Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА ИМА ДА ВЗЕМА МИЛИАРДИ, НО НЕ ИСКА

Според общоприетото схващане, българската съдебна система може да се измъкне от мъртвата хватка на мизерията само по един начин: изведнъж държавата вади двеста-триста милиона долара накуп и великодушно ги подарява на магистратите за сгради, компютри, комуникации и достойни заплати. Но, понеже държавата не смята да прави подобен жест поне още две години, опасността от поддържането на духа и тялото на Темида в условията на безтегловност е повече от реална. Обяснението за това звучи познато: пари няма. Нещо, което е вярно, но не съвсем. Защото пари има, и то... много. За онези от тях, които специалистите наричат бюджетни излишъци, обаче правителството вече разполага с готови схеми за харчене, но съдебната система не фигурира сред приоритетите му. Колкото до другите големи, но несъбрани пари, може да се намери и немного сложно решение. Като например: правителството и управляващото мнозинство поемат ангажимента, че съдебната система ще получи 25-30% от приходите, влезли в държавната хазна. А съдебната система поема гаранции, че ще осигури въпросните приходи с цената на... всичко, което й позволява нормативната уредба: работа през почивните дни, преговаряне на всички нормативни актове, преодоляване на междуличностните и междуведомствените конфликти, отказ от лично забогатяване за сметка на държавата, бързо правораздаване, сключване на извънсъдебни споразумения там, където шансовете за бързи процеси са малки.Работата, на пръв поглед, изглежда колосална, но всъщност не е непосилна. А и... парите си заслужават.Както вече е известно, на 13 февруари в ИНТЕРНЕТ страницата на Главна данъчна дирекция бе публикувана информация за актуализирания Публичен бюлетин със списъците на лицата с неуредени данъчни задължения, която гласи: Новите длъжници са 160, като общият размер на неплатените данъци е 1.820 млрд. лева. На Агенцията за държавни вземания (АДВ) са изпратени 93 от некоректните данъкоплатци, от които на 37 е забранено да напускат страната, а на 24 са отнети задграничните паспорти. Към края на януари 2004 г. от бюлетина са отпаднали общо 51 длъжници, като 20 от тях са платили задълженията си към бюджета. Така общият брой на неизрядните платци става 5043....Само три дни по-късно - на 16 февруари (понеделник), директорът на Агенцията за държавни вземания (АДВ) Станислав Михайлов също изплака пред медиите, че несъбраните до момента вземания на държавата са над 2 млрд. лева: Около 80% от тези вземания са натрупани от престъпната дейност на фирми фантоми, вериги за източване на ДДС и от митнически измами. Случаите на натрупаните по престъпен начин задължения към държавата са предадени на АДВ, но тя няма правомощия да ги събере. Затова сме изпратили над 400 сигнала до Икономическа полиция и прокуратурата. По някои от тях са образувани следствени дела, но засега няма ефект от преследването на длъжниците. Дълговете са натрупани в основната си част от схеми за източване на ДДС и митнически измами, като извършителите масово са без никакво имущество, малограмотни или фирми фантоми, образувани с фалшиви документи, уточни още той.На 18 февруари Националната полиция отчете, че през 2003 г. са разкрити общо 14 499 икономически престъпления, от които държавата е претърпяла щети в размер на 854.098 млн. лева. Плюс още 3967 документни престъпления за 31.947 млн. лв., 3414 измами за 80.230 млн. лв., 602 престъпления срещу кредиторите за 268.055 млн. лв. и 468 престъпления срещу паричната и кредитната система за 2.033 млн. лева. С други думи - престъпления за общо 1236.4 млн. лв. ще бъдат разследвани години наред.А начините, по които слугите на Темида могат да напълнят както държавната, така и служебната си хазна, са известни. Единият е съд и затвор за виновните, плюс конфискация на имуществото им по един от 14-те текста в Наказателния кодекс. Вторият начин е сключване на извънсъдебни споразумения, съгласно които обвиняемите се признават за виновни, възстановяват щетите и плащат солени глоби в полза на държавата. По всичко обаче личи, че засега никой не се е хвърлил през глава да пълни хазната...Според официалното оправдание, процедурите в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Данъчния процесуален кодекс са толкова тромави и объркани, че всяко подобно начинание е обречено на пълен неуспех. В смисъл такъв, че докато съответното производство приключи - ще минат години и от имането на мошениците няма са остане и следа. Парите ще бъдат изнесени зад граница (обикновено по сметки на офшорни компании), а имотите ще бъдат продадени на трети или и четвърти добросъвестни купувачи. Всичко това може и звучи достоверно, но... съвсем не е така. По простата причина, че случаите, в които т. нар. компетентни органи (или поне част от тях) не си мърдат дори пръста, за да съберат държавните вересии, са стотици, ако не и хиляди. Като особено активно става бездействието на споменатите компетентни органи, ако в случаите са замесени издънки на ВИС, СИК и т. н., политически партии или партийни фирми.По-емблематичното е, че парите, които се губят на данъчните, са колкото няколко годишни бюджета на здравната каса - около 6.5 млрд. лева. Тази смразяваща цифра излетя от устата на главния данъчен директор Николай Попов в началото на седмицата. За да онагледи думите си, той приведе няколко поименни примера: актьорът Стойко Пеев, който нанесъл щети на бюджета за 280 000 лв., но изиграл най-истинския хан Аспарух в историята на българското кино, както и аферите Сапио и Югоагент, които обаче г-н Попов не успя да облече в с конкретни числа.За скандалната фондация Параграф 22 писа преди два броя и затова сега ще се ограничим само с едно изречение: задълженията на Сапио към държавата, натрупани през 1992 г., са 338.498 млн. тогавашни лева. При това - без лихвите. Същото е положението и при добричката пирамида Югоагент на сръбския гражданин Миролюб Гаич. Когато в средата на април 2002 г. той заведе дело срещу Териториалната данъчна дирекция в Добрич заради отнетия му международен паспорт, Гаич висеше на държавата с 5.3 млн. лева. Поводът, заради който главният данъчен директор Николай Попов припомни за тези случаи, е безумен: бюджетът вече няма възможност да събере неплатените данъци, натрупани от дейността на Сапио и Югоагент. Причината се криела в мудното и безобразно разследване на двете афери, което довело до изтичане на давностните срокове за данъчните престъпления, извършени от Ясен Златков и Миролюб Гаич. Така че, дори двамата да бъдат осъдени на по 100 години затвор - ползата за бюджета ще е никаква. И още няколко примера за големи длъжници на хазната даде шефът на данъчната администрация. Християндемократическата партия (начело с Тотю Петров) има да дава на бюджета 28.173 млн. лв., неплатените данъци на Националхристиянския съюз (представляван от Асен Христов) са 7.364 млн. лв., на Демократическата партия (до февруари оглавявана от Стефан Савов, а след неговата смърт - от Александър Праматарски) - 1.399 млн. лв., а на Нова консервативна партия (с председател Валентин Павлов) - 1.181 млн. лева. Общият партиен дълг е изчислен на 42.532 млн. лв., като шансовете на държавата да си получи нези пари са почти никакви. В интерес на истината, г-н Попов не спомена кога партиите са натрупали тези задължения - през първата половина на 90-те години, когато най-скъпият долар се купуваше за 50 лв., в края на 1996-а и през най-пиковите му моменти в края на март 1997-а, когато той достигна 3500 лв., или пък след деноминацията на лева и премахването на трите нули през 1999 година. По същество обаче това няма абсолютно никакво значение, тъй като дори и пет лева да скрие една партия, пак е достатъчно основание за т. нар. компетентни органи да проверят едно-друго около нея. А какво остава, ако тя се мъдри в парламента (с неплатените си сметки) и дори твори закони.Показателни за бездействието на МВР и прокуратурата са животът и дейността на Християнрадикалната партия. Тя е регистрирана от Софийския градски съд на 3 май 1990 г. по Закона за политическите партии и е вписана в съответния регистър под N57. Според документите, депозирани в съда, Християнрадикалната партия си поставяла за цел да се бори за участие в управлението на страната и формиране на обществено-политическия живот; тя е обещала още, че ще работи за развитие на икоменизма в България; ще води твърда и упорита борба с всички законни и демократични средства срещу материализма и всички учения, имащи в основата си трудовете на Маркс и Енгелс. Партията се представлява от Върховен управителен съвет с председател Тотю Иванов Петров....Читателят би възкликнал: Какво толкоз й е показателното на тази партия и нейния дълг, при положение че в България подобни формации с лопата да ги рине човек? Нищо повече от три факта: лидерът на Християндемократическата партия е свещеник на име Тотю Петров; бивш зет на небезизвестния сикаджия Поли Пантев и още преди десетина години уличен в контрабанден внос на горива през Русенската митница.`Името на Тотю Петров нашумя за първи път през 1994 г., когато той се оплака пред Стандарт, че бившият му зет Пантев го отвлякъл, пребил и рекетирал. По това време авторът на тези редове работеше в Стандарт и по силата на служебните си задължения отговорът на Поли Пантев мина през него. Та според разказа на покойния вече Пантев, в който се включи и сестра му, случката изглеждала горе-долу така:Когато в началото на 90-те години той се прибрал от Германия, Тотю Петров вече бил женен за сестра му. Първото нещо, което отецът направил, като се поопознали малко по-добре, било да му поиска пари за създаването на политическа организация. Обяснението му било, че когато през партията минава някаква стока, не се плащат данъци, мита и акцизи. Обеща да ме включи на процент в играта и го финансирах. После, като го срещах, винаги го питах какво става с бизнеса, колко пари сме спечелили и кога ще ми върне дълга, а той непрекъснато ми викаше: Става бе, става - сега оправям едни цигари, сега оправям една захар, сега вкарвам един петрол! Пари обаче така и не видях от него, разказа тогава Поли Пантев. Колкото за отвличането, бъдещият по онова време сикаджия разказа следната история. На 26 август 1994 г. няколко от момчетата му наистина грабнали отец Тотю Петров и го закарали в офиса на Пантев. Отецът наистина е отнесъл няколко шамара, но не за пари, а защото посегнал да бие бившата си вече съпруга (т.е. - сестрата на боса) и няколко пъти водил детето им на... казино. За разлика от Пантев, преди десет години сестра му бе доста по-откровена, докато описваше бившия си мъж: За мен Тотю не може да бъде никакъв отец, защото това е нещо свято. В Трето районно (става дума за Трето РПУ-София) много добре го познават - той винаги за нещо е я задържан, я викан за справка: за алкохол, за побоища, за скандали. У тях има цял арсенал от пушки, пистолети, арбалети и всякакви ножове, а като се запозна с новия ми съпруг, носеше ятаган.През август 1998 г. информацията на Поли Пантев бе потвърдена по най-невероятния начин. В разгара на аферата Бартекс тогавашният директор на НСБОП Кирил Радев официално съобщи, че 54 894 т захар на временен внос са били прехвърлени от фирмата на Мултигруп на Християнрадикалната партия и продадени на вътрешния пазар, без партийният лидер отец Тотю да плати и един лев мита и данъци. Нещо, което поне досега, не е направило впечатление на никого, защото няма данни отецът бизнесмен да е станал пациент на Темида... Ако някой си мисли, че безразличието на МВР, прокуратура и следствието към партийния лидер и сенчест бизнесмен отец Тотю Петров се дължи на факта, че той е бил някога член на фамилия Пантеви - дълбоко греши. По съвсем същия начин т. нар. компетентни органи се отнасят и към всички останали партии, партийки и движения. И то поради простичката причина, че българското политическо пространство е устроено така, че да действа като най-обикновена фуния за лейка, но... с четири-пет дупки. В която всички наливат, но от която се отича само на определените за целта места - партийните хегемони в ляво, в дясно и в центъра. В този смисъл е интересно какво ще се случи, когато прословутия закон за конфискацията на имуществото, придобито по престъпен начин, влезе в действие. Безспорно първи на мушката ще кацнат всички бизнесмени с екзотични прякори и това е добре. Още по-хубаво е, че стотиците техни ятаци във властта също ще трябва да доказват по какъв начин могат да харчат всекидневно по 200 долара, примерно, след като месечните им заплати са по 400-500 лева. Онова обаче, което от сега буди подозрение е дали жълтите ще се осмелят да попитат колегите си в парламента откъде имат достатъчно пари да носят скъпи часовници, маркови костюми, да се возят в собствени лимузини и да пръскат стотици хиляди долари по предизборните си кампании. Всъщност, стига сме раздавали акъл, защото току виж между първо и второ четене, на някого му хрумне гениалната мисъл и добави в проектозакона следното изречение: Текстовете на този закон не се прилагат по отношение на хората с имунитет - народни представители, магистрати и конституционни съдии. Пепел ни на езика...

Facebook logo
Бъдете с нас и във