Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЪРВЕНАТА МАФИЯ: КОЙТО ПРОГОВОРИ, ЩЕ БЪДЕ УВОЛНЕН

Мафията, която се занимава с незаконната сеч и износ на дървен материал, е здраво ударена. Това се опита да внуши Националното управление на горите на 20 септември 2002 година. В официалното изявление се казва, че за връзки с дървената мафия са уволнени седем горски стражари и лесничеи от Районното управление по горите в Пазарджишка област, трима от които са служители от лесничейство Чехльово. Съобщението можеше да прозвучи комично, ако не беше толкова цинично. Защото структурата и дейността на т.нар. дървена мафия автоматично изключва участието на обикновени лесничеи и горски стражари в незаконната сеч. И понеже става въпрос за ощетяване на държавата в особено големи (даже огромни) размери и нанасянето на непоправими екологични вреди, едва ли са само митове и легенди местните приказки, че корупцията всъщност започвала от шефовете на районните и областните управления по горите, минавала през областните администрации и стигала до неколцина висши чиновници в Националното управление по горите и Министерството на земеделието. На 10 май 2002 г. горските стражари Георги Анастасов и Калин Чонков заедно с помощник-лесничея Спас Узунов предотвратяват опит за незаконен трафик на дървен материал в местността Софандере. Стоката е вдигната от склад на лесничейството и е била без транспортно позволително. Операциите с нея са извършвани през тъмната част на денонощието, което също е противозаконно. Актът за нарушението е наложен на служители във фирмата на братята Костадин и Георги Велеви. Двамата са известни като Голямата и Малката палачинка и според местния фолклор навремето те са били хора на покойния вече Иво Карамански.Съставеният акт е спрян от шефа на лесничейството в Чехльово Кирил Тодоров, който по този начин блокира действията на служителите си през следващите два дни. Време, напълно достатъчно трупите да бъдат върнати обратно в склада. С активното участие на шефа на Районното управление по горите инж. Иван Кормушев и на неговия заместник инж. Митев бдителните стражари и лесничеят са санкционирани, а наказанието им е сведено до знанието лично от шефа на Районното лесничейство във Велинград и координатор на НДСВ в региона Гено Пеев. Любопитно е да се знае, че с. Чехльово (макар и изключително неизвестно на широката публика) играе ключова позиция в незаконния трафик на дървен материал. Не само като една от базите за нелегален добив на дървен материал за вътрешния пазар, но и като възможност за директен износ в Гърция - по изоставен стар път от местността Софандере, между махалите Кьорово и Горно Бирковци. Една от първите регионални стъпки на НДСВ след идването му на власт през лятото на 2001 г. е да назначи главния царски координатор във Велинград Гено Пеев за шеф на местното изключително апетитно районно лесничейство. Почти едновременно с изборната победа заместникът на Пеев по царска линия Васил Неделчев (Дузпата) регистрира дърводобивна фирма, която оттогава е неизменен победител в търговете за сеч, обявявани от Пеев. Дузпата е стар познат на НСБОП и в началото на 90-те години дори беше обект на цяла разработка за незаконен трафик на дървен материал. При една от антимафиотските операции в района Дузпата беше арестуван, а в дома му бяха открити незаконни огнестрелни оръжия и боеприпаси. Родните ни борци също не са безразлични към дървосекачеството. Националната ни гордост Александър Томов контролира курорта Юндола, който освен с балнеолечебните си възможности е известен и с това, че е гара разпределителна в незаконния трафик на елитен дървен материал за София, Южна България и Македония. Родствениците на Димитър Джамов (родом от пазарджишкото с. Семчиново) вършеят в Беловския балкан. По особен начин Софийският университет Свети Климент Охридски също е замесен в далаверата. С научно-учебната си база Бяла вода в Родопите, която до неотдавна наистина се използваше по предназначение - за практически и семинарни занятия на преподаватели и студенти. През есента на 2001 г. обаче, въпреки отрицателното становище на ректора на Алма Матер проф. Боян Биолчев, академичният съвет гласува отдаването на базата под аренда. Мотивът е банален - липса на пари за поддръжка, а предложението е внесено за обсъждане от тогавашния ресорен заместник-ректор Д. Топлийски. Базата е предоставена под аренда за срок от четири години на друга известна персона в региона - Йордан Манов (Носа), известен най-вече с това, че е работил за бившата СИК. Наемът е повече от символичен и той няма нищо общо с мотивите на академичния съвет на Софийския университет да се раздели с една от най-удобните си учебни бази - 60 лв. месечно. Какво се е случило от есента на 2001 г. до наши дни зад академичните стени на Бяла вода е трудно за вярване и... доказване. Според местния фолклор обаче, именно в бившата университетска база са ставали част от договарянията и разплащанията между босовете на дървената мафия и съответните чадъри сред лесничейските шефове. Заради полезното и приятното покрай незаконния бизнес университетската база окончателно става бивша и вратите завинаги са захлопнати пред носовете на академичната младеж и преподавателското тяло. Заради посредническите си услуги на Йордан Манов му е позволено да обслужва (колкото му душа иска) дървената контрабанда с нерегистрираните и необслужвани от години превозни средства на Софийския университет. Пред погледите на цяло съзвездие местни полицаи, част от които също заемат достойно място в играта. Не са едно и две любопитните очи, запечатали паметните купони в Бялата вода, където рамо до рамо пият и пеят шефът на местните антимафиоти офицерът Цингов и бившият (вече) сикаджия Йордан Манов (Носа). Под благовидния и високопатриотичен предлог, че единият разработвал оперативно другия. Дървената мозайка се допълва от още две неща. Заради цяла поредица от далавери и административни (меко казано) нарушения, сред които и случаят с Бяла вода, споменатият вече заместник-ректор Топлийски е уволнен. А другото парченце от мозайката е нереализираният (или мъртвороден) проект Сюткя. Преди няколко години правителството на Иван Костов отпусна 200 000 лв. за изработването на проект за изграждане на ски-комплекс под едноименния връх, по подобие на Пампорово и Банско. След като стратегическият инвеститор така и не бе открит, негласно беше решено проектът да се самофинансира по възможно най-лесния начин. Чрез... продажбата на дървесината, изсечена по трасето на ски-пистите. И като започна едно самофинансиране - ум да му зайде на човек. То не беше сеч, то не бе чудо. Никой още не се наема да каже какви са реалните щети, нанесени от брадвите и резачките около проекта Сюткя. Но е сигурно едно - ако поне част от припечеленото беше инвестирано в реализацията на проекта, днес Банско, Боровец и Пампорово щяха да си имат изключително сериозен конкурент в лицето на несбъднатия комплекс. Каквото и да се говори на висок глас в публичното пространство, едва ли има човек, който може да каже какви са поне приблизителните размери на организираната контрабанда, прехранваща се с незаконна сеч и контрабанда на дървен материал. Най-достоверните мерки и теглилки за момента са стотици хиляди декари (унищожени) и милиони долари (чиста печалба). А ако прибавим (доколкото е възможно изобщо) и онова, което пада под брадвите и трионите на местните цигани, помаци и турци - сметките като нищо ще ударят в небето.Всъщност механизмът за правене на много пари от дървесина е сравнително прост. Досущ като всяко гениално нещо в природата. Определена дърводобивна фирма се явява на търг за сеч, но за разлика от останалите кандидати тя е получила предварително изискванията от лесничейски шеф. Срещу скромните 2000 лева. Съобразявайки офертата си с абсолютно всички изисквания и обещавайки с около 20% повече приходи за държавната хазна, въпросната фирма печели конкурса. След което влиза на отредения й терен, изсича само скъпата и годна за износ дървесина и се оттегля. Идва ред на следващата стъпка: лесничейството обявява обекта на търг за втори път, като на наддаването се явяват по-дребни и непретенциозни фирми. Те секат онези дървета, годни за строителни талпи, огрев или производство на плоскости от дървесни частици (шперплат, талашит и т.н.). Накрая оголеният терен се дава на останалите, които секат дърва за огрев...На пръв поглед операцията е перфектна и изключително ефективна, защото в държавния и общинския бюджет трябва да влязат пари от няколко посоки. Реално обаче това никога не се случва. Защото скъпата дървесина е изнесена зад граница или контрабандно или печалбата на износителите се свежда до някаква символична сума с няколко насрещни фактури за брак, непоправимо увреждане на материала по време на транспорта или случаен пожар (примерно). По-дребните риби пък фактурират три-четири талпи за една, а с мургавите талигари никой не се занимава, за да не го обвинят в расизъм.А колкото до конкурсното задължение на фирмите да вземат мерки за възстановяване на изсечения горски фонд - то също е последна грижа. Този път за всички едновременно. Най-малкото защото държавата няма възможност да проверява какво остава след търговете и брадвите и дали някой е бучнал поне няколко пръчки след себе си. Ей така, колкото за Бог да прости.Какво да добавим още? Само едно - за разлика от другите сфери на дейност на организираната престъпност (като далаверите с български алкохол или цигари примерно), щетите от дейността на дървената мафия изобщо не подлежат на изчисления, а загубите за държавата никога не се предвиждат в бюджета. За екология също никой не мисли, защото първите признаци за настъпващото бедствие се появяват едва след няколко години. Всичко това осигурява на дървената мафия едно изключително комфортно съществуване. За което обаче всички плащаме. Едни след време - с бронхиална астма или белодробна недостатъчност. Други моментално - със заповед за уволнение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във