Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

(ДВУ)БОЯТ ЗА БЮДЖЕТА

Хубаво е изучаването на бюджетното дело във Върховния административен съд (ВАС) - Висшият съдебен съвет срещу правителството, да стане задължително. Първото съдебно заседание от уникалния (за последния половин век поне) процес започна в четвъртък (28 ноември) преди обед и завърши няколко часа по-късно. Инициатор на събитието е Висшият съдебен съвет (ВСС), който е недоволен от схемата, по който Министерският съвет разпредели парите на Темида. Изходът от съдебния двубой ще стане ясен след месец (най-рано), макар от него да се интересуват главно политиците. По простата причина, че слугите на Темида отдавна свикнаха както с мизерията, така и с традиционното пренебрежително отношение на изпълнителната и законодателната власт, стане ли време да се правят сметките за следващата бюджетна година. По време на заседанието в четвъртък и двете страни по делото (ВСС и Министерският съвет) преразказаха на аудиторията вече известните си тези. Представителката на Висшия съдебен съвет Веселина Карагонова (и.д. главен секретар на съвета) обяви, че правителството е подменило изработения от ВСС бюджет на съдебната система и по този начин е нарушило конституцията, Закона за съдебната власт и Закона за устройство на държавния бюджет. Нещо повече - Карагонова нарече проектобюджета на съдебната система сбор от цифри, описващи едно предварително и неточно зададено уравнение и уточни, че решението на МС за внасяне на проектобюджета в Народното събрание противоречи на тези актове и трябва да бъде отменено от съда. (В случая отмяната на правителственото решение би довела и до отмяна на проектозакона за бюджет'2003). Юристките на правителството контрираха, че Върховният административен съд няма право да отменя актове, с които се упражнява законодателна инициатива (според чл.7 от Закона за ВАС). В отговор на това Веселина Карагонова (с думи прости) уточни, че ВСС не оспорва правото на правителството да упражнява законодателната си дейност (в случая чрез изготвянето на проектобюджета за догодина), а нещо съвсем друго - процедурата, по която е съставен проектобюджетът на съдебната система.Интересно (но не и неочаквано) беше, че прокурорът по делото подкрепи позицията на Висшия съдебен съвет. Според него, независимата съдебна власт е най-добрата гаранция за правата на гражданите. (Обикновено представителите на обвинението защитават позицията на държавните органи, които са в ролята на ответник при административните дела. В случая обаче прокуратурата, като част от съдебната система, е принудена да разчита на онези пари, за които... се води спорът между ВСС и правителството). И ако човек се позамисли малко върху първата фаза на проектнобюджетния дебат, разиграла се във ВАС, май наистина става дума за уникална провокация на общоприетите новодемократични нрави: за първи път в българската законодателна практика е допуснат предварителен съдебен контрол върху проектозакон. И то на ниво предварително обсъждане. Оттук нататък шокът на правителството става леснообясним. Нито съответните министри, нито НДСВ-мнозинството в парламента повярваха, че съпротивата на магистратите и заплахите на Висшия съдебен съвет са нещо по-сериозно от железничарска стачка. Самонадеяността на жълтите стигна дотам, че преди няколко дни финансовият министър Милен Велчев заяви в прав текст, че няма да отстъпи нито пред Международния валутен фонд, нито пред Висшия съдебен съвет. А председателят на бюджетната комисия Иван Искров допълни съратника си с думите, че само Конституционният съд има право да отменя закони.Междуинституционалният възел бе дозатегнат и от още едно обстоятелство. До избухването на скандала никой от правителството и управляващото мнозинство не си беше направил труда да провери едно много съществено обстоятелство: че проектозаконът за държавния бюджет се изготвя по особен ред. В смисъл такъв, че това е единственият закон, фигуриращ детайлно в конституцията, а процедурата за разработването му е описана в специален нормативен акт, наречен Закон за устройство на държавния бюджет. Всичко това е скрепено с нарочно тълкувателно решение на Конституционния съд от 1993 г. и подкрепено от новоприетите (през септември 2002 г.) промени в Закона за съдебната власт. С други думи - порочната практика на досегашните правителства (от 1991 г. насам) да приемат проектобюджета на съдебната система само за сведение би трябвало да бъде прекратена. Уви! Всяко чудо е или за три, или за... 800 дни. Като тук никой от висшите магистрати не говори за чисто физиологичните размери на бюджета, откъснал се от сърцето на финансовия министър (същинския автор на оспорвания проектобюджет). Засега те предпочитат да одумват законосъбразността на противоконституционния бюджетен факт с такава страст, на каквато не се е радвало нито едно правителство през последните две петилетки и половина. Според чл.196,ал.2 и 3 от ремонтирания Закон за съдебната власт, Министерския съвет е длъжен да прикачи механично бюджета на съдебната система (изработен от Висшия съдебен съвет) в проектозакона за държавния бюджет. По стар народен обичай обаче и правителството на НДСВ сътвори свой си вариант за парите на Темида. Така, както са правили всичките му предшественици през последните единайсет години (откакто съществува конституцията, в която пише, че съдебната власт е независима и сама изготвя бюджета си).Оттук нататък чувството за съпричастност (дори и на обикновени странични наблюдатели, какъвто е Параграф 22) някак си се раздвоява. Защото, от една страна, е правилно (и логично) държавата да отдели за съдебната система толкова пари, колкото може. И в тази посока финансовият министър Милен Велчев е спазил стриктно линията на поведение, завещана му от неговите предшественици (начело с Муравей Радев, погледнато в обратен хронологичен ред). От друга страна обаче, много е интересно защо ВСС (и в частност председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров) си мълчаха през всички единайсет години, когато бюджетът на съдебната система се формираше по абсолютно същата процедура? И едва сега, всички вкупом се осмелиха да надигнат глас (глава и снага) по въпроса за парите на Темида и да демонстрират кураж за довеждането на въпросното надигане докрай? Най-бързият отговор гласи, че висшите орли на правосъдието чак сега са открили основния закон като любопитно четиво (нищо, че в него няма пряка реч и конкретен обвиняем). Най-логичното заключение обаче гласи друго: сега е по-комфортно да бъдеш гласовит, защото на жълтите не им пука какво мислиш и какво приказваш. Стига да не им объркваш плановете, които се свеждат до едно-единствено нещо, изказано (по ред на номерата, а не по хронология) от всички леви и десни ръце на премиера Симеон Сакскобургготски: докато НДСВ е на власт, България няма да влезе в Европейския съюз заради съдебната си система. Пък ако чудото стане, то ще е въпреки наличието на въпросната съдебна система.В четвъртък (28 ноември) върховните съдии отсъдиха по Соломоновски: бюджетният казус ще бъде решен в едномесечен срок (считан от 4 декември), ако дотогава адвокатите на правителството представят пред съда допълнителната писмена защита, изготвена по повод на новите твърдения, открити в жалбата на Висшия съдебен съвет. Последните кавички са необходими, защото става дума все за същото - всеки пореден прочит на конституцията въоръжава правителствените чиновници с нови и нови знания за държавното устройство и правовия ред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във