Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЕКСЧЕНГЕ НА СЪД ЗА УБИЙСТВО

Не съм виновен и полудявам от тези гнусни лъжи. Ако бях аз, нямаше да оставя живи свидетелите ви Красимира и Йордан, не ми е в кръвта. Мога да се самоубия. Ще извикам камерите и ще го направя... Тези думи, наситени с вътрешно напрежение и скрита заплаха, се чуха на 15 май 2003 г., когато в Добричкия окръжен съд стартира процесът срещу бившия полицай Живко Господинов. Той е подсъдим за убийството на зърнотърговеца Иван Иванов, извършено на 22 ноември 1996 година. Съдебното заседание започна при извънредни мерки за сигурност. Етажът, на който се намира съдебната зала, бе отцепен от полицаи, а свидетелите по делото и журналистите бяха допускани вътре след щателен обиск. Самият Господинов бе варден от седем полицаи и през целия ден остана с белезници на краката. Заседанието започна със серия от сценки, разиграни от обвинения. Той поиска отвод на прокурора Румен Георгиев заради старо спречкване с него, а по-късно не хареса съдебния състав, защото не му позволявал да се запознае с материалите по делото. Накрая поиска фоторепортерите и телевизионните оператори да бъдат изгонени и обяви, че ще съди всички медии, показали лицето му.В момента Живко Господинов е зад решетките заради стари прегрешения и му остават да излежи още около двайсет и четири години. Ако той бъде признат за виновен и осъден за убийството на зърнотърговеца обаче - остава в затвора до края на живота си. Според следствието и прокуратурата Живко Господинов е убил зърнотърговеца Иван Иванов за пари. Денят (22 ноември 1996 г.) не е избран случайно. Иванов е финализирал две сделки (за продажба на пшеница и боб) и се е прибрал в офиса около 19 ч., за да прибере парите на сигурно. В кантората го очаквали съдружникът му Петър Терзиев, счетоводителката Стоянка Тинчева и помощничката й Калина. За кратко в кантората се отбила и Марияна Урумова - приятелка на Иванов и негова секретарка. Всички налични пари - около 5.7 млн. лв., били надлежно описани, сложени в торба, която пък била заключена в остъкления шкаф, намиращ се в стаята на Иванов. Около 19.40 ч. четиримата тръгнали да излизат, но телефонът иззвънял. Иван Иванов се върнал, а останалите се разотишли. От тона, с който говореше, останах с впечатление, че го търси жена, разказа на 15 май в съдебната зала Стоянка Тинчева. На другата сутрин Марияна, която пристигнала първа в офиса, намерила приятеля си в кабинета, проснат до вратата на терасата. Свидетели по делото твърдят, че грабежът е внимателно обмислен. Иванов има славата на успял в бизнеса и според свидетели по делото е имал да получава доста пари. През 1992 г. той е шеф на добричкия клон на държавната фирма ИКО-Бизнес (специализирана в търговията с електроника), но зад гърба на шефовете си реализира успешна сделка и започва частен бизнес. Делата му процъфтяват с новата му фирма ИКО - Добруджа и много скоро той се прочува като един от най-крупните зърнотърговци в региона. Маслобойната в Провадия му дължи около 14 млн. лв., отделно Иванов прави купища пари от износ на пшеница, царевица и боб в Гърция, Турция и Грузия. През лятото на 1996 г. облаците над проспериращия търговец се сгъстяват. Тръгват слухове, че е подложен на рекет от някакъв руснак, но по-късно Иванов подава жалба в РДВР-Добрич, че е заплашван от варненски арменец. По същото време бившият полицай Живко Господинов излежава две присъди в затвора в Белене. През 1992 г. той е изгонен от РДВР-Добрич, след като пребил пешеходец, защото... вървял по улицата. За този инцидент Георгиев е осъден от Варненския военен съд на шест месеца затвор условно. През 1994 г. обаче случката се случва и Господинов влиза зад решетките за седем години по обвинение за грабеж в птицекомбината в с. Дончево. Ако се съди по затворническото му досие, Господинов сигурно е бил най-примерният пандизчия в историята на беленската тюрма, защото на няколко пъти е пускан в отпуска. По време на една от тях - през март 1996 г., той се запознава с Красимира Дончева от Добрич, с която завързва приятелство. През есента на същата година Живко Георгиев наема квартира в бл. 30 в добричкия квартал Дружба, за да могат двамата да се срещат необезпокоявани. По време на поредното си пребиваване в града затворникът научава за процъфтяващия бизнес на зърнения търговец от своя познат Валери Монев. От дума на дума бившият полицай разбрал, че Иванов е истинска златна мина. В началото на ноември 1996 г. пандизчията забравя да се върне в Белене и си остава в апартамента. На 11 ноември е обявен за общодържавно издирване, но машината вече е завъртяна. Експолицаят убеждава приятелката си Красимира да го запознае с Иван Иванов. След седем-осем дни срещата е уредена за 22 ноември, осем часа вечерта. Спазвайки уговорката, Живко Господинов и Красимира Дончева отиват в офиса на Иванов, който ги кани в кабинета си. Предложил им кафе, което Красимира отишла да прави в кухнята. На няколко пъти експолицаят ходил до тоалетната, докато накрая се престрашил, извадил пистолета си и убил търговеца. Според съдебната експертиза, Иванов е застрелян от упор и в гръб, а пистолетът е бил със заглушител. Куршумите са пронизали сърцето и белите дробове на жертвата. Когато момичето се върнало в кабинета и видяло трупа, изпаднало в истерия. Рецидивистът й зашлевил два шамара, изтрил следите и пъхнал в джоба й чашката, с която тя е пила кафе. След това прибрал торбата с парите и двамата напуснали офиса на Иванов. Качили се в таксито на техния познат Йордан Панайотов, което ги чакало до Стоматологичната поликлиника, и отпрашили. До пощата Георгиев се срещнал с информатора си Валери Монев, дал му част от парите заради стар дълг и с Красимира потеглили (с таксито) към Варна. По пътя убиецът изхвърлил пистолета (в местността Кобаклъка край Добрич) и до днес оръжието, с което е извършено престъплението, не е открито. Във Варна Красимира пренощувала в хотел Черно море (установено е, че стаята е наета от таксиметровия шофьор Йордан Панайотов), а Живко Господинов заминал за варненското село Черна. Там взел паспорта на свой познат и заминал за София, където останал до... задържането му през 1998 година.В хода на разследването бившият полицай прави опит да натопи приятелката си за убийството. Според него Красимира Дончева го е накиснала, защото той отказал да се ожени за нея. В показанията си обаче таксиметровият шофьор Йордан Панайотов признава, че при посещение в квартирата на Живко преди убийството е заварил Красимира, Валери Монев и Живко да обсъждат как да влязат при бизнесмена. Именно тогава той чул, че дамата задължително трябвало да бъде с тях, защото Иванов е мнителен и ще се досети какво е замислил бившият полицай. Свидетелят твърди още, че вечерта на убийството е видял ексченгето да върти пистолет Макаров, а Красимира държала чаша за кафе. Те го уговорили да осигури алиби за Дончева и му платили за услугите 100 000 стари лева. Йордан се регистрирал с Красимира в хотел Черно море във Варна, вечеряли и той се прибрал обратно в Добрич към четири часа сутринта. Странно защо, но в списъка на свидетелите по делото не фигурира Валери Монев, макар да се предполага, че именно той е снабдил Живко Господинов с пистолета. Мистерията наистина е пълна, защото Монев прекара в следствения арест една година и беше пуснат под парична гаранция в размер на 10 000 стари лева. Прокуратурата обаче прекрати делото срещу него (за подбудителство), тъй като участието му в престъплението било недоказано. Неизяснено остава и предположението, че престъплението е замислено и реализирано с участието на човек, близък на зърнотърговеца. В офиса често са оставали пари, но на 22 ноември сумата е била значително по-голяма от обичайното. Че ударът е бил планиран и убиецът е знаел за парите, говори още един факт - престъпникът не е взел чантата на жертвата, в която имало 531 000 стари лева, а е отнесъл само торбата с милионите.След разстрела на търговеца бившият полицай Живко Господинов участва в подготовката и изпълнението на още няколко престъпления, включително и на т. нар. атентат срещу редакцията на в. Труд на 17 януари 1998 година. Дългите отпуски на Георгиев от затвора в Белене са уреждани от Красимир Спасов (Сандокана) - представител на бившата ВИС-2 в Североизточна България. В трудовата биография на Живко Господинов е вписан и най-големият грабеж в Търговищкия регион, извършен през април 1997 година. Въоръжени и маскирани, Живко и съкилийникът му Даниел Владимирович Крючков нахлуват в дома на търговеца на добитък Александър Кавръков в с. Беломорци. Завързват стопанина, съпругата му и двете им внучета и задигат 800 гр. злато (на стойност 30 млн. лв.), автомобил BMW и 10 млн. стари лева. В актива на двамата пандизчии е и грабежът на бензиностанцията в с. Железница през лятото на 1997 г., при който е убит благоевградският бизнесмен Иван Стоянов. Живко е заподозрян и за убийството на добричкия бизнесмен Чавдар Йорданов (Чочо) през април 1996 година. По случая обаче не бяха събрани достатъчно доказателства и воденото срещу неизвестен извършител дело бе прекратено. Освен това експолицаят е свидетел и по процеса срещу шоумена Пламен Митрев (за отвличането и изнасилването на няколко манекенки)... Следващото заседание по делото за убийството на търговеца Иванов е на 13 юни. Тогава, по настояване на подсъдимия Живко Господинов, трябва да бъдат разпитани двама свидетели, които са в чужбина. Единият от тях е сестрата на Марияна (секретарка и приятелка на убития) - Красимира Урумова. Според Георгиев, в деня на убийството - 22 ноември, Красимира е провела мистериозна среща в добричкия бар Централ, която имала връзка с убийството.

Четете още

Банкеръ Daily

Путин: Русия е готова да воюва с Турция

Москва може да даде убежище на Асад, заяви руският президент пред в. "Билд". Още »
Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »
Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във