Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА (НЕ) Е С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ

Експерти, пожелали засега имената им да не бъдат цитирани, обясниха за Параграф 22, че скандалът около Христо Григоров може да е раздухан умишлено, за да се отклони вниманието от някакво по-сериозно разследване. Примерно - на престъпна схема за източване на бюджета с участието на митничари, прикрита зад паравана на Българския червен кръст. По друг начин - заявиха експертите - трудно можем да открием логична причина за участието на Националната агенция за приходите и Изпълнителната агенция по лекарствата в антимафиотската операция миналата седмица, след като в понеделник се говори само за незначителни количества дрехи и храни.
Поводите за тези размишления са два. Първият е внезапното задържане на бизнесмена Красимир Петров в понеделник вечерта (6 февруари), който през последните години изживя няколко драматични метаморфози и от обикновен контрабандист (виж Стара логистика ръжда не хваща) се превърна в търговец на... милосърдие.
Втората причина е учудването, което изрази председателят на Сметната палата Валери Димитров в студиото на една национална телевизия. Шоуто се състоя в сряда сутринта (8 януари), а целта му бе повече от прозрачна: да бъдат открити всички пробойни в нормативната уредба, даващи възможност на знайни и незнайни мошеници да трупат милиони за сметка на чуждото нещастие.
И наистина, въпреки че съгласно Закона за Българския червен кръст тази благотворителна организация е превърната в свещена крава, законодателят все пак е запазил няколко отворени вратички, през които контролните органи да следят кой какво дарява и кой как го използва.
Няколко от тези вратички са скрити в Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ). Става дума за разпоредбите на чл.718, чл.719 и чл.754-757, които в най-общи линии постановяват следното: Безмитен внос се разрешава само на юридически лица, чиято отчетност дава възможност на митническите органи да контролират операциите, извършвани с внесените стоки, и използването на стоките по предназначение.
При условие че този внос няма да създаде предпоставки за злоупотреби и не представлява форма на нелоялна конкуренция, се допуска безмитен внос на стоки от първа необходимост, предназначени за безвъзмездно раздаване на нуждаещи се лица и внасяни от организации на бюджетна издръжка, от общини, от регистрираните в страната изповедания и от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието.
Този безмитен внос се допуска, ако получателят на стоките декларира, че те са предназначени за безвъзмездно раздаване на нуждаещи се лица.
По смисъла на закона, стоки от първа необходимост са стоки за задоволяване непосредствените нужди на лицата, като например хранителни продукти, медикаменти, облекла и завивки. Не се допуска безмитен внос на алкохол и алкохолни напитки и на тютюневи изделия.
В срок до три години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони, международни договори или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби.
В срок до три години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос, не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане, без митническите органи да са дали предварително писмено разрешение за това.
В случай че тези стоки бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на тригодишния срок, за тях възниква вносно митническо задължение, като вносните митни сборове се определят съгласно актуалните митнически ставки.
Другата вратичка, през която контролните органи биха могли непрекъснато да следят изкъсо какво се случва с даренията, получени по линия на Българския червен кръст, на практика се оказа... широко отворен портал. Става дума за Закона за мерките срещу изпирането на пари, чийто чл.3 изрично постановява:
Мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари са идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции и сделки и са задължителни за:
1. Българската народна банка, банките, банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име;
...
15. политически партии;
16. професионални съюзи и съсловни организации;
17. юридически лица с нестопанска цел;
...
19. органи на Националната агенция за приходите;
20. митнически органи;
22. спортни организации;
...
24. лица, които извършват по занятие сделки с вещи с висока стойност, като благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството, предмети с историческа, археологическа, нумизматична, етнографска, художествена и антикварна стойност и природни образци, както и лица, които организират търгове (включително и благотворителни - бел. ред.) за разпродажба на такива вещи, когато плащането е извършено в брой и стойността е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута;
Чл. 3а. (1) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предоставят информация на Агенцията за финансово разузнаване, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари.
Така че, ако дейността на Българския червен кръст формално наистина не подлежи на никакъв контрол, никой никога не е пречил на т. нар. компетентни органи периодично да проверяват дейността на всички физически и юридически лица, които имат вземане-даване с БЧК. Независимо от това, дали става дума за Главното мюфтийство, Светия синод или пък за някоя от най-активните хуманитарни неправителствени организации, чиито учредители си имат поне по още три-четири резервни фондации или сдружения. Те пък, както е известно, влизат в употреба само в изключителни случаи: когато трябва да се отчете усвояването на един или друг европейски или американски проект или когато... възникне проблем с осчетоводяването на едно или друго дарение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във