов правителствен самолет Фалкон за 36 млн. долара. Странно е обаче медийното мълчание спрямо министър Свинаров, който от началото на тази година непрекъснато доказва, че НДСВ не може да остане по-назад. През януари той купи за нуждите на Министерството на отбраната 83 чисто нови лимузини Тойота Авенсис за 2.5 млн. лева. При това дизелови, защото хората на Свинаров не искали бензинови. Грижите за комфорта и натовизацията на нашенските висши военни чиновници са повече от похвални. В името на тази благородна цел в края на ноември тази година (чрез Софийската стокова борса и по Закона за обществените поръчки) МО си достави още 58 нови луксозни возила. За разлика от януарското моторизиране обаче около ноемврийската сделка замириса на скандал. Поръчката бе спечелена от южнокорейската компания Хюндай, която чрез представителите си в България успя да се включи в оферираната от военни цена от 1.1 млн. лева. (Единственият конкурент на южнокорейците отпадна от играта, защото предложената от него цена бе 1.6 млн. лева.) Като доказателство, че не таят никакви задни мисли, веднага след спечелването на поръчката представителите на Хюндай теглят кредит, докарват автомобилите в България и... започват да чакат хората на министър Свинаров да изпълнят задължението си. Тоест - да подпишат договора, да си приберат автомобилите и да си платят за масрафа.Както винаги обаче, когато става дума за някакви пари, последната дума е на държавните чиновници. Които в този случай продължават да се правят на разсеяни и да не подписват никакъв договор. Но по-озадачаващото е, че хората на Свинаров до момента изобщо не са си направили труда да обяснят на потърпевшите мотивите за този техен каприз. Нещо, което е абсолютно задължително. Дори, ако в последния момент им е хрумнало, че Министерството на отбраната не се нуждае от 58 южнокорейски возила, а от три-четири бронирани мерцедеса или от още петнайсетина тойоти. Тъй де - къде ще си бълникат мозъците натовизираните ни военни в обикновени южнокорейски коли, след като могат да мислят за бъдещето на националната сигурност в японско или немско автомобилно чудо? Едновременно с това във ведомството на министър Свинаров се разигра друга финансова драма. На 6 декември стана ясно, че МО е сключило още една сделка с оглед светлото си бъдеще - този път за седем самолета Пилатус, швейцарско производство, на обща стойност 33.38 млн. евро. Според официалните обяснения, единият самолет (тип РС-12) е предназначен за министъра и началника на Генералния щаб, но щял да се използва и за транспортни цели, примерно - извозване на ранени български бойци от Афганистан и Ирак. Останалите летателни машини (тип РС-9) са учебно-тренировъчни и се използват в над 30 държави от цял свят. Колкото до парите - те са осигурени от перото за модернизация на армията и са включени в проектобюджета за 2004 година.Хубаво, че по високите етажи на военното ведомство мислят за авиационната закрила на родината. Но никак не е хубаво, когато, за да се прикрие една неизгодна сделка, се сключва друга - още по-неизгодна. Става дума за проваления ремонт и модернизацията по натовски старндарти на последните двайсет изстребителя МИГ 29, с които разполата българската армия - 16 бойни и 4 учебно-тренировъчни. Според договора, сключен през март 2002 г. от Министерството на отбраната с руската корпорация РСК МИГ (с подизпълнител пловдивския авиоремонен завод Георги Бенковски), цялата работа трябваше да приключи до 2005 г. по следните разчети: една година ремонт и две години модернизация. Стойността на сделката също си я бива - 60 млн. долара.По най-различни причини (споделяни с обществеността с половин уста) в средата на ноември стана ясно, че договорът е пред разтуряне. Причината, според МО, е, че руснаците са ремонтирали с голямо закъснение само седем самолета и изобщо не могат да изпълнят по-нататъшните си ангажименти по договора. Руснаците, естествено, са на друго мнение и твърдят, че МО им дължи няколко милиона долара за свършена от тях работа. Всичко това бе обсъдено надълго и нашироко в парламентарната Комисия по национална сигурност на 28 ноември, но... ефектът бе повече от отчайващ. За да компенсира липсата на учебни изстребители, правителството благослови покупката на швейцарските Пилатос.Какво е общото между глезотиите на военните, МВР и съдебната система? Много просто - самолетът на военния министър ще струва 3 млн. евро, а всеки един от учебните - по около 5 млн. евро. Съвсем спокойно правителството можеше да си купи не шест тренировъчни самолета, а четири например. И със спестените 10 млн. евро да удави МВР, съда, следствието и прокуратурата с компютри, сървъри, телефони и копирни машини. Но правителството очевидно има други амбиции, които за обикновения данъкоплатец са тема табу. Както да произвежда високопрофесионални пилоти за нуждите на НАТО, така и да държи вътрешното ведомство и магистратите на ръба на мизерията.Колкото до реакцията на МВР и съдебната власт - за нея също може да се предположи, че не е случайна: денонощни публични скандали на тема Ние ги хващаме, съдът ги пуска и МВР събира калпави доказателства. А отзад, зад дебелата завеса на следствената и оперативната тайна, се върти такъв бизнес, на какъвто доста преуспяващи фирми биха завидели.(КАРЕ - растер)КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕВ доклад за обстановката в страната през 1992 г. тогавашният главен секретар на МВР ген. Богомил Бонев (през 1991-1992 г. шеф на вътрешното ведомство е Йордан Соколов) за първи път се споменава определението престъпни кланове. Освен това този доклад е пълен с данни, които говорят само за едно: още тогава МВР е било наясно с мутризацията на държавата, но не е направило нищо по въпроса. В сравнение с 1985 г., през първите три години на демокрацията корупцията е скочила с около 600 процента. Драстично со се увеличили и тежките криминални престъпления, както следва:* 1990 -а: 238 умишлени убийства (разкрити 210), 1257 въоръжени грабежа (721 разкрити), 5944 откраднати коли (2995 намерени);* 1991-ва: 383 умишлени убийства (265 разкрити), 3985 въоръжени грабежа (разкрити 1859), 7685 откраднати коли (2282 откраднати); * 1992-ра: 464 умишлени убийства (362 разкрити), 5523 регистрирани въоръжени грабежа (2614 разкрити), 12 151 откраднати коли (открити едва 2883);* 1993-а: 499 умишлени убийства (разкрити 348), 6166 въоръжени грабежа (2973 разкрити), 16 239 открити автомобила (открити само 2609).По неофициални данни, през 1992-1994 г., картинката изглежда така: силовите структури (борци, каратисти, боксьори и бивши ченгета) контролират над 50% от елитните заведения в страната (две трети от останалите плащат само за охрана); за силовите групировки работят над 75% от игралните автомати и най-малко десет казина; те държат под стопроцентов контрол организираната проституция и две трети от контрабандата на горива, цигари, алкохол, черна и бяла техника. Плюс трафика на крадени коли от Западна Европа за бившия Съветски съюз и Близкия изток, две трети от обменните бюра и почти всички заложни къщи, през които контролират и армията на домашните апаши.По данни на МВР за 1997-2002 г. в страната са извършени 2723 предумишлени убийства и поне още толкова опити за убийства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във