Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДВА МАНДАТА... БЕЗТЕГЛОВНОСТ

Днес никой не може да каже със сигурност колко долара е похарчила Американската агенция за международно развитие (USAID) за укрепването на българската съдебна система - 5.50 или 100 милиона. И то на онази съдебна система, на която българският политически елит обръща внимание само тогава, когато трябва да мотивира получаването на по-голям партиен офис в центъра на някой град, да придобиването на двайсетина-трийсет декара и право за строеж в някой елитен курорт или когато някоя партийна фирма трябва да приватизира без пари структуроопределящото предприятие в региона.
Факт обаче е, че ако не бяха експертите на USAID и колегите им от Европейската комисия (осъществили проекти по линия на съдебната реформа за около 250 млн. евро), провинциалните съдилища, следствени служби и прокуратури все още щяха да тънат в непрогледен мрак и дълбока мизерия, както се казва по друг повод.
По-важното в случая обаче е друго. За разлика от българските управници, експертите на Американската агенция за международно развитие и на Европейската комисия изключително старателно анализират информацията, събрана по време на работата им по проектите, още по-старателно следят случващото се след приключването на въпросните проекти и най-надлежно информират началниците си за... всичко. А то, за съжаление, никак не е обнадеждаващо.
Ще се върнем към един показателен пример отпреди три години и половина, когато Параграф 22 публикува интервю с председателя на Старозагорския окръжен съд Тоньо Тонев под заглавие От две години не сме получавали обвинителен акт за икономическо престъпление (бр. 34 от 24 август 2002-ра). При тогавашния си дебют в столична медия Тоньо Тонев разказа, че откакто той е председател на съда (февруари същата година), сигнали и жалби от граждани за корупмпирани магистрати или служители не са постъпвали. Освен това, той се оплака от хроничния недоимък на пари, особено когато трябва се плащат хонорари на вещите лица и на служебните защитници.
Третият тематичен кръг от проблеми, които очерта през август 2002 г. съдия Тоньо Тонев, бе свързан с номерата, които адвокатите и подсъдимите прилагат, за да размотават съдебните делата. Като се започне от фалшивите болнични листове, мине се през прекомерната ангажираност на адвокатите по други дела и се стигне до неуредиците с издирването на неявилите се свидетели и подсъдими.
И за последно - преди три години и половина председателят на Старозагорския окръжен съд сподели, че състоянието на тамошната съдебна палата е относително добро, но магистратите и съдебните служители работят по трима на стол.
Има кабинети, в които колегите са повече, отколкото трябва. В някои от деловодствата положението е много лошо, направо - зле. По четирима деловодители делят помещенията с адвокати и с граждани, които преглеждат делата, защото не разполагаме с отделно помещение за тази цел, заяви тогава съдия Тонев и изрази оптимизъм, че в най-скоро време положението може да се подобри.
Нищо подобно. Само преди седмица, във връзка с поредния проект на Американската агенция за международно развитие за укрепване на съдебната система, председателят на Старозагорския окръжен съд Тоньо Тонев заяви:
Въпреки че е все още рано да се дават оценки за качествата на новия Наказателнопроцесуален кодекс (той влиза в сила на 28 април - бел. ред.), мога да кажа, че той отново дава възможност за отлагане на делата и за тяхното протакане във времето. Наистина ние имаме възможност да проверяваме достоверността на болничните листове. Но когато такъв документ се окаже фалшив, трябва да се образува предварително производство и така се завъртаме в нова спирала. Освен това не е решен проблемът с прекалено заетите адвокати и с процедурите по издирването на обвиняемите и подсъдимите, които не могат да бъдат открити на адресите им
Не по-различно се оказа и положението с вещите лица. Три години и половина след цитираното интервю Старозагорският окръжен съд все още няма достатъчно средства за техните възнаграждения, поради което много от експертите просто не искат да работят за Темида.
За съжаление в момента възниква и друг проблем - обясни Тоньо Тонев. - В нашия съдебен окръг са регистрирани около 450 вещи лица, което на пръв поглед е достатъчно. Лошото е, че сред тях не могат да се намерят достатъчно подготвени специалисти, които да поемат експертизите по най-сложните съдебни дела. Просто няма....
Другата тема, обсъдена с Тоньо Тонев тогава - която продължава звучи актуално и днес, е броят на магистратите и тяхната натовареност. А причината е повече от прозаична: след като Параграф 22 публикува интервюто с председателя на Старозагорския окръжен съд, броят на делата рязко се увеличи (включително и заради отпушването на обвинителните актове за тежки стопански престъпления), но щатните магистрати си останаха все толкова - 21 човека. За първото шестмесечие на 2005 г. - периода, отчетен от министър Петканов на правителственото заседание в четвъртък (26 януари), са разгледали общо.... 3428 дела, от които 2560 са новопостъпили. Е, никак не е трудно да си представи човек как в съдебна палата с три-четири зали всеки съдия може качествено да приключи своите 163 дела и по какъв начин може трезво и хладнокръвно да прецени кой е крив и кой е прав. Докато се чуди, естествено, как да направи достатъчно място на колегите си, с които дели един кабинет и всеки от които е с не по-малко папки под мишница.
По-важното обаче е, че и сега, досущ като преди три години и половина, Тоньо Тонев е категоричен в две неща: неговите съдии продължават да решават над 50 на сто от делата си в срок, а откакто е председател на Старозагорския окръжен съд (т. е. - от февруари 2002 г.), сигнали и жалби от граждани за корупция сред подчинените му магистрати не е получавал. Факти, които могат да бъде тълкувани само по два начина: или в Старозагорския окръжен съд работят най-пъргавите и най-честните магистрати, или населението в Града на липите просто не вярва, че корумпираният магистрат също го лови закон и не се оплакват.
За съжаление обаче въпросното тълкуване със сигурност няма да се случи в София. По простата причина, че ако някой от редовните пешеходци по жълтите павета е имал намерението да реформира съдебната система в дълбоката и глуха провинция, днес Тоньо Тонев нямаше да се ядосва за същите неща, за които се е ядосвал преди три години и половина и за които, както е тръгнало, ще се ядосва поне още една петилетка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във