Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Държавните съдебни изпълнители: ДЪРЖАТ СЕ С НАС КАТО С ДОСАДНИЦИ

Те са забравени от Бога. За тях не се сеща никой. Работят на пъпа на София, но са затънали в мизерия. Нямат елементарни условия за работа. Да не говорим за екстри като компютри, климатици. Там стените са нe просто пожълтели, а направо са почернели с времето. Въздух не достига. Работят по петима в стая от 25 кв. метра.
Става дума за държавните съдебни изпълнители, които се помещават в сградата на бившия Нотариат. В момента са 41, но след като Министерският съвет приеме тарифата за частните съдебни изпълнители, 16 от тях напускат и ще работят вече не за държавата, а за себе си.
За тях сега никой не говори. Частните съдебни изпълнители са по-модерни, нали с тях ще запишем червена точка пред Европа, нали така доказваме, че се реформира съдебната система. А в Нотариата също работят хора.
Неведнъж сме се обръщали към Министерството на правосъдието за помощ. Казваме какви проблеми имаме, от какво се нуждаем. Но оттам ни викат, че правят частни съдебни изпълнители, за да ни решат проблемите. Толкова пари се наляха в различни семинари и курсове за обучения по новия Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Само една десета от тях да бяха дали, нещата при нас щяха да потръгнат далеч по-добре. Но Министерството на правосъдието се държи като мащеха с нас и като родна майка с частните съдебни изпълнители, споделя Мария Петрова, която от 11 години е държавен съдебен изпълнител.
Частните съдебни изпълнители са едва ли не идеализирани. Те са най-умните, най-смелите, най-кадърните. А ние тук сме по-плашливите. Обвиняват ни, че не искаме да поемем отговорности. И си оставаме с проблемите, казва още Мария Петрова.

Всеки ден в тези мизерни условия идват хора със своите проблеми. Приемното време на държавните съдебни изпълнители е сутрин от 9 до 10,30 ч. и следобед от 15,30 до 17,30 часа. Приемат ги в малките си, задръстени с папки канцеларии и са длъжни да им отговорят на всички въпроси.
Не можем да се чуем, когато при всеки един от петимата дойде поне по един човек. Има хора, които са и много афектирани и повишават глас. Няма го спокойствието да изслушаш жалващия се, казва още Мария Петрова.
В деловодството, където има 13 служителки, се намират единствените два компютъра. Те се ползват по график. Живеем в ХХI век, а ние, съдебните изпълнители, пишем на ръка, споделя още Мария.
Те не искат луксозни условия за работа, а нормални. Забелязват и нещо друго. Единствено в София съдия-изпълнителите мизерстват. Никъде в провинцията няма да се видят подобни битови проблеми. Там по стаите имало даже и климатици, всеки съдия-изпълнител пък разполагал с компютър. Няма обяснение за това разделение. Особено като се има предвид, че на година тези 41 души вкарват в държавния бюджет над 2 млн. лв. от вземания. А са им необходими къде по-малко, за да работят в по-цивилизована обстановка.
Вече се питаме къде отиват парите, които събираме. Дали е правилна организацията за тяхното изразходване, казва Мария Петрова.
Проблемите са разрешими. Всъщност ние от години работим така. Въпросът е дали резултатите от нашата работа са адекватни на условията, в които работим, категорична пък е Цветанка Беловска. И допълва: Въпреки условията постигаме добри резултати.
Държавните съдия-изпълнители са канили депутати, министри и техните заместници да видят в каква обстановка си вършат работата. Но никой не се е отзовал до момента на тяхната покана. Само председателят на Софийския районен съд (СРС) Иван Колев ги е посещавал и с каквото е могъл, им е помагал. Другите узнават за проблемите дистанционно, но след като не идват, значи тази служба не ги интересува, смятат двете жени.
Битовият проблем не е най-големият, с който се сблъскват държавните съдебни изпълнители. Както вече споменахме, в момента те са 41 души, но съвсем скоро ще останат 25, защото другите ще работят на частно. И техните дела ще останат при колегите им в Нотариата. На месец висящите производства са около 80 000, т.е. при 41 служители на човек се падат по около 2000. Когато почти половината напуснат, колегите им ще поемат и техните преписки и молби и работата им ще се увеличи двойно.
Но това ще бъде само на първо време. Защото всичко зависи от т.нар. взискател. Този, който подава молба за съдебно изпълнение. Той може да реши да продължи да работи с някой съдебен изпълнител, който се е прехвърлил от другата страна на барикадата. Единственият плюс в цялата история е, че съдия-изпълнителите нямат срокове за приключване на делата.
Проблем имат и с призоваването на страните. То става изключително бавно и много неефективно. Заради това държавните съдебни изпълнители искат да си имат собствена служба Призовки. Така ще могат да проверяват и контролират тяхната работа.
Има затруднения и с комуникацията с другите служби като данъчни, Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите, Службата по вписванията. Те са свързани главно с бавното получаване на информацията. Но това се отдава най-вече на факта, че част от тези служби постоянно се преструктурират и не е ясно кой с какво се занимава.
Човек, като ги слуша може да си направи извода, че за част от проблемите упрекват колегите си, които са решили да станат частни съдебни изпълнители. А всъщност не е така. Упреците са насочени към Министерството на правосъдието, към цялата държавна политика по отношение на съдебната реформа, към законодателството. Огорчение има и от самото отношение към тях, само защото са решили да останат на държавна работа.
Те се опитват да намерят обяснение на въпроса защо е необходимо съдебното изпълнение да се раздели на частно и държавно. Това се прави заради европейските изисквания е най-честият отговор, който срещат. Но пък в държави като Австрия, Германия, Испания, Италия, Финландия, Швеция и Норвегия (всичките членки на Европейския съюз) съдебното изпълнение е държавно. В тези страни не са намерили за необходимо да се преминава към частно.
В Гърция наскоро направили изпълнението частно. Но по много различен начин. Правителството изчакало последният държавен изпълнител да си отиде по естествен начин, т.е. да почине (като през това време не назначавали нови хора), и чак тогава превърнали службата в частна.
А във Франция съдия-изпълнителите имали толкова малко работа, че ги ползвали като вещи лица. Ходели на огледи, извършвали замервания на дупки, например и после се явявали в съда да свидетелстват.
Според Мария Петрова и Цветанка Беловска по никакъв начин не е била доказана нуждата от частно съдебно изпълнение. Принудата трябва да остане в държавата, смятат двете жени и допълват, че България има горчив опит по отношение на охранителната дейност. Направиха я частна и се стигна до извращения. Същото може да стане и със съдебното изпълнение. Може да се стигне до злоупотреби. Може частникът да започне да се заиграва с лицата, от които трябва да събира пари. А след години пък може въобще да няма нужда от съдебно изпълнение. Възможно е да се промени културата на нацията и всички да започнат съвестно да изпълняват съдебни решения, да връщат кредити, да плащат издръжки за децата. Като пример те сочат Холандия. Там техен колега за 15 години е направил три въвода (бел. ред. - става дума за въвеждане във владение), а Беловска за шест месеца е имала шест въвода.
В България никой не осъзнава, че след като има съдебно решение, то трябва да се изпълни. Когато отиваме да изведем някой от някое жилище, той ни заплашва с медиите, с ножове, залива ни с бензин, заканва се да скача от прозореца. А не може да разбере, че ние изпълняваме съдебно решение и че той също трябва да се съобрази с него, казва Беловска. Благодарение на съдействието на полицията те успяват да си свършат работата без наранявания и инциденти.
Един от кварталите, който е в юрисдикцията на Мария Петрова, е Факултета. Именно там тя вижда как изтичат пари от държавата и дава простичък пример за това. Ромите се регистрират като безработни и не плащат издръжка за децата си. А ги имат по четири-пет. Мъжът лежи по цял ден, а го виждаш, че не е гладен, бос или гол. Като го питат откъде има пари за ядене, той вика, че майка му го храни. И при една такава ситуация държавата поема издръжката за децата. Тя ще се опита да си вземе парите, но ако този човек по документи остане безработен цял живот? Тогава как ще се върнат тези пари в хазната, пита Мария Петрова. А тези роми всъщност получават заплати, но те никъде не се обявяват.
Получават се и злоупотреби. Двама съпрузи се уговарят мъжът да се укрие. И когато адресът му стане неизвестен, пак държавата трябва да поеме издръжката за неговите деца. Системата издиша, има много дупки, през които изтичат пари от бюджета. Лошото е, че законите се пишат от лаици, които не се допитват до нас, хората, които прилагаме тези нормативни актове и знаем къде и какво може да създаде проблеми, казва Мария Петрова.
Всъщност всекидневната работа на държавните съдебни изпълнители по нищо няма да се различава от тази на частника. Само където последният ще взима повече пари. Всеки е направил своя избор къде да работи и за какво възнаграждение. Ако на някого парите са му малко, е свободен да напусне. Но не трябва заради такива хора да се разбива цялата система. Аз направих своя избор. Искам да съм част от тази държавна система, винаги съм искала това и голяма част от колегите, които остават тук, мислят по този начин, мотивира избора си Мария Петрова.
Колегата й Мирослав Колев е на друго мнение. Той ще стане частен съдебен изпълнител в момента, в който правителството приеме тарифата за процентите, които ще получават от вземанията.
Според него частното съдебно изпълнение ще даде по-добри резултати. До злоупотреби не можело да се стигне, защото частникът отговарял с цялото си имущество. Ако го хванат, разбира се.
Колев твърди, че организацията и условията на работа ще бъдат много по-добри. Всеки частник ще си има собствен призовкар. Което е огромен плюс. Освен това ще си има личен помощник и деловодител. Те ще бъдат на трудов договор и ще са длъжни да спазват правата и задълженията си съгласно Кодекса на труда.
Изчисленията на Колев сочат, че не е необходим голям първоначален капитал, за да се отвори собствена кантора. Той поддържа такава от два месеца. Наемът му е 500 лв. на месец, застраховката - 120 лв., 53 лв. за различни такси и още около 2500-3000 лв. за режийни и за офис оборудване. Засега той няма само служители.
Парите, които ще получава от частната си дейност, ще трябва да ги декларира и да плаща данъци. Получава се така, че аз с моите данъци ще плащам заплатите на колегите си, които са на държавна работа, казва Колев.
И въпреки посочените от него плюсове колегите му не са съгласни. Те просто не виждат с какво той, като частник, ще бъде по-ефективен от тях, с какво ще бъде по-добър в работата си. Нали и държавните, и частните изпълнители ще вършат едно и също.

На година държавните съдебни изпълнители събират вземанията по около 38% от делата, по които има влязло в сила съдебно решение. Най-често те се занимават с дела, отнасящи се до връщане на банкови кредити. Особено в последните години този тип производства са се увеличили много. Става дума за суми от порядъка на 5000-6000 лева - по кредити, които не са обезпечени, и единственият начин банката да си върне парите е, като вземе имуществото на длъжника. Но ако този човек няма собствено жилище, собствена кола или пък ако има само стоки от първа необходимост като един хладилник, един телевизор или една пералня, вземанията стават несъбираеми.
Най-редки са имуществените спорове. А най-тежки са делата за отглеждане на деца с право на виждане от другия родител.
При един такъв случай питам детето защо не иска да ходи при баща си. А то ми разказва, че като отиде, баща му пуска порно на видеото, събира се с жени и му се смее, защото той отказва да гледа. И какво да му кажа на това момче. На друго момиченце бащата е клошар, целият брадясал, космясал, явява се мръсен в двора на училището и излага детето пред съучениците му. И това момиче също не иска да го вижда. Тези дела на практика са неизпълними, сподели Цветанка Беловска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във