Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕДНА БЪЛГАРКА НА ПРАГА НА ЕВРОПА

Испания не е в Европа, Европа започва от Франция. Тези думи не са на френски патриот, а на 28-годишна българска емигрантка, която вече втора година си опитва късмета в Испания. Питам я дали авантюрата или житейската безизходица в България са я довели в южната страна. Разбирам, че в началото заминала за малко, за няколко месеца. И така изкарала първата зима тук. Първите месеци са най-трудни. Все още не знаеш езика, а за да те наемат на работа, трябва да говориш испански, макар и лошо. Докато го учиш, се храниш с бисквити и сухо мляко, които ти дават емигрантски организации или Червеният кръст. Те организират и курсовете по езика. Спиш при приятели. Разказва още, че за да получи храна, се е налагало в 4 часа сутринта да се нарежда на опашка пред вратата на една такава организация във Ваядолид. Случваше се да определят норма за изхранването на всяка народност - мароканци, румънци, българи, колумбийци, еквадорци, аржентинци... И понеже българите сме много, често пъти не стигаше за всички, спомня си тя. Трудно ми е да я убедя да се върне по-подробно назад в спомените й. Тя споделя, че няколко пъти е искала да седне и да опише всичко, което е преживяла, но болката от горчивините и несгодите я е спирала. Емигрантите не обичат да говорят за проблемите си. Имат нужда да забравят, а не да запомнят тежките моменти. Животът и в България? Смее се: Прилича на смешен сън, като театър на абсурда. В България е завършила Културология в Софийския университет, работила е като репортер в една от десетките кабелни телевизии в София: Плащаха ми колкото да мога да отида на другия ден на работа, макар че понякога нямах пари дори за билетче за градския транспорт. Сега поддържа връзка само с родителите си и с един-двама приятели. Признава, че България й липсва. В един от шкафовете си пази кутия от българско сирене, облепена с оригиналния й етикет.Зад граница сънародниците ни стават патриоти, носталгията изтрива лошия спомен и те започват да ценят всичко, свързано с България, превръщат и дребните неща в символи на родината. В Испания има няколко български магазинчета и ресторанти, които посещават предимно нашенци. Едно от тях е в Мадрид. Магазинчето е близо до най-дългата улица в града Алкала, закътано в една от пресечките й, и почти нищо не показва, че тук се продават типични български гозби и продукти - сарми, краве сирене, вита баница, боза, нашенска ракия, тахан халва. Българите се събират и на неделните литургии в единствения в Мадрид ортодоксален храм. Църквата е гръцка, но в празничен ден около нея се чува предимно българска реч. Там може да купиш и диск със съвременна българска музика или фолк.Влади не е единствената, която разказва на чужденците с добро чувство за България. Питам я дали често се вижда с българи тук. Избягвам да говоря с тях. Интересуват се как си успял да намериш една или друга работа или те потискат, а сами се хвалят, че печелят добре, че имат възможност да се хранят безплатно. Повечето са завистливи, виждала съм мъж и жена, които се бият помежду си за 5 евро. Най-близките ми приятели са мароканци. Те са хора - душа. Сред тях има много ценни личности. Веднага се сещам за едно проникновение от родните географски ширини: Сам българин в гората - хайдутин, двама - става чета, трима - чета с предател. Това сме българите, пък било и в чужбина.Китайците не са така - дойде ли нов имигрант, общността тук го поема, дават му документи и пари да започне свой бизнес, които той връща, когато нещата му потръгнат. В началото не му се налага дори да общува с испанци, живее в обкръжението на своите хора. Затова се говори за китайската мафия, разсъждава Влади на глас.Тя познава имигранти от цял свят. С някои от тях излиза, за да се забавлява. Но повечето приятелства завършват с раздяла, защото най-силният инстинкт на емигранта е свързан с намирането на работа, което налага да си мобилен. Това е трудна задача, когато нямаш документи. Като нелегален работиш в кухнята, като домашна прислужница или като детегледачка, ако си мъж - най-неблагодарния физически труд, от който можеш да осакатееш. От няколко месеца Влади върши домакинската работа на младо семейство, което живее в морското градче Хихон, в Северна Испания. Работила е и на строеж, и като помощник-готвач, и като сервитьорка.Това семейство ми направи оферта за документи, обяснява тя. Разсейва неяснотите, като допълва, че само по този начин може да се включи в следващата вълна на натурализираните емигранти през септември и да получи документи, които ще й отварят пътя към по-добре заплатения и законен труд. Случи ми се веднъж собствениците на заведението, в което работех, да се скарат и да извикат полиция. Трябваше да избягам, преди да дойдат полицаите, защото щяха да ме екстрадират. Разбирам още, че да избягваш среща с полицията е изкуство, развито от моята позната до съвършенство.Предупреждава ме да не говоря български на висок глас, защото будим подозрение сред униформените. Избягваме и местата, на които има струпване на патрули. Важното е да не показваш, че те е страх. Това е първият урок на имигранта. Момчето, с което е дошла от България, е било заловено от полицията в една от публичните библиотеки, където много безработни и нелегални прекарват дългите часове на деня, ползвайки безплатна -връзка. След три дни в неизвестност й се обадил от България. Дотогава двамата обикаляли улиците на Овиедо и той се грижел за нея.Бяхме неразделни, а когато умирах от студ, той ми даваше и своето яке. Морският бриз през зимата е непоносим, защото влагата и вятърът се просмукват и в костите ти. Когато го екстрадираха, останах сама. Един палестинец й предложил работа като интерна - домашна прислужница и гледачка на болната му майка. Станали даже приятели. Месеци наред споделяла с него, като разчитала на подкрепата му, но той започнал да търси твърде често компанията й и да злоупотребява с доверието й. Когато срещнал съпротива от нейна страна, започнали заплахите. Отидох в полицията и подадох оплакване. Очаквах дори да ме експулсират, но бях уплашена до смърт. Вървях по улицата и се обръщах при всеки шум. Мислех дори да сменя града.Премеждията й не спират дотук, защото получава друго примамливо предложение за лесни пари - да позира като модел. Това се оказва поредният опит за злоупотреба с доверието на българското момиче, опитващо да изплува от социалното дъно на испанското общество, където е принудена да оцелява сред нелегални, криминално проявени и наркомани. Когато получих оферта за документи от семейството в Хихон, бях готова да приема всякакви условия. Хората също изглеждаха порядъчни - мъжът е адвокат, а жената поддържа малък бутик за дрехи. Малкото пари, които й дават, обаче не й позволяват да наеме квартира и трябва отново да разчита на организация за имигранти - тя предоставя малка стая, в която се прибира да преспи. Колониалното мислене тук още не е изчезнало, казва Влади. Доскоро е работила по 9 часа дневно, за което е получавала около 350 евро на месец и лошото отношение на работодателите си. Има българи, които се справят по-добре. Работят на по няколко места и успяват да заработят към 1000 евро. Един строителен работник може да вземе на ден и 50-60 евро, но това е рядкост, казва жената.Дискриминацията спрямо имигрантите в Испания е сравнително ново явление, защото тук има имигранти от седем-осем години. Във Франция вече има второ и трето поколение имигранти, които са успели да се интегрират в обществото, чувала е Влади. Животът за имигрантите там е по-лек, заплащането е по-добро, но нямам сили да започна всичко отначало, допълва уморена. Признава, че е мислила и за възможността да потърси брак с испанец, но винаги е искала да се омъжи по любов. Тук е практика да платиш на някой и да се омъжиш, а после се разделяте. Правят го много момичета от Латинска Америка. Цената е към 3-4 хиляди евро - колкото се договорите. Плащаш си, минаваш под венчилото и вече си друга категория човек. Само заради един документ... Питам я и за плановете й в бъдеще. Не изключва да се върне в България, но тогава трудно ще оправдае пред себе си двете години в странство. Ще изчакам членството на България в ЕС, тогава ще бъда свободна.Разделяме се. На една салфетка заедно с адреса си Влади ми пише: Моля те, не си отивай, отнасяйки със себе си българския въздух.ПослеписДруг интересен детайл е, че тук някои от българските имигранти са се обединили в неправителствени организации. В Мадрид са две - разбира се, след като първоначално създадената се е разцепила. Освен тях има по една в Сеговия и във Валенсия. Но не могат да се похвалят с много активна дейност, всичко е по-скоро ентусиазъм и самодейност. Правят танцови ансамбли, организират спортни инициативи. В Сеговия има и неделно училище.В Испания се издава и един български вестник - Нова дума, който се списва от българи всяка седмица. Продава се в неделя пред църквата, но и той е смешна история. Интересното е, че съм го виждала и по обикновените вестникарски павилиони. В в покрайнините на Мадрид - в градчето на Сервантес - Алкала де Енарес, има много българи. Там е и българското ресторантче, в което за 5 евро можеш да хапнеш кебапчета, шопска салата и картофки. Там също ходят предимно българи. Иначе българска реч можеш да чуеш навсякъде по улиците - изненадващо много българи има тук. Неофициално около 150 хиляди българи има Испания, но кой може да каже толкова ли са всъщност?

Facebook logo
Бъдете с нас и във