Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА ТЪНЕ В КРЪВ, ПРОКУРАТУРАТА ПРОПИСА ЗАКОНИ

Прокуратурата отново доказа, че има собствен поглед върху нещата от живота. Докато държавата се тресеше от бомбени взривове и автоматни откоси, а МВР се гърчеше в търсене на отговора защо няма осъдени бандити, хората на Никола Филчев така го удариха на нормотворчество, че в края на миналата седмица извадиха на тезгяха чисто нов закон - за борбата с организираната престъпност.Знаменателното събитие стана публично достояние благодарение на шефа на отдел Следствен във Върховна касационна прокуратура (ВКП) Цеко Йорданов. В петък (21 ноември), докато в Народното събрание вървеше дебатът за престъпността, той застана пред микрофоните на БНР и обяви, че по идея на Никола Филчев ВКП е изработила проектозакон за борба с организираната престъпност. По същество това е закон, който ще съдържа правилата за изграждане на съответните структури и екипи за борба с тези нови форми на престъпна дейност - заяви прокурор Цеко Йорданов. - В тях ще влязат представители не само на МВР и прокуратурата, но и на други ведомства, имащи отношение към престъпната дейност, обобщи той. И допълни: Този закон се създава именно, за да се нанесе удар по организираната престъпност в икономическия и обществния сектор.... Колкото и да му се иска на човек, няма как да повярва на тези прокурорски слова. Първо, защото държавният обвинител не обясни как точно действащата нормативна база пречи на прокуратурата да си върши работата по закон и да праща организираните престъпници на съд. И второ - странна е увереността, с която върховният прокурор Цеко Йорданов определя сегашната активност на мафията като... нови форми. Може би някои хора от високите етажи на държавното обвинение не знаят, че Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) съществува още от 1990 г., като предметът на дейността й (още от времето, когато беше известна като Централна служба за борба с организираната престъпност) не е изменян кой знае колко. Включително и от действащия Закон за МВР, влязъл в сила на 22 декември 1997 година. В който пише, че НСБОП е специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури. А основното й задължение е да противодейства на организираната престъпност в сферите на икономическата и финансовокредитната система и на тероризма.Онова обаче, което се крие зад тези две изречения, е доста по-сложно. Не само като права, а и като задължения: - борба с контрабандата и незаконните сделки с оръжия, стратегически суровини, стоки с възможна двойна употреба, с моторни превозни средства и с исторически и културни ценности;- трафик на хора; - трафик, производство и разпространение на наркотици и суровините за тяхното производство;- предотвратяване и пресичане инвестирането на средства, придобити по престъпен начин (т. е. - пране на мръсни пари);- използване на сила и заплаха за сключване на сделки и извличане на облаги от тях (рекет, шантаж и изнудване на държавни служители и частни предприемачи); - борба срещу фалшификаторите на пари, ценни книжа и документи;- борба с незаконния хазарт и инвестирането на приходите от него;- борба с корупцията в държавната и местната администрация. Ето това са задълженията на НСБОП, описани в Закона за МВР. Тук е важно да бъде направено още едно уточнение. Въпросният закон е приет през декември 1997 г. от управляващото мнозинство на ОДС. Именно сините, година и три месеца по-късно (през февруари 1999 г.), назначиха Никола Филчев на поста главен прокурор. Дотогава той беше заместник-министър на правосъдието, координираше законодателната дейност в сферата на правораздаването и беше много наясно както с детайлите, така и с философията на нормотворческата дейност на ОДС.Нещо повече - сегашната законодателна активност на прокуратурата олеква и поради друга причина: нито една от хватките, с които българската организираната престъпност си вади хляба от четиринайсет години насам, не е нова. Тъкмо обратното. Мафиотските способи за бързо и безнаказано правене на милиони в условията на свободното предприемачество са измислени още от памтивека. Като се започне от фиктивния внос и износ, мине се през веригите от фирми фантоми и се стигне до осчетоводяването на несъществуващи разходи с цел източване на ДДС или неплащане на данъци. Офшорните зони например съществуват още от ХVI век. Първата финансова пирамида е вдигната в САЩ преди повече от 80 години. А за нелегалното производство на алкохол и прането на пари по време на сухия режим отвъд Атлантика е по-добре да не се отваря приказка.Второто нещо, което прави особено впечатление в прокурорския проектозакон, е от институционален характер. Според държавното обвинение е необходим специален закон, който да регулира правилата за създаването на междуведомствени групи и екипи за борба с организираната престъпност. Това искане за сетен път доказва, че или в прокуратурата не познават действащото законодателство, или нормотворческата й активност гони някакви други цели. Конституцията и Наказателнопроцесуалният кодекс дават достатъчно правомощия на държавното обвинение да създава такива междуведомствени групи и екипи в досъдебната фаза на наказателното производство, каквито са необходими. И то (държавното обвинение) вече се е възползвало веднъж от тези свои правомощия.През пролетта на 1999 г., когато главният прокурор Никола Филчев взе за първи път 60-70 дела на особен отчет, по негова инициатива бяха създадени т. нар. тричленки, които трябваше да доведат делата за банковите фалити и финансовите пирамиди до съд. В тези тричленки влизаха представители на МВР, на следствието и на прокуратурата, което и тогава беше абсурдно, но... във всеобщата еуфория никой не забеляза, че на прокуратурата това й е работата: да организира, координира и контролира дейността на оперативните работници и следователите в досъдебната фаза на наказателното производство.И всъщност не бяха нужни никакви специални тричленки, а просто държавното обвинение да започне да работи по закон. (В случая Наказателнопроцесуалният кодекс е въоръжил прокуратурата с най-малко 40 правомощия, даващи й основание наистина да твърди, че е господар в досъдебното производство.)Също в петък (21 ноември) шефът на отдел Следствен във Върховна касационна прокуратура Цеко Йорданов сподели с аудиторията на БНР още една идея на обвинител номер едно. За да потръгне борбата с мафията, освен приемането на закона, за който стана дума преди малко, е необходимо да се случат още едно-две неща.Първо - Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК) да бъде ремонтиран така, че прокуратурата отново да налага мерки за неотклонение задържане под стража, както и да разрешава използването на специалните разузнавателни средства и обиските. В момента тези разрешения се дават от съда, съгласно изискванията на Европейския съюз, но според прокуратурата са пречка за бързо и ефективно правосъдие. И второ - в НПК да бъдат въведени кратки срокове за приключване на делата от дознателите, следователите и прокурорите. А възможностите на съда да връща дела за доразследване бъдат ограничени в максимална степен.В това отношение Филчев и хората му са прави, макар до голяма степен нещата в момента да зависят единствено от тях. Става дума за качеството на работа на оперативните работници, дознателите и следователите, за които прокурорските указания са закон. Колкото до стопирането на порочната практика съдилищата да връщат дела за доразследване - работата е малко по-сложна. България е една от малкото европейски държави, която все още прилага т. нар. инквизиционен модел на правораздаване. Той е характерен с това, че при него съдът е активна страна в процеса. А в съдебната фаза на производството той може да прави каквото сметне за необходимо както със събраните доказателства, така и със свидетелските показания: да ги признае, да ги отхвърли, да започне всичко отначало или да се задоволи с направеното от следствието и прокуратурата.При състезателния модел положението е съвсем друго. Там съдът няма почти никакви правомощия и е като рефер във футболен мач. Не се интересува какво правят играчите (в случая - обвинение и защита), стига то да е по правилата (т. е. по закон). А единствената му цел е тези играчи да завършат двубоя в определеното време. Именно при състезателния процес обаче прокуратурата е поставена в доста неблагоприятна позиция: тя излиза от анонимност и носи цялата отговорност за собственото си поведение и за качеството на полицейската и следователската работа. Освен това, ако се случи така, че след дадена оправдателна присъда държавата е осъдена за причинени вреди и пропуснати ползи, вината също се стоварва върху гърба на прокуратурата...Докато юридическата мисъл се захване с обсъждането на този проблем, явно ще мине доста време. А дотогава хората на Никола Филчев вместо да пишат никому ненужни закони, е по-добре да обясни как така тежките криминални престъпления в България непрекъснато намаляват, а броят на осъдените през последните две петилетки си е все същият - около 30 000 годишно. Всъщност - и още едно обяснение дължи прокуратурата, въпреки следствената тайна: докъде е стигнала работата по най-демонстративните разстрели, извършени от началото на 2003 година (списъкът публикуваме отделно). И, ако не е стигнала доникъде - кой точно е виновен: мафията, МВР, следствието или... калпавите закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във