Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА МОЖЕШЕ ДА УДАРИ МАФИЯТА, НО НЕ ПОЖЕЛА

НЕИЗБЕЖНИ СРАВНЕНИЯЕдва ли има грамотен българин, който да не знае, че Гърция е членка на НАТО и на Европейския съюз. Още по-малко са хората, които помнят, че допреди четири години бивша Югославия бе най-големият враг на демокрацията на Стария континент. Толкова голям, че трябваше да му набиват канчето в продължение на цяло десетилетие. При това - с две икономически блокади, с неколкомесечни бомбардировки и с над 200 000 сини каски, пръснати из всички бивши югорепублики. България не е като Гърция, защото все още е кандидат-членка на НАТО и ЕС. В същото време не е и като бивша Югославия, защото от рухването на Берлинската стена насам (през ноември 1989 г.) не е изпитвала на гърба си нищо друго освен приятелството на развитите демокрации.На 29 юни 2002 г. в Атина бе задържан първият член на терористичната групировка 17 ноември - Савас Ксирос, а на 9 януари 2003 г. бе задържан неговият братовчед Анестис Папанастасиу. Между двата ареста зад решетките попаднаха още 17 техни съмишленици, а процесът срещу терористичната групировка стартира на 3 март 2003 г. и продължи точно 162 работни дни. В края на ноември съдебният състав се оттегли за двуседмичен размисъл и в периода 8-12 декември 2003 г. изчете присъдите на терористите, обвинени за 23 убийства, за няколстотин бомбени атентати и въоръжени обири, извършени в периода 1975-2002 година.Четиримата лидери на групировката получиха общо 50 доживотни присъди, а останалите бяха пратени зад решетките за различни срокове.В периода 14-16 август 2002 г. в София бяха извършени три неуспешни атентата - срещу бившата барета Алексей Петров, срещу бившия силов застраховател Димитър Джамов и срещу нарочения за наркодилър Илиян Версанов. До средата на септември бе разкрит само поръчителят на покушението срещу Версанов - Антон Милтенов-Клюна, който бе обявен за национално издирване. На 21 януари 2003 г. той доброволно се предаде в Столичната следствена служба, а през пролетта бе пуснат на свобода срещу парична гаранция. На 7 ноември Клюна и Косьо Самоковеца се сбиха с бившите сикаджии Красимир Маринов (Големия Маргин) и Дмитрий Минев (Димата Руснака) в столичната дискотека Ескейп, а след разстрела на Самоковеца в Амстердам (на 6 декември) Клюна бе посочен за негов наследник в наркобизнеса. Всичко това активизира следствието и прокуратурата и на 22 декември делото за покушението срещу Варсанов бе внесено в Софийския градски съд. Мнението на държавното обвинение е, че Милтенов и съучастниците му Димитър Вучев (Демби), Рехджан Реджеб Низан (Роко), Бисер Илиев, Александър Валентинов (Зелката), Кирил Кърнолски (Бакшиша), Цветан Деянов, Георги Нацев (стрелецът срещу Версанов) и Росен Пенев трябва да бъдат съдени.Срещу тях са повдигнати обвинения за опит за убийството на Илиян Версанов по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, извършен след предварителен сговор. Бисер Илиев, Росен Пенев и Георги Нацев ще отговарят пред съда още и за незаконно притежание на оръжие. Според източници на Параграф 22, събраните доказателства по делото са достатъчни наркодилърите да бъдат осъдени.На 7 март 2003 г. в столицата бе разстрелян основателят на империята Мултигруп Илия Павлов - една от най-знаковите фигури в прехода към демокрация и пазарна икономика. Той беше убит с един изстрел - в сърцето. За разследване на това престъпление бе създаден специален оперативен щаб в НСБОП, в който бе включен и наскоро пенсионираният шеф на отдел Тежки криминални престъпления срещу личността в ДНСП о. з. полк. Ботьо Ботев.На 12 март 2003 г. в Белград бе разстрелян сръбският премиер Зоран Джинджич. Сръбското правителство не се поколеба и за миг дори: обяви военно положение и за няколко седмици Земунският клан - най-мощната престъпна структура в бивша Югославия, бе пратен в небитието. На 24 март бяха арестувани физическият убиец на Джинджич - Звездан Йованович (заместник-командир на отряда за специални операции към сръбската тайна полиция, известен като Червените барети), както и двама от преките му съучастници: баретата Саша Пеякович и командирът на командосите Душан Маричич). През следващите няколко седмици бяха арестувани над 3000 души, заподозрени за връзки с организираната престъпност и около 1800 от тях, сред които и висши магистрати, останаха зад решетките. Блокирани бяха стотици банкови сметки на мафиоти и бели якички, а палатите на главатарите на Земунския клан бяха сринати с булдозери. Операцията бе наречена Сабя и преди пет месеца в интервю за Параграф 22 (бр. 30 от 26 юли) сръбският министър на правосъдието Владан Батич обобщи нейните резултати така: През септември убийците на Зоран Джинджич застават пред съда. Операция Сабя отряза най-дебелите пипала на сръбския октопод и пусна малко кръв на съдебната система. Сега думата имат магистратите, докато ние мислим върху провеждането на подобни операции в няколко други области...Но процесът срещу мафиотите от Земунския клан, организирали и осъществили заговора срещу Зоран Джинджич, не тръгна през септември, а на 22 декември. Подсъдимите са общо 36 - 21 от тях са в съдебната зала, а останалите ще бъдат съдени задочно. Всички те, освен за екзекуцията на Джинджич, са обвинени в извършването на още няколко десетки престъпления - убийства, отвличания с цел рекет, търговия с наркотици и т. н. В интерес на истината бизнесът на Антон Милтенов-Клюна и хората му по никакъв начин не може да се сравнява с дейността на гръцката терористична организация 17 ноември. Нито са съизмерими екзекуциите на Илия Павлов и Зоран Джинджич. Връзката между тях обаче е кодирана в думите на американския посланик в София Джеймс Пардю, изречени на 8 декември и разбунили политическия кошер: В България няма политическа воля за борба с престъпността.Какво е имал предвид г-н Пардю бе разтълкувано по различни начини. Но развитието на събитията през цялата 2003 г. доказва, че той е съвършено прав. С две уточнения - от промените през 1989 г. насам политическата воля за борба с организираната престъпност винаги е била кът. И още - липсвала е воля тя да бъде ограничена не само сред хората от законодателната и изпълнителната власт, ами и сред т. нар. слуги на Темида. Те винаги са се били с нокти и зъби, когато някой направи опит да им потърси отговорност за несвършеното. Но стане ли въпрос за бюджет и извънбюджетен харчлък - от тях по-хрисими не е имало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във