Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДВОЕН УБИЕЦ СЕ РАЗМИНА С ТРИ ГОДИНИ ЗАТВОР

Само с три години и два месеца ефективно лишаване от свобода се размина убиецът Стоян Спасов от Дупница, по-популярен сред съгражданите си като хижаря-убиец. На 20 август 2002 г. Втори наказателен състав на Кюстендилския окръжен съд проведе уникален по своята скорострелност процес (под председателството на съдия Мирослав Начев) и за няколко часа реши съдбата на едно от най-нашумелите криминални дела в региона, образувано за двойно убийство в Рила планина. Драмата се разиграва 20 декември 1998 г. в хижа Скакавица над гр. Сапарева баня. Малко след 17 ч. там пристигат 45-годишният Иван Доцин и 42-годишният Стефан Янев от дупнишкото село Бистрица. Двамата са въоръжени до зъби, защото са излезли на високопланински лов на мечка стръвница. Преди да стигнат до убежището, Доцин и Янев са се борили в продължение на два часа с дълбокия (повече от половин метър) сняг. Отваряйки вратата, те установили, че са първите клиенти на хижаря Стоян Спасов за последните десетина дни. Почти мигновено хижарят наредил масата и напълнил чашите с домашна гроздова. В знак на гостоприемство Спасов им предоставил и стаята си (като най-топла). Първият половин час минал миролюбиво и под знака на продължителните кавказки тостове. По едно време обаче ударил часът на ловджийската лакардия, всеки бръкнал в торбата с лъжите и... напипал личното оръжие. Ей така - като доказателство, че думите не хвърчат напразно. Още в началото Доцин излязъл с едни гърди, хвалейки се с пушка Ивайло (калибър 7 х 62), докато приятелят му Янев демонстрирал 9-милиметров Макаров с изпилени номера и пушка Мазалат. Постепенно диспутът придобил зловещ оттенък. Двамата ловджии зачекнали една изключително болна тема - кой е по-добър стрелец, и много скоро минали от думи към дела, целейки се през единственото отворено нещо в хижата - прозореца на стаята. Същинското начало на състезанието било ознаменувано с пистолетни изстрели, дадени от Стефан Янев. Последвалата пукотевица успокоила донякъде присъстващите, но за кратко. В един момент Доцин не успял да улучи празното на прозореца, а парчетата стъкла и дограма се разлетели навсякъде. Непохватността на Доцин разярила хижаря Спасов и той изкомандвал двамата пишман-авджии да спрат с пуканьето. Секунди по-късно обаче срещу него се облещило черното дуло на пистолета. Спасов решил, че двамата искат да го трепят, и не бил много далеч от истината. Точно тогава съдбата му се усмихнала - Доцин паднал върху авера си, който тъкмо дърпал спусъка. Куршумът се забил в тавана на стаята, а Спасов успял да реагира по единствено възможния начин: добрал се до личното си оръжие, скрито под възглавницата на леглото, заредил го и екшънът започнал.Първи на мушката му попаднал кандилкащият се Иван Доцин, в тялото на когото Спасов изпразнил почти целия пълнител. Виждайки разстрела на приятеля си, изтрезнелият Стефан Янев направил опит да гръмне Стоян Спасов, но онзи се оказал по-бърз и го прострелял. Около 21 ч. единият от авджиите (Янев) успял да се обади по мобилния си телефон на гл. серж. Валентин Кръстев, криминалист от РПУ-Дупница и негов близък приятел, за да му съобщи за инцидента. Както се полага на сериозен полицай, Валентин Кръстев веднага организирал оперативна група, която поела към хижа Скакавица. Посред нощ, в сняг до пояса. Стигайки до мястото на касапницата, полицаите, лекарите и планинските спасители изпаднали в ужас от гледката, разкрила се пред очите им. Труповете на Доцин и Янев лежали в локви от кръв, а Стоян Спасов обикалял фоайето на хижата... допивайки си. След задължителната оперативноследствена процедура телата на Янев и Доцин били натоварени на носилки, а кавалкадата поела обратно към РПУ-Дупница. Оттук нататък започват и парадоксите в тази на пръв поглед битова драма. Цялата следствена преписка се завърта около показанията на единствения оцелял - хижаря Стоян Спасов, който твърди, че е напълно невинен и е използвал пистолета си в пределите на неизбежната самоотбрана. Според показанията му, двамата ловджии са се гаврили с него и като нищо са щели да го разстрелят. За да се изясни фактологията по случая, няколко дни след инцидента (6 януари 1999 г.) прокурор Невена Стоева разпорежда следствен експеримент. Интересна подробност е, че никой от присъстващите на събитието не си спомня нищо от театралната сценка. Разследването показва, че оръжието на убитите е съвършено незаконно, а пистолетът Макаров е с изпилени номера и е купен на черно в Дупница. Любопитно в случая е и още нещо - оръжието на убиеца е служебно и, забележете, се води по описа на РПУ-Дупница. Истината лъсва почти моментално - Стоян Спасов бил нещатен сътрудник на полицейското управление по препоръка на районния инспектор по криминална Валентин Кръстев. Как ли е подпомагал работата на криминалиста хижарят Спасов, прекарващ времето си на километри от най-близкото населено място, все още е загадка дори за колегите на ченгето. Тази тема обаче е подмината и от следствието, и от съда.Парадоксите не свършват дотук. Три пъти преписката по случая е напускала следствието с категорично заключение: липса на достатъчно доказателства за образуването на съдебно производство. И трите пъти, за честта на системата, заместник-окръжният прокурор Невена Стоева не се поддава на приятелско-колегиалните си чувства и връща случая за доразследване. Умуването продължава цели три години, докато накрая делото бе пратено в Кюстендилския окръжен съд с мнение Спасов да бъде съден. Според адвокатите, защитаващи правата на съпругите на убитите, разследването на инцидента е забавено по вина на гл. серж. Валентин Кръстев, който се е поставил в услуга на приятеля си Стоян Спасов. По време на съдебното заседание те дори се осмелиха да го обвинят публично, че е превишил служебните си правомощия, но гласът им не беше чут. Според съпругите на убитите Стефан Янев и Иван Доцин, решението на Кюстендилския окръжен съд, с което Спасов беше осъден на три години и половина затвор, е подигравка със смъртта на близките им и затова те са обжалвали присъдата пред Софийския апелативен съд. В тази страна стана така, че за убийство получаваш по-малка присъда, отколкото за няколко кокошкарски кражби, твърдят двете вдовици. И почти са убедени, че следващите две съдебни инстанции ще намалят още присъдата на Стоян Спасов. Според магистрати следващите две инстанции (Софийският апелативен съд и Върховният касационен съд) като нищо могат да сведат присъдата до... условна. В това отношение кюстендилската практика е доста показателна, категорични са те. На 1 септември 1998 г. Злати Златков (Златистия) разстреля публично в центъра на Дупница братовчед си Любомир Мантарков. Кюстендилският окръжен съд го осъди на 13 години ефективно лишаване от свобода, но Софийският апелативен съд намали присъдата му на 4.5 години. В момента Златистия е на свобода заради пареза на десния крак, а делото му още не е минало през Върховния касационен съд. На 3 срещу 4 август 2001 г. в центъра на Кюстендил 23-годишната Таня Тевекелийска подпали съперничката си - 20-годишната Любослава Андонова (за случая Параграф 22 писа в бр. 42 от 19 октомври 2002 г.), която почина три седмици по-късно в Пирогов. На първо четене Кюстендилският окръжен съд прати подпалвачката за четири години и половина в затвора, но според информирани в момента доста усилено се работи по въпроса Софийският апелативен съд да осъди Тевекелийска условно, защото имало достатъчно обстоятелства, смекчаващи вината й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във