Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА ДА СЛОЖИ КРАЙ НА ТАКСИМЕТРОВИЯ РЕКЕТ

Малоумно нещо са това таксиметровите шофьори (без никакво извинение). Или поне онази част от тях, на които не среден пръст, ами кутре да им покаже човек, най-напред ще извикат колегите си по радиостанцията, после всички дружно ще пребият нахалника, а накрая ще блокират и София в знак на протест, че са жертви на жесток бандитизъм.
Нещо повече. Освен че са нагли, безпардонни и обладани от някаква висша форма на егоизъм, този тип водачи на моторни превозни средства сякаш умишлено демонстрират и тотално невежество по отношение на правата и задълженията на околните.
Точно преди пет години, единайсет месеца и една седмица - на 16 март 2001 г., около 10.30 часа, в езерото на Южния парк в столицата бе открит трупа на 3-годишния Петър Терзийски, чийто баща Стоян по онова време работи като таксиметров шофьор в Окей супертранс. Два часа по-късно София е блокирана, а пред парламента са строени най-малко 250 таксиметрови коли от най-различни фирми. Хаосът е невъобразим, но усещането за професионална мощ и солидарност е толкова голямо, че до края на деня една трета от държавата е парализирана, а тогавашният вътрешен министър Емануил Йорданов пътува едва ли не на автостоп от Брюксел, само и само да въдвори някакъв ред.
Формалният повод за протеста е известен: жестокото и безсмислено убийство на малкия Пепи. Онова обаче, което отдавна е забравено, е доста по-различно от публичната демонстрация на колегиалното съчувствие. Разбунтуваните таксиметрови шофьори искат толкова много неща, че в паметта на народа са запечатани само три от техните претенции: смърт за убийците на Пепи, колективната остава на правителството и разпускане на 38-ото Народно събрание.
Запечатани остават, разбира се, и лозунгите, с които таксиметровите шофьори изразиха съпричастността си към родителите на покойния Пепи: Хрантутниците - вън от парламента!, Корумпираното и разбойническо правителство на Иван Костов да си ходи!, МВР е импотентно!, България уби дете!
За съжаление по онова време Параграф 22 не съществуваше, в противен случай щяхме да посъветваме таксиметровите шофьори да отидат и да излеят гнева си на две други места в София - пред Столичната община и пред бившата Столична дирекция на вътрешните работи (днес Областна дирекция на полицията), които носят пряка отговорност за сигурността по софийските улици, площади и заведения. Но по-важното в случая е, че девет месеца по-късно, когато на 21 декември 2001 г., следствието приключи и убиецът на Пепи се оказа родната му майка, нито един таксиметров шофьор не наду клаксона и не поздрави ченгетата и следователите за добре свършената работа.
Днес историята се повтаря по удивителен начин. В петък (9 февруари) около три часа посред нощ, в столичния ж. к. Люлин 5 бе убит 51-годишният Емил Емилов, таксиметров шофьор в компанията Окей супертранс. Според официалната информация по случая той е бил намушкан с нож от свой клиент и е починал от загуба на кръв, преди да бъде закаран в болницата.
До петък по обед извършителят на престъплението не е открит, а мотивите за престъплението са неизвестни. Въпреки това, още от ранни зори, столицата отново се озова блокирана от 150-200 таксиметрови автомобила, правителството и парламентът изпаднаха в тежка управленска депресия, а информациите на електронните медии заприличаха на цитати от... политически комикс:
- 8.05 часа: Георги Пирински разговаря с протестиращите таксиметрови шофьори;
- 9.29 часа: Йордан Мирчев, председател на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения: Исканията за повече сигурност отговарят на професията, която таксиметровите шофьори упражняват;
- 9.41 часа: Румен Петков и представител на транспортното министерство може да бъдат изслушани по обед в парламента;
- 9.44 часа: Яне Янев иска премиерът да дойде в парламента, Красимир Каракачанов вика вътрешния министър;
- 10.19 часа: Парламентът прекъсна заседанието си за 30 минути;
- 10.20 часа: Петър Берон говори с протестиращите пред парламента;
- 10.24 часа: Волен Сидеров иска оставка на Румен Петков;
- 10.35 часа: Започна срещата между протестиращи таксиджии и депутати;
- 10.46 часа Яне Янев иска видеостена пред парламента, за да наблюдават таксиджиите изслушването на Румен Петков;
- 11.12 часа: Таксиджиите искат да говорят с Румен Петков и Сергей Станишев, а не със Сидеров и Любен Дилов-син;
- 11.25 часа: Протестът на таксиджиите вече е узаконен, имат право да останат пред парламента до 17 часа;
- 11.51 часа: Румен Петков се среща с протестиращите таксиметрови шофьори пред парламента;
- 12.02 часа: Таксиджиите от блокадата на Орлов мост не са доволни от разговорите в парламента;
- 12.23 часа: Пленарното заседание на парламента не е подновено повече от три часа.
- 12.42 часа: Чуха се аплодисменти и пред парламента за пристигащите таксита от провинцията.
Оттук нататък каквото и да бъде написано, няма да има никакъв смисъл. Първо, защото по-пъргавата част от парламентарната опозиция веднага обязди спонтанния протест на таксиметровите шофьори. И второ, защото ако бяха такива мъже и държавници за каквито претендират, столичният градоначалник Бойко Борисов и вътрешният министър Румен Петков още в петък сутринта щяха да разтурят таксиметровото сборище и да защитят правата и интересите на останалите 1.3 милиона столичани. Които, по една щастлива случайност (за Бойко Борисов и Румен Петков, разбира се) са не само техни избиратели, но и данъкоплатци.
А пък таксиметровите шофьори, ако чак толкова много искат да протестират в името на човешките и професионалните си права, да бъдат така любезни да назубрят действащото законодателство и да се запознаят с реда, по който имат право да протестират всички останали граждани на Република България. И едва след това, ако все още държат да извоюват професионалната си сигурност по този начин, да вземат и да спретнат локални бунтове пред офисите на компаниите, в които работят. И там, ако им стиска, да замерят чорбаджиите си с камъни, жълти павета и с джанти, а не само да ги слушат безропотно и... да протестират тогава и където им наредят.
Точно така, в България всяка седмица някой някого убива с нож, метална тръба, пистолет, бомба или автомат. Като жертвите са всякакви - виновни и невинни, лекари, учители, охранители, полицаи, пенсионери, строителни или селскостопански работници. Защо тогава да сме длъжни и да понасяме единствено изконните протести на таксиметровите шофьори? Мерсим, ще кажем, от такваз жажда за справедливост. Даже байгън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във