Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДВАМА МЕ БИХА, А ТРЕТИЯТ ГЛЕДАШЕ

Пристигнах в България на 4 август 2004 г. с влак. За първи път идвам в страната. Бях чул, че тук някои стоки са евтини и мислех да завъртя някакъв бизнес. През последните две години в Хърватска се занимавах с татуировки и спестих около 1000 евро, с които дойдох тук. През първите дни от престоя ми в София спах в различни хотели около Лъвов мост. В този район случайно срещнах моя познат Роберт Матанич, с когото се познаваме още от Загреб, защото сме съученици. Той ми препоръча хотел Рай, който бил много по-луксозен. Преместих се там и покрай него се видях само веднъж с други мои сънародници. Не им помня имената, защото те нищо не са искали от мен и по-късно не сме поддържали връзка.Няколко дни живях с Матанич в една стая, но после се преместих в самостоятелна. Разглеждах града и се чудех с какво да се захвана. Първоначално мислех да правя татуировки на площад Александър Невски. Там се запознах с Жоро. Той ми каза, че в Италия много добре вървели истинските икони и ми предложи да проуча как стоят нещата в Хърватска, ако искам да се занимавам с такъв бизнес. От един ИНТЕРНЕТ клуб Инферно пращах имейли на мои познати в Загреб, за да видя дали иконите ще се продават в Хърватска. В този клуб се запознах с друг българин - Васко, който по-късно каза, че дава апартамент под наем в кв. Изток и аз отидох да живея там. С Жоро се виждахме няколко пъти. На една от поредните срещи той каза, че може да ми уреди седем икони, по 500 евро едната. Аз нямах толкова пари и тръгнах за Хърватска, за да събера сумата. На 3 септември се качих на влака от София за Загреб. На пункт Калотина мина проверка по купетата. Бяха двама - единият с униформа, а другият цивилен. Стигнаха до мен и аз им подадох паспорта си. Те го разгледаха и ме помолиха да сляза от влака. Помислих, че ще ми проверяват багажа, защото носех голям черен сак и раница. Но когато слязох, двамата мъже ме затвориха в една стая и ми казаха да чакам. Поисках адвокат, но те не обърнаха внимание на думите ми. След известно време дойдоха трима полицаи, качиха ме в една кола и ме откараха в някакво полицейско управление в София. Заключиха ме в една килия и двама от тях започнаха да ме бият, а третият само гледаше. Още в началото на боя поисках да ме свържат с хърватския консул, но те не обърнаха внимание на думите ми и ме биха около два часа. След това спряха и поискаха да ме разпитат за някакво убийство. Аз говорех на хърватски, а полицаите на български. Единият от тях се опита да говори на английски, но не се разбрахме. Някъде през нощта ме преместиха в друга сграда, не знам къде, и там ми взеха маратонките. На сутринта ме върнаха в същото полицейско управление и ми дадоха обувките. Цяла нощ бях по чорапи. Мисля, че на третия ден от задържането ми - май на 5 септември, при мен дойдоха следовател и преводач. Те ме попитаха дали ще им дам тениската и маратонките и аз се съгласих. Преместванията в различни сгради продължиха през цялото време. Постоянно ме държаха окован, а нощем ме връзваха за легло - краката и ръцете. Всичко свърши на 9 септември, когато при мен дойде същият следовател, който ми каза в какво съм обвинен. На следващия ден ме изправиха пред съда...

Facebook logo
Бъдете с нас и във