Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕКОЛОГ АДВОКАТСТВА С ДИПЛОМА МЕНТЕ

ЦИГАНСКА РАБОТА, АМА... ХУБАВА!
Ако депутатите от управляващото мнозинство не искат да решат един проблем, те създават временна анкетна комисия. Тази мазна депутатска хватка придоби популярност още в началото на 90-те години на миналия век, но и до ден днешен не е загубила своята актуалност.
Точно обратното се случва в съдебната система. Ако някои по-първи представители на политическия елит не искат една далавера да излезе на бял свят, те разпореждат на своите послушковци в МВР, в прокуратурата и в следствието да образуват десетина-дванайсет предварителни проверки, четири-пет наказателни производства и още толкова дознания и полицейски разработки. След това започва историческото подмятане на преписките между различните институции, придружено с безсмислени разделяния и обединявания на материалите и от още по-безсмисленото връщане на делата от съда на прокуратурата и от прокуратурата на следствието и полицията.
Един от най-прекрасните примери в това отношение е дългогодишната оперативно-следствена мелодрама, в която главен герой е лицето Мирчо Митюв Петков. Той е роден в циганската махала на плевенското с. Койнаре през 1960 година.
През 1992-1993 г. той се прочу в цяла Русия като единственият човек, успял да завлече едновременно и шефовете на Рязанския нефтокомбинат (с около 9 млн. долара), и небезизвестния бос на руската организирана престъпност Вячеслав Иванов-Япончик (с някакви си стотина хиляди долара).
През 2000-2004 г. Мирчо Циганина и неговите ортаци - бивши и настоящи, източиха от Държавния резерв гориво и зърно за над 250 млн. лв., но досега нито един прокурор не се престраши и не поиска от съда да го остави зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
През лятото на 2003 г. Мирчо Циганина, с активното съдействие на Георги Лялев - фирмения адвокат на бившата СИК, и Петър Попов - бивш служител на Кинтекс и представител на Армимекс (в несъстоятелност) в Лондон, чрез седем-осем фалшиви документа открадна военния завод Бета - Червен бряг АД. И... разграби от него каквото можеше да бъде разграбено. Около 2000 т черни и цветни метали на Държавния резерв, оставени на съхранение в складовете на Бета, са деблокирани и продадени зад гърба на държавата. Две 800-тонни преси Мюлер са демонтирани и изнесени зад граница като обикновена железария, въпреки че са в официалния списък на стоките с възможна двойна употреба. Продадени са и всички по-читави машини, с които допреди няколко години Бета - Червен бряг са произвеждани бронетранспортьори за чудо и приказ.
В крайна сметка висшият мениджмънт, осъществяван от Мирчо Циганина и от неговите ортаци (в периода 2003-2005 г. сред тях е и новият любимец на Волен Сидеров - архонтът каратист Слави Бинев), докара бившия оръжеен гигант до просешка тояга и неизбежното се случи. На 10 април 2007 г. Плевенският окръжен съд обяви Бета - Червен бряг АД в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, като производството по несъстоятелност е открито по искане на един от най-големите кредитори на дружеството - Булгарлизинг. Според съдебната експертиза към 2005 г. балансовата стойност на фирмените активи е била 10. 300 млн. лв., а задълженията на Бета към фирми и доставчици са четири пъти повече - над 44 млн. лева.
До момента е известно, че Мирчо Циганина е пациент на Темида най-малко по четири наказателни производства: две от тях са за източването на Държавния резерв, едно - за кражбата на военния завод Бета - Червен бряг АД, и още едно - по жалба от бившите му руски партньори, които той е завлякъл с около 7 млн. долара.
По никому неизвестни причини Комисията за конфискуване в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (т. нар. Комисия Петканов) също не желае да се захване по-сериозно с Мирчо Циганина, въпреки че той има къщи и леки коли (в България и в Испания) най-малко за пет милиона евро.
Днес обаче повече няма да се занимаваме с живота и дейността на лицето Мирчо Митюв Петков, въпреки че около него продължават да се случват много и все интересни неща. За сметка на това ще обърнем внимание на един негов приятел и партньор от славните времена на безобразното източване на Държавния резерв.
Името на Димитър Бухларски се появява в публичното пространство за първи път точно преди четири години. На 21 април 2003 г. актуалният по онова време Граждански комитет 14 декември, оглавяван от Едвин Сугарев и от бившия син синдикалист Пламен Даракчиев, изпращат сигнал до тогавашния и. д. ръководител на Софийската градска прокуратура Нели Дечева. В него са описани главните действащи лица в една от най-крупните схеми за източването на Държавния резерв (Мирчо Петков-Мирчо Циганина, Димитър Бухларски, Костадин Хаджииванов - с прякор Коце Маца, Кирилка Ангелова и Димитър Консулов), както и количеството на изтегленото, продадено и невъзстановено зърно: 126 000 тона.
След като това писмо потъва в Софийската градска прокуратура (СГП), на 15 ноември 2003 г. Едвин Сугарев и сподвижниците му изпращат втори сигнал до и. д. шефката на СГП Нели Дечева. В него те й напомнят за предишното си послание и правят опит да докажат правотата си със следното изречение: Резултатите от проверките на НСБОП в голяма степен съвпаднаха с нашите наблюдения...
Въпреки че и този сигнал се разтваря в небитието, на 4 декември 2003 г. шефът на Държавния резерв Станислав Копаров е уволнен за изпаряването на 94 000 тона зърно и става пациент на Темида по дело за длъжностно престъпление в особено големи размери, по което е привлечен като обвиняем само един от съзаклятниците - Мирчо Циганина.
Мястото на Копаров временно е заето от неговия заместник - Йовчо Йовчев, който така и не успява да стане титулярен директор на Държавния резерв: на 21 април 2004 г. той е арестуван по обвинения за длъжностно престъпление и безстопанственост в особено големи размери, а на 8 август същата година е внесен обвинителен акт срещу него в Софийския градски съд.
Според Софийската градска прокуратура Йовчев трябва да бъде съден за 21 договора (повечето от тях са сключени с фирми, контролирани от Мирчо Циганина чрез негови приятели), от които държавата е загубила 44. 6 млн. лева. Но някак случайно извън полезрението на разследващите органи остават връзките между действащите лица. Например, че Йовчев и Бухларски са първи дружки още от... младини.
Дело е възбудено и срещу ген. Димитър Димитров, наследил Йовчо Йовчев на горещия стол. Но... да не се разсейваме повече.
В края на 90-те години на миналия век съвместният бизнес с покойния вече основател и президент на Мултигруп започва да се разсъхва и Димитър Бухларски се включва в отбора на бизнесмена от Койнаре Мирчо Петков, по-известен с екзотичния си прякор Мирчо Циганина.
На 5 септември 1997 г., Софийският градски съд регистрира Хемус консулт М АД (ф. д. № 10 663/1997 г.), в което равноправни съдружници са волейболната звезда от епохата на развития социализъм и първата посттоталитарна петилетка - Петьо Петков, небезизвестният петрички общинар и футболен бос Костадин Хаджииванов-Коце Маца, Мирчо Циганина и Димитър Бухларски.
На 12 декември 1999 г., в бр. 89 на Държавен вестник, е публикувано съобщение, с което Софийският градски съд прекратява дейността на Хемус Консулт М АД, назначава Димитър Бухларски за ликвидатор на дружеството и му дава едногодишен срок да разчисти всички бакии, сътворени от него и от съдружниците му. Според информационната система Дакси обаче само веднъж - на 3 май 2005 г., Бухларски кани чрез Държавен вестник всички кредитори на АД-то, за да предявят вземанията си. И... толкоз. Така че днес, седем и половина години след обявяването на Хемус консулт М в ликвидация, дружеството продължава да съществува.
На пръв поглед зад ината, с който Бухларски от седем и половина години не желае да изпълни решението на Софийския градски съд и да ликвидира окончателно Хемус Консулт М, може и нищо да не се крие. От друга страна обаче, като човек, който е тръгнал да гради имидж на адвокат, бизнесмен и правозащитник от европейска и световна величина, Димитър Бухларски би трябвало да постъпи по друг начин: окончателно да се сбогува с миналото си и да не оставя зад гърба си дори и половин нерешен проблем.
Но... както много често взе да се случва напоследък с представителите на т. нар. политически, стопански и културен елит на България, техните публично обявени претенции нямат нищо общо с... поведението им в реалния живот.
Вторият възход на Димитър Бухларски започва на 6 ноември 2002 година. На тази дата той внася (по-нататък ще стане ясно защо са необходими кавичките) в Министерството на образованието, науката и технологиите молба за признаване на висшето му образование по специалност Право, придобито в Московската държавна юридическа академия. За целта Бухларски прилага и легализиран превод на своята руска диплома (ДВС № 160 99 89, регистрационен № 19 51 02), с която на 29 юни 2001 г. ректорът на академията удостоверява, че българинът е завършил специалност Юриспруденция с почти пълно отличие.
Пет седмици по-късно - на 13 декември 2002 г., Димитър Бухларски се сдобива и с удостоверение за призната образователно-квалификационна степен Магистър по специалността Право, издадено му от Комисията по признаване на висшето образование, придобито в чуждестранни висши училища.
След двегодишен размисъл дали да се отдаде на правото, или пък да продължи да работи като свободен предприемач, Димитър Бухларски решава да се посвети на... всичко едновременно.
На 28 юни 2004 г. той регистрира в Софийския градски съд строителната фирма Строй Инвестмънт ООД, в която му партнират старозагорецът Дончо Беев и неговият син - Борислав Беев, който е пълноправен член на Старозагорската адвокатска колегия.
На 14 октомври същата година Димитър Бухларски прави едновременно още две важни стъпки в своя живот. Софийският градски съд регистрира втората строителна компания на Бухларски - Екоинвест корпорация ООД, в която съдружници са Строй Инвестмънт ООД (с 66%) и панамската офшорна компания Оптимум Кънсалтинг (с 34 процента). А Софийският окръжен съд вписва в регистрите си Сдружение Движение за зелена България (със седалище в гр. Самоков), начело на което са Любомир Мечкаров, Оля Тодорова и Бойко Бонев. (Формално Димитър Бухларски няма пръст в учредяването на неправителствената организация, но по-късно животът ще опровергае това.)
А на 4 и 8 декември 2004 г. Димитър Бухларски успешно издържа писмения и устния изпит за вписване в адвокатурата и на 26 април 2005 г. полага клетва пред Софийския адвокатски съвет. (Според съобщението на Висшия адвокатски съвет, публикувано в Държавен вестник, бр. 6 от 6 януари 2006 г. той е вписан в списъка на Софийската адвокатска колегия за 2005 г. под №1391.)
Рицар на Зелената планета
С какви дела (наказателни, фирмени или административни) обича да се занимава адвокат Димитър Бухларски не е известно, а и не е толкова интересно. По-важното е, че в периода 2005-2006 г. той стъпва на екологичния терен. И то толкова категорично, че за отрицателно време се превръща в единствения сериозен опонент на Симеон Марин (син на вицепрезидента Ангел Марин) и на активистите от екологичния кръг около Зелени Балкани, които са на път завинаги да монополизират европейските пари за българската Натура 2000 (над 750 млн. евро).
В края на 2005 г. споменатото вече сдружение Движение за зелена България, натрупало доста сериозен актив в борбата за опазване на природата, става асоцииран член на Международния Зелен кръст, ръководен от световните лидери Михаил Горбачов (баща на съветската перестройка и гробокопач на комунизма) и от Хавиер Перес де Куеляр (бившия генерален секретар на ООН). А няколко месеца по-късно на бял свят изплува и връзката на Бухларски със самоковските природозащитници.
Тази връзка тръгва на 1 май 2006 г., когато Софийският окръжен съд регистрира сдружение Български Зелен кръст, (със седалище в гр. Костенец). Председател на управителния му съвет е Димитър Бухларски, а негови членове са Румен Ангелов и Димитър Геров. Първият сподвижник на адвоката еколог е пловдивски бизнесмен, Ангелов притежава фирми за счетоводни, данъчни и одиторски услуги, както и за търговия с цигари и алкохол. А вторият - Димитър Геров, се подвизава в бизнеса с компютри и софтуер. Неговите партньори са съдружници със собствениците на Лирекс БГ ООД, част от които са имали общ бизнес с лицето на империята Натурела - Кристиян Маслев, разстрелян на 21 април 2000 г. в София.
На 12 август с. г. Димитър Бухларски създава и най-свидното си природозащитно отроче - Зелен Алианс, в което (съвсем естествено) са включени всички любими хора на адвоката природозащитник: съпругата му Валерия, неговият адвокат и съдружник Борислав Беев, тримата шефове на Движение за зелена България и... отколешният му ортак - футболният бос Костадин Хаджииванов-Коце Маца.
А накрая, за да докаже, че опазването на българската и световната природа му е най-първата грижа, от февруари 2006 г. Димитър Бухларски започва да води свое предаване по телевизия МСАТ. То носи впечатляващото наименование Рицари на Зеления Кръст и се излъчва всяка неделя от 8.50 часа. Или по-точно - излъчваше се допреди три-четири месеца, когато е свалено от екран по съвсем прозаична причина: неговият продуцент, автор и водещ - Димитър Бухларски, е погнат от органите на досъдебното производство заради съмнения, че дипломата му от Московската държавна юридическа академия е... фалшификат.
Ментетата
Всъщност, фалшификат е много силно казано, защото от дипломата на Бухларски истински са само... твърдите корици, купени от черния пазар в руската столица. Всичко останало - съдържанието на дипломата, подписите и печатите на Московската държавна юридическа академия, а така също подписът и печатите на отдел Консулски на руското посолство в София са... Made in Bulgaria.
За сравнение, Параграф 22 се сдоби с копие и на още една руска диплома менте, която представлява огледално копие на дипломата, с която се е обзавел Димитър Бухларски. Единствените разлики са: описанието на учебните предмети, името на висшиста и, разбира се, учебното заведение - Руската икономическа академия Г. В. Плеханов.
Доколкото е известно, поне от 150 години насам, никъде по света няма две висши учебни заведения, които да издават дипломи с един и същи дизайн и написани от една и съща ръка. Колкото до Русия, там подобно нещо въобще не може да се случи, защото още от времето на Сталин всеки университет издава свои уникални дипломи, в които задължително се отбелязва още една подробност, убягнала от вниманието на фалшификаторите.
При успешно завършване всеки съветски/руски студент получава специален нагръден знак, който удостоверява принадлежността му към висшето учебно заведение (по подобие на пръстените и вратовръзките, които раздават елитните американски и английски университети). Този факт задължително се отбелязва във всяка диплома (със специален печат), връчена не само в бившия СССР, но и в сегашна Русия. А в дипломата на Димитър Бухларски подобна отметка не съществува.
Освен това Параграф 22 разполага с официалния отговор на Московската държавна юридическа академия (№ 08 от 27 февруари 2007 година), пристигнал в България в средата на миналия месец. Той е подписан от първия заместник-ректор по учебната част - професор В. В. Блажеев, и в него се казва: Сред випускниците на Академията през 2001 г. лице на име Димитър Христов Бухларски няма. Диплома със серия ДВС № 160 99 89 и регистрационен № 19 51 02 през 2001 г. в Академията не е издавана нито на името на Димитър Христов Бухларски, нито на нечие друго име.
И накрая, последният гаф на фалшификаторите е, че двете дипломи - на Димитър Бухларски (от Московската държавна юридическа академия) и на другото лице (от Руската икономическа академия Г. В. Плеханов) са подписани от... една и съща личност фантом: гражданката Семьонова. Която в първия случай влиза в ролята на секретар на несъществуващия вече Московски редовен факултет (на 1 април 2005 г. той и други два факултета - за вечерно и задочно обучение, са обединени в Институт по юриспруденция). И във втория случай Семьонова надява кожата на секретар, но този път на... факултет Финанси на Руската икономическа академия.
Недоглеждането на майсторите
Според източници на Параграф 22, които засега предпочитат да останат анонимни, празните (непопълнените) оригинали на двете дипломи са осигурени от Георги Тодоров, който е един от доверените хора на Мирчо Петков и от години работи в Москва.
Ръкописните текстове са дело на калиграфка, която също работи за Мирчо Циганина, а плодовете на нейния труд съвсем ясно се виждат на двете факсимилета, които публикуваме - дипломите сякаш са писани под индиго.
Всички фалшиви печати - руски и български, необходими за легализирането на ментетата (на Московската държавна юридическа академия и на Отдел Консулски на руското посолство в София), са изработени от компютърния гений на Мирчо Циганина, който от години осигурява автентичен вид на всички банкови гаранции и договори, с които той е източвал Държавния резерв и с които днес се занимават поне петнайсет следователи, ченгета и прокурори.
Крайната цена на една диплома менте е 5000 долара, но нашите източници не пожелаха да кажат дали Димитър Бухларски си е платил за масрафа, или неговият благодетел - Мирчо Петков-Циганина, му е направил подарък.
Доколкото е известно, в момента с фалшивата диплома на Димитър Бухларски се занимават Столичната следствена служба и сектор Икономическа полиция към СДП. Поради тази причина от известно време насам адвокатът природозащитник се намира... в Кипър, където той притежава екологично чисто имение (на стойност около един милиона евро). Според очевидци то е толкова прекрасно, че хем не предразполага към активна адвокатска дейност, хем е в състояние да изпари от душата на всеки дори и най-тежката носталгия към родния край.
Нека му е!

Facebook logo
Бъдете с нас и във