Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРЖАВНИЯТ ДЕПАРТАМЕН НА САЩ ПРЕПИСВА КАТО ЗА СВЕТОВНО

Странни работи се случват напоследък по света и у нас. На 18 февруари се навършиха точно пет години, откакто Никола Филчев стана главен прокурор на републиката, а единствената институция, която се сети да го поздрави по този случай, се оказа Държавният департамент на САЩ. Вярно, по доста необичаен начин, но за сметка на това - от все сърце. В четвъртък (19 февруари) бе разпространен годишният доклад за човешките права на това жизнено важно за Големия бял брат и световната цивилизация ведомство. За най-голяма изненада въпросното четиво не се оказа нищо друго, освен повърхностен преразказ на остарели вестникарски дописки, публикувани в българския периодичен печат през последните три-четири години. Като се започне от епохалното прозрение, че убитият президент на Мултигруп Илия Павлов бил най-големият мафиотски бос у нас, та се свърши с констатацията, че днешната българска полиция също пердаши задържаните апаши.Американските анализатори не са пропуснали да засегнат и една от най-актуалните български теми - корупцията във властта. Митническите служители са смятани за най-корумпирани, следвани от магистратите и полицаите - се казва в доклада на Държавния департамент, след което авторите директно размахват голямата секира:Властите упражняват натиск върху медиите. По данни на неправителствени организации значителен брой журналисти чувстват притеснение и натиск от управата на медията, в която работят, от властите или от външен натиск, категорични са US-анализаторите.Изобщо не е необходимо човек да е кой знае какъв титан на мисълта, за да разбере, че току-що цитираният пасаж от доклада на Държавния департамент е писан наизуст или под диктовката на колега, за чийто талант Европа отдавна е отесняла. Основанието за това заключение се крие във факта, че проблемът с цензурата в българските медии е толкова голям, колкото и навсякъде другаде. Едва ли е необходимо тук да бъдат привеждани кой знае колко и различни примери от световната и европейската практика. По простата причина, че нито Ню Йорк Таймс ще напише нещо кофти за приятелите на своите издатели, нито пък някой от телевизионните канали на Силвио Берлускони ще излъчи сензационен репортаж за далаверите му преди да стане министър-председател на Италия. Безспорният хит в доклада на Държавния департамент обаче е секцията, посветена на българската съдебна система. Българската конституция осигурява независим съд за всички. Има обаче проблем с правосъдието и той е свързан с липсата на ясни стандарти за отделните случаи, слаба координация между магистратите (прокурори, следователи и съдии), корупцията, слабото заплащане и остарелите процедури. Гражданските власти упражняват ефективен контрол над правоохранителните органи, но в някои инстанции служителите на тези органи действат независимо от държавната власт и вършат сериозни нарушения на човешките права ­- побой над заподозрени и затворници, малтретиране на представители на малцинствата, произволни арести, задържане на бездомни ромски деца..., лее се като из ведро мисълта на US-анализаторите. Според тях широко било разпространено мнението, че прокурорите в България прибягвали до сплашване на репортерите, критикуващи съдебната система. А поводът за този тип репресия бил следният: малко представители на организираната престъпност са били дадени на съд и нито един не бил осъден.Малко параноично звучи, но зад цялата тази словесна каскада (между впрочем отдавна известна на българската и международната общественост благодарение на българските медии) се крият неща, които нямат нищо общо с високодемонстрираната американска загриженост за демокрацията в България. Става дума за две оси, чието проследяване обръща всичко в доклада с хастара навън.По първата ос протича денонощно демонстрираната (при това по всякакъв повод) и неувяхваща любов между всесилните специални служби на САЩ и българското МВР, олицетворявано от главния му секретар ген. Бойко Борисов. Ако тръгнем тук да описваме нишаните, които влюбените са си разменяли, едва ли ще ни стигнат и три броя на Параграф 22. То не бяха съвместни акции, то не бяха размени на почетни плакети, то не бе чудо. И в крайна сметка какво се получи от досегашното блестящо съвместно сътрудничество? Нищо и половина.Най-пресният пример в това отношение е разбитата на 17 февруари печатница за фалшива валута в Бургас. Както вече е известно, в операцията са участвали и агенти на Сикрет сървис, които били оказали изключителна помощ за разгрома на престъпната организация. Нещо повече - благодарение на съвместните усилия на МВР и щатската спецслужба бил предотвратен вносът на над 200 000 долара менте в Калифорния, където групата имала изградена мрежа за пласмент на фалшификатите. Именно толкова била заловената стока в къщата на печатаря Радослав Радев в бургаското село Рудник.Пълен въздух под налягане - казва българинът в такива случаи. Според информация, любезно предоставена на Параграф 22 от добре осведомени източници, в материалите по делото такова животно като 200 000 фалшиви долара не съществува. По време на обиските са намерени единствено шест ментета от по 100 долара, но не в къщата на Радев, а по джобовете му. Онова, което така гръмогласно бе обявено като 200 000 фалшиви долара, не е било нищо друго освен най-обикновени листове хартия, върху които Радев и приятелката му са пробвали автентичността на матрицата. Вярно, те са имали готовност да произвеждат фалшификати, но сили извън Сикрет сървис и МВР са объркали плановете им. Освен това защо никой от Сикрет сървис не пожела да върне жеста и да информира българската общественост какво е сторено в слънчевия щат Калифорния по повод разгрома на печатницата? Нали там уж имаше стройна мрежа за пласмент на бургаските ментета, която също би трябвало да бъде разбита? Сикрет сървис обаче мълчи точно толкова упорито, колкото и по въпроса за прословутата международна операция Лунна светлина, довела през август 2003 г. до залавянето на 5 т кокаин в Боливия. Осем месеца минаха от епохалния успех, а досега никой не е чул нещо да се е случило по-нататък. Нито за изловени наркотрафиканти и техните босове в Европа (за където е била предназначена дрогата), нито за масови арести от двете страни на Панамския канал. Нещо повече - благодарните на българското МВР боливийски компетентни органи също не обелват и зъб дори, за да информират партньорите си как се движат нещата при тях: идентифициран ли е тарторът на наркогрупировката, задържани ли са българските контрагенти в Боливия, открити ли са там доказателства за българската връзка...Спираме дотук с разсъжденията по тази тема, защото има вероятност да прекалим с примерите за плодотворното антимафиотско сътрудничество между двете страни, които странно наподобяват вица за социалистическия милиционер, описващ тържествена заря: Нема, нема па току си... еди какво си, а после пак нема!Само още няколко изречения за финал. След като толкова много са загрижени за качеството на правосъдието у нас, колко офшорни и нормални сметки на български мутри и мафиоти разсекретиха досега американските брадъри (на български - братя)? Колко български мутри и мафиоти, обитаващи САЩ, ни бяха върнати с цел тикване в затвора? За колко неидентифицирани нашенски милиона в зелено, минали и заминали през американски банки, бяха уведомени българските компетентни власти?Колкото до втората ос, прозираща в доклада на Държавния департамент за човешките права, тя също не е кой знае каква тайна: всички камъни трябва да бъдат нахвърляни в градината на държавното обвинение, като е хубаво поне три-четири от тях да уцелят главния прокурор Никола Филчев право в десетката, т.е - между очите. Едва ли има човек, който да се чувства комфортно, когато някой насила се опитва да отваря широко отворените му очи. Същата работа е и с обвиненията срещу прокуратурата. В България отдавна е известно почти всичко, което се случва (или не се случва) заради прокуратурата или въпреки нея. Никаква тайна не са и причините, заради които десетки хиляди дела не могат да влязат в съда и да излязат оттам с ефективни присъди. И понеже тежко цензурираната българска журналистика, за разлика от Държавния департамент на САЩ, обича да говори конкретно - ще си позволим лукса да подхванем една тема, която се оказа табу дори за такъв куражлия като председателя на Американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън.Преди година и нещо, когато г-н Джаксън има щастието да постои в България малко повечко, той проведе няколко дълги и напоителни разговора с неколцина от смъртните врагове на Никола Филчев. По време на тези разговори, г-н Джаксън научи, че главният прокурор прави всичко възможно делата срещу брат му да не видят бял свят, т.е. - да не стигнат до съд. Нещо повече - по всичко личи, че в основната си част докладът на Държавния департамент за човешките права в България е написан по информация, получена от споменатите вече антифилчевисти. От друга страна, публична тайна е, че братът на главния прокурор е с американско гражданство от десетина години и ако върши някаква незаконна дейност, жъне плодовете от нея именно в САЩ. Е, пита се в задачата - след като американската Темида е в цветущо здраве, а полицията, спецслужбите и съдилищата са като сиамски тризнаци - защо досега никой не си е направил труда да разбере всичко това вярно ли е? Със сигурност антифилчевистите са връчили на Брус Джаксън копие на делото срещу брата на Филчев, образувано за трансгранично деяние, което се наказва еднакво навсякъде по света. Включително и в САЩ. Някой да си е направил труда да провери дали човекът наистина е виновен, или всичко е най-обикновена лъжа и измама, целяща компрометирането на главния прокурор на България?Ето в този ред на мисли можем да си караме още дълго. За да стигнем дотам, откъдето тръгнахме: колко покварена е българската Темида. С това уточнение, че за разлика от Държавния департамент нито българското правителство, нито българското външно министерство ще седнат и ще напишат доклад, че в САЩ все още бият афроамериканците (т.е. - чернокожите), а средната американка е една от най-често налаганите жени в света. Какво да се прави - Щатите са съединени, а съединението прави силата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във