Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВАТА ЗАИГРА НА СЛЯПА БАБА С ПИЛЕТО

Две случки от седмицата за сетен път доказаха, че борбата с контрабандата и с нейните основни тартори се води по правилата на играта Сляпа баба. Най-напред представителите на държавата от митниците, полицията, прокуратурата и следствието си завързват очите и дружно започват да търсят опипом, на кого да прехвърлят превръзката. В същото време жертвите - Пилето, Доктора, Хафти, Маслинката, Козела и други герои с екзотични имена се нареждат в кръг и (също дружно) започват да пляскат с ръце и да пощипват бабата, където успеят. А накрая, когато добре нащипаната баба не успее да улови никого, всички (хептен дружно) отиват в Н-ската кръчма и поливат постигнатия успех.През април, когато България ще подпише договора с Европейския съюз, ще се навършат точно две години от началото на тоталната офанзива срещу босовете и бушоните в контрабандния бизнес. Събитията, разиграли се през през пролетта и лятото на 2003 г., са познати до болка, но за всеки случай няма да е зле, ако бъдат припомнени няколко от тях. На 18 април бе взривен бронираният мерцедес на Иван Тодоров-Доктора, а от багажника му излетяха злополучните яхтени снимки от Монако. На 20 април главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов се похвали, че МВР пише доклад за мафията, в който имало всичко: имена на престъпници, политици и магистрати, схеми на техните връзки и... много снимки. На 24 април премиерът Симеон Сакскобургготски си направи оперативен щаб за борба с организираната престъпност, в който влязоха финансовият министър Милен Велчев, шефът на МВР Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев. От 1 до 25 май парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред привика на килимчето всички възможни ръководители от изпълнителната и съдебната власт, които имат нещо общо с борбата срещу контрабандата. В този период главният прокурор Никола Филчев разпореди на подчинените си да направят пълен опис на залежалите дела, образувани срещу героите от априлския доклад за мафията: Константин Димитров-Косьо Самоковеца, Иван Тодоров-Доктора, Методи Методиев-Мето Илиянски, Цветан Василев-Цецо Хафти и т. н. Пръв реагира пловдивският апелативен прокурор Росен Димов, който в края на май възобнови брадясалото дело срещу Иван Тодоров-Доктора, образувано през април 1994 г. за отвличането на софийския бизнесмен Милослав Кръстев. На 30 май Косьо Самоковеца отърва по чудо кожата, защото бронираният му джип издържа напора на 15-килограмова бомба самоделка, закопана край с. Пасарел по пътя София-Самоков. А месец и половина по-късно - на 19 юли 2003 г., един от най-големите играчи в контрабандата - Николай Методиев-Пилето, бе арестуван за нелегален внос на пет ТИР-а с китайски стоки, минали през границата като строителни материали.Ако т. нар. компетентни органи, упълномощени от държавата да бранят интересите й, си вярваха дори за една четвърт от онова, което приказват на висок глас, днес България наистина щеше да е земен рай, както се пее в националния химн. По простата причина, че нито един действащ закон не забранява на полицията, прокуратурата, следствието, митниците и данъчните да се съберат на едно място и в екип да разнищят престъпния бизнес както на главните герои в доклада за мафията от април 2003 г., така и на техните ятаци във властта. Това сме го писали много пъти.Неприлично е една медия да съветва цяла дузина шефове на държавни ведомства и органи на съдебната власт какво точно биха могли да направят по въпроса. Още повече че те денонощно имат под ръка армия от около 80 000 висококвалифицирани служители и експерти, за които държавата троши стотици милиони левове всяка година. Но е смешно и тъжно да се твърди, че осъждането на люде като покойния вече Косьо Самоковеца, на неговия внезапно изчезнал патрон Мето Илиянски или пък на соловия играч Ники Пилето било невъзможно поради липса на доказателства. Защото истината е, че доказателства има, но никой не желае да ги събере и да ги приведе във вид, годен за употреба от съда. Пилешката афераЕдно от най-красноречивите доказателства за подобно твърдение се разигра през миналата седмица в Софийския районен съд, когато от 22 до 25 февруари беше проведено поредното заседание по делото срещу Николай Методиев-Ники Пилето. Както вече стана дума - на 19 юли 2003 г. пет негови ТИР-а с китайски стоки влизат в България през ГКПП-Кулата. Според митническите декларации, обработени от митничари, работещи за Пилето, камионите са натоварени със строителни материали, които са собственост на пилешката фирма Ем Джи Ес. Няколко часа по-късно ТИР-овете са паркирани във фирмения склад на Методиев в софийското с. Горни Богров.Отдавна вече не е интересно кой и по какви причини уведомява органите на реда за поредната контрабандна пратка на Ники Пилето. По-важното в случая е, че на 20 юли в склада се появява екип от няколко митничари и полицаи, които установяват, че в ТИР-овете няма и грам строителен материал. Вместо това те са натъпкани с всевъзможни стоки - от слънчеви очила и бански костюми до обувки, въдици и бормашини. Другото, което установяват държавните служители, е, вместо да запечатат, още на ГКПП-Кулата, камионите, пилешките митничари са дали оловните пломби на шофьорите на ръка. Но най-изненадващото в случая е, че митническо-полицейският екип не прави абсолютно нищо, за да прибере на сигурно място веществените доказателства за престъпната дейност на Николай Методиев. И то не за друго, а защото 20 юли бил... неделя. За да изглежда всичко като истинско, ТИР-овете на Пилето са запечатани и са поставени под денонощна въоръжена охрана, осигурена от СДВР. Идеята е те да бъдат проверени още в понеделник (21 юли), но това не се случва. Причината е повече от потресаваща: никой не успял да открие както шофьорите на камионите, така и собственика на стоката - Николай Методиев. Ето защо акцията по описването на контрабандните китайски стоки е отложена за 22 юли (вторник) сутринта. През нощта обаче Ники Пилето се развихря и само за няколко часа успява да разтовари китайските стоки, да ги разхвърля за продажба из цялата страна, а на тяхно място да натовари истински строителни материали.Трудно е да се опише изненадата, която се стоварила във вторник върху главите на митничарите и икономическите ченгета от СДВР, пристигнали да описват съдържанието на петте ТИР-а. В разразилия се тогава скандал хвръкнаха главите на шестима митнически служители, но двете дежурни ченгета - сержантите Красимир Кръстев и Петко Петков, пред чиито очи е станало претоварването на 21 срещу 22 юли, оцеляха: два дни по-късно те правят пълни самопризнания и споделят, че са оставили Пилето да претовари камионите, защото са се уплашили за живота на семействата си. По случая е образувано следствено дело срещу Николай Методиев, но срещу него е повдигнато само едно обвинение - за принуда на длъжностно лице (чл. 143, ал. 3 от Наказателния кодекс), за което наказанието е от две до осем години затвор. Причината, поради която Методиев не е обвинен за контрабанда, е абсурдна - предметът на престъплението... липсвало а самият той в нощта на претоварването бил на 500 километра от София - в бургаското с. Лозенец, където имал бизнес среща със свой приятел хотелиер. ПробивътТъжно е, но малцина осъзнаха какво се случи по време на петдневното заседание (22-25 февруари 2005 г.) по процеса срещу Пилето в Софийския районен съд. Казано в прав текст - за първи път в съдебна зала е срината защитата на мафиот от подобен ранг, а алибито му е разбито на пух и прах. А накрая, като за капак, стана ясно, че през горещото лято на 2003 г. всички са знаели за контрабандните ТИР-ове, но никой не си е мръднал пръста да събере необходимите доказателства. Ако подобно нещо се беше случило в нормална и уважаваща себе си държава, съдебният процес срещу Пилето вече щеше да прекратен, а делото - върнато за ново разследване. При това не от редови икономически полицаи в СДВР, а от антимафиотите в НСБОП. Другият вариант е прокурорът по делото да състави един дълъг именник с нови свидетели, да поръча нови експертизи и следствени действия и след два-три месеца да прати Пилето зад решетките по заслуги: за контрабанда в особено големи размери, извършена от организирана престъпна група. За съжаление обаче петдневният маратон на Софийския районен съд не направи никакво впечатление, въпреки изключително драматичните събития, разиграли се в залата. Ето защо днес ще припомним някои основни моменти от случилото се през миналата седмица. КамионитеСвидетелите Тихомир Лалев и Йордан Богдев подробно описаха какво са видели в складовата база в местността Хан Богров. Лалев работи като митнически инспектор в сектор Разузнаване, а Богдев е ченге от Икономическа полиция, сектор Търговия. В складовата база е присъствал и Иван Спасов, главен инспектор към СДВР. На 19 юли 2003 г. двамата са изпратени в склада в Горни Богров на проверка по сигнал, постъпил в СДВР. Той гласи, че във въпросните складове се извършва разтоварване на контрабандна стока, а задачите на двамата били да съставят констативни протоколи, да снемат обяснения от шофьорите и да проверят документите за внос. В складовете те заварили множество хора да се въртят край десетина ТИР-а. Част от камионите били вече опразнени, други още били запечатани с оловни пломби, върху които ясно се четяло Митница Кулата. Няколко от ТИР-овете били натоварени с кашони, върху които имало надписи Произведено в Китай. Зад едно от помещенията свидетелите видели още три отворени ТИР-а с ремаркета, пълни с чемберосани кашони (т. е. опасани с пластмасови ленти), чиято маркировка показвала, че в тях има обувки. Според двамата свидетели, проверката тогава се е провалила, защото Николай Методиев не е представил необходимите документи. Книжата били в счетоводителката му, която пък легнала тежко болна. Освен това шофьорите на петте ТИР-а също ги нямало. Според обвинителния акт по делото, на 21 юли 2003 г., около 14.00 часа, от складовата база в Горни Богров е изкаран само един ТИР, който е ескортиран до митническо бюро Милицер и Мюнх в столичния кв. Обеля от един полицай от СДВР и двама митничари. Трябвало е да има специален екип от Охранителна полиция към СДВР, но незнайно защо те не са били използвани. Същия ден другите камиони не са били проверявани, макар че шофьорите им са били в склада в Горни Богров.Това се е случило чак на 22 юли 2003 година. По време на щателната митническа проверка на служителите е било заповядано да срежат всички пломби. Свидетелят Йордан Богдев е участвал в проверката на два камиона - малък и голям. В малкия били открити онези кашони с обувки, които той видял в Горни Богров три дни по-рано. В големия камион били открити само строителни материали - мраморно брашно, изолационни материали, стиропор и т. н. По време на проверката е било установено, че част от пломбите са били манипулирани, което означава, че камионите са били отваряни и след това запечатвани наново. АлибитоНа 24 февруари 2005 г. показания даде Кета Драгиева, съпруга на хотелиера, чийто гост уж е бил Пилето на 21 срещу 22 юли 2003 година. Пред съда тя призна, че лично е променила датите, на които Николай Методиев им е гостувал, но не си спомня защо е сторила това. Тя обясни, че мъжът й имал бизнес отношения с Пилето и същата вечер й бил казал, че Методиев ще пристигне в хотела им. После й дал бележка с данните му и тя попълнила регистъра. На въпрос на прокурора защо не е издала касова бележка за престоя на Пилето в хотела им, Драгиева отговори, че те издавали такива бележки само на желаещите, а и Пилето изобщо не бил плащал. На 25 февруари показания даде и техническият експерт Стефка Първанова, която е участвала в графическата експертиза по делото. От думите й стана ясно, че алибито на Николай Методиев за нощта на 21 срещу 22 юли 2003 г. е фалшиво. Според заключението на експертизата всички дати от хотелския дневник, където са вписани българските граждани, отсядали във въпросния хотел около 21 юли 2003 г., са поправени. Това дава основание да се заключи - заяви Първанова - че вписването на Методиев също е направено впоследствие.Върхът на сладоледаВ хода на петдневното съдебно заседание в Софийския районен съд лъснаха и други обстоятелства, навяващи мисли за предрешаване на делото още в досъдебната му фаза. Най-напред председателят на съдебния състав Калин Калпакчиев не успя да открие оригинала от заключението на експерта Венцислав Йовчев, а намери само процесуално негодно копие. След това се оказа, че от веществените доказателства, приложени по делото, са се изпарили общо шест митнически пломби - четири автоматични и две оловни. Стана ясно още, че пликовете, от които съдия Калпакчиев извади пломбите по време на заседанието, не са онези пликове, в които експертите са изпратили въпросните пломби. С други думи - някой е ровил в материалите по делото още преди началото на заседанието. А накрая, съдия Калпакциев констатира, че незнайно как е изчезнал и бордовият дневник на един от петте ТИР-а на Пилето. Делото продължава на 15 май 2005 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във