Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ефекта на дефекта по закона "Пеевски-Цонев-Хамид"

Колко сделки с активи на КТБ попадат в обхвата на закона срещу вторичния й грабеж?  Отговорът на този въпрос изясняват неговите вносители - депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Това стана ясно от заседанието на парламентарната правна комисия, когато се  обсъждаше  президентският указ, с който държавният глава Румен Радев наложи вето на последните промени в Закона за банковата несъстоятелност. В крайна сметка парламентарната правна комисия отхвърли президентското вето, срещу което  гласуваха  ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. БСП и "Воля" гласуваха срещу повторното одобрение на поправките с аргумента, че са противоконституционни.

Законът "Пеевски-Цонев-Хамид" предвижда обезсилване със задна дата както на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата, така и на заличените обезпечения по погасените с тях кредити. За недействително пък трябва да бъде обявено всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на обявяването й под особен надзор.

Радев мотивира ветото си основно с възражения срещу въвежданото с промените ретроактивно действие на новите разпоредби, което нарушава правната сигурност и засяга придобити вече права или погасени задължения.

Оказва се, че вносителите на законовите поправки не са били наясно колко сделки с пари от КТБ ще бъдат засегнати. По време на заседанието Йордан Цонев осведоми депутатите от правната комисия как ще бъде установено това. От думите му стана ясно, че е изпратено писмо до финансовия министър Владислав Горанов, с което вносителите поискали съдействието му в тази насока. Заместник-председателят на парламентарната група на ДПС се позова на справка от синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов, с която бяха предоставени данни за обхвата на сделките, които биха попаднали под ударите на закона.

Цонев назова и точни суми, според които заличените обезпечения в полза на КТБ са в размер на 233 147 298 лв., направени са прихващания за 1 174 252 811 лв., а синдиците са завели общо 205 дела с цел връщане на имущество в масата на несъстоятелността. Ангел Донов пък каза, че законовите поправки ще дадат възможност за попълване на масата на несъстоятелността с 1,4 млрд. лв., и увери, че те ще бъдат върнати на вложителите и на кредиторите. Последно споменатата сума за цесиите и прихващанията беше обаче друга - 850 млн. лева. 

"Трети път се явяваме пред  парламентарна  комисия за този закон. Потвърждаваме нашето становище, че той  трябва да бъде приет, за да попълним масата на несъстоятелността и там да влязат 1.4 млрд. лева. Досега това число не бяхме го казвали, но това ще е ефектът от този закон. Той ще помогне на нас, на вложителите, на кредиторите на банката да си получат парите. Ако не бъде приет този закон, смятаме, че това ще бъде в помощ на длъжниците, които са взели много пари от банката и не желаят да ги връщат и с всякакви правни способи се опитват да прехвърлят своето имущество, ипотекирано в банката, заличено от квесторите - само и само да не възстановят взетите пари от банката", увери Ангел Донов в присъствието на колежката си Кристи Маринова.

"Законопроектът е противоконституционен, нарушава принципите на правната сигурност и ще създаде хаос. Липсва задълбочена оценка на въздействие по отношение на кръга лица, които ще бъдат засегнати, както и какъв сигнал ще даде това на бъдещите инвеститори. Ако сделки са се извършвали с измамна цел, те могат да бъдат атакувани и разваляни и по настоящото законодателство. Не става ясно защо трябва да се пише специален закон", коментира Тодор Байчев от БСП.

"Законодателство за един човек и за една банка не се прави. Текстовете създават много въпроси занапред, те са изразени във ветото. Когато даваме знаци, че един закон се променя спрямо ситуацията, това не работи добре. Проблемите, които поставя такъв тип законодателство, са повече от решенията", добави Крум Зарков от левицата.

"Този казус започна в 42-рото Народно събрание, но при старта на 43-о внесохме два законопроекта за изменение в Закона за банковата несъстоятелност, за да предупредим всички участници, че всяка една цесия ще бъде обявена за недействителна. Че принципът в несъстоятелността е страните, кредиторите и длъжниците на дружеството да не се договарят директно, защото така ще променят масата на несъстоятелността, защото така ще се предредят едни други. Видя се, че тогава частично сме овладели процеса, но не напълно. Затова подкрепям законопроекта. Приемам този опит като правно възможен и правно обоснован", контрира председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов.

Срещу мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и срещу още 17 души се води наказателно дело за източване на 2.765 млрд. лв. от банката. А по искане на Комисията за конфискация съдът наложи запор върху имущество на банкера в размер на 1.5 млрд, лв. с добавката, че други 700 млн. лв. не били открити, от което можело да се предположи че са "спасени" от него. А общият обем на източеното имущество беше съизмерван с "капиталовата дупка" след фалита, а именно 4.22 млрд. лева. Имаше дори публични твърдения, че на практика целият кредитен портфейл на КТБ е несъбираем, тъй като е изтекъл към кухи дружества.

Разминаването  в числата и оценките би било  разбираемо  до определен момент. Но към днешна дата е трудно обяснимо  и поражда съмнения в стремежа да бъдат възстановени реално събираемите средства, които да послужат за удовлетворение на кредиторите.  Огромните разлики в сумите, които би трябвало да са отдавна изяснени, подхранва подозренията че целта на законовите добавки е да бъдат атакувани определени сделки във войната за активите на КТБ. Нещо, което е в тон с цялата вакханалия на грабежа, реализиран под носа и с активното участие на институциите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във