Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА НЕ ПРЕСЛЕДВА АВТОАПАШИТЕ ПОСРЕДНИЦИ

ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПРЕДЛАГА ЗАТВОР ЗА ИЗНУДВАНЕТО С ОТКУПА ЗА КРАДЕНИ КОЛИАлександър и Коста имат среща на 18 февруари 1999 г., в пет и половина следобед в кафенето Арт клуб в центъра на Шумен. Александър Тонев е шофьор на микробус Фолксваген транспортер, собственост на Коста Костов. И двамата работят за еднолична фирма. Александър оставя колата на паркинга и сяда в заведението. Коста пристига десетина минути по-късно, не вижда микробуса на обичайното място и решава, че е подранил. Оказва се друго - колата е задигната. Двамата ограбени веднага уведомяват полицията и пускат съобщение по кабелната телевизия, в която Коста е съдружник. След това започват да обикалят града с надеждата да открият изчезналия фолксваген, но безуспешно. Отчаяни, те влизат в някакво заведение, където срещат Борис Стефанов, известен в Шумен с прозвището Топи. Коста го пита дали може да ги свърже с Руслан Манов, за когото е чувал, че се занимава с кражба на автомобили. Стефанов ги води до дома на Руслан, който предлага на двамата потърпевши да се обадят след час, за да научат кой е взел автомобила им и къде се намира той. В уреченото време Руслан съобщава на Коста и Александър, че знае кои са крадците и че ще си получат микробуса срещу 3500 марки. До вечерта са направени още няколко уговорки за предаването на парите и връщането на колата. Валентин Минев се наема с връщането на автомобила. Междувременно потърпевшите информират полицията за офертата и получават инструкции какво да правят по-нататък.На 19 февруари 1999 г. сутринта собственикът на микробуса Коста Костов приготвя 3500 г. марки и ги носи в шуменския клон на ЦКБ. В трезора му издават служебна бележка, че парите - три банкноти по 1000 марки и една от 500 (описани по купюри, серии и номера), са редовни.В ранния следобед Коста уговаря срещата с Руслан Манов пред кафене Палас, на която присъства и шофьорът Александър Тонев. Тримата пият кафе и на тръгване, пред заведението, Костов предава искания от него откуп. Манов вади кожено тефтерче и банкнотите потъват в него, без той да ги пипа. После се прибира в дома си, преоблича се и наема такси, шофирано от негов познат. След това тръгва към центъра на града и спира таксито пред едно чейнджбюро. Манов нарежда на шофьора да вземе от тефтерчето 1500 марки и да ги обмени. Таксиджията, който е свидетел по делото, оставя получените левове в жабката на колата (пак по нареждане на спътника си). Същата процедура се повтаря в още две обменни бюра, където са сменени и останалите 2000 марки. После Манов слиза от колата, уговаряйки си среща с шофьора за по-късно. Левовете, които до този момент той изобщо не е докосвал, остават в жабката на таксито. В 17 часа, когато таксито пристига на предварително уговореното място, Манов вече е и с втория участник в операцията - Валентин Минев. Групата тръгва към края на града, където на удобно за целта безлюдно място таксито спира. Минев вади парите от жабката, предава част от тях на Манов и слиза от колата. Към осем и половина вечерта се обажда на Коста Костов и му казва откъде да прибере микробуса си.Минути по-късно Коста и Александър съобщават на полицията, че знаят къде е фолксвагенът. При първоначалния оглед на возилото е констатирано, че ключалката на микробуса е разбита, а от купето липсват вещи. Дребна неприятност, нали колата е върната.Развръзката Пръв зад решетките се озовава 40-годишният Валентин Минев. Той е задържан на 20 февруари 2000 г., остава в ареста шест дни. Руслан Манов (на 33 години) е прибран на 24 февруари и пази килията чак до 17 септември 2000 година. Първоначално Валентин Минев и Руслан Манов са обвинени за изнудване, което се наказва със затвор от две до десет години и глоба от четири до шест хиляди лева (чл.214, ал.2, т.1 във връзка с чл.213а, ал.2, т.3 и 4 от НК). След приключване на съдебното дирене в Шуменския окръжен съд (по време на което свидетел е разказал как парите от откупа са били поделени между Валентин Минев и Руслан Манов) прокурорът изведнъж променя обвиненията срещу автоапашите. Мотивът му е, че на потърпевшите от действията им са причинени значителни имуществени вреди, свързани с размера на откупа. Срещу Минев и Манов са повдигнати нови и по-тежки обвинения, които водят след себе си затвор от 5 до 15 години и глоба от 5 до 10 хил. лв. (чл.214, ал.2, т.2 във връзка с чл.213а, ал.3, т.2 от НК). В крайна сметка обаче се случва нещо трето. На 21 ноември 2002 г. Шуменският окръжен съд решава, че в действията на двамата липсва елементът принуда и ги осъжда за вещно укривателство по текст за леко престъпление (чл.215, ал.1 от НК). Той предвижда решетки до пет години, но Валентин Минев и Руслан Манов получават по две години лишаване от свобода условно с четиригодишен изпитателен срок. Основната причина, заради която те се разминават с ефективните присъди, е чистото им съдебно минало и постоянната им работа. Именно това разминаване (между предявените обвинения и присъдата) дава възможност на адвокатите да недоволстват от нарушеното право на защита, тъй като клиентите им са осъдени по обвинение, по което не са се бранили. Този пункт също е повод за сериозен теоретичен дебат - има или няма съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, за да се предяви ново прокурорско обвинение и да се организира по нов начин защитата. Преценката обаче е на съда. Той решава, че изменението не е съществено.Възниква обаче нов проблем: доколко подсъдимите са извършили действията, описани в чл.215, ал.1 от Наказателния кодекс (вещно укривателство). Съдът смята, че това е станало, за да набавят за себе си или другиго облага (3500-те лева) - укрили са лекотоварен автомобил, за който са знаели, че е придобит чрез противозаконно отнемане. На пръв поглед случаят изглежда решенСпоред магистрати от Варна обаче, в материалите по делото не съществуват данни, които недвусмислено да сочат, че именно Минев и Манов са извършили укриването на откраднатия микробус. От фактическата обстановка по делото, описана пред съда и приета от него като безспорна, става ясно, че тази част от деянието очевидно се покрива от неизвестните извършители на кражбата, но не и от подсъдимите за изнудването. Следователно те няма как да бъдат наказани за вещно укривателство. А за да го направи, съдът видимо е преиначил тълкуването на фактите по делото. Това станало след сериозно колебание: дали да издаде оправдателна, или осъдителна присъда, твърди представител на обвинението пред Параграф 22.Извършителите на противозаконното отнемане на микробуса все още не са разкрити и най-вероятно ще останат неизвестни. Очевидно е, че Минев и Манов много добре знаят кои са те и логиката за подобно твърдение е повече от елементарна - ако не бяха в играта, двамата посредници едва ли щяха да се нагърбят със задачата да открият отмъкнатия микробус и... да свършат работата за по-малко от половин ден. АбсурдитеВ качеството си на подсъдими Минев и Манов по никакъв начин не са длъжни да кажат истината пред съда, а законът им дава право да отказват обяснения. В качеството си на свидетели по делото за кражбата те са длъжни да говорят истината (защото са под клетва), но не и да съобщават факти, които ще ги уличат в извършването на престъпление. Тоест - те имат право да не свидетелстват срещу себе си, ако знаят, че това ще им навреди. Омагьосаният кръг обаче все още не е затворен. Че Минев и Манов не са невинни в случката с откраднатия микробус, е пределно ясно дори на самите тях. Потвърждават го собствените им действия при получаването на парите. С две думи - следите са заметени професионално, и то с мисълта, че двамата вършат престъпление и трябва да го прикрият.Съдът отчита безспорно доказаните предпазни мерки за заличаване на следите от престъплението, но се препъва в липсата на принуда за осигуряването на облагата. Приема за установено, че никой от подсъдимите не е отправял заплахи и не е упражнявал насилие, за да се стигне до плащането.Кой как тълкува принудатаПринуда все пак има и не е задължително тя да бъде само физическа, смятат някои юристи. Според тях е очевидно, че ограбеният собственик на микробуса е извадил 3500-те марки не доброволно, а пред заплахата повече да не види автомобила си. Дори да се приеме, че тази психическа принуда е извършена от крадците на МПС-то, Минев и Манов биха могли да отговарят като помагачи на неизвестните извършители, понеже с действията си на практика са улеснили изнудването, разсъждават опонентите на възприетото от шуменския съд тълкуване.Не е точно така, възразяват в задочния спор пред Параграф 22 прокурори от Варна. Според тях и в съдебната практика, и в указанията на Върховната касационна прокуратура се приема, че принудата трябва да е откроена външно и да е свързана ясно с последиците за физическото здраве и сигурността на изнудваното лице. Варненските обвинители виждат в казуса нещо повече от обичайния теоретичен спор между юристи. За тях принудата при искането на откуп за крадени коли е по-специфична, защото отнетото МПС служи като залог и е средство за изнудване. Заплахата с МПС-то при искането на откуп не е външно изразена чрез автономни действия, а е потопена в искането на облагата, предшествано от отнемането, аргументират се варненските прокурори. Те смятат, че е налице празнота в закона, която позволява престъпното посредничество - не само в шуменския случай - да остане ненаказано.Ето защо Варненската окръжна прокуратура е стигнала до идеята, че в раздел пети на НК Изнудване трябва да се добави нов текст - чл.214б - със следното съдържание: Който противозаконно отнеме чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие и поиска имотна облага като откуп, за да бъде върнато, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години и с глоба от 1000 до 3000 лева. (тук е визиран крадецът, който сам си иска откупа - бел.ред.)Който посредничи за получаването на имотна облага като откуп, за да бъде върнато противозаконно отнето МПС, се наказва с лишаване от свобода до шест години.Тези предложения са изпратени през май миналата година на МВР-ръководството, в Министерството на правосъдието и на варненския депутат от НДСВ Борислав Ралчев. До момента обаче варненските магистрати не са установили някой да им е обърнал някакво внимание. Макар че, според вътрешния министър Георги Петканов, при 70% от кражбите на коли се стига до искане на откуп. В момента делото за шуменския микробус е във Варненския апелативен съд, защото Валентин Минев и Руслан Манов са обжалвали условните си присъди. Както вървят залозите за крайния изход на процеса, на втора инстанция те най-вероятно ще бъдат оправдани. Съвсем по закон!

Facebook logo
Бъдете с нас и във