Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДВЕ ГОДИНИ КРИЯТ ГЛАДНАТА СМЪРТ НА 14 ДЕЦА

Преди осем години в с. Джурково, Пловдивско, се разигра трагедия, за която и днес малцина се осмеляват да говорят. На 15 декември 1996 г. умира малолетната Мария, а през следващите два месеца почиват още 13 деца. В смъртните им актове е записано, че са се преселили в отвъдното от остра сърдечносъдова недостатъчност. В медицинските бумаги се казва още, че някои от жертвите са агонизирали повече от седмица, други, преди да починат, са тежали по 17-18 кг, а лекарствата, с които уж са спасявани, са с изтекъл срок на годност. Четиринайсетте деца са заровени (в буквалния смисъл на думата) в гробището на селото, но никой не е успял да намери стотина лева поне за дървени надгробни кръстове и некролози. Днес мястото е обрасло с гъсти треволяци и едва ли някой може да каже откога там не е стъпвал човешки крак. Трагедията се разиграва в т. нар. Дом за деца и младежи от 3 до 18 години с умствени увреждания в затънтеното смолянско село с. Джурково. Тя привлича повече вниманието на неправителствените организации и медиите, отколкото на компетентните органи. Благодарение на публичния шум в Джурково започват да пристигат дарения, които правят живота на оцелелите деца в дома малко от малко по-човешки. В момента там са настанени 80 деца, страдащи от тежки умствени заболявания като олигофрения и синдрома на Даун. На пръв поглед персоналът е многоброен - 40 души, но на практика за питомците на дома се грижат 16 санитари, шест медицински сестри, един лекар, един рехабилитатор и трима възпитатели. Останалите се занимават с хигиената и храната, без да имат пряк достъп до децата. Имаме нужда от повече рехабилитатори, възпитатели и лекари, защото децата боледуват непрекъснато и не бива да остават сами. Вместо да разкрият нови щатове обаче, преди една-две години съкратиха част от санитарите, обясняват хора от дома. Според единствения лекар тук Олег Медев, по закон децата в подобен тип заведения трябва да са под денонощен медицински контрол. Всеки ден обаче от 16.00 ч. до 8. 00 часа на следващия ден в дома остава само по една дежурна сестра, която няма право да изписва лекарства без предписанието на специалист. Проблемът е огромен, защото тези деца не говорят, не казват кога и какво ги боли и ние трябва да налучкваме. Тяхното състояние е изключително нестабилно и за десетина-петнайсет минути могат да вдигнат опасно висока температура. Наистина днес разполагаме с доста повече и по-съвременни антибиотици, отколкото преди четири-пет години, но проблемите продължават, обясни още д-р Медев и разказа набързо част от зимните патила на хората от дома в Джурково: Още от август започваме да имунизираме децата и да трупаме лекарства, но падне ли сняг, кошмарът започва. Непрекъснато се налага да търсим спешна медицинска помощ, но нямаме оборудвана линейка. Докато пътуваме към Пловдив или Асеновград с примитивната УАЗ-ка, децата постоянно правят гърчове или изпадат в астматични шокове, а ние седим край тях и се молим да удържат, допълни той. Не толкова недохранването, колкото кризата за гориво, според персонала, е причинила трагедията през зимата на 1996/1997 година. Тук зимите са много студени и много дълги, но тогава всичко се събра накуп: нафта за отопление беше малко, храната системно не достигаше, а дълбокият сняг ни откъсна от света - спомнят си служители от дома, пожелали имената им да не бъдат цитирани. - Категорични сме, че никой от нас няма вина за смъртта на децата. Тогавашната директорка и хората от общината непрекъснато алармираха за плачевното състояние на дома, но нищо не се случи. Накрая се видяхме принудени да извикахме тук журналисти, за да покажат на обществеността мизерията, в която сме захвърлени, споделиха още те. Разследването на инцидента започва едва през 1999 г., когато по разпореждане на Върховната касационна прокуратура в Пловдивското окръжно следствие е образувано предварително производство за смъртта на 14-те деца. То се води срещу неизвестен извършител за причиняване на смърт по непредпазливост. Всички усилия на Параграф 22 да научи кой е подал сигнала до ВКП и защо го е подал две години и половина след смъртта на децата се увенчаха с пълен неуспех. За сметка на това обаче стана ясно, че виновни за петгодишното бездействие на пловдивските магистрати... няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във