Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДВЕ КОНВЕНЦИИ ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПОБЪРКАХА ТЕМИДА

Две съдебни системи са изправени пред казус, достоен за държавен изпит. Български и американски магистрати трябва да решат къде трябва да живее непълнолетно дете с двойно гражданство, но с родители българи.
Казусът е толкова сложен, че нито българските, нито щатските съдии могат да постигнат единодушие по въпроса. Едните казват, че 4-годишният Румен Колев трябва да си остане в САЩ (където е роден), а на другите им предстои да мъдрят своето решение.
Целият проблем произтича от два международни акта. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца дава предимство на обичайното местопребиваване на детето през всичките години (документът е ратифициран от България и от САЩ), докато Конвенцията за правата на детето на ООН пък казва, че най-важни са интересите на детето (подписана само от родната ни страна). Заради това, че България е ратифицирала и двата документа, нашите съдии са изправени на кръстопът - те не знаят коя от конвенциите се ползва с приоритет. А след като магистратите не знаят какво да направят, то тогава какво остава за родителите на момчето.
Мечтите
През 1987 г. варненецът Румен Колев напуска пределите на България. Той става политически емигрант. Живее по малко в Югославия, Австрия, Западна Германия, докато накрая се установява в САЩ. Там получава американско гражданство.
Падането на комунизма и идването на демокрацията през 1989 г. обаче го карат отново да се върне в страната си. В началото на 90-те години Румен Колев си идва в родния си град Варна. Установява се и си намира работа.
В средата на 90-те години той среща бъдещата си съпруга Антоанета. Двамата се женят. Но за младото семейство настъпват тежки времена. Всички помним хиперинфлацията в началото на 1997 година. След дълги размисли двамата решават да си опитат късмета в САЩ. Идеята им е да поработят няколко години зад Океана, да се съберат пари и пак да се върнат в страната. През 2001 г. те заминават за Сиатъл.
Две години по-късно семейството вече е с един член повече. Антоанета ражда син, който получава и американско гражданство. Кръщават го Румен Колев-младши. След приятните емоции, животът им лека-полека се връща в нормалното русло. Майката отново тръгва на работа.
В службата обаче тя среща друг мъж, в когото се влюбва. Жената започва извънбрачна връзка, която остава за дълго време скрита за съпруга й. Но накрая той разбира. След семеен скандал двамата решават да се разведат. Но Антоанета не иска да се връща в България, предпочита да остане в САЩ, въпреки че първоначалните намерения на семейството са били да живеят постоянно у нас.
Румен Колев се прибира с детето във Варна. Всичките роднини на семейството били в България и затова таткото е убеден, че детето ще се чувства много по-добре тук. През 2006 г. Румен Колев и синът му си идват в страната.
Мъка
След заминаването на двамата Антоанета се обръща към съда в Сиатъл. Не е ясно дали тя предварително е знаела за плановете на съпруга си да напусне пределите на САЩ заедно с детето, или мъжът й тайно е заминал. Но пред щатските магистрати жената твърди, че синът й е отведен от САЩ без нейно съгласие.
Американските съдии решават, че детето (което е и американски гражданин) е отвлечено, а виновен за това е бащата. Местните магистрати се позовават на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, според която, за да се определи къде трябва да живее малчуганът, е достатъчно да се види къде е било неговото обичайно местопребиваване през годините. И тъй като малкият е живял постоянно в САЩ, то американските съдии присъждат Румен Колев да върне сина си в Щатите. Властите зад Океана сезират и българското министерство на правосъдието, което се води български централен орган по Хагската конвенция. Т.е. ведомството на Георги Петканов я представлява у нас. Страната ни е ратифицирала въпросния международен акт през 2003 г., а САЩ - през 1998 година.
Докато тече съдебното дело за отвлеченото дете, Антоанета подава и молба за развод в САЩ. Съпругът й прави същото, но във Варненския районен съд.
На 6 декември 2006 г. съдът в морската ни столица разтрогва брака между Румен и Антоанета, като се произнася и за това кой носи вина за развода. Според варненските магистрати действията на съпругата са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Заради това и поради отсъствието на майката от страната, съдиите присъждат родителските права на бащата Румен Колев.
Само 12 дни по-късно обаче нещата вече не изглеждат така благоприятни за таткото. На 18 декември 2006 г. Софийският градски съд (СГС) също е принуден да се занимава с казуса. Този път в съда е депозирана молба от майката Антоанета, която иска да се започне процедура по връщането на сина й в САЩ. Жената се позовава на Хагската конвенция и праща молби, актове за раждане и други документи, в които твърди, че местоживеенето на детето е в Сиатъл, а не във Варна. След като разглежда доказателствата по делото, СГС решава, че Румен Колев-младши трябва незабавно да бъде върнат на майка му.
Министерството на правосъдието е разпоредило на варненската регионална дирекция Социално подпомагане да провери какво е състоянието на детето и как се грижат за него. Службата трябва да изготви становище и да го прати на правосъдното ведомство. Заповедта била във връзка с искането на американците Румен Колев да върне детето на майката.
Казусът
Всъщност нямаше да има никакъв казус и спор по въпроса при кого да живее малкият, ако България не беше страна и по още един международен акт - Конвенцията за правата на детето на ООН (ратифицирана от нас през 1991 година).
Според чл. 3 от въпросния акт: Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени, или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Това ще рече, че на първо място трябва да се поставят интересите на детето - къде то се чувства най-добре, къде ще се грижат най-добре за него и т.н., а не неговото местопребиваване, каквито са предпоставките в Хагската конвенция.
Проблемът е, че САЩ не е страна по Конвенцията за правата на детето на ООН и заради това американските съдилища в своите решения се позовават само на акта от Хага.
Другият спорен момент е, че в България още няма детски съд, който да прецени къде трябва да живее и расте малкият Румен и да го даде на онзи от родителите, който ще се грижи по-добре за него.
Бащата Румен Колев се надява спорът между държавите да бъде решен най-вече в интерес на неговия син. Колев-старши е истински учуден от решението на СГС за предаване на сина му в родната му страна (т.е. САЩ), при положение че детето е и български гражданин. Според него градските магистрати сякаш са забравили за Конвенцията за правата на детето на ООН, която дава превес на интересите на детето. Заради това той е обжалвал решението на СГС пред Софийския апелативен съд (САС).
В понеделник (23 април) САС трябваше да даде ход на делото, но се оказа, че малкият Румен се е разболял и заради това не е била изготвена психологическа експертиза на детето, разпоредена от съда. Делото бе отложено за 14 май.
Докато процесът се влачи по съдебните инстанции, Колев-старши се е обърнал за помощ и към националния омбудсман Гиньо Ганев, от когото на този етап няма отговор.
По света
Всъщност българският съд не е единственият, който среща трудности при определяне на дефиниция на понятието обичайно местопребиваване на дете. По света отдавна се дискутира какво означава това понятие.
Най-известният подход за определяне на точната дефиниция е т.нар. Критерий Гитер (THE GITTER STANDART). Основното в него е, че се взема под внимание адаптацията на детето.
У нас малцина са юристите, които са запознати с този критерий. Те твърдят, че целта на Хагската конвенция е да се възстановява статуквото и да възпира родителите от това да пресичат граници в търсене на по-благосклонен съд.
Според юристи това най-добре се постига чрез прилагане на един общ критерий. А Критерият Гитер е точно такъв - той защитава висшия интерес на детето, като изисква съдилищата да установят какво е било последното споделено намерение на родителите и да се уверят, че фактите по доказателствата ясно показват трайното приспособяване на детето.
Така че на Софийския апелативен съд не му остава нищо друго, освен да вземе предвид всички фактори за детското благосъстояние, да събере и обобщи известната практика (най-вече чужда) по двете конвенции и само така ще може да установи коя държава е истинското обичайно местопребиваване на Румен Колев-младши. И ако САС изпипа всичко както трябва и защити най-вече интересите на детето, то решението му ще съответства в най-пълна степен на целта на международните правни актове, предполагат юристи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във