Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА СИ ИЗМИ РЪЦЕТЕ ЗА СМЪРТТА НА 14-ТЕ ДЕЦА

Само трима са подсъдимите за трагедията в с. ДжурковоОсем години след масовата смърт в Дома за деца с умствени увреждания в пловдивското с. Джурково надеждите на опечалените родители и близки за възмездие се съживиха. В сряда (23 февруари) в Пловдивския окръжен съд започна процесът срещу тогавашната директорка на дома Стефка Николова, срещу старшата медицинска сестра Румяна Янкова и фелдшера Красимир Ушев. Тримата са обвинени по чл.123, ал.1 и ал.3 - за причиняване на смърт на повече от едно лице поради немарливо изпълнение на задълженията им, защото в периода ноември 1996 г. - март 1997 г. са допуснали 14 от питомците на дома да починат. Трагедията, за която Параграф 22 писа още преди няколко месеца (бр. 41 от 16 октомври и бр. 42 от 23 октомври 2004 г.), се разиграва през гладната зима на 1996-1997 г. в Дома за деца и младежи с умствени увреждания. На 15 декември 1996 г. умира малолетната Мария, а през следващите два месеца почиват още 13 деца. Според смъртните им актове причината е остра сърдечносъдова недостатъчност. В медицинските бумаги се казва още, че някои от жертвите са агонизирали повече от седмица, други са тежали по 17-18 кг, а лекарствата, с които уж са спасявани, са с изтекъл срок на годност. Четиринайсетте деца са заровени (в буквалния смисъл на думата) в гробището на селото, а на гробовете им не са поставени дори дървени кръстове. Разследването на инцидента започва едва през лятото на 1999 г., когато по разпореждане на Върховната касационна прокуратура (ВКП) в Пловдивското окръжно следствие е образувано предварително производство за смъртта на 14-те деца, но срещу неизвестен извършител. Всички тогавашни усилия на Параграф 22 да научи кой и защо е подал сигнала до ВКП две години и половина след смъртта на децата се увенчаха с пълен неуспех. Също толкова безплодни се оказаха и опитите ни да разберем защо по следственото дело не е работено в продължение на пет години. За сметка на това обаче в средата на ноември Параграф 22 научи една много важна новина (бр. 45 от 13 ноември 2004 г.): нито една държавна институция, държавен чиновник или местен общинар няма да бъде съден за трагичната кончина на 14-те деца. И наистина в сряда (23 февруари) пред пловдивската Темида се изправиха тогавашната директорка на дома Стефка Николова, старшата медицинска сестра Румяна Янкова и фелдшерът Красимир Ушев, които са обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на служебните им задължения. За разлика от друг път, съдът безпроблемно даде ход на делото, но отказа да конституира като граждански ищци родителите на починалите деца. Според магистратите, случаят е особено тежък и ако доказателствата по делото издържат, тримата могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години. Пред съда Стефка Николова, Румяна Янкова и Красимир Ушев категорично отказаха да се признаят за виновни, но само бившата директорка на дома пожела да говори пред съда. Другите двама заявиха, че няма да дават обяснения, докато не изслушат показанията всички (общо 49) свидетели, призовани по делото. По време на заседанието Стефка Николова разказа, че по онова време в дома е имало 40 лежащо болни деца, които, поради спецификата на заболяванията им, е трябвало да бъдат преобличани поне по четири пъти на ден.Въпреки постоянните икономии нафтата свърши още през ноември 1996 година. Едва през януари 1997 г. ни доставиха 5 тона, макар че ни бяха нужни десет. Тогава ни докараха 20 кубика дърва. Ние сами си ги нарязахме и насякохме, но те бяха сурови и горяха едвам-едвам - припомни си трагичните месеци тя. - Многократно съм искала гориво от кмета на Лъки, но той казваше, че те също нямат и стоят на студено. Опитвахме се да стоплим децата с електрически печки, но общината непрекъснато ни налагаше санкции. По онова време не разполагахме с пари за памперси и ползвахме пелени, които перяхме при нечовешки условия. А през февруари 1997 г. спря и топлата вода..., допълни Стефка Николова. От тъжния й разказ стана ясно, че по онова време в Дома за деца и младежи с умствени увреждания не е имало достатъчно дезинфекционни препарати, а персоналът е работил по 12-20 часа на денонощие. Всички деца редовно бяха преглеждани от лекар, а резултатите от визитациите са записани в рапортния журнал и в амбулаторните картони на децата. Много често през зимата хората от персонала вървяха по 4-5 часа, за да дойдат на работа, защото пътищата бяха непроходими за коли - разказа още Стефка Николова. - С Красимир Ушев сме заедно в дома от 1990 година. И как така се случи, че в продължение на шест години сме изпълнявали добросъвестно и по закон задълженията си, а през зимата на 1996-1997 г. изведнъж, при това - само за четири месеца, сме станали немарливи? Можете ли да си представите, че през януари 1997 г. децата изядоха тон и половина картофи, 12 кг салам и 44 кг сирене, защото друго нямаше, риторично попита Николова, след което обясни, че всяка година в дома са умирали между четири и седем деца. Истината е, че тогава държавата абдикира от отговорността си, а ние направихме своя човешки избор и си обещахме да сторим всичко за оцеляването на децата - заяви Стефка Николова. - Именно заради тях през януари 1997 г. отидох в радио Експрес и в ефир разказах за тежката ситуация в дома. Оттогава започнаха да пристигат дарения във вид на храна, а през април социалното министерство ни преведе субсидия в размер на 4 млн. тогавашни лева, сподели още тя.Причината за смъртта на децата е глад и студ, а не малформациите, които са съпътстващи, заяви след края на заседанието в сряда (23 февруари) вещото лице д-р Тамара Христева. Проф. Борис Бойкинов също потвърди, че през зимата на 1996/1997 г. децата са починали от студ и глад. Техните заболявания са тежки и са в основата на инфекциите, защото децата са били в окаяно състояние и са угаснали като свещички. Не искам да кажа, че персоналът е виновен. Децата са починали от пневмонии, били са лекувани, но не както трябва, сподели той. На тези хора трябва златни медали да им се дадат, а не да им се предявяват искове - заяви Ася Мутафчиева, служителка в Дома за деца с умствени увреждания в с. Джурково. - Обвиненията нямат никакви основания, защото държавата е виновна и тогава никой не дойде да ни види на какъв хал сме. Благодарение на директорката Николова, която огласи проблемите ни, започнаха да идват дарения и останалите деца оцеляха. Преди това всички ние сме събирали от Джурково олио, ориз, захар, фасул, макарони, мляко, шипки, чай, плодове, за да има какво да готвим на децата, разказа още Мутафчиева и обясни как е имало времена, когато домът е получавал по... една бутилка олио на седмица. Защо тия родители с години не се сещаха за децата си? Защо почти всички телеграми, които им пращахме, се връщаха със стандартния отговор Адресатът не може да бъде открит, а сега търсят обезщетения? - възмути се и медицинската сестра Недялка Янкова. Една вечер ми се обадиха, че детето ми Васил е умряло - разказа след края на съдебното заседание в сряда (23 февруари) бащата на 13-годишния Васил Георгиев, починал на 14 март 1997 година. - Веднага тръгнах от Пловдив, за да си го взема. Той беше там от шест месеца, аз съм ходил да го видя два-три пъти, но никой не ми е казвал, че в дома няма храна и е студено. Те са виновни за смъртта на детето ми, защото ние не сме виновни, че нямало пари. Гражданският ни иск е за 50 000 лева, допълни той. В момента в дома в с. Джурково живеят 80 деца с умствена изостаналост, церебрална парализа и тежки форми на олигофрения. През нощта там няма дежурен лекар (поради липса на средства), въпреки честите кризи на питомците, придружени с припадъци и гърчове. Собствената линейка също продължава да е блян, макар че най-близкото болнично заведение да е в гр. Лъки на... 15 километра от дома. Поради тези две обективни причини в края на 2004 г., след спешно транспортиране до Асеновград и Пловдив, са починали още четири деца - 4-годишните Марияна, Николета и Антония и 16-годишната Надежда. Диагнозите им звучат познато - енцефалит и бронхопневмония, но този път прокуратурата не е сезирана за тяхната смърт. Чудно защо ли?ЖЕРТВИТЕМария Петрунова Софрониева - 15 декември 1996 г.Радка Йосифова Асенова - 24 декември 1996 г. Жанета Стефанова Стефанова - 29 декември 1996 г. Митко Иванов Дуров - 30 януари 1997 г.Нели Николова Христова - 9 февруари 1997 г. Мариян Атанасов Атанасов - 22 февруари 1997 г.Росица Пенкова Неделчева - 23 февруари 1997 г. Милчо Бойков Милчев - 23 февруари 1997 г. Ангелина Атанасова Атанасова - 25 февруари 1997 г. Диана Иванова Дечкова - 26 февруари 1997 г. Донка Илиева Стоянова - 4 март 1997 г.Малина Красимирова Иванова - 12 март 1997 г. Татяна Славейкова Христова - 14 март 1997 г. Васил Георгиев Георгиев- 14 март 1997 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във